Р Е Ш Е Н И Е
№ 313 24.08.2018
г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на двадесет и трети август две хиляди и осемнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Михаела Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 941 по описа на Районен съд - Хасково за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Община Хасково срещу Наказателно постановление № НЯСС - 265 от 14.06.2018 г. на Заместник – председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 83 от ЗАНН и чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите, на жалбоподателя е наложена административна санкция: имуществена санкция в размер на 1000 лева за неизпълнение на задължение по чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, така също в нарушение на материалния закон, а наложената с него административна санкция била несъответна на описаното деяние, поради което се разкривало несъответствие на наказателното постановление с разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, още повече предвид изменението в ДВ бр. 55/2018 г. на нормата на чл. 141, ал. 1 ЗВ, което правело описанието на деянието неточно и с това се аргументира нарушение на нормата на чл. 57, т. 5 ЗАНН. Процесуално нарушение съставлявало и невръчването на НП по специалния предвиден ред по чл. 58, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, съставляващо основание за отмяна. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, Община Хасково, редовно призовани, не изпращат упълномощен по делото представител.
Административнонаказващият орган – Заместник – председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В представено писмено становище, чрез упълномощен представител, жалбата се оспорва и се заявяват съображения в насока нейната неоснователност, доколкото НП било законосъобразно издадено и мотивирано, включително и при определяне на административната санкция.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, както се установява въз основа на събраните доказателства за датата на връчване на санкционния акт и датата на нейното предаване в съда, срещу подлежащ на обжалване акт, от субект, легитимиран да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 17.01.2018 г., била извършена, от свидетеля Н.О.М., на длъжност „главен инспектор“ в РО „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, Южна централна България на ГД, МН към ДАМТН и М.Е.О., инспектор в РО „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, Южна централна България на ГД, МН към ДАМТН, планова проверка на язовир в Поземлен имот № 023076 в землището на с. Елена, община Хасково, собственост на Община Хасково, съгласно Акт за публична общинска собственост № 1403/26.10.2001 г. в присъствие на представител на собственика на язовира - Мартин Жечев Александров, главен експерт „ИСДУОС“ в Община Хасково. В хода на проверката, след обхождане от контролните органи, и оглед на язовирната стена било констатирано, че водният откос бил с наличие на ерозия по цялата му дължима, имало израснали единични храсти, нямало изграден основен изпускател, а в напречното сечение на преливника /земен профил/ била поставена метална мрежа на бетонирани метални колове. За резултата от проверката бил съставен Констативен протокол № 07-05-10/17.01.2018 г. и след като контролните органи достигнали до извод за нарушение по чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ, тъй като приели, че описаните по – горе факти, означават, че язовирната стена не се поддържала в техническа безопасност, била изпратена покана до Кмета на Община Хасково да се яви за съставяне и връчване на АУАН.
В резултат, на 07.03.2018 г. е съставен от свид. Н.О.М., Акт за установяване на административно нарушение № 07 – 080 от същата дата срещу Община Хасково, в присъствие на представител на Община Хасково, след като такъв бил като изпратен в лицето на Янко Радев Петев, който пописал акта, без да впише обяснения и/или възражения в съответната предвидена за това графа, а на същата дата – 07.03.2018 г. чрез това лице бил връчен и екземпляр от съставения АУАН, според отразеното в приложената по АНП разписка.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили в рамките на законоустановения срок от връчването му.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 и позовавайки се на Заповед № А – 5/28.02.2018 г. на Председателя на ДАМТН, София, наложил процесната имуществена санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля Н.О.М. относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка, констатациите, до които е достигнала в нейния ход и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни, поради което съдът ги възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото, като спор относно осъществената фактическа обстановка не е налице, а единствено възражения относно правната оценка на установените факти.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, на хвостохранилища и шламохранилища са длъжни да осигурят поддържането им в техническа изправност. Според чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни задължение по чл. 141, ал. 1 в размер от 1000 до 10 000 лв. Следователно, деянието за което на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция, като по силата на чл. 201, ал. 12 от Закона за водите, наказателните постановления по ал. 11 се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Не са допуснати и нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН в отсъствие на представляващия по закон Община Хасково, след като при надлежно изпратена покана за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, е бил изпратен упълномощен представител. Впоследствие, при предявяване на акта, чрез овластено за целта лице, е осигурена възможност чрез него представляващият по закон жалбоподателя, да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние бездействие, а именно неизпълнение на задължения, вменени със закон, като оттам ясни са твърденията, както за датата на извършване на твърдяното нарушение, така и датата на откриване на нарушителя, като начален момент, от който започва да тече давностният срок. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, начин на осъществяване и място, като конкретно са посочени кои изисквания на закона в широк смисъл на понятието не са удовлетворени от собственика на процесния язовир в лицето на Община Хасково и това е довело до неизпълнение на задължението за осигуряване на техническата изправност на язовирната стена, а дадената правна квалификация е релативна на въведените фактически твърдения.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като не намират опора в закона твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя за наличие на несъответствие и непълнота в твърденията, водещи до ограничаване правото на защита. В тази връзка, необходимо е да се има предвид, че разпоредбата на чл. 141, ал.1, т. 1 от ЗВ, под която деянието е подведено и квалифицирано и съответно е приета за нарушена съответства на фактическото описание на вмененото на Община Хасково нарушение и след измененията ДВ бр. 55 от 2018 г., тъй като тези изменения не засягат язовирните стени и не променят извода за наказуемост на деянието по конкретния случай.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Преценката по делото се дължи в насока дали въз основа на тях може да се направи извод за допуснато нарушение, като отговорът на този въпрос е положителен.
Изпълнителното деяние на нарушението по 200, ал. 1, т. 38, вр. чл. 141, ал.1, т.1 от Закона за водите се изрязва в конкретната хипотеза в неизпълнение на задължението от страна на Община Хасково, като собственик на язовирна стена, да осигури техническата изправност, съобразно изискванията, като релевантни са тези, визирани в наредбата по ал. 2 на цитираната разпоредба от Закона за водите. Те включват включват поддържане на язовирната стена по смисъла на чл. 3, т. 1 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние, приета с ПМС № 262 от 5.10.2016 г., обн., ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г. и е от изключително важно значение тя, както и съоръженията към нея да бъде технически изправни, за да може да бъде всяко едно от тях използвано по предназначението си, включително за задържане на постъпили значителни водни маси, респ. при необходимост от аварийно изпускане на вода с цел предотвратяване на наводнения или разрушаване на стената. В конкретния случай е установено неизпълнение на тези технически изисквания, а фактите, обосноваващи техническата неизправност са установени от контролните органи от ДАМТН при извършена на 17.01.2018 г. проверка на язовирната стена и съоръженията към нея, което от своя страна води до извод, че законосъобразно е прието неизпълнение на задължението за осигуряване на тяхната техническа изправност към тази дата. По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 141, ал.1, т.1 от Закона за водите. Нарушението е с особен субект – собственик на язовирна стена, като по отношение на това качество на жалбоподателя – Община Хасково не съществува съмнение и спор между страните. В този смисъл констатациите на свидетелите по акта кореспондират помежду си и отразяват фактическите данни, които на практика не са оспорени от жалбоподателя, във връзка с неизпълнение за поддържане на техническа изправност на язовирната стена на язовир в имот № 023076 в землището на с. Елена, община Хасково, респ. съоръженията към нея, което от своя страна очертава обективната и субективна страна на административното нарушение, визирано в нормата на чл. 141, ал.1, т.1 от ЗВ.
С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на административно нарушение по чл. 200, ал.1, т.38, вр. чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво установено, без значение от конкретния брой констатирани неизправности, тъй като те водят до общия извод за неизправност на язовирната стена и преливника, тоест съоръжение към нея, явяващо се едно деяние – нарушение по чл. 141, ал. 1, т. 1 ЗВ и едно основание за ангажиране на отговорността. Наред с това, имуществената санкция е определена от АНО в минималния законов размер и в този смисъл не подлежи на ревизиране и този аспект от дейността му при реализиране на отговорността, след като законосъобразно е направена и предшестващата преценка, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Изложеното налага обжалваното наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, да бъда потвърдено.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС – 265 от 14.06.2018 г. на Заместник – председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: