Р Е Ш Е Н И Е
№ 236
гр. К, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - К, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и
трета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Светла Кърлова, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 325/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215
от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на А.Д.В. ***, срещу заповед № РД-00-1163/26.08.2022
г., издадена от кмета на община К, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Ограда",
находящ се в с. К, община К, ул.“Г.К.“ (улица с о.т.95 - о.т. 96 по плана на с. К, община К), с дължина 20.15 м, отразена в контролно геодезическо измерване от
28.02.2022 г. с точки от т. 9 до т. 10.
За съвместно
разглеждане към това производство е присъединена и жалбата на А.Д.В. *** срещу заповед № РД-00-1162/26.08.2022 г., издадена от кмета на община К,
с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването
на незаконен строеж: "Ограда", находящ се в с. К, община К, ул.“Г.К.“
(улица с о.т.95 - о.т. 96 по плана
на с. К, община К), с дължина 21
м, отразена в контролно геодезическо измерване от 28.02.2022 г. с точки от т. 2
до т. 9.
В
жалбите се твърди, че оспорените заповеди са
незаконосъобразни. Излагат се доводи, че същите са издадени от
некомпетентен орган и в нарушение на материалния
и процесуалния закон, както и в несъответствие с целта на закона. Оспорват се
изцяло мотивите на административния орган, с които е прието, че посочените огради
в УПИ I – 526 и УПИ II 526,
кв. 26 по плана на с. К, общ. К представляват незаконни строежи. Твърди се, че
фактическите основания не могат да се подведат под посочените правни
разпоредби, което прави оспорените актове незаконосъобразни. С тези доводи се
иска тяхната отмяна. Претендират се разноски.
Ответникът
- кметът на община К, чрез процесуалния си представител, изразява становище за
неоснователност на жалбите. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и
прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят
А.В. е собственик на УПИ I – 526 и УПИ II 526, кв. 26 по плана на с. К, общ. К, видно от
нотариален акт № 11, том ІІ, дело № 439 от 1987 г. и нотариален акт № 171, том
ІІ, дело № 603 от 1991 г.
Като
доказателство по делото са приложени разрешение за строеж № 5/05.01.2011 г. и
разрешение за строеж № 86/07.06.2012 г., издадени от главния архитект на община
К, с които на основание чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, на жалбоподателя е разрешено да
извърши строителство на ограда с определени параметри, която да бъде
разположена изцяло в процесните УПИ (л. 22 и л. 29 от
делото). Приложени са и протоколи от 08.04.2011 г. и 04.07.2012
г., за откриване на строителна площадка и дадени строителни линии и ниво за
построяване на оградата в процесните имоти.
На
02.06.2022 г. е извършена проверка в процесните УПИ I – 526
и УПИ II 526, кв. 26 по плана на с. К, общ. К от длъжностни лица
в сектор „Контрол по строителството“ в община К, като за същата са съставени съответно
констативен акт № 9 и констативен акт № 8, двата с дата 02.06.2022 г.
Проверката е извършена в присъствието на жалбоподателя, който е подписал
констативните актове. В констативен акт № 9 от 02.06.2022 г. е записано, че се
касае за незаконен строеж, представляващ ограда, за която е одобрен проект №
70/01.06.2012 г., издадено е разрешение за строеж № 86/07.06.2012 г. и е
определена строителна линия и ниво на 04.07.2012 г. Проверяващите са
установили, че на място в УПИ I - 526, кв. 26 по плана на с. К, общ. К през 2012 г. е
изградена ограда с плътна част с височина
1.00 м., от бетонови блокчета с размерни 25/25/12см. и прозирна част с височина
1.10 м., състояща се от метални пана, с дължина 21 м. и метална врата, с
размери 1 м./2.10 м. Посочено е, че вместо по уличнорегулационната линия е
изпълнена ограда в улица, тъй като част от оградата навлиза в улица с
посочени точки от контролно геодезическо измерване и площ на навлизане 17 кв.м.
В констативен акт № 8 от 02.06.2022 г. е записано, че се касае за незаконен
строеж, представляващ ограда, за която е одобрен проект № 7/05.01.2011 г.,
издадено е разрешение за строеж № 5/05.01.2011 г. и е определена строителна
линия и ниво на 08.04.2011 г. Проверяващите са установили, че на място в УПИ II - 526, кв. 26 по
плана на с. К, общ. К през 2012 г. е изградена ограда с плътна част с височина 1.00 м., от бетонови блокчета с размерни
25/25/12см. и прозирна част с височина 1.10 м., състояща се от метални пана, с дължина
20.15 м. и метална врата, с размери 3.70 м./2.10 м.с дължина 21 см. Посочено е,
че вместо по уличнорегулационната линия е изпълнена ограда в улица, тъй като част
от оградата навлиза в улица с посочени точки от контролно геодезическо
измерване и площ на навлизане 15 кв.м. И в двата констативни акта е изписано,
че се касае за незаконен строеж, който не съответства на предвижданията на ПУП
и се цитира като нарушена разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.
На
26.08.2022 г. са издадени оспорените заповеди на кмета на община К, като със
заповед № РД-00-1163/26.08.2022 г. е наредено премахването на незаконен
строеж: "Ограда", находящ се в УПИ II-526, кв. 26 по плана на с. К, общ. К с. К, община К,
ул.“Г.К.“ (улица с о.т.95 - о.т. 96 по плана
на с. К, община К), с дължина
20.15 м, отразена в контролно геодезическо измерване от 28.02.2022 г. с точки
от т. 9 до т. 10, а със заповед № РД-00-1162/26.08.2022 г. е наредено
премахването на незаконен строеж: "Ограда", находящ се в УПИ I-526,
кв. 26 по плана на с. К, общ. К, ул.“Г.К.“ (улица с о.т.95 - о.т. 96 по плана на с. К, община К), с дължина 21 м, отразена в контролно геодезическо измерване от 28.02.2022
г. с точки от т. 2 до т. 9.
Изложени
са мотиви, че видно от съставените констативни
актове № 8 и № 9 от 02.06.2022 г., оградата е с плътна част с височина 1.00 м., от бетонови блокчета с размерни
25/25/12см. и прозирна част с височина 1.10 м., състояща се от метални пана,
като в частта за УПИ II -526 оградата е с дължина 20.15 см. и метална врата с
размери 3.70 м/2.10 м., а в частта за УПИ I -526 е с дължина 21
см. и метална врата с размери 1.00 м/2.10 м. Посочено е в процесните заповеди,
че вместо по уличнорегулационната линия е изпълнена ограда в улица, като за УПИ II - 526 – при т. 9 от измерването с 0.75 м., при т. 10 от
измерването с 0.49 м и площ на навлизане 15 кв.м., а за УПИ I -526 - при
т. 2 от измерването с 1.03 м., при т. 9 от измерването с 0.75 м и площ на
навлизане 17 кв.м. Изложени
са мотиви, че строежите не съответстват по материали и начин на изпълнение на
одобрени проекти - съответно №7/05.01.2011 г. за УПИ II -526 и проект № 70/01.06.2012 г. за УПИ I -526, кв. 26 по плана
на с. К, общ. К.
Обсъдени
са и постъпилите възражения от жалбоподателя против констативен акт № 8 и
констативен акт № 9, двата от 02.06.2022 г., които възражения са преценени като
неоснователни.
За изясняване на делото са назначени съдебно – техническа експертиза, както и допълнителна съдебно – техническа експертиза, изпълнени от вещо лице инженер – геодезист. От експертизите се установява, че строежът представлява масивна ограда, изградена от бетонна основа с височина около 1 м., върху която са монтирани метални пана. Оградата е с обща височина между 2.10 м. и 2.20 м. Според заключението на вещото лице, строежът е изпълнен в съответствие с данните от протокола за линия и ниво, като посочените координати в протокола за линия и ниво не съответстват на действащата улично-регулационна линия, поради което изградената ограда попада в уличното пространство. В допълнителното заключение вещото лице посочва, че ширината на улицата спрямо регулационния план е 8.00 м., ширината на улицата спрямо геодезическото заснемане на съществуващите огради е от 7.61 м. (при точка 20) до 8.25 см. (при точка 26). Към заключенията на вещото лице са приложени и чертежи с извършено геодезическо заснемане, върху които са нанесени разположенията на съществуващите огради.
Оспорените заповеди са съобщени са жалбоподателя на 30.08.2022 г., видно от приложените по делото разписки. Жалбите са подадени чрез община К на 09.09.2022 г.
При така установените факти, Административен съд – К, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорените индивидуални административни актове на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбите са подадени в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и от надлежна страна, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни.
Оспорените заповеди са издадени от компетентен орган – кметът на община К, съгласно чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и в пределите на неговите правомощия.
Заповедите са в установената по чл. 59 от АПК форма, доколкото ЗУТ не установява изисквания, различни от посочените в разпоредбата реквизити.
Видно от оспорените заповеди, както и при
съобразяване на доказателствата, част от административните преписки, на правно
основание чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ е наредено премахването на
незаконите строежи. Посочената разпоредба се отнася до премахване на незаконен
строеж, изграден в несъответствие с предвижданията на действащия подробен
устройствен план. Същевременно, в мотивните части на заповедите се съдържат
фактически установявания за незаконни строежи, изградени извън рамките на
разрешените строителни и монтажни работи, и определените линии със
ситуационната скица линии на застрояване, разстояния и височини. Като
фактическо основание за издаване на заповедите е посочено, както следва: в заповед
№ РД-00-1163/26.08.2022 г. е отбелязано, че е изпълнена ограда, за която е
одобрен проект № 7/05.01.2011 г., издадено е разрешение за строеж № 5/05.01.2011 г. и е определена строителна
линия и ниво на 08.04.2011 г., а в № РД-00-1162/26.08.2022 г. е отбелязано, че
е изпълнена ограда, за която е одобрен проект № 70/01.06.2012 г., издадено е
разрешение за строеж № 86/07.06.2012 г.
и е определена строителна линия и ниво на 04.07.2012 г.
В констативните актове, в текстовата им част е
прието наличието на незаконен строеж: "ограда", отбелязано е в частта
относно одобрен проект, разрешение за строеж и протокол за откриване на
строителна площадка и за определяне на строителни линия и ниво, че няма такива,
а като установено нарушение е посочена разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т.
1 ЗУТ. От окомерните скици на разположението в план на оградите, дадени
съответно в констативен акт № 8 и констативен акт № 9 от 02.06.2022 г. е видно, че е използвано копие
от одобрения проект № 7/05.01.2011 г. и съответно проект № 70/01.06.2012 г. на
оградите, като от тази "скица" върху проектите се установява, че по
проектите за оградите, построени през 2012 г., са определени строителни линии и
ниво, като на 08.04.2011 г. такива са определени относно УПИ II-526, като е предвидено изграждането на ограда с
плътна част с височина 1.00 м., от бетонови блокчета с размерни 25/25/12см. и
прозирна част с височина 1.10 м., състояща се от метални пана, с дължина 20,15 м.,
и метална врата с размери 3,70м/2.10 м. Относно УПИ I-526 е определена строителна линия и ниво на
04.07.2012 г., като е предвидено изграждането на ограда с плътна част с
височина 1.00 м., от бетонови блокчета с размерни 25/25/12см. и прозина част с
височина 1.10 м., състояща се от метални пана, с дължина 21 м., и метална врата
с размери 1м/2.10 м. Т.е. и от констативните актове, и от представените проекти
се установява, че е налице предвидено изграждане на оградите в имотите на
жалбоподателя (УПИ I-526 и УПИ II-526,
кв. 26 по плана на с. К, общ. К) с
посочени размери, като е установено, че същите не съответстват по материали и
начин на изпълнение на одобрените проекти. Във връзка с така очертаното
съдържание на констативните актове - текстова и графична част на същите, също е
налице противоречие, тъй като в текстовата му част е прието наличието на
строежи, които не съответстват на предвижданията на ПУП, а от графичната част
се установява, че относно изградените огради са констатирани отклонения от
разрешеното. Съдът намира, че именно това установено противоречие между
текстовата и графичната част на констативните актове, е довело и до издадените
от административния орган заповеди, които съдържат същото противоречие между
посочените фактически основания за издаването им – строежи, които не са
изпълнени в рамките на разрешените строителни и монтажни работи и
определените със ситуационната скица линии на застрояване, разстояния и
височини, и посоченото правно такова – строежи
в противоречие с ПУП.
В конкретния случай, установеното
нарушение, а именно несъответствие на правните и фактическите основания, е
достатъчно основание за отмяната на оспорените заповеди като незаконосъобразни,
постановени в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
С допуснатите несъответствия, е нарушено и правото на защита на засегнатото
лице и възможността да бъде разбрано точно на какво основание строежите са
приети за незаконни - от заповедите не става
еднозначно ясно на какво основание строежите са приети за незаконни - дали
поради констатирани отклонения от разрешеното, каквито индикации има (предвиждане в проектите на оградите, но изпълнено
с различни материали и начин на изпълнение) и какви точно са те, или поради противоречие с
действащия ПУП. Т.е. налице е
неяснота във волята на административния орган. В тази връзка следва да
се има предвид, че констатациите в заключенията на вещото лице не могат да
заместят тези, направени в административното производство. Допуснатите съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, са самостоятелни основания за отмяна
на оспорените актове.
За пълнота, съдът намира за необходимо да отбележи, че що се касае до квалификацията по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ – несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, съдебната практика е непротиворечива, че изискване за законосъобразност на проекта и разрешението за строеж е съответствието им с подробния устройствен план (чл. 142, ал.5, т.1 и 2 и чл. 148, ал.4 и 8 ЗУТ), затова с влизането му в сила това се счита за установено, и то окончателно. Окончателността произтича от регламентираната в чл. 156, ал.1, изр. 2 ЗУТ стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж, която изключва възможността за отмяната им чрез извънредните способи. Също така, инцидентният съдебен контрол по отношение на влязлото в сила разрешение за строеж с доводи за неговото противоречие с действащия ПУП е недопустим в производството по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж. Такава преценка административният орган може да направи, по жалба или служебно, само до влизането им в сила, защото стабилността е съществена за предвидимостта на инвестиционния процес, а противното би обезсмислило и цялата процедурата по одобряване на инвестиционни проекти и строителни разрешения.
По изложените съображения, процесните заповеди са незаконосъобразни, издадени в противоречие със закона и поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва да бъдат отменени.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото, в размер на 1060 лв., от които 10 лева – държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение и заплатен депозит за вещо лице в размер на 750 лв.
Водим от горното, Административен съд – К,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № РД-00-1163/26.08.2022 г. и заповед № РД-00-1162/26.08.2022 г., издадени от кмета на община К.
ОСЪЖДА община
К да заплати на А.Д.В. *** направените по
делото разноски в размер на 1060 (хиляда
и щестдесет) лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: