РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София, 24.07.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при участието на секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4161 по описа за 2012 год. на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Комисията за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/, сегашно
наименование – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество е предявила
мотивирано искане по чл. 28 от Закона за отнемане в полза на държавата на
имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/ от 2005 г. /отм./.
Ищецът
поддържа, че ответникът П.Х.П. е признат с влязла в сила присъда в наказателно
производство за виновна за това, че в периода 04.04.2000 г. – 21.12.2002 г. в
гр. София, извършил повече от две сделки със средства на стойност
88 195 733,75 лв., като знаел, че са придобити чрез престъпление по
чл. 251, ал. 1 НК, като чрез нарушение на обнародван акт на БНБ – Наредба №
28/1999 г. на БНБ на режима за износа на валутни ценности и задълженията за
тяхното деклариране и стойността на предмета на престъплението по чл. 251 НК е
в особено големи размери, посочените средства във валутни ценности са били
предавани на свидетелите Д.К.и Л.Й., като средствата са в особено големи
размери и случаят е особено тежък, като деянието представлява престъпление по
чл. 253, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 2, вр. чл. 251, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2, вр.
ал. 1 НК. Поддържа престъплението да попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1,
т. 16 ЗОПДИППД /отм./. Сочи, че ответникът е придобил имущество на значителна
стойност, в резултат на престъпната дейност, поради което същото подлежи на
отнемане. Сочи, че контролираните от осъденото лице дружества – ответниците „С.Е.“
ЕООД и „С.П.А. – Е.“ ЕООД не са разполагали със законни средства за придобиване
на притежаваните от тях активи, които да са от търговска дейност, от печалба
или от заеми от трети лица, поради което притежавани от тях активи подлежат на
отнемане по настоящия ред.
Предвид това, ищецът предявява
следните искове:
Иск по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./
срещу ответника П.Х.П. за отнемането в полза на държавата на:
-
100 дяла от капитала на „С.Е.“ ЕООД на стойност 50 000 лв.;
-
225 ликвидационни дяла от капитала на „Източни финанси“ ООД с левова
равностойност 22 500 лв.;
-
500 дяла от капитала на „С.П.А. – Е.“ ЕООД на стойност 5 000 лв.;
-
25 дяла от капитала на „К.“ ООД на стойност 2 500 лв.;
-
гаражна клетка № 33 на сутеренен етаж, кота – 5,00 с площ от 17,25 кв.м.,
построена в шестетажна жилищна сграда с един вход и подземни гаражи, съгласно
одобрен архитектурен проект в дворно място 1, цялото с площ от 1 256
кв.м., съставляващо парцел XLIVб
– 416, кв. № 242, по плана на гр. София, м. Л., при съседи по скица: бул. *******,
парцел XLIVa – 415, парцел XXXVIII – 411, парцел XXXVII – 410, парцел XXXVI – 404 и парцел XLV – 417, при съседи“ маневрено
хале, гаражна клетка № 32, улица и калканна стена, заедно с 2,405 % ид.ч.,
представляващи 23,35 кв.м. от общите части на гаражното помещение;
-
налична сума по сметка в евро с IBAN
***, открита
на 25.01.2006 г. в ОББ АД;
-
сумата от 309,10 щ.д. по сметка в щатски долари с № 1832400100231518, открита
на 09.12.1998 г. в МКБ Ю. АД;
-
сумата от 16,46 щ.д. по спестовен влог в щатски долари IBAN***, открита на 01.06.1996
г. в „Ю.“ АД;
Иск по чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./
срещу ответника П.Х.П. за отнемането в полза на държавата на:
-
сума в размер на 505 000 лв. от продажбата на 50 500 дружествени дяла
от капитала на „С. – М – Л.“ ЕООД;
-
сума в размер на 2 500 лв. от продажбата на 50 дружествени дяла от
капитала на „М. – 1“ ЕООД;
-
сума в размер на 232 300 лв. от продажбата на апартамент - мезонет № 20,
ет. 6 и 7, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, входно антре, дрешник,
тоалетна, баня – тоалетна, коридор, вътрешни стълби, балкон, със застроена площ
от 169,66 кв.м., заедно с избено помещение № 12 на сутеренния етаж, кота – 5,00
с площ от 5,17 кв.м., заедно с 5,405 % ид.ч. от общите части на сградата и
толкова от правото на строеж върху мястото, които се намират в шестетажна
жилищна сграда в дворно място 1,
цялото
с площ от 1256 кв.м., съставляващо парцел XLIVXLIVб – 416, кв. № 242, по
плана на гр. София, м. Л., при съседи по скица: бул. *******, парцел XLIVa – 415, парцел XXXVIII – 411, парцел XXXVII – 410, парцел XXXVI – 404 и парцел XLV – 417, при съседи“ маневрено
хале, гаражна клетка № 32, улица и калканна стена, заедно с 2,405 % ид.ч.,
представляващи 23,35 кв.м. от общите части на гаражното помещение;
- сума
в размер на 121 242 лв. от продажбата на апартамент № 6, находящ се в гр.
С., в сграда на ул. *********, състоящ се от входно антре, две антрета, баня,
тоалетна, кухня, четири стаи, хол, със застроена площ от 143,24 кв.м., заедно с
избено помещение № 6, с площ от 3,98 кв.м., заедно с 3,470 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото – държавна земя,
съставляващо парцел VII –
1,2,22 от
кв. 273 по плана на гр. София;
-
сума в размер на 170 070 лв. от продажбата на лек автомобил – марка
„Мерцедес“, модел S 500, с ДК № *******рама № ********, двигател № ********,
черен цвят, първа регистрация 19.07.2001 г., втора регистрация 24.02.2004 г.;
-
сума в размер на 2 200 лв., изчислена към момента на прекратяване на
регистрацията на лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел 155, с ДК № *******,
рама № ZAR1670000690322,
двигател
№ 167А18491, цвят тъмно сив, първа регистрация 04.11.1993 г., втора регистрация
01.10.2006 г.;
-
сума в размер на 188 824 лв. от продажбата на лек автомобил – марка
„Мерцедес“, модел S 500, с ДК № *******, рама № *******, двигател № *******цвят
сив, първа регистрация 12.11.1999 г.;
-
сума в размер на 115 540 лв. от продажбата на лек автомобил – марка
„Мерцедес“, модел SL 500, с
ДК № *******, рама № *******,
двигател
№*******, цвят
сив;
-
сума в размер на 111 610 лв. от продажбата на лек автомобил – марка
„Мерцедес“, модел ML 55 AMG, с ДК № *******рама №*******,
двигател № *******, цвят черен, първа регистрация 27.04.2001 г., втора
регистрация 30.07.2004 г.;
-
сума в размер на 4 685,62 лв., преминала по сметката IBAN ***, открита на 20.06.2006
г. в ОББ АД;
-
сума в размер на 8 384,66 евро, равностойни на 16 647,99 лв.,
преминала по сметка в евро с IBAN
***, открита
в ОББ АД на 25.01.2006 г.;
-
сума в размер на 102 895,91 лв., преминала по сметка в щатски долари *******открита
на 09.12.1998 г. в МКБ Ю. АД;
-
сума в размер на 2 500 щ.д. с левова равностойност 5 967 900
неденоминирани лв. или 5 967,90 лв., преминала по депозитна сметка в
щатски долара с IBAN ***, открита
на 10.02.1997 г. в „П.И.Б.“ АД и закрита на 15.09.2006 г.
Иск
против „С.Е.“ ЕООД за отнемане на основание чл. 6, вр. с чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД
/отм./ на следното имущество:
-
1 150 ликвидационни дяла от капитала на „Източни финанси“ от по 100 лв.
всеки на обща стойност 15 000 лв.;
-
празно място с площ от 1 690 кв.м., находящо се в гр. София, м.
„Киноцентър – Бояна“, представляващо имот № 17 от кадастрален лист 660 по плана
на гр. София от 1993 г., който имот попада съгласно действащия регулационен
план, одобрен със Заповед № 1230/15.07.1972 г. в м. „Национален киноцентър –
София – Бояна“.
Иск
против „С.П.А. – Е.“ ЕООД за отнемане на основание чл. 6, вр. с чл. 4, ал. 1
ЗОПДИППД /отм./ на следното недвижимо имущество:
-
лек автомобил марка „Пежо“, модел 807 с ДК № *******рама №*******, двигател № *******, син, първа регистрация
24.04.2004 г., втора регистрация 25.03.2008 г.
Ищецът
претендира разноски.
Ответниците
оспорват предявените искове. Твърдят, че имуществото, чието отнемане се
претендира в полза на държавата не е придобито със средства от престъпна
дейност. Претендират разноски.
Контролиращата страна – Софийски
градска прокуратура намира искането за основателно.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира следното:
С влязла в сила присъда №
62/09.05.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановена по ВНОХД № 0158/2010
г. по описа на САС ответникът П.Х.П. е признат за виновен в това, че за периода
04.04.2000 г. – 21.12.2002 г. в гр. София, извършил повече от две сделки със
средства на стойност 88 195 733,75 лв., за които е знаел, че са
придобити чрез престъпление по чл. 251, ал. 1 НК, като чрез нарушение на
обнародван акт на БНБ – Наредба № 28/1999 г. на БНБ, на режима на износа на
валутни ценности и задълженията за тяхното деклариране и стойността на предмета
на престъплението по чл. 251 НК е в особено големи размери, посочените средства
във валутни ценности са били предвидени за Д.К.и Л.Й., като средствата са в
особено големи размери и случаят е особено тежък, като деянието представлява
престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2, вр. чл. 251, ал. 1, вр. чл. 2,
ал. 2, вр. ал. 1 НК.
КУИППД
е започнала проверка на имущественото състояние на дееца с цел преценка на
обстоятелството дали същото е било придобито със средства от престъпна дейност
и на каква стойност е то. Срокът за извършване на проверката по чл. 15, ал. 2
ЗОПДИППД /отм./ е предвиден, за да не се накърняват гражданските права на
поверяваните лица извън необходимото преди искането да бъде внесено в съда, а
не за да се преклудира процесуалното или да се погаси материалното основание на
държавата да отнеме имущество, придобито от престъпна дейност /в посочения
смисъл - решение № 87/29.01.2010 г. по гр.д. № 369/2009 г. по описа на Върховния
касационен съд, ІІІ ГО; решение № 368/21/11/2011 г. по гр.д. № 1129/2010 г. на
ВКС, III ГО/.
Предвид това, неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на
настоящия иск, поради обстоятелството, че проверката за имуществото на ответника
е продължила повече от 10 месеца.
На отнемане по ЗОПДИППД /отм./ подлежи имущество, придобито
пряко или косвено от престъпна дейност, което не е отнето в полза на държавата
или конфискувано по други закони, когато е установено, че това имущество е на
значителна стойност и за него може да се направи основателно предположение, че
е придобито от престъпна дейност по чл. 3 от закона, доколкото не е установен
законен източник на придобиването. За да възникне в полза на държавата
преобразуващото субективно право на конфискация по този закон следва да са
осъществени няколко кумулативно дадени материално правни предпоставки, а
именно: 1/ установяване, че лицето или негов съпруг и ненавършили пълнолетие
деца е придобило имущество на значителна стойност – над 60 000 лв.; 2/ да е
налице влязла в сила осъдителна присъда, с която проверяваното лице да е
признато за виновно в извършването на престъпление по НК, измежду посочените в
чл. 3, ал. 1, т. 1 – 25 ЗОПДИППД /отм./; 3/ извеждане на основателно
предположение, че това имущество е придобито от престъпна дейност по чл. 3, ал.
1 от закона.
Понятието
„значителна стойност“ е легално определено в § 1, т. 2 ДР на ЗОПДИППД /отм./,
според която разпоредба такава стойност е тази над 60 000 лв. Понятието засяга
придобитото имущество през целия процесен /проверяван/ период като сборна
величина, а не до цената на отделните сделки като показател за приходите на
проверяваното лице. Тя е реалната пазарна цена на имуществото към момента на
проверката на съда, поради което съдът следва да възприеме заключението на
съдебно – икономическата експертиза относно стойността на имуществото към
момента на изготвяне на същото /така – решение № 70/04.07.2012 г. по гр.д. № 704/2011
г. на ВКС, IV ГО на ВКС; решение № 231/11.07.2012 г. по гр.д. № 848/2011 г. на
ВКС, IV ГО на ВКС; решение № 481/23.04.2013 г. по гр.д. № 99/2012 г. на ВКС, IV
ГО. Ищецът е заявил, че имуществото на ищеца е 2 398 937,88 лв. Видно
е от заключението на съдебно – техническата експертиза, съдебно –
автотехническата експертиза и икономическата експертиза стойността на
придобитото от ищеца и контролираните от него дружества – ответниците по делото
надхвърля размера от 60 000 лв., поради което и е на значителна стойност по
смисъла на закона.
Възникването
на правото на гражданска конфискация в полза на Държавата предполага
престъплението по чл. 3, ал. 1, т. 1 – 25 ЗОПДИППД /отм./ да е установено от
наказателния съд с влязъл в сила съдебен акт по реда на НПК и само в
изключението по чл. 3, ал. 2 от закона – от гражданския съд по реда на чл. 124,
ал. 5 ГПК в производството по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./. Както беше посочено вече,
с влязла в сила присъда ответникът П.П. е признат в извършване на престъпление по
чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2, вр. чл. 251, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2, вр. ал.
1 НК,
което е в предметния обхват на чл. 3, ал. 1, т. 16 ЗОПДИППД /отм./. Оттук
следва изводът за наличие на втората предпоставка за реализиране правото на
Държавата на гражданска конфискация.
Придобиването на имуществото от
извършителя на престъплението може да е, както пряко, така и косвено от
престъпна дейност /чл. 1 и § 3 от закона/, но във всички случаи тази връзка
трябва да е установена или да може да се направи предположение за
съществуването й /арг. чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1/. Между престъпната дейност и
имущественото е налице пряка връзка, когато то е придобито от престъплението –
в този случай имуществото подлежи на отнемане в полза на държавата, независимо
от наказателната отговорност, но е допустимо отнемането му по реда на ЗОПДИППД
/отм./, когато отнемането не може да се реализира по НК, защото имуществото не
е в патримониума на дееца /хипотезата на чл. 5 – 8 ЗОПДИППД /отм./, а също и
винаги, когато престъпното деяние се установява от гражданския съд /чл. 3, ал.
2 ЗОПДИППД /отм./. Косвена е връзката между престъпното деяние и конкретното
имуществено право, когато придобиването му е непряко от конкретното
престъпление, опосредено чрез други действия, например с една или няколко пълни
или частични трансоформации на средства чрез разпоредителни сделки. Дори
връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се
предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е
установен законен източник в придобиването на имущество. Предположението е
вероятност, възможност, при която от дадена причина се следва определен
резултат, последица, а в хипотезата на закона, от конкретното престъпление –
имуществена облага. Предположението е основателно, когато от осъществяването на
твърдените факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката,
науката и опита може да се направи заключение за връзката между причината и
следствието. Във всеки конкретен случай, с оглед на вида и характера на
престъплението, броя на престъпленията, придобивания способ на имуществото,
евентуалните последващи трансформации и всички други твърдени факти и логически
връзки трябва да се изследва възможността за връзка между престъпното деяние и
имуществото, чието отнемане се иска.
Въпросът към кой момент се
установява дали имуществото е придобито от престъпна дейност няма еднозначен
отговор, а във всяка конкретна хипотеза този отговор зависи от вида на
конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с благодеталствуването
на извършителя, както и от начина на придобиване /напр. сделка/. Преценката за
доходите на извършителя и евентуално на неговото семейство се извършва също към
момент, който се определя от горните обстоятелства /в посочения смисъл
Тълкувателно решение № 7/30.06.2014 г. по т.д. № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС/.
Предвид това, най – логична би била
връзката между доходи, придобити след началото на конкретно установена
престъпна дейност и придобити в този период имущества. Няма пречка да се
установи или основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с
престъпна дейност и назад във времето в срока по чл. 11 ЗОПДИППД /отм./, с
оглед конкретните обстоятелства, които имущества са придобити преди престъпната
дейност, ако за придобиването са използвани заемни средства, респ. –
предоставено от кредит, които фактически са върнати със средствата, придобити
след придобиване на имуществото, но в резултат на последващата престъпна
дейност. В този случай няма да е налице пряко влагане на придобити от престъпна
дейност имущества, но е налице косвена връзка, поради това, че пряко вложените
средства са от кредити и заеми, погасени със средствата от престъпна дейност /в
този смисъл – посоченото Тълкувателно решение № 7/30.06.2014 г. по т.д. №
7/2013 г. на ОСГК на ВКС; решение от 04.07.2012 г. по гр.д. № 704/2011 г. на IV ГО на ВКС; решение от 10.02.2011 г.
по гр.д. № 1335/2009 г. на IV
ГО
на ВКС; решение от 29.10.2010 г. по гр.д. № 116/2009 г. на IV ГО на ВКС/.
В
случая, установено е с влязла в сила присъда, че престъпната дейност, осъществена
от ответника П. е реализирана в периода 04.04.2000 г. – 21.12.2002 г. Част от
имуществото, чието отнемане в полза на държавата се претендира по делото е
придобито от ответника П.П. преди началната дата на престъпната дейност –
04.04.2000 г., а друга част от имуществото, чието отнемане в полза на държавата
се претендира е придобито след периода на престъпна дейност, но представлява
парични средства, получени от възмездно прехвърляне след този период на друго
имущество, придобито от своя страна преди датата на престъпна дейност, както и
на имущество, придобито след периода на престъпна дейност.
Следва
да се отбележи, че на отнемане по реда на чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ подлежи както
имуществото, в чието придобиване /пряко или косвено/ са вложени средства от
престъпна дейност /в който случай се отнема именно конкретното имущество/, така
и всичко, което е получено от отчуждаването впоследствие на така придобитото от
престъпна дейност имущество. Предвид това, за преценката дали подлежи на
отнемане в полза на държавата по настоящия ред на полученото от отчуждаване на
дадено имущество /трансформиране на средства/ е от значение не кога е отчуждено
имуществото, т.е. преди или след престъпната дейност, а дали отчужденото
имущество е пряко или косвено придобито от престъпна дейност. Доколкото част от
имуществото е придобито преди началната дата на периода на престъпна дейност,
за преценката дали подлежи на отнемане в полза на държавата по реда на чл. 28
ЗОПДИППД /отм./., в светлината на цитираната практика на ВКС, включително
посочената тълкувателна такава следва да се прецени дали това имущество е
заплатено със заемни средства или средства, предоставени от банков кредит,
които заеми и кредити впоследствие да са погасени със средствата от престъпна
дейност. Както е изяснено в посоченото Тълкувателно решение № 7/30.06.2014 г.
по т.д. № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС съдът в производството по чл. 28 ЗОПДИППД
/отм./ може да отнеме само имущество, което е придобито от престъпна дейност,
установена по реда на НПК или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Не се отнема
имущество, придобито от друга престъпна дейност, макар и от вида на изброената
в чл. 3, ал. 1, щом същата не е установена по надлежния ред, т.е. не се отнема
придобитото от друга незаконна дейност имущество, включително и такова с
неустановен произход. Предвид това, ако не се установи, че заемните средствата,
с които е придобито преди датата на престъпна дейност дадено имущество са
изплатени с придобита от конкретно установена по реда на НПК и по реда на чл.
124, ал. 5 ГПК престъпна дейност същото не може да бъде отнемана, независимо от
неустановени произход на средствата, с твърдения, че поради липса на тези
средства следва извод за друга престъпна дейност, осъществена към момента на
придобиване на това имущество.
Преценката дали проверяваното лице е
разполагало с достатъчно доход от законен източник, с които да придобие своето
имущество следва да се направи относно всяко имущество, чието отнемане се иска,
към момента на придобиването, а не чрез механичен сбор на приходите и разходите
за проверявания период. За придобитото имущество преди датата на престъпна
дейност следва да се установи дали същото е заплатено със заемни средства,
респ. – дали заемните задължения за това имущество са погасени преди датата на
престъпна дейност, в който случай се изключва напълно предположението за
влагането на средства от престъпна дейност във връзка с придобито преди тази
дейност имущество.
По
отношение на искането за отнемане в полза на държавата на 100 дяла от капитала
на „С.Е.“ ЕООД.
Видно
от приетите по делото писмени доказателства – документи, намиращи се по ф.д. №
33880/1992 г. по описа на СГС, по което първоначално е регистрирано дружеството
„А.– 3“ ЕООД, със сегашно наименование „С.Е.“ ЕООД, ответникът П.П. е съдружник
в дружеството от момента на учредяването му и регистрирането му през 1992 г.
Видно от учредителния договор и решение на СГС от 1992 г., към момента на
регистрацията капиталът на дружеството е 50 000 неденоминирани лева – 100
дяла по 500 лв., от които притежаваните от ответника са 50 дяла на стойност
25 000 неденоминирани лева. С решение от 26.09.1995 г. е вписано
увеличаване на капитала на дружеството „А.– 3“ ООД от 50 000 лв. на
10 000 000 неденоминирани лева, с което е увеличен и броя на
притежаваните от ответника дялове на 10 000. Последвало е друго увеличение
на капитала, вписано с решение на съда от 25.09.1997 г., с което капиталът е
увеличен на 100 000 000 недениминирани лева, от които притежаваните
от ответника дялове са на стойност 45 000 000 лв. С решение № 6 от
02.02.2000 г. на СГС е вписано деноминирането на капитала от
100 000 000 лв. на 100 000 лв. Така до началната дата на
престъпната дейност – 04.04.2000 г. ответникът е притежавал дялове,
представляващи половината от капитала на дружеството. Не са представени по
делото никакви доказателства, които да установяват, че към момента на
учредяване на дружеството през 1992 г. и до датата на престъпната дейност –
04.04.2000 г. всички вноски, направени от ответника за учредителен капитал и
впоследствие за увеличаване капитала на това дружество да са със заемни
средства, нито са представени каквито и да е доказателства такива заемни
средства впоследствие да са погасявани след датата на престъпна дейност, за да
се изследва налице ли са законови средства, придобивани след тази дата, с които
да е станало такова погасяване. Установяване на последните обстоятелства е
необходимо предвид факта, че придобиването на дружествените дялове е станало
преди датата на престъпна дейност. След тази дата – 04.04.2000 г. е вписано
решение от 08.01.2004 г. на СГС по фирменото дело на това дружество, с което е
вписано изключването на досегашни съдружници и продължаване на дружеството като
еднолично дружество с ограничена отговорност с едноличен собственик на капитала
П.Х.П.. По делото не са представени доказателства след изключване на
досегашните съдружници П.П. да е направил вноски в капитала на дружеството, за
да е необходими изследването на средствата за тези вноски от гледна точка на
законовия им произход.
Предвид
изложеното, не може да се заключи, че придобиването на дружествени дяла от
капитала на „С.Е.“ ЕООД е с косвени или преки средства от престъпна дейност,
поради което искането за отнемане от ответника П. на притежаваните дялове от
капитала на това дружество следва да бъде отхвърлено.
По
отношение на искането за отнемане в полза на държавата на 500 дяла от капитала
на „С.П.А. – Е.“ ЕООД.
Видно
от приетите по делото писмени доказателства – документи, намиращи се по ф.д. №
10740/1998 г. по описа на СГС, по което първоначално е регистрирано дружеството
„С.П.А. – Е.“ ЕООД, ответникът П.П. е съдружник в дружеството от момента на
учредяването му и регистрирането му през 1998 г. Видно от учредителния договор
и решение на СГС от 1998 г., към момента на регистрацията капиталът на
дружеството е 5 000 000 неденоминирани лева – 500 дяла по 10 000 лв., от
които притежаваните от ответника са 250 дяла. С решение № 2 от 30.01.2001 г. на
СГС е вписано деноминирането на капитала от 5 000 000 лв. на
5 000 лв., разделен на 500 дяла. Така до началната дата на престъпната
дейност – 04.04.2000 г. ответникът е притежавал дялове, представляващи
половината от капитала на дружеството. Не са представени по делото никакви
доказателства, които да установяват, че към момента на учредяване на
дружеството през 1998 г. и до датата на престъпната дейност – 04.04.2000 г.
вноските, направени от ответника за учредителен капитал да са със заемни
средства, нито са представени каквито и да е доказателства такива заемни
средства впоследствие да са погасявани след датата на престъпна дейност, за да
се изследва налице ли са законови средства, придобивани след тази дата, с които
да е станало такова погасяване. Установяване на последните обстоятелства е
необходимо предвид факта, че придобиването на дружествените дялове е станало
преди датата на престъпна дейност. След тази дата – 04.04.2000 г. е вписано
решение от 11.03.2004 г. на СГС по фирменото дело на това дружество за
придобиване от ответника на притежаваните от останалите съдружници дружествени
дялове – по 125 бр. от всеки от тях, с което ответникът е станал едноличен
собственик на капитала. Договорите за придобиване на дружествените дялове не са
представени по делото, поради което не може да се заключи дали това
придобиване, станало след началната дата на престъпна дейност е възмездно,
единствено при която възмездност е възможен извод за влагане на средства от
тази дейност при придобиване на 250 бр. дяла от капитала на това дружество. При
липса на такива договори не може да се прецени, в случай на възмездното
придобиване на дружествените дялове какъв е размера на престираните от
ответника суми за това придобиване, при знание за който размер може да се
извършва преценка притежавал ли е ответника средства от законен произход за
заплащане на така придобитите дялове.
Предвид
изложеното, не може да се заключи, че придобиването на дружествени дяла от
капитала на „С.П.А. - Е.“ ЕООД е с косвени или преки средства от престъпна
дейност, поради което искането за отнемане от ответника П. на притежаваните
дялове от капитала на това дружество следва да бъде отхвърлено.
По
отношение на искането за отнемане в полза на държавата на 25 дяла от капитала
на „К.“ ООД.
Видно
от приетите по делото писмени доказателства – документи, намиращи се по ф.д. №
3872/1996 г. по описа на ОС - Пловдив, по което първоначално е регистрирано дружеството
„К.“ ООД, ответникът П.П. е съдружник в дружеството от момента на учредяването
му и регистрирането му през 1996 г. Видно от учредителния договор и решение на
ПОС от 1996 г., към момента на регистрацията капиталът на дружеството е
50 000, разпределени в 50 дяла, от които ответникът притежава 25 дяла. С
решение от 02.11.1998 г. на ПОС е вписано увеличение на капитала от 50 000
неденоминирани лева на 5 000 000 недениминирани, разделени на 50
дяла. С решение от 25.07.2000 г. е вписана деноминация на капитала от
5 000 000 лв. на 5 000 лв., разпределени на 50 дяла по 100 лв.
всеки. Така до началната дата на престъпната дейност – 04.04.2000 г. ответникът
е притежавал дялове, представляващи половината от капитала на дружеството, а
именно 25 дяла. Не са представени по делото никакви доказателства, които да
установяват, че към момента на учредяване на дружеството през 1996 г. и до
датата на престъпната дейност – 04.04.2000 г. вноските, направени от ответника
за учредителен капитал да са със заемни средства, нито са представени каквито и
да е доказателства такива заемни средства впоследствие да са погасявани след
датата на престъпна дейност, за да се изследва налице ли са законови средства,
придобивани след тази дата, с които да е станало такова погасяване.
Установяване на последните обстоятелства е необходимо предвид факта, че
придобиването на дружествените дялове е станало преди датата на престъпна
дейност.
Предвид
изложеното, не може да се заключи, че придобиването на дружествени дяла от
капитала на „К.“ ООД е с косвени или преки средства от престъпна дейност,
поради което искането за отнемане от ответника П. на притежаваните дялове от
капитала на това дружество следва да бъде отхвърлено.
По
отношение на искането за отнемане в полза на държавата на сумата от 2 500
лв., придобита от продажба от ответника П.П. на 50 дружествени дяла от капитала
на „М. - 1“ ЕООД.
За
да бъде уважено това искане по реда на чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ следва да
се установи, че трансформираното имущество, т.е. дружествените дялове са
придобити от ответника от престъпна дейност.
Видно
от приетите по делото писмени доказателства – документи, намиращи се по ф.д. №
72/1998 г. по описа на ОС – гр. Силистра, по което първоначално е регистрирано
дружеството „М. - 1“ ЕООД, ответникът П.П. е съдружник в дружеството от момента
на учредяването му и регистрирането му през 1998 г. Видно от учредителния
договор и решение на ОС – гр. Силистра от 1998 г., към момента на регистрацията
капиталът на дружеството е 5 000 000 неденоминирани лева, разпределени в
100 дяла, от които ответникът е притежава 50 дяла. С решение от 15.07.2002 г.
на ОС – гр. Силистра е вписана деноминация на капитала от 5 000 000
лв. на 5 000 лв., разпределени на 50 дяла, запазвайки съотношението в
притежаваните дялове. Така до началната дата на престъпната дейност –
04.04.2000 г. ответникът е притежавал дялове, представляващи половината от капитала
на дружеството, а именно 50 дяла. Не са представени по делото никакви
доказателства, които да установяват, че към момента на учредяване на
дружеството през 1998 г. и до датата на престъпната дейност – 04.04.2000 г.
вноските, направени от ответника за учредителен капитал да са със заемни
средства, нито са представени каквито и да е доказателства такива заемни
средства впоследствие да са погасявани след датата на престъпна дейност, за да
се изследва налице ли са законови средства, придобивани след тази дата, с които
да е станало такова погасяване. Установяване на последните обстоятелства е
необходимо предвид факта, че придобиването на дружествените дялове е станало
преди датата на престъпна дейност. Предвид това, сумите, получени от
отчуждаването впоследствие на дружествените дялове от това дружество не се
доказва да е от трансформация на средства от престъпната дейност, поради което
искът по чл. 4, ал. 2 от закона за отнемане на сумата от продажба на
дружествените дялове през 2003 г. следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на искането за отнемане в полза на държавата на сумата от 505 000
лв., придобита от продажба от ответника П.П. на 50 500 дружествени дяла от
капитала на „С. – М - Л.“ ЕООД.
За
да бъде уважено това искане по реда на чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ следва да
се установи, че трансформираното имущество, т.е. дружествените дялове са
придобити от ответника от престъпна дейност.
Следва
изрично да се посочи, че единствено за това дружество по делото не са
представени никакви документи, намиращи се по фирменото дело, по което
първоначално е регистрирано, както и каквито и да е други доказателства, които
да установят както участието на ответника П.П. в него като съдружник, размера
на притежаваните дялове, стойност на придобиване на същите и момент на това
придобива, последващо отчуждаване на притежаваните дружествени дялове. По
делото не са представени цитираните от ищеца решение от 24.04.2003 г. по ф.д.
№ 1599/1998 г., с което е вписано
придобиването от ответника П. на 135 дяла по 10 лв. всеки от С.И.и 115 дяла по
10 лв. от А.П., или общо 250 дяла на стойност 2 500 лв. Не е представено
решение от 24.07.2003 г. на съда, с което да е вписано твърдяно от ищеца
увеличение на капитала от 5 000 лв. на 505 000 лв., както и
доказателства за придобиването на 25 250 дружествени дяла впоследствие от
ответника след прехвърлянето им от Л.П.. Липсват доказателства ответникът П.
впоследствие да е прехвърлил всички притежавани от него 50 500 дружествени
дяла на „М.Л.Л.С“ САЩ, Вашингтон за сумата от 505 000 лв. За участието на
ответника П. в това дружество, както и за последващо отчуждаване на дружествени
дялове доказателства от ищеца не са ангажирани.
Предвид
горното, искането по чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД за отнемане на сумата от
505 000 лв. от продажбата на 50 500 дружествени дяла, поради
недоказаност следва да бъде отхвърлено.
По
отношение на искането за отнемане в полза на държавата на 225 ликвидационни
дяла от капитала на „Източни финанси“ ООД /в ликвидация/, притежавани от
ответника П.П., както и на 1 150 ликвидационни дяла от капитала на същото
дружество, притежавани от ответника „С.Е.“ ЕООД.
Видно
от приетите по делото писмени доказателства – документи, намиращи се по ф.д. №
6856/1997 г. по описа на СГС, по което първоначално е регистрирано дружеството
„Източни финанси“ ООД, ответникът П.П. и ответникът „С.Е.“ ЕООД /тогавашно
наименование „А.– 3“ ООД/ са съдружници в дружеството от момента на
учредяването му и регистрирането му през 1997 г. Видно от учредителния договор
и решение на СГС от 1997 г., към момента на регистрацията капиталът на дружеството
е 10 000 000 лв., като ответникът П. притежава 900 дяла, а „С.Е.“ ЕООД /“А.–
3“ ООД/ - 4 600 дружествени дяла. С решение от 21.07.1997 г. на СГС е
вписано увеличение на капитала на 250 000 000 лв., като ответникът П.
става притежател на 22 500 дяла, а „С.Е.“ ЕООД – на 115 000. С
решение от 01.04.2005 г. по посоченото дело е вписано прекратяване на
дружеството и същото е обявено в ликвидация. Ответниците П.П. и „С. Е.“ като
съдружници имат право на ликвидационен дял, който следва да бъде отнет в полза
на държавата, единствено ако средствата, придобити от ответника П. за
придобиване дялове от дружеството са от престъпна дейност. До началната дата на
престъпната дейност – 04.04.2000 г. ответникът П. е притежавал дялове,
вследствие придобиването им при учредяване на дружеството и последващото
увеличение на капитала. Не са представени по делото никакви доказателства,
които да установяват, че към момента на учредяване на дружеството през 1997 г.
и до датата на престъпната дейност – 04.04.2000 г. вноските, направени от
ответника П. или от контролираното от него дружество „С.Е.“ ЕООД за учредителен
капитал или за увеличаване на капитала в „Източни финанси“ ООД да са със заемни
средства, нито са представени каквито и да е доказателства такива заемни
средства впоследствие да са погасявани след датата на престъпна дейност, за да
се изследва налице ли са законови средства, придобивани след тази дата, с които
да е станало такова погасяване. Установяване на последните обстоятелства е
необходимо предвид факта, че придобиването на дружествените дялове и от двамата
ответника е станало преди датата на престъпна дейност.
Предвид
изложеното, не може да се заключи, че придобиването на дружествени дяла от
капитала на „Източни пиеси“ ООД е с косвени или преки средства от престъпна
дейност, поради което искането за отнемане от двамата ответника на
притежаваните ликвидационни дялове от това дружество да бъде уважено.
По
отношение искането за отнема в полза на държавата на правото на собственост
върху гаражна клетка № 33 и на сумата от 232 300 лв. от продажбата на
апартамент - мезонет № 20.
Видно
от нотариален акт № 146, том XX,
дело
№ 4072 от 08.03.1996 г. ответникът П.П. е придобил от трето за делото лице
право на строеж на обекти, които ще бъдат построени в шестетажна жилищна сграда
с един вход и подземни гаражи, съгласно одобрен архитектурен проект в дворно
място 1, цялото с площ от 1 256 кв.м., съставляващо парцел XLIVб – 416 в кв. № 242 по плана на гр.
София, м. „Л.“, а именно: апартамент - мезонет № 20 на ет. 6 и ет. 7, заедно с
прилежащото избено помещение и общи части от сградата; гаражна клетка № 33 на
сутеренен етаж, кота – 50 в същата сграда. Придобиването е станало преди датата
на престъпна дейност, поради което съгласно трайната съдебна практика,
отнемането му или на полученото при неговото трансформиране е възможно, ако
средствата за придобиването му са заемни и са върнати с придобитото от престъпна
дейност. В настоящия случай,
придобиването на недвижимите имоти е станало през 1996 г., като в нотариалния
акт страните по сделката са посочили изрично, че продажната цена е заплатена
изцяло. Ищецът не е въвел възражение и провеждал доказване относно
симулативност на това изявление. Същият не твърди средствата за заплащане на
продажната цена да са заемни, както и връщането им да е станало след 04.04.2000
г. – датата на престъпна дейност. Доказателствената тежест при наличие на
такива твърдения се носи от ищеца. Предвид това, макар и да не е установен
произхода на средствата за придобиването, доколкото последното е станало преди
престъпната дейност, без данни за заемния им характер, то имуществото не
подлежи на отнемане в полза на държавата на основание чл. 4, ал. 1, и ал. 2
ЗОПДИППД /отм./.
Всички
посочени по – горе аргументи важат и за искането за отнемане в полза на
държавата на лек автомобил „Алфа Ромео“ с ДК № *******„Мерцедес“ с рег. № *******,
който е придобит от ищеца преди началната дата на престъпна дейност, а именно –
на 04.11.1993 г. и на 12.11.1999 г. Липсват по делото твърдения и доказателства
придобиването на автомобилите преди датата на престъпна дейност да е станало
със заемни средства, които да са възстановявани след датата на престъпна
дейност.
По
същите аргументи следва да бъде отхвърлено искането за отнемане от
контролираното от ответника П. дружество „С.Е.“ ЕООД на недвижим имот,
представляващ празно дворно място от 1 690 кв.м. в м. „Киноцентъра –
Бояна“, гр. София. В исковата молба се твърди, че имотът е придобит от
дружеството по силата на договор за продажба, сключен на 04.12.1995 г. във
формата на нот.акт № 18,
т.
LLXIV, дело
№ 22912. Посоченият нотариален акт не е представен по делото, с което липсват
каквито и да е доказателства за притежаването от ответника „С.Е.“ ЕООД на този
недвижим имот към момента на предявяване на искането. Отделно, липсват
доказателства придобиването на същите да е със заемни средства, което
установяване е необходимо предвид обстоятелството, че имотът се твърди да е
придобит преди началната дата на престъпна дейност. С оглед това, искането за
отнемането му в полза на държавата следва да бъде отхвърлено.
Неоснователно
се явява и искането на ищеца за отнемане на сума в размер на 115 540 лв.,
на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./, като получена от трансформирането на
придобито от престъпна дейност имущество – лек автомобил „Мерцедес“ с рег. *******.
В искането, отправено до съда самият ищец ясно посочва, че няма данни кога
автомобилът е придобит от ответника П.П.. Липсват и доказателства за такова
придобиване, ангажирани по делото. Предвид неустановеността на датата на
придобиване не може да се направи дори предположението за причинна връзка на
последното с престъпната дейност, доколкото липсват каквито и да е данни това
да е станало след периода на престъпна дейност, установен от наказателния съд.
Няма данни придобиването на ответника да е възмездно, както и ако предхожда
периода на престъпна дейност да е станало със заемни средства, възстановени
след датата на дейността именно със средствата от нея.
Ищецът
е направил искане за отнемането по реда на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ на
налични суми по банкови сметки в „ОББ“ АД, „МКБ Ю.“ АД и „Ю.“ АД, както и
искане за отнемане по реда на чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ на парични суми,
преминали по банкови сметки в „ОББ“АД, „МКБ Ю.“ АД и „П.И.Б.“ АД.
Следва
изрично да се посочи, че за доказване на обстоятелството, че към момента на
предявяване на искането по посочените банкови сметки са налични парични
средства, чието отнемане се иска по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, както и за
преминаване на парични суми по сметки в банки, които суми се претендират по
реда на чл. 4, ал. 2 от същия закон ищецът не е представил абсолютни никакви
доказателства. В мотивираното искане е посочено, че банковата информация е
получена от ищеца с писма – отговор 304-3849/26.11.2010 г. от „ОББ“ АД, Z01/60850/15.12.2010 г. от „Уникредит
Булбанк“ АД, 01-140-37048/14.01.2011 г. от „МКБ Ю.“ АД, 1/И- 7980/26.01.2011 г.
от „П.И.Б.“ АД, 1200/3284/17.12.2010 г. от „Ю.“ АД. Посочените писма не са
представени по делото. Липсват всякакви други доказателства, от които може да
се направи извод за верността на твърденията както за наличието на такива
парични средства, както и за паричните средства, преминали през банкови сметки
през периода на престъпна дейност. По тези съображения за недоказаност искането
по чл. 4, ал. 1 и по чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ за отнемане на парични
средства по банкови сметки следва да бъде отхвърлено.
Установява
се от нотариален акт № 116, т. I,
рег.
№ 2885, дело 113 от 31.07.2000 г. за покупко – продажба на недвижим имот, че на
посочената дата – 31.07.2000 г. ответникът П.П. е придобил недвижим имот,
представляващ апартамент № 6, находящ се в гр. София, в сграда на ул. *********.
Придобиването на имота е станало преди получаването през 2003 г. на заем от
ответника от трето за делото лице, както и преди последващи отчуждавания на
друго движимо и недвижимо имущество. Възмездното придобиване на правото на
собственост е станало след датата на престъпна дейност. След тази дата са
придобити и движими вещи – лек автомобил Мерцедес S500 с ДК № *******и Мерцедес ML55 с ДК № *******станало съответно на 21.11.2002
г. и на 19.12.2001 г. След тази дата е придобито и от контролираното от
осъденото лице дружество „С.П.А. – Е.“ ЕООД имущество – лек автомобил „Пежо“
модел 807, с ДК № *******станало с договор за покупко – продажба от 17.01.2008
г. Видно от заключението на съдебно – икономическата експертиза през този
период паричните средства, с които ответникът П. е разполагал не са били
достатъчни, за да покрие необходимите разходи за издръжка по
средностатистически данни. Липсва ангажирането на каквито и да е доказателства
за влагане на средства в придобиването на това имущество, които да са придобити
от отчуждаването на друго имущество на ответника П., което от своя страна е
придобито с доказани законни средства. Видно от същото заключение, към
31.12.2007 г. дружеството „С.П.А. – Е.“ ЕООД, по информация от баланса на
дружеството към 31.12.2008 г. не е разполагало със средства за закупуване на
автомобила, доколкото задълженията му са надвишавали наличните парични средства
в брой.
Както се посочи по-горе, за да бъде уважено
направеното искане за отнемане на имуществото трябва да бъдат установени факти
и обстоятелства, въз основа на които да може да се направи основателно
предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, така
както същата е конкретизирана с влязлата в сила присъда. Това е така, тъй като
влязлата в сила присъда е не е само основание за започване на производството по
ЗОПДИППД /отм/. Същата установява, че лицето извършва престъпна дейност и
обстоятелството дали имуществото е придобито в резултат на такава дейност се
преценява именно с оглед на посоченото в нея престъпление. ЗОПДИППД /отм./ не
съдържа презумпция, че лицето извършва престъпна дейност, изразяваща се в
осъществяването на всеки един от изброените в разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от
закона състави. Тъй като влязлата в сила присъда е задължителен елемент за
образуване на производството по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ то именно с оглед на посоченото в нея престъпление се преценява и
незаконността на средствата за придобиване на имуществото. За да може
придобитото имущество да има пряка или косвена връзка с установената с влязлата
в сила присъда престъпна дейност същата трябва да е от такова естество, че чрез
нея да се реализира имуществена облага. Без наличието на такава е невъзможно
впоследствие да бъде придобито имущество, което да подлежи на отнемане. В случая,
осъществената от ответника престъпна дейност е от такова естество, че позволява
реализирането на приходи от нея, които от своя страна да послужат за
придобиване на имуществото. По тези съображения придобитите парични средства,
след отчуждаването на недвижимия имот и посочени два автомобила, на основание
чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ следва да бъде уважено. По тези съображения следва
да бъде уважено и искането по чл. 6, вр. чл. 4, ал. 1 от същия закон за
отнемане от дружеството „С.П.А. – Е.“ ЕООД не лекия автомобил „Пежо“.
По въпроса предпоставка ли е за
основателността на иска по чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ наличността на
претендираните суми в имуществото на ответника е налице задължителна практика -
решение № 181 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 1557/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която с разпоредбата на чл. 4
ЗОПДИППД /отм./ е регламентиран сложен фактически състав, при наличие на който
за държавата чрез КУИППД се поражда право да предяви пред граждански съд
претенция за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Искът с
правно основание чл. 28 ЗОПДИППД вр. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ е за реално
отнемане на налични към момента на предявяване на иска в патримониума на
ответника облаги от извършени престъпления. В случай, че този иск не може да
бъде уважен, поради липса към този момент на съответния актив в притежаваното
от ответника имущество на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ следва да се
претендира действителната стойност на имуществото, съответстваща на реалната му
пазарна цена към момента на извършване на разпоредителната сделка и без
значение е обстоятелството за наличността на претендираните суми в имуществото
на ответника /определение 938/09.09.2013 г. по гр.д. № 3102/2013 г. на III ГО
на ВКС/. Предвид това, от значение за отнемане в полза на държавата на
паричните суми, за които няма данни да са налични при ответника е
обстоятелството с тези суми разпоредил ли се е последният, в който случай на
отнемане би подлежало полученото имущество.
Реалната пазарна цена към момента на
отчуждаването на недвижимия имот – апартамент № 6, а именно – 20.02.2002 г.,
видно от заключението на съдебно – техническата експертиза е 118 872 лв.
Реалната пазарна цена към момента на отчуждаване на лек автомобил Мерцедес S500 с ДК №
*******– 24.02.2004 г. е 94 296,28 лв., а на лек автомобил Мерцедес ML 55 С 4555 ВР – 29.07.2004 г. е
81 381,80 лв.
Посочените суми, на основание чл. 4,
ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ следва да бъдат отнети от ответника П..
При посочения
изход на делото ответникът П.П. следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съда, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 11 782 лв. - държавна
такса върху уважената част от искането, а ответникът „С.П.Е.“ ООД – държавна
такса в размер на 234 лв. Същият
следва да заплати, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. ЗПП в полза на ответника
сумата от 19,94 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 175,06 лв. – направени по делото разноски за
възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част от искането спрямо
този ответник. Ответникът „С.П.А. – Е.“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сума в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както
и сумата 83,33 лв. за възнаграждение за вещо лице. В полза на ответниците, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да бъдат присъдени разноски поради липса
на доказателства за извършване на такива.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТНЕМА
в полза на ДЪРЖАВАТА от П.Х.П., ЕГН **********, на основание чл. 28, вр. чл. 4, ал. 1 от Закона
за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност
/отм./ незаконно придобито от последния имущество от престъпна дейност по чл.
253, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2, вр. чл. 251, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2, вр. ал. 1 НК за извършването на което ответникът е
призната за виновна с влязла в сила присъда по ВНОХД № 158/2010 г. по описа на
Апелативен съд – София и представляващо:
-
сумата от 118 872 лв., представляваща
пазарна цена към момент на отчуждаване на собствен на ответника недвижим имот -
апартамент № 6, находящ се в гр. София,
в сграда на ул. *********, състоящ се от входно антре, две антрета, баня,
тоалетна, кухня, четири стаи, хол, със застроена площ от 143,24 кв.м., заедно с
избено помещение № 6, с площ от 3,98 кв.м., заедно с 3,470 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото – държавна земя,
съставляващо парцел VII –
1,2,22 от
кв. 273 по плана на гр. София, с който имот ответникът се е разпоредил с
договор за продажба от 20.02.2002 г., сключен във формата на нот. акт № 31, т. I, рег. № 542, дело 19/2002 г.;
-
сумата от 94 296,28 лв.,
представляваща пазарна цена към момент на отчуждаване на собствен на ответника
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел S 500, с ДК № *******рама № ********, двигател № ********,
черен цвят, с който автомобил ответникът се е разпоредил с договор за продажба
на МПС от 24.02.2004 г.;
- сумата от
81 381,80 лв., представляваща пазарна цена към момент
на отчуждаване на собствен на ответника лек автомобил марка „Мерцедес“, модел ML 55 AMG, с ДК № *******рама №*******,
двигател № *******, цвят черен, с който автомобил ответникът се е разпоредил с
договор за продажба на МПС от 29.07.2004 г.
ОТНЕМА
в полза на ДЪРЖАВАТА от „С.П.А. – Е.“ ЕООД, ЕИК********,
на основание чл. 28, вр. чл. 6, вр. чл. 4, ал. 1
от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна
дейност /отм./ незаконно придобито имущество от престъпна дейност по чл. 253,
ал. 4, вр. ал. 2, т. 2, вр. чл. 251, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2, вр. ал. 1 НК за извършването на което П.Х.П., ЕГН **********
е призната за виновна с влязла в сила присъда по ВНОХД № 158/2010 г. по описа
на Апелативен съд – София и представляващо:
- лек автомобил марка
„Пежо“, модел „807“ с ДК № *******рама №*******, двигател № *******, син, собственост на
„С.П.А. – Е.“ ЕООД.
ОТХВЪРЛЯ предявените
срещу ответника П.Х.П., ЕГН **********
искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито от последния
имущество от престъпна дейност по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2, вр. чл. 251,
ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2, вр. ал. 1 НК за
извършването на което ответникът е призната за виновна с влязла в сила присъда
по ВНОХД № 158/2010 г. по описа на Апелативен съд – София, както следва:
1/
иск по чл. 4, ал. 1 ЗПДОППД /отм./ за отнемане на:
-
100 дяла от капитала на „С.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, на стойност 50 000
лв.;
-
225 ликвидационни дяла от капитала на „Източни финанси“ ООД, ЕИК*******с левова
равностойност 22 500 лв.;
-
500 дяла от капитала на „С.П.А. – Е.“ ЕООД, ЕИК********, на стойност 5 000
лв.;
-
25 дяла от капитала на „К.“ ООД, ЕИК *********, на стойност 2 500 лв.;
-
гаражна клетка № 33 на сутеренен етаж, кота – 5,00 с площ от 17,25 кв.м.,
построена в шестетажна жилищна сграда с един вход и подземни гаражи, съгласно
одобрен архитектурен проект, в дворно място 1, цялото с площ от 1 256
кв.м., съставляващо парцел XLIVб
– 416, кв. № 242, по плана на гр. София, м. Л., при съседи по скица: бул. *******,
парцел XLIVa – 415, парцел XXXVIII – 411, парцел XXXVII – 410, парцел XXXVI – 404 и парцел XLV – 417, при съседи: маневрено
хале, гаражна клетка № 32, улица и калканна стена, заедно с 2,405 % ид.ч.,
представляващи 23,35 кв.м. от общите части на гаражното помещение;
-
налична сума по сметка в евро с IBAN
***, открита
на 25.01.2006 г. в „ОББ“ АД;
-
сумата от 309,10 щ.д. по сметка в щатски долари с № *******открита на
09.12.1998 г. в „МКБ Ю.“ АД;
-
сумата от 16,46 щ.д. по спестовен влог в щатски долари IBAN ***, открита на 01.06.1996 г. в „Ю. Б.“
АД;
2/
иск по чл. 4, ал. 2 ЗПДОППД /отм./ за отнемане на:
-
сума в размер на 505 000 лв. от продажбата на 50 500 дружествени дяла
от капитала на „С. – М – Л.“ ЕООД, ЕИК*******;
-
сума в размер на 2 500 лв. от продажбата на 50 дружествени дяла от
капитала на „М. – 1“ ЕООД, ЕИК *******;
-
сума в размер на 232 300 лв. от продажбата на апартамент - мезонет № 20,
ет. 6 и 7, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, входно антре, дрешник,
тоалетна, баня – тоалетна, коридор, вътрешни стълби, балкон, със застроена площ
от 169,66 кв.м., заедно с избено помещение № 12 на сутеренния етаж, кота – 5,00
с площ от 5,17 кв.м., заедно с 5,405 % ид.ч. от общите части на сградата и
толкова от правото на строеж върху мястото, които се намират в шестетажна
жилищна сграда в дворно място 1,
цялото
с площ от 1256 кв.м., съставляващо парцел XLIVXLIVб – 416, кв. № 242, по
плана на гр. София, м. Л., при съседи по скица: бул. *******, парцел XLIVa – 415, парцел XXXVIII – 411, парцел XXXVII – 410, парцел XXXVI – 404 и парцел XLV – 417, при съседи“ маневрено
хале, гаражна клетка № 32, улица и калканна стена, заедно с 2,405 % ид.ч.,
представляващи 23,35 кв.м. от общите части на гаражното помещение;
-
сума в размер на 2 200 лв., изчислена към момента на прекратяване на
регистрацията на лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел 155, с ДК № *******,
рама № ZAR1670000690322,
двигател
№ 167А18491, цвят тъмно сив;
-
сума в размер на 188 824 лв. от продажбата на лек автомобил – марка
„Мерцедес“, модел S 500, с ДК № *******, рама № *******, двигател № *******;
-
сума в размер на 115 540 лв. от продажбата на лек автомобил – марка
„Мерцедес“, модел SL 500, с
ДК № *******, рама № *******,
двигател
№*******, цвят
сив;
-
сума в размер на 4 685,62 лв., преминала по сметката IBAN ***, открита на 20.06.2006
г. в „ОББ“ АД;
-
сума в размер на 8 384,66 евро, равностойни на 16 647,99 лв.,
преминала по сметка в евро с IBAN
***, открита
на 25.01.2006 г. в „ОББ“ АД;
-
сума в размер на 102 895,91 лв., преминала по сметка в щатски долари *******открита
на 09.12.1998 г. в „МКБ Ю.“ АД;
-
сума в размер на 2 500 щ.д. с левова равностойност 5 967 900
неденоминирани лв. или 5 967,90 лв., преминала по депозитна сметка в
щатски долара с IBAN ***, открита
на 10.02.1997 г. в „П.И.Б.“ АД и закрита на 15.09.2006 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения против
„С.Е.“ ЕООД, ЕИК*******иск по чл. 28, вр. чл. 6, вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за отнемане в
полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /отм./
незаконно придобито имущество от престъпна дейност по чл. 253, ал. 4, вр. ал.
2, т. 2, вр. чл. 251, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2, вр. ал. 1 НК за извършването на което П.Х.П., ЕГН **********
е призната за виновна с влязла в сила присъда по ВНОХД № 158/2010 г. по описа
на Апелативен съд – София и представляващо:
-
1 150 ликвидационни дяла от капитала на „Източни финанси“, ЕИК*******от по
100 лв. всеки на обща стойност 15 000 лв., собственост на „С.Е.“ ЕООД;
-
празно място с площ от 1 690 кв.м., находящо се в гр. София, м.
„Киноцентър – Бояна“, представляващо имот № 17 от кадастрален лист 660 по плана
на гр. София от 1993 г., който имот попада съгласно действащия регулационен
план, одобрен със Заповед № 1230/15.07.1972 г. в м. „Национален киноцентър –
София – Бояна“.
ОСЪЖДА П.Х.П., ЕГН
********** да заплати на Комисията за
отнемане на незаконно придобито имущество, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 175,06 лв. – разноски по делото
за възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част от иска, както и
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. ЗПП сумата
19,94 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА „С.П.А. – Е.“
ЕООД, ЕИК ******* да заплати на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 83,33
лв. – разноски по делото за възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената
част от иска, както и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. ЗПП сумата 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА П.Х.П., ЕГН
********** да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 11 782 лв. – държавна такса, дължима съразмерно на уважената
част от искането.
ОСЪЖДА „С.П.А. – Е.“
ЕООД, ЕИК ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата 234 лв. – държавна
такса, дължима съразмерно на уважената част от искането.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: