Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 23.01.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 7530 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предмет на производството са предявени
от К.И.Г. и Г.В.Г. против З. „Л.И.“ АД *** осъдителни искове в условията на субективно съединяване
с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ за сумата по 250 000лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 25.11.2016г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на
25.11.2016г. пътно-транспортно произшествие
на път ІІІ-307 в посока от с.Дерманци
към гр.Луковит между л.а.Ауди с ДК № ОВ ****ВН, управляван от М.Р., и л.а.БМВ с ДК № ЕН ****КВ, управляван
от Т.П.. Произшествието е причинено от виновното поведение на водача на втория
автомобил, който в нарушение на правилата за движение по ЗДв.П
навлязъл в насрещното пътно платно и реализирал челен удар с движещият се
правомерно л.а.Ауди. Като последица настъпила смъртта на пътничката в този
автомобил С.К.И.. Ищците са родители
на починалата, които твърдят да
са претърпели неимуществени вреди, чието обезщетяване
претендират от ответника, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за произшествието
водач.
Ответникът оспорва произшествието да
е настъпило по описания в исковата молба механизъм и да е последица от виновните противоправи
действия на застрахования водач. Оспорва исковете по размер с доводи
за прекомерност на претендираните обезщетения. Противопоставя възражение за съпричиняване
с твърдението починалата да е пътувала без
поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
Като безспорно е отделено
обстоятелството за сключена и действаща към деня на произшествието застраховка
„Гражданска отговорност” за л.а. БМВ с ДК № ЕН ****КВ,
страна по която е ответникът. Застраховката покрива отговорността на водача Т.П.
за вреди на трети лица.
Не е
предмет на спор настъпилото на 25.11.2016г. на третокласен път III-307 между с.Дерманци и гр.Луковит пътно-транспортно
произшествие между посочения л.а. БМВ и л.а. Ауди с ДК № ОВ ****ВН, управляван
от М.Р., в който пътници са били съпругата на водача и С.К.И..
С
присъда № 260008/24.09.2021г. по НОХД № 142/2020г. по описа на Окръжен
съд-Ловеч, Т.Д.П. е призната за виновна в това, че на посочените дата и място,
при управление на л.а. БМВ с ДК № ЕН ****КВ, нарушила правилата за движение по
чл.20, ал.1 ЗДв.П и чл.16, ал.1 ЗДв.П-не
контролирала непрекъснато превозното средство и навлязла в насрещната лента за
движение, без да извършва маневра изпреварване или заобикаляне, в резултат на което
по непредпазливост причинила смъртта на Й.Х.Д., М.Х.Р.и С.К.И., съставляващо
престъпление по чл.343, ал.3, пр.5, б.“б“, пр.1 вр.
чл.342, ал.1 НК с наложено наказание. С Решение № 65/21.05.2022г. по ВНОХД №
33/2022г. по описа на ВТАС присъдата е изменена в частта за наказанието, последното
потвърдено с решение № 122/03.04.2023г. по н.д.№ 107/2022г. по описа на ВКС.
На
основание чл.300 ГПК постановената присъда в наказателното производство е
задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от деянието и го
обвързва относно това дали е извършено, неговата противоправност
и виновността на дееца. При наличието на влязла осъдителна присъда съдът приема
за осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД и във
връзка с възраженията на ответника не следва да се произнася по механизма на
произшествието, съответно поведението на застрахования водач на л.а. БМВ.
Събраните
по делото доказателства и в частност представения протокол за оглед на
местопроизшествие, придружен със снимков материал, установяват, че към момента
на произшествието С.И. е била пътник в л.а. Ауди на предна дясна седалка с
поставен обезопасителен колан, поради което
възражението на ответника за нарушение по чл.137а ЗДв.П,
като основание за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, е
неоснователно.
Ищците са родители на починалата в
катастрофата и се явяват материално легитимирани да получат обезщетение за
претърпените неимуществени вреди /ППВС №
4/25.05.1961г./
Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост"
по смисъла на тази разпоредба
е свързано с преценката на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат
предвид при определяне размера на обезщетението при съобразяване критериите посочени в ППВС №
4/1968г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Й.С.и Ц.Д.
се установява, че ищците са
разведени отдавна и живеят разделени-Г.Г. в с.Дерманци, а К.Г. в гр.Тетевен.
Дъщеря им С.И. израснала и живяла до смъртта си заедно със своята майка, но поддържала
контакти и често посещавала баща си. Била в близки отношения и с двамата
родители. Всеки от тях приел тежко вестта за смъртта на родното си дете, често плачели, променили се и били неутешими в скръбта си.
Показанията на свидетелите са непротиворечиви и основани
на лични възприятия, поради което съдът ги кредитира. Въз основа на тях
обоснова извод за претърпени неимуществени вреди. Несъмнено загубата на дете е
трагично житейско събитие за родителите, източник на интензивни болки и
страдания. Ищците са били привързани към дъщеря си и тя към тях. Въпреки
раздялата помежду им и установяването да живее при своята майка е продължила да
поддържа близки отношения със своя баща. Със смъртта й в пътното произшествие
са понесли психическа травма, която променила живота им и ще ги съпътства
занапред.
Предвид това, с оглед наведените в исковата молба и
доказаните обстоятелства, при съобразяване социално-икономическото положение в
страната, както и установените лимити на застрахователна отговорност към датата
на произшествието, съдът приема за съответен на принципа за справедливост по
чл.52 ЗЗД паричен еквивалент на неимуществените вреди от 120 000лв. за
всеки един ищец, до който исковете се явяват основателни и следва да се уважат.
Съгласно чл.429, ал.3 КЗ лихвите за забава на
застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя в рамките на застрахователната сума и от деня на уведомяването
на застрахователя от увредения или застрахования за настъпване на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ. Няма данни
застрахованият да е уведомил застрахователя за събитието, а ищците са предявили
извънсъдебната си претенция за обезщетение за неимуществени вреди на 26.09.2017г.,
поради което от тази дата застрахователят дължи законна лихва.
По разноските:
Ищците са направили разноски по
делото общо от 770лв. или всеки по 385лв., от които в съответствие с чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да заплати по 184.80лв. съобразно уважената част от
исковете.
Представлявани са от адвокат безплатно при условията на
чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да
заплати на процесуалния представител адв.Р.М.-САК
адвокатско възнаграждение от 14 064лв.
/за всеки ищец по 7032лв./, изчислено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба на
минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед уважената част от
исковете.
Ответникът е направил разноски от 370лв. и е
представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 200лв. на
основание чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл.78, ал.8 ГПК или общо разноски от 570лв. На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника разноски от 296.40лв.
или всеки един по 148.20лв. съобразно отхвърлената част.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважените искове от 9300лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на К.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***, и на Г.В.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, на всеки един по 120 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря С.К.И.,
настъпила от ПТП на 25.11.2016г. и причинено от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” водач на л.а. БМВ с ДК № ЕН ****КВ, ведно със законната лихва от 26.09.2017г.
до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за неимуществени вреди
за разликата до пълните предявени размери по 250 000лв. и за законна лихва
върху тях за периода 15.11.2016г.-25.09.2017г.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ***, да заплати на
К.И.Г., ЕГН **********, от гр.Тетевен, и Г.В.Г., ЕГН **********,***, на всеки
един разноски по делото по чл.78, ал.1 ГПК от 184.80лв.
ОСЪЖДА К.И.Г., ЕГН **********, от
гр.Тетевен, и Г.В.Г., ЕГН **********,***, да заплатят на З. „Л.И.“ АД, ***,
разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК всеки един по 148.20лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ***, да заплати на
адв.Р.М.-САК с адрес *** адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 ЗА от 14 064лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 9300лв.
Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: