Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Враца, 31.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Враца, гражданска колегия, първи състав,
в публично съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при участието на секретаря Нина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Генжова гр.д. №1551 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора, Дял първи от
ГПК.
Х.П.Н., представлявана от адв. М.Д., е предявила срещу „Финанс инфо асистанс“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 3822,45 лв., представляваща главница от 1582,30 лева, и 1661,42 лева – законна лихва за перода 19.11.2010г. до образуване на изпълнително дело №136 от 2019г. поради изитчане на погасителната давност, за които суми е издаден изпълнителен лист с дата 24.11.2010г. по гр.д. №1153/2010г. на РС – Бяла Слатина и е образувано изпълнително дело № 136/2019г. на ЧСИ М.Н.с рег. №723, включително и направените разноски по това изпълнително дело.
Ищецът е изложил, че в заповедно производство по ч.гр.д. №1153/2010г. на РС-Бяла Слатина била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 24.11.2010г. за вземане по договор за издаване на кредитна карта в „ЦКБ“ АД гр. София. Изпълнителният лист бил издаден в полза на банковата институция. Сочи, че било образувано изп.д. №175/2011г. на ЧСИ М.Н., рег. № 723, район на действие ВОС, по молба от 08.07.2011г. на представляващия ЦКБ АД, клон Враца. Последното изпълнително действие, извършено по делото – конституиране на взискател, било на 23.05.2012г. На тази дата като взискател бил конституиран „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, въз основа на представен от него договор за цесия между него и ЦКБ АД. Следващи изпълнителни действия не са поискани от взискателя, такива не са извършвани и в резултат на това в периода 23.05.2012г. – 06.04.2015г. била настъпила перемпция. С оглед това изпълнителното дело било прекратено от ЧСИ с постановление от 31.10.2018г. на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, като същото влязло в сила на 09.11.2018г.
На 15.03.2019г. по молба на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД било образувано ново изпълнително дело при ЧСИ М.Н., а именно изп.д. №136/2019г. въз основа на същия изпълнителен лист, за същото взамане, срещу същото лице.
Твърди, че към момента на образуване на делото погасителната петгодишна давност е била изтекла, поради което искането било неоснователно. Позовава се на т.10 от ТР №2/26.06.2015г., съгласно която при перемпция нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано и предприето последното валидно изпълнително действие. Моли да бъде признато за установено, че не дължи посочените суми, за които е образувано изпълнително дело, тъй като по отношение на тях е изтекла погасителната давност. Претендира разноски.
В срокът по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. Постъпили са писмени бележки от страна на ответника на 26.09.2019г. В него е процесуалният представител на ответното дружество „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД е заявило ,че признава исковата претенция на ищеца за недължимост на сумите по предявения отрицателен установителен иск. Заявява също, че по изпълнителното дело, образувано по молба на дружеството, не е правено възражение за изтекла давност и искане за прекратяване на същото на това основание. Твърди, че ако са били предприети извънсъдебни действия от страна на ищеца за прекратяване на изпълнителното дело, то ответникът би признал този факт и изпълнителното производство щяло да бъде прекратено без да е налице необходимост от исков процес. Излага, че ищецът не е оспорил материалното право на вземане на ответника, като не е подал възражение срещу издадената срещу него заповед за изпълнение, и погасено било единствено правото вземането да бъде принудително събрано, но не и самото вземане. Счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, тъй като акот са били предприети извънсъдебни действия за прекратяване на изпълнителното дело, не би настъпила необходимост от предявяване на иск, тъй като ответникът е щял да признае правото на длъжника да иска прекратяването му. Поради това моли да не му бъдат възлагани разноски.
РАЙОНЕН СЪД-ВРАЦА, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Представен е изпълнителен
лист от 24.11.2010г., издаден по гр. д. №1153/2010г. по описа на РС-Бяла
Слатина, с което Х.П. К. е осъдена да заплати на „Централна Кооперативна банка“
АД сумата от 1582,30 лева, представляваща главница по договор за издаване на
кредитна карта от 09.10.2008г., договорна лихва от 31.03.2008г. до 30.10.2010г.
в размер на 171,13 лева, наказателна лихва от 21.04.2010г. до 18.11.2010г. в
размер на 16,20 лева, ведно със законната лихва от 19.11.2010г. до изплащане на
вземането и съдебно разноски в размер на 35,39 лева – държавна такса. Върху
изпълнителния лист е направено отбелязване, че въз основа на него е образувано
изпълнително дело №175/2011г. при ЧСИ М.Н., по което не е връчена покана за
доброволно изпълнение и същото е прекратено на 09.11.2018г. на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, като е посочено, че последното изпълнително действие е
конституиране на взискател на 23.05.2012г. От представена покана за доброволно
изпълнение по изп.д. №2019723040136 от ЧСИ М.Н.се установява, че изпълнителното
дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.
№1153/2010г. на РС-Бяла Слатина. Поканата е получена лично от ищцата на
22.03.2019г. Приложена е и молба от 15.03.2019г. до ЧСИ М.Н.от „ФИНАНС ИНФО
АСИСТАНС“ ЕООД за образуване на изпълнително дело, като в същата е посочено, че
въз основа на същия изпълнителен лист вече е имало образувано изпълнително
дело, което е било прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
По делото са
изискани и приобщени като доказателства преписи от изп.д. №176/2011г. и изп.д. №136/2019г. на ЧСИ
М.Н., рег. №723, район на действие ОС-Враца. От приложеното по изп.д.
№176/2011г постановление от 31.10.2018г. на ЧСИ Нелов се установява, че делото
е прекратено, тъй като в продължение на две години взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия, като е отбелязано, че постановлението е
влязло в сила на 09.11.2018г. като не са постъпили жалби срещу него в
законоустановения срок. С молба от 14.01.2019г. взискателят е поискал връщане
на изпълнителният лист срещу Х. К..
От приложените по
изп.д. №136/2019г. на ЧСИ М.Н.документи се установява, че след образуване на
същото и извършване на справки, с разпореждане от 15.03.2019г. е наложен запор
на банкови сметки на ищцата в три банки. По същото изпълнително дело е
приложена и молба с вх. №1901/08.04.2019г., с която длъжникът Х.П. К., чрез
пълномощника си адв. М.Д., е поискано да бъде прекратено изпълнителното дело
поради изтекла погасителна давност по отношение на вземанията предмет на делото
с оглед и отбелязаното в постановление за прекратяване на предходното изп.дело
№ 176/2011г., образувано по същия изпълнителен лист, - че последното
изпълнително действие е било извършено на 23.05.2012г. С разпореждане от
08.04.2019г. ЧСИ Нелов е оставил без уважение така подадената молба, като е
посочил, че възражението за изтекла погасителна давност следва да се предяви
пред съда по исков ред.
При така установените факти от значение за спора съдът
приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 3822,45 лв.,
представляваща главница от 1582,30 лева, и 1661,42 лева – законна лихва за
перода 19.11.2010г. до образуване на изпълнително дело №136 от 2019г. поради
изитчане на погасителната давност, за които суми е издаден изпълнителен лист с
дата 24.11.2010г. по гр.д. №1153/2010г. на РС – Бяла Слатина и е образувано
изпълнително дело № 136/2019г. на ЧСИ М.Н.с рег. №723, включително и направените
разноски по това изпълнително дело.
Между страните не е спорно нито едно от посочените
обстоятелства, за които са представени и писмените доказателства. Ответникът е
признал изложените в исковата молба обстоятелства, като е посочил единствено
съображения за недължимост на разноски от негова страна по аргумент от чл.78,
ал. 2 ГПК, тъй като не е дал повод за завеждане на делото, тъй като целеният от
ищеца резултат е можело да бъде постигнат извънсъдебно.
Установява се безспорно, че изп.д. №176/2011г. и
изп.д. №136/2019г. при ЧСИ М.Н.са били
образувани въз основа на един и същи изпълнителен лист от 24.11.2010г.,
издаден по ч.гр.д. №1153/2010г. на РС-Бяла Слатина. Първото образувано
изпълнително дело – изп.д. №176/2011г. при ЧСИ М.Н.е
било прекратено поради настъпила перемпция, като последното извършено
изпълнително действие по него е било конституиране на взискател – „ФИНАНС ИНФО
АСИСТАНС“ ЕООД на 23.05.2012г. Новото изпълнително дело – изп.д. №136/2019г. при
ЧСИ М.Н.е било образувано на 15.03.2019г. Съгласно т. 10 от ТР
№2/26.06.2015г. на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.),
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите
на решението по т.10 е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др., а
действията, с които се прекъсва давността са: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Между страните не се спори, а не се и установява от приложените изп.д.
№176/2011г. и изп.д. №136/2019г. на ЧСИ М.Н., рег. №723, район на действие
ОС-Враца, да са извършвани валидни действия по изпълнение след присъединяване
на „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД като взискател на
23.05.2012г. С оглед това обстоятелство
вземането е било погасено по давност с изтичане на петгодишен срок, който е
приложимият срок в случая, считано от 24.05.2017г., т.е. е било погасено към
момента на образуване на изпълнително дело №136/2019г. на ЧСИ М.Н.. С оглед
изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските:
Направено е възражение от страна на ответника, че не е дал повод за завеждане на исковото производство и по арг. от чл.78, ал.2 ГПК не следва да бъде осъждан да заплаща на ищеца сторените от него разноски. Съдът не споделя доводите, изложени от ответника в тази връзка. Опровергано е с представените по делото писмени доказателства - молба с вх. №1901/08.04.2019г. и разпореждане от 08.04.2019г. ЧСИ Нелов по изп.д. №136/2019г., че ищцата е предприела извънсъдебни действия за прекратяване на изпълнителното дело въз основа на възражението си за изтекла погасителна давност за вземанията, предмет на същото, но такова е било отказано от частния съдебен изпълнител. Съдът не споделя и доводите, че ефектът на влязлото в сила съдебно решение, с което се признава за установено, че вземанията са недължими поради изтекла погасителна давност, може да бъде постигнат извънсъдебно. Признанието на ответника на обстоятелството, че е изтекъл давностният срок за принудително събиране на вземането, не го препятства да образува изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 24.11.2010г., нито да иска от частния съдебен изпълнител да извършва действия по изпълнение. След прекратяване на първоначално образуваното изп.д. №176/2011г. ответникът е предприел нови действия във връзка с изпълнение на вземането като е поискал образуване на ново изпълнително дело, проучване имуществото на длъжника и предприемане на съответни изпълнителни действия съобразно установеното. За ответника по иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск – така Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК и др. С оглед изложеното съдът намира, че на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сторените в производството разноски в размер на 653 лева, представляващи 500 лева – адвокатско възнаграждение и 153 лева – внесена държавна такса. Настоящият съдебен състав не може да се произнесе по отношение на разноските, сторени от ищеца в изпълнителното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен
установителен иско с правно основание
чл. 439, ал. 1 ГПК от Х.П.Н., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Врабча“ №8, че Х.П.Н., ЕГН **********
не дължи следните суми по изпълнителен лист с дата 24.11.2010г. по ч.гр.д.
№1153/2010г. на РС-Бяла Слатина: сумата от общо 3822,45 лева, от които сумата от 1582,30
лева, представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта от
09.10.2008г., договорна лихва от 31.03.2008г. до 30.10.2010г. в размер на 171,13
лева, наказателна лихва от 21.04.2010г. до 18.11.2010г. в размер на 16,20 лева,
ведно със законната лихва от 19.11.2010г. до изплащане на вземането и съдебно
разноски в размер на 35,39 лева – държавна такса, предмет на изпълнение по изпълнително
дело № 136/2019г. на ЧСИ М.Н.с рег. №723, включително и направените разноски по
това изпълнително дело, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Х.П.Н., ЕГН **********
сумата от 653 лева /шестстотин петдесет и три лева/, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: