МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА
по НОХД
№ 228 / 2019 год. на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ
нак. състав
Русенската
районна прокуратура е обвинила И.Т.Т. *** в това, че в периода от месец май
2016 г. до месец ноември 2018 г., включително, в гр. Русе, в условията на
повторност, след като бил осъден с Решение № 426 / 08.03.2011 г. по гр. дело №
10863 / 2010 г., по описа на Районен съд - гр. Русе, в сила от 05.04.2011 г.,
да издържа свой низходящ – детето си Ц.И.Т., родена на *** г., съзнателно не
изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски –
тридесет и една месечни вноски по 100 лв. на обща стойност 3 100 лева -
престъпление по чл.183, ал.4 вр. с ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението така,
както е внесено с обвинителния акт.
Производството
се води в отсъствието на подсъдимия, тъй като същият е редовно призован, не се
явява и това няма да затрудни разкриването на
обективната истина.
Районният съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият И.Т.Т. е роден на *** ***, български гражданин, със средно
специално образование, неженен, работи, осъждан, с ЕГН: **********.
Подсъдимият
и свид.Й.А. живеели на семейни начала до 2009 г. При съвместното им съжителство
се родило дете Ц.И.Т., което подсъдимият припознал. Тъй като отношенията им се
влошили Т. и А. се разделили. С Решение
№ 426 / 08.03.2011 г. по гр. дело № 10863 / 2010 г., по описа на Районен съд -
гр. Русе, в сила от 05.04.2011 г., той бил осъден да заплаща месечна издръжка
за детето в размер на 100 лв. В периода от месец май 2016 г. до месец ноември
2018 г. подсъдимият не платил дължимата издръжка.
Така описаната фактическа обстановка
се установява от показанията на свид.Й.А. и свид.Б.И., препис от визираното
съдебно решение, копия от разписки за извършени плащания по задължението за
издръжка, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и автобиография.
От
справката му за съдимост се установява, че е осъждан три пъти. Първото му
осъждане е за престъпление по 195, ал.1, т.4 вр. с чл.26 ат НК. Второто е за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като присъдата влязла в сила на 13.05.2015
г. По това осъждане му било наложено наказание четири месеца лишаване от
свобода, при условията на чл.66 от НК за изпитателен срок от три години.
Третото осъждане е за престъпление по чл.183, ал.4 от НК, с което му били
определени наказания пробация и обществено порицание.
Всички
доказателства в своята съвкупност сочат, както авторството на подсъдимия, така
и предмета на престъплението. Между тях няма противоречия, те взаимно се
допълват и изцяло кореспондират помежду си.
Ето
защо съдът, приема описаната фактическа обстановка за безспорно установена и
направи следните правни изводи:
Подсъдимият
е пълнолетен и вменяем, следователно е наказателноотговорно лице. Съгласно
чл.31, ал.1 от НК може да бъде субект на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
С
деянието си от обективна страна в периода от месец май 2016 г. до месец ноември
2018 г., включително, в гр. Русе, в условията на повторност, след като бил
осъден с Решение № 426 / 08.03.2011 г. по гр. дело № 10863 / 2010 г., по описа
на Районен съд - гр. Русе, в сила от 05.04.2011 г., да издържа свой низходящ –
детето си Ц.И.Т., родена на *** г., подсъдимият съзнателно не изпълнил това свое
задължение в размер на повече от две месечни вноски – тридесет и една месечни
вноски по 100 лв., на обща стойност 3 100 лева.
От субективна страна е налице пряк
умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното и неговите
общественоопасни последици, целял е настъпването на противоправния резултат.
При
тези обстоятелства, съдът счита, че Т. следва да бъде признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.183, ал.4 вр. с ал.1 от НК.
При
индивидуализацията на наказанията съдът взе предвид като смекчаващи
отговорността обстоятелства ниските му доходи и наличието на други две малолетни
деца, за които полага грижи, едното от които е служебно известно на съда, че
страда от детска церебрална парализа. Отегчаващи отговорността обстоятелства не
се отчетоха.
Съдът,
като взе предвид горното и на основание чл.183, ал.4 вр. с ал.1 от НК, чл.54
вр. с чл.36 от НК му наложи наказание “ПРОБАЦИЯ”, чрез прилагане на следните
пробационни мерки:
“ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, чрез явяване и подписване
на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице,
два пъти седмично;
“ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ”
ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ,
както и
“Обществено порицание”, чрез прочитане на съдебния акт по местен радиовъзел.
С
така наложените наказания най-пълно ще се осъществят целите визирани в чл.36 от НК, поради което съдът не наложи алтернативно предвиденото за това престъпление
наказание лишаване от свобода.
Мотивиран
от горните си съображения съдът постанови присъдата си по това дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: