№ 667
гр. Сандански, 20.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20221250101049 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1, т.
1 от ГПК и е образувано, въз основа на иск, предявен от пълномощник на законния
представител на „Увекс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Сандански
против С. И. Х. от гр. Сандански.
Ищецът твърди, че в Районен съд –Сандански е образувано гр. дело № 601/2022 г.
Сочи, че то е образувано по тяхно искане и че по същото срещу ответника е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение за неизплатени предоставени
водоснабдителни и канализационни услуги, както и за разноските по делото в размер на 75
лева. Твърди, че след издаване на заповедта за изпълнение ответникът е заплатил частично
сумите по заповедта за изпълнение, като е останал задължен за сумата от 75 лева за
направените по делото разноски. Твърди, че е получил указания от заповедния съд за
предявяване на иск за установяване на вземането си.
Ищецът иска от съда да постанови решение, с което да установи по отношение на
ответника, че му дължи сумата от 75 лева, представляваща сторените в заповедното
производство разноски, от които 25 лева за платена държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с исковата молба и с материалите по гр.д. № 601/ 2022
год. намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.06.2022 год. „Увекс“ ЕООД е подало заявление в Районен съд – Сандански за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу С. И. Х.
за сумата от 344, 73 лева, главница за неизплатени предоставени водоснабдителни и
канализационни услуги за периода от 15.07.2020 год. до 16.05.2022 год., за сумата от 22,28
лева, за лихви за забава за периода от 15.08.2020 год. до 30.05.2022 год., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й
1
изплащане, както и за разноските по делото. По подаденото заявление е било образувано
гр.д. № 601/ 2022 год.
На 10.06.2022 год. съдът е уважил заявлението и е издал заповед № 380 за изпълнение
на парично задължение срещу длъжника за посочените суми, както и за сумата от 25 лева за
направените по делото разноски за платена държавна такса и за сумата от 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника на
25.07.2022 год.
На 29.07.2022 год. длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, че не дължи
вземането по заповедта за изпълнение. На 24.08.2022 год. съдът е приел възражението на
длъжника и е разпоредил да се укаже на заявителя, че може да предяви иск за установяване
на вземането си. Съобщението с дадените указания е било връчено на заявителя на
30.08.2022 год. На 26.09.2022 год. заявителят е депозирал молба до заповедния съд, в която е
признал, че на 07.07.2022 год. длъжникът е платил сумата от 382, 22 лева, представляваща
дължима главница и лихва, но не е платил разноските в размер на 75 лева и е посочил, че
поддържа искането си за издаване на изпълнителен лист в частта за разноските от 75 лева.
На 30.09.2022 год. заявителят е предявил и настоящата искова молба и на същата дата с
нарочна молба е представил на заповедния съд копие от настоящата искова молба.
На 03.10.2022 год.с разпореждане № 1934 заповедният съд е издал изпълнителен лист в
полза на заявителя срещу длъжника само за сумата от 75 лева за направените разноски по
делото.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е недопустим: Съдът намира, че за ищеца липсва правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Искът по чл. 422, ал.1 от ГПК е установителен и цели да
установи наличието на вземането на заявителя в заповедното производство, в полза на който
е издадена заповед за изпълнение, но не и за разноските по това дело. Съгласно
задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 год. по
тълкув. дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК ВКС - т. 10в: “Предмет на делото по установителния
иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, издадена за парична сума, за
заместима вещ или за предаване на вещ по чл. 410, ал.1, т. 1 от ГПК. Вземането на кредитора
съответства на задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта
съгласно чл. 412, т. 6 от ГПК. Разноските в заповедното производство представляват
последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на
длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение. В исковия процес разпределението
на отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено
притезание и не се включва във формиране размера на цената на иска“.
Предвид изложеното и оглед дадените тълкувания, които са задължителни за съда,
предявеният иск за установяване на дължимостта само на разноските, направени от ищеца в
заповедното производство се явява недопустим, поради което образуваното за неговото
разглеждане производство следва да бъде прекратено.
2
Водим от горното и на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гражданско дело № 1049/ 2022 год.,
поради НЕДОПУСТИМОСТ на иска.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд –Благоевград в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
3