№ 3872
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20241100514119 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 14502 от 24.07.2024г., постановено по гр.д. № 40925/2023г. по описа
на СРС, 63-ти състав, е признато за установено, че А. Г. В. дължи на „Профи Кредит
България“ ЕООД сумата от сумата от 892.91 лева, представляваща главница по договор за
кредит № № 40005032943/20.07.2021 г. ведно със законната лихва считано от 28.02.2023 г. до
изплащането на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 10827/2023 г. по описа на СРС, като са отхвърлени исковете за
следните суми и периоди: 1/за главница за сумата от 367.59 лева, представляваща разликата
над уважения размер до първоначалния размер на претенцията от 1260,50 лева, 2/изцяло
иска за сумата от 448.62 лева – възнаградителна лихва за периода от 10.11.2021 г. до
04.12.2022 г., 3/ изцяло иска за сумата от 249.40 лева – обезщетение за забава за периода от
11.08.2021 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 04.12.2022 г. и 4/ изцяло иска за
сумата от 73.40 лева – обезщетение за забава от 04.12.2022 г. /дата на предсрочна
изискуемост/ до 27.02.2023 г, поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част.
С решението са отхвърлени предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу А. Г. В.
осъдителни искове за сумата от 350.50 лева – представляваща неизплатено възнаграждение
за закупен пакет от услуги „Фаст“ и сумата от 918.85 лева – представляваща неизплатено
възнаграждение за закупен пакет от услуги „Флекси“. Със същото решение е отхвърлен
предявеният от А. Г. В. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД насрещен осъдителен иск за
сумата от 316.52 лева – платена без основание сума по договор за кредит №
40005032943/20.07.2021 г., както и искането за прихващане със сумата по главните искове.
С решението А. Г. В. е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД
сумата от 30.16 лева – разноски в заповедното производство и сумата от общо 50.31 лева –
разноски в първоинстанционното производство, а „Профи Кредит България“ ЕООД е осъден
да заплати на А. Г. В. сумата от 196,20 лева – разноски в заповедното производство и сумата
1
от общо 255.34 лева – разноски в първоинстанционното производство. Със същото решение
„Профи Кредит България“ ЕООД е осъден да заплати на адв. Л. К. Б. сумата от 437.73 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Срещу така постановеното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният
установителен иск за разликата над уважения размер от 892,91 лева до размера от 1008,68
лева, представляваща главница по договора за кредит и в частта, с която е отхвърлил
предявения установителен иск за сумата от 448,62 лева – възнаградителна лихва за периода
от 10.11.2021 г. до 04.12.2022 г., е подадена в срок въззивна жалба от ответника „Профи
Кредит България“ ЕООД, в която са развити съображения за неправилност на решението в
обжалваната част. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил
приел договора за кредит за нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
тъй като възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ не следвало да се
включват в общия разход по кредита, респективно в размера на ГПР. В договора била
посочена ясно методиката за формиране на годишния процент на разходите като законът не
изисквал да се уточнява в договора как той е формиран. В случая получаването на
допълнителни услуги не представлявало задължително условие за сключване на договора за
кредит, а се касаело за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Освен това
евентуалното надхвърляне на пределния размер на годишния процент на разходите водело
до нищожност единствено на конкретната клауза, а не на целия договор. В тази насока
счита, че от размера на главницата следвало да се приспадне само платеното по
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер на 200,75 лева, както и платените лихви
за забава от 11,07 лева и платените танси по тарифата в размер на 40 лева. Остатъкът от
главницата след това приспадане следвало да бъде присъден на жалбоподателя. Моли съдът
да отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът А. Г. В. е подал отговор на въззивната жалба,
в който са развити съображения за неоснователност на същата. Развива подробни
съображения за недействителност на договора поради размера на възнаградителната лихва,
както и поради невключване на възнаграждението за услугите „Фаст“ и „Флекси“ в ГПР.
Моли съдът да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.
Съдът е сезиран и с частна жалба по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, подадена от ищеца
„Профи Кредит България“ ЕООД срещу определение № 42080 от 17.10.2024г., постановено
по гр.д. № 40925/2023г. по описа на СРС, 63-ти състав, в частта, с която е оставена без
уважение молбата на „Профи Кредит България“ ЕООД за изменение на решението в частта
за разноските. Жалбоподателят поддържа, че изводите на първоинстанционния съд относно
размера на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв били неправилни. Счита, че съдът
следвало да намали размера на възнаграждението предвид ниската фактическа и правна
сложност на делото, като съдът не бил обвързан от минималните възнаграждения, посочени
в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не се дължало и
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, а при условията на евентуалност
следвало да се присъди възнаграждение в размер на 50 лева. Моли съдът да отмени
определението в обжалваната част и да отхвърли искането за възнаграждение, евентуално да
намали размера на адвокатското възнаграждение до 200 лева.
В срока по чл. 276, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната
страна А. Г. В., в който са развити съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа
се, че размерът на възнаграждението не могъл да бъде по-нисък от минималния и следвало
да възмезди положения от адвоката труд. При няколко предявени иска, възнаграждението
следвало да се определи въз основа на всеки иск поотделно. Моли съда да остави без
уважение жалбата.
Постъпила е и частна жалба по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, подадена от адв. Л. Б. –
процесуален представител на ответника А. Г. В. срещу определение № 42080 от 17.10.2024г.,
2
постановено по гр.д. № 40925/2023г. по описа на СРС, 63-ти състав, в частта, с която е
оставена без уважение молбата на адв. Л. Б. за изменение на решението в частта за
разноските. В жалбата са развити съображения, че присъденото в полза на адв. Б.
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв било прекалено занижено и не отговаряло на
фактическата и правна сложност на делото. С оглед на това моли възнаграждението да бъде
увеличено до минималните размери, предвидени в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като бъде определено за всеки от предявените искове
поотделно. Според жалбоподателя за шестте отхвърлени иска се дължало възнаграждение в
общ размер на 2400 лева и не било ясно по какъв начин съдът е определил присъдената сума
от 437,73 лева. Моли съдът да отмени определението в обжалваната част и да увеличи
размера на възнаграждението.
В срока по чл. 276, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната
страна „Профи Кредит България“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност
на жалбата. Позовава се на указанията, дадени с решението на СЕС по дело С-438/22, както
и на обстоятелството, че се касаело за типови дела с нисък материален интерес и ниска
фактическа и правна сложност. Моли съдът да остави без уважение жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
По въззивната жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо
в обжалваната част. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни
материалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е
необходимо да се добави и следното:
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит между страните с посоченото в исковата молба съдържание,
усвояването на кредита от ответника, размера и изискуемостта на главницата, както и на
възнаградителната лихва за процесния период. В доказателствена тежест на ответника е да
докаже възраженията си за недействителност на договора.
Между страните няма спор и от приетия от първоинстанционния съд Договор за
потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40005032943 от 20.07.2021г. се
установява, че между тях е налице правоотношение по договор за потребителски кредит за
сумата от 1400 лева за срок от 24 месеца с краен срок на плащане 10.07.2023г. с ГЛП от 41%
и ГПР от 48,94%. Също така няма спор и от приетото експертно заключение по съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че договорената главница от 1400 лева е усвоена
изцяло от кредитополучателя.
В раздел VI от процесния договор за потребителски кредит е уговорено и
заплащането на възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 420
лева и „Флекси“ в размер на 1050 лева.
Както е изяснено с Решение от 21 март 2024 на СЕС по дело С-714/22, член 3, буква
ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
3
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а
оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3,
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването
на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит.
В конкретния случай от съдържанието на раздел 15 „Допълнителни услуги“ от
представените Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за
потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат
следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът закупил допълнителна услуга „Фаст“ получава
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди
клиентите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час от
постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит. Според чл. 15.2 всеки
клиент, пожелал и закупил услуга „Флекси“ получава право да променя погасителния си
план при изпълнение на специфични изисквания, описани по-долу в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и
чл. 15.2.3.
В чл. 15.2.1 от ОУ е посочено, че при сключен договор за потребителски кредит
/ДПК/ със срок от 24 месеца /какъвто е настоящият/, по искане на клиента кредиторът отлага
плащането на четири погасителни вноски, след платена първа вноска по договора. В
подточка а/ са посочени причините, поради които клиента може да поиска отлагането на
определения брой погасителни вноски: Дългосрочна неработоспособност на клиента или на
друго лице, участващо с доходите си в домакинството му, като под дългосрочна се разбира
неработоспособност, започнала най-рано от деня на подписването на ДПК и продължаваща
повече от три седмици /т.е. при неработоспособност продължила по-малко от три седмици
клиентът няма право да поиска отлагането на заплащането на погасителна вноска/;
прекратен трудов договор на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в
домакинството му; неплатен отпуск на клиента, който е по-дълъг от 10 дни и др. Тоест за
ползването на предварително заплатената от потребителя на услуга „Флекси“, изразяваща се
в отлагане на заплащането на една погасителна вноска е установена процедура, която следва
да се спази, преди клиентът да има възможността да се възползва от насрещната договорна
престация на кредитора. В подточка б/ е посочена процедурата - клиентът е длъжен да
представи на кредитора собственоръчно заверено копие от изброените документи: - лекарско
заключение, показващо времетраенето на неработоспособността; документ, потвърждаващ
регистрация в бюро по труда; заповед за уволнение, споразумение за прекратяване на трудов
договор или друг документ, доказващ прекратяване на трудово правоотношение; документ
от работодател за намаляване на трудово възнаграждение или забавяне на неговото
изплащане; смъртен акт и удостоверение за наследници; документ, доказващ наличие на
застрахователни щети. В чл.15.2.1.1 от Общите условия е записано, че заявлението заедно
със съответните документи, доказващи наличието на посочените условия, трябва да бъде
подадено от клиента към кредитора не по-късно от 25 календарни дни от падежа на
погасителната вноска. Документите трябва да са издадени не повече от два месеца преди
датата на подаване на заявлението.
Аналогични са правилата за намаляване на погасителните вноски изложени в чл.
15.2.2. от ОУ, съгласно който кредиторът намалява размера на поискания от клиента брой
погасителни вноски съобразно посочените в клаузата условия и при изпълнение на чл. 15.2.1
буква „а“ и чл. 15.2.1 буква „б“, изложени по-горе. Самото предоставяне на услугата
„Флекси“ в двете нейни разновидности – отлагане на вноски и намаляване на техния размер,
не следва пряко от заявлението на клиента, а изисква сключване на допълнително писмено
споразумение между страните /анекс към договора за кредит/ – чл. 15.2. от ОУ.
Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги свързани със
сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит и услуги,
свързани с неговото изпълнение. Така уговорените услуги са свързани с отношенията между
страните по сключването на договора и отпускането на кредита, както и по неговото
усвояване и връщане поради което попадат в обхвата на установената в чл. 10а, ал. 2 ЗПК
забрана, тъй като не представляват допълнителна услуга свързана с договора.
Същевременно "общ разход по кредита за потребителя", според дефиницията на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, представлява всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни,
4
такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от
заплащането на допълнителното възнаграждение, тъй като то не е свързано с предоставяне
на допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а със самото отпускане, усвояване
и погасяване на кредита, поради което разходите за него представляват част от
възнаграждението на ответника като заемодател за предоставянето на заетия ресурс.
Следователно възнаграждението представлява общ разход по кредита за потребителя по
смисъла на цитираното определение и следва да бъде включено в състава на ГПР.
От приетото от СРС и неоспорено от страните експертно заключение по съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено
се установява, че при включване на възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“ в
общия разход по кредита за потребителя, размерът на годишния процент на разходите по
договора би бил 199,71%. При това положение посоченият в договора годишен процент на
разходите от 48,94% не отговаря на действителния и не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е
предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да изпълни своето
предназначение, не е правно валиден. Ето защо в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да намери
нормата на чл. 22 ЗПК, поради което процесният договор за кредит е изцяло недействителен.
Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на процесния кредит е 1400 лева, а
видно от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, потребителят е
извършил плащания в размер на 507,09 лева, които следва да бъдат отнесени в погашение на
главницата. При това положение дължимият непогасен остатък от главницата по кредита е в
размер на 892,91 лева, до който размер искът е уважен от първоинстанционния съд. Ето
защо правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск за главница за разликата над сумата от 892,91 лева до пълния предявен
размер, както и предявения иск за възнаградителна лихва в размер на 249,40 лева, каквато
потребителят не дължи на основание чл. 23 ЗПК.
При съвпадение в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В
частта, с която останалите предявени искове са отхвърлени, решението е влязло в сила като
необжалвано.
По частните жалби по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
И двете частни жалби са подадени в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК от надлежно
легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са
процесуално допустими.
Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни по следните съображения.
Предмет на обжалване и от двете страни е присъденото в полза на адв. Л. Б.
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, чийто размер съдът е определил на
600 лева, от които в полза на адвоката са присъдени 437,73 лева съобразно отхвърлената
част от първоначалните искове. В обобщение на изложените доводи, ищецът „Профи Кредит
България“ ЕООД счита така определеното възнаграждение за прекомерно, а процесуалният
представител на ответника – за недостатъчно предвид правната и фактическа сложност на
делото.
Съдът намира, че определеното възнаграждение в размер на 600 лева се явява
напълно съответно на извършените от адвоката процесуални действия в производството
пред СРС. Както е изяснено в задължителната за съдилищата практика на СЕС по
5
преюдициално запитване по дело С-438/22, преценката на съда не се основава на посочените
минимуми в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а на
действителната правна и фактическа сложност на делото и вида и характера на извършените
от адвоката процесуални действия, както и на обичайния в практиката размер на
възнагражденията за подобен вид дела и при сходни обстоятелства. В настоящата хипотеза
цената на предявените искове е 3301,17 лева, като отхвърленият насрещен иск за сумата от
316,52 лева касае защита срещу същия интерес, доколкото неговата цел е прихващане на
платени суми с дължимата чиста стойност на кредита /каквото съдът при всички положения
е длъжен да извърши съобразно правилото на чл. 23 ЗПК/. Извършените от процесуалния
представител действия се изразяват в подаване на отговор на исковата молба и подаване на
молби по хода на делото. Като се вземат предвид тези обстоятелства, както и ниското ниво
на фактическа и правна сложност на делото – същото е приключило в две открити съдебни
заседания след приемане на писмени доказателства и експертно заключение – както и
обичайните размери на възнаграждението при подобен вид дела и размер на материалния
интерес /между 600 и 700 лева/, определеният размер на възнаграждението се явява напълно
съответен на обстоятелствата по делото.
Предвид гореизложеното, частните жалби следва да бъдат оставени без уважение.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски във въззивното производство има
единствено въззиваемата страна. Същата не е сторила разноски, но видно от представения с
отговора на въззивната жалба договор за правна защита и съдействие, е била представлявана
безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв от адв. Л. Б.. С оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото и материалния интерес в производството пред въззивната
инстанция, както и извършените процесуални действия – подаване на отговор на въззивната
жалба и молба по хода на делото, в полза на адв. Б. следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 400 лева.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3, т. 1, пр. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14502 от 24.07.2024г., постановено по гр.д. №
40925/2023г. по описа на СРС, 63-ти състав, в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД
срещу определение № 42080 от 17.10.2024г., постановено по гр.д. № 40925/2023г. по описа
на СРС, 63-ти състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Профи Кредит
България“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. Л. К. Б. – процесуален
представител на А. Г. В., срещу определение № 42080 от 17.10.2024г., постановено по гр.д.
№ 40925/2023г. по описа на СРС, 63-ти състав, в частта, с която е оставена без уважение
молбата на адв. Л. К. Б. за изменение на решението в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на Л. К. Б.,
САК, с адрес: гр. София, ул. ****, офис 311, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 400
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно представителство във
въззивното производство на А. Г. В..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7