№ 13927
гр. София, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П.П.С
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20211110154620 по
описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.08.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и осми март две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С
Секретар Белослава Испиридонова
1
като разгледа докладваното от съдия П.П.С
гражданско дело номер 54620 по описа за 2021 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „АКПЗ” ЕАД, с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”В.Л ” № 114, етаж мецанин,
представлявано от управителя И.Ц.К и Я.Б.Я, против А. П. Б., с ЕГН **********, от гр.
София, ул. „339-та“ № 3, за установяване по отношение на ответника, че същият дължи на
ищеца сумата от 1 400 лв. - главница по договор за паричен заем № 5511343 от 28.02.2019 г.,
сключен между „В.К“ ООД и А. П. Б., приложение № 1 от 02.03.2020 г. към договор за
цесия от 01.12.2016 г., сключен между „В.К“ ООД и „АКПЗ“ ЕООД, сумата от 405,25 лв. -
договорна лихва за периода от 30.03.2019 г. до 23.05.2020 г., със законната лихва върху
главницата от 20.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 29,18 лв. - законна лихва за периода от
31.03.2019 г. до 25.09.2020 г., претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че депозирал
заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано гр.д. № 50668/2020 г. по
описа на СРС, 155 състав. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява исковата
си претенция. Също така твърди, че на 28.02.2019 г. между „В.К“ ООД и ответника бил
сключен договор за паричен заем № 5511343, по силата на който „В.К“ ООД предоставило
на ответника заем в размер на 1 400 лв., при договорена лихва и такси, на 15 равни
седмични/месечни погасителни вноски, всяка в размер на 188,91 лв. По договора ответникът
не извършил плащане, поради което главницата била изцяло дължима. За ползването на
предоставената сума ответникът дължал и договорна лихва в размер на 405,25 лв. за периода
от 30.03.2019 г. до 23.05.2020 г. Излага твърдения, че ответникът дължал и сумата от 29,18
лв., представляваща лихва за забава. Излага твърдения, че на 02.03.2020 г. между „В.К“
ООД и ищеца било подписано приложение № 1 към сключен договор за цесия от 01.12.2016
г., по силата на който „В.К“ ООД прехвърлило на ищеца взиманията си срещу ответника по
договор за паричен заем № 5511343 от 28.02.2019 г. Ищецът твърди, че по силата на
извършено упълномощаване от предишния кредитор, уведомил ответника за извършената
цесия. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника А.
П. Б..
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
2
415 ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК
и чл. 99 от ЗЗД, чл. 33 от ЗПК. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 50668/2020 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
04.01.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която А. П. Б., ответник в настоящото производство, е осъден да заплати на
„АКПЗ” ЕООД сумата от 1 400 лв. - главница по договор за паричен заем № 5511343 от
28.02.2019 г., сключен между „В.К“ ООД и А. П. Б., приложение № 1 от 02.03.2020 г. към
договор за цесия от 01.12.2016 г., сключен между „В.К“ ООД и „АКПЗ“ ЕООД, сумата от
405,25 лв. - договорна лихва за периода от 30.03.2019 г. до 23.05.2020 г., със законната лихва
върху главницата от 20.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
от 60,35 лв. от общо направени по делото разноски в размер от 124,47 лв., от които: сумата
от 74,47 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от същата дата съдът е отхвърлил искането за издаване на заповед по чл.
410 от ГПК за сумата от 1 713,90 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение, сумата от
175 лв. – такси и разходи за извънсъдебно събиране, сумата от 29,18 лв. - законна лихва за
периода от 31.03.2019 г. до 25.09.2020 г. По повод дадени от съда указания по чл. 415, ал. 1
от ГПК, в предвидения едномесечен срок „АКПЗ” ООД, ищец в настоящото производство, е
предявил установителен иск по смисъла на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за
паричен заем № 5511343 от 28.02.2019 г., се установява, че „В.К“ ООД е предоставило на А.
П. Б. кредит в размер на 1 400 лв., като кредитополучателят се е задължил да върне кредита
в срок до 23.05.2020 г. на 15 равни месечни погасителни вноски, включващи главница,
лихва и такса за експресно разглеждане, всяка вноска в размер на 188,91 лв. Договорът за
потребителски кредит е сключен при общи условия. От представения разходен касов ордер
от 28.02.2019 г. се установява, че на ответника е била изплатена сумата от 1 400 лв. с
основание: отпускане на кредит.
От представения заверен препис от рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 01.12.2016 г. е видно, че същият е сключен между „В.К“ ООД и „АКПЗ”
ООД, като с приложение № 1 към договора от 02.03.2020 г. „В.К“ ООД е прехвърлило на
„АКПЗ” ООД вземането се срещу А. П. Б. по договор от 28.02.2019 г. в общ размер на
3 694,15 лв., по което остатъкът от главницата е в размер на 1 400 лв., остатъкът от
договорната лихва – 405,25 лв., таксите, неустойките и разходите за забава – 1 888,90 лв. От
представения заверен препис от уведомление се установява, че „АКПЗ” ООД е уведомило А.
П. Б. за прехвърляне на вземането, а от представения заверен препис от потвърждение се
установява, че „В.К“ ООД е издало потвърждение на ищеца за извършената цесия.
От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно,
3
се установява, че по договор за паричен заем № 5511343 от 28.02.2019 г. няма извършени
плащания, като общият размер на задължението е в размер на 1 834,43 лв., от които: сумата
от 1 400 лв. – главница, сумата от 405,25 лв. – договорна лихва, начисленаза периода от
30.03.2019 г. до 23.05.2020 г. и сумата от 29,18 лв. – законна лихва за периода от 31.03.2019
г. до 25.09.2020 г.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото не се спори, а и от представения по делото заверен препис от договор за
паричен заем № 5511343 от 28.02.2019 г. се установява, че между „В.К“ ООД и ответника е
възникнало облигационно отношение – договор за потребителски кредит, който намира
правното си основание в чл. 9 от ЗПК, който е действал към момента на сключване на
договора между страните. Не се спори, че „В.К“ ООД е предоставило на ответника кредит в
размер на 1 400 лв., като по кредита не са били извършвани плащания от ответника.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да прехвърли вземанията си срещу
потребителя на трето лице само при условие, че договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. В чл. 4 от представения договор за потребителски кредит е
предвидена възможност кредиторът да прехвърли вземането си срещу длъжника на трето
лице.
Кредиторът, съобразно с изискването на чл. 26, ал. 4 от ЗПК, информира потребителя
за прехвърляне на задължението, като законът предвижда изключение от това задължение
при наличие на споразумение между кредиторите, по силата на което първоначалният
кредитор продължава да администрира кредита по отношение на потребителя. Цесионерът –
ответното дружество, от името на цедента, по силата на чл. 4.5 от договора за цесия, се е
задължил да уведоми длъжника за прехвърляне на вземанията.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин
извършено съобщаване на извършената цесия от страна на „В.К“ ООД на длъжника –
ответник в настоящото производство. По делото не се представиха доказателства,
установяващи писмено потвърждение от страна на „В.К“ ООД за извършеното уведомяване
на длъжника. Съобразно с разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено от предишния
кредитор. Само при наличие на предпоставките, предвидени нормата на чл. 99 от ЗЗД
прехвърлянето на вземането би могло да породи действието си спрямо длъжника. Съобразно
с разпределената доказателствена тежест по реда на чл. 154 от ГПК ищецът е следвало да
докаже извършено уведомяване на длъжника. Независимо от изложеното съдът приема, че
съобразно с нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска. С връчване на препис от исковата молба и
приложените към нея доказателства, на ответника е връчен и препис от уведомителното
4
писмо на прехвърлителя по договора за цесия. Следователно с получаването му договорът за
цесия е породил правното си действие и по отношение на длъжника по договора за кредит.
От представения по делото заверен препис от договора се установява, че същият е
сключен в писмена форма, на хартиен носител, като се състои от пет страници, първата и
втората от които съдържат страните, конкретните условия на договора, вида на кредита и
макар да не съдържа погасителния план е определен падежът на всяка една от дължимите
вноски, а останалите четири страници са общите условия, при които договорът е сключен,
макар изрично да не е посочено, че това са общи условия към договора. Съдът намира, че
сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.
Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.
Съгласно чл. 2, т. 2 от договора от 28.02.2019 г. същият е сключен като срочен,
крайният срок за издължаване на длъжника по който договор е 23.05.2020 г. Към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 20.10.2020 г. е изтекъл крайният срок за
погасяване на задължението. Ето защо и исковата претенция за заплащане на дължимата
главница се явява основателен. По делото не са представени доказателства за извършено
плащане. Напротив: от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че по процесния договор няма извършени плащания. Ето защо
съдът намира, че претенцията за заплащане на главница в претендирания размер от 1 400 лв.
за доказана, поради което и същата следва да бъде уважена.
По отношение на претенцията за присъждане на сумата от 405,25 лв. - договорна
лихва за периода от 30.03.2019 г. до 23.05.2020 г., съдът намира следното:
В чл. 2, т. 5 от процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен процент в
размер на 40,32 %, а в чл. 2, т. 8 – годишен процент на разходите по заема в размер на 49,50
%. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно с
член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени
задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи януари,
съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. За периода да
договора от 28.02.2019 г. до 23.05.2020 г. основният лихвен процент на БНБ е 0,00 на сто.
Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 49,50 % е под
предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. Ето защо съдът приема, че
договореният лихвен процент по договора не противоречи на закона, поради което и
договореното между страните възнаграждение е в размер на 405,25 лв. Съдът намира за
основателна претенцията за заплащане на договорна лихва. От събраните в хода на
производството пред настоящата инстанция доказателства се установи, че ответникът не е
извършвал плащания по договора, поради което съдът намира претенцията за доказана и по
размер, поради което същата следва да бъде уважена.
5
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 29,18 лв. - законна лихва за
периода от 31.03.2019 г. до 25.09.2020 г., съдът намира следното:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно ал. 2 от същия
член обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира
претенцията за заплащане на лихва за забава за основателна. От заключението на вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на
претендираната лихва е в размер на 29,18 лв. Исковата претенция като основателна и
доказана следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата,
считано от 20.10.2020 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, същата с оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна,
поради което следва да бъде уважена.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
61,32 лв. от общо направените разноски в размер на 124,47 лв., от които: сумата от 74,47 лв.
– платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК съдът намира същото за основателно, като в тежест на ответника следва да бъдат
възложени направените от ищеца разноски в размер на 519,31 лв., от които: сумата от 119,31
лв. – платена държавна такса, сумата от 300 лв. – платено възнаграждение за вещо лице и
сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „АКПЗ” ЕАД, с
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”В.Л ” № 114, етаж
мецанин, представлявано от управителя И.Ц.К и Я.Б.Я, против А. П. Б., с ЕГН **********,
от гр. София, ул. „339-та“ № 3, че А. П. Б. дължи на „АКПЗ” ЕАД сумата от 1400 лв. /хиляда
и четиристотин лева/ - главница по договор за паричен заем № 5511343 от 28.02.2019 г.,
сключен между „В.К“ ООД и А. П. Б., приложение № 1 от 02.03.2020 г. към договор за
цесия от 01.12.2016 г., сключен между „В.К“ ООД и „АКПЗ“ ЕООД, сумата от 405,25 лв.
6
/четиристотин и пет лева и двадесет и пет стотинки/ - договорна лихва за периода от
30.03.2019 г. до 23.05.2020 г., със законната лихва върху главницата от 20.10.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А. П. Б., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „339-та“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ
на „АКПЗ” ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
”В.Л ” № 114, етаж мецанин, представлявано от управителя И.Ц.К и Я.Б.Я, на основание чл.
422 във връзка с чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 33 от ЗПК, сумата от 29,18 лв.
/двадесет и девет лева и осемнадесет стотинки/ - законна лихва за периода от 31.03.2019 г.
до 25.09.2020 г.
ОСЪЖДА А. П. Б., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „339-та“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ
на „АКПЗ” ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
”В.Л ” № 114, етаж мецанин, представлявано от управителя И.Ц.К и Я.Б.Я, на основание чл.
81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 61,32 лв. /шестдесет и един лева и
тридесет и две стотинки/, представляваща направени по делото разноски в производството
по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
04.01.2021 г. по гр.д. № 50668/2020 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА А. П. Б., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „339-та“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ
на „АКПЗ” ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
”В.Л ” № 114, етаж мецанин, представлявано от управителя И.Ц.К и Я.Б.Я, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 519,31 лв. /петстотин и деветнадесет лева и тридесет и
една стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7