Р Е Ш
Е Н И Е №5
Гр.Варна, 09.01.2017г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на седми декември през двехиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА
ДАРИНА МАРКОВА
При участието на секретаря Е.Т.
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 548 по
описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на „Рубикон Инженеринг” ЕАД със седалище
гр.Варна срещу решение № 595 от 15.07.2016г. по търг.дело № 1522/15г. по описа
на Варненски окръжен съд, с което дружеството е осъдено да заплати на К.Д.Д. ***
сумата 80 000лв., представляваща преведена от ищеца по банковата сметка на
ответното дружество сума при начална липса на основание за това на основание
чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от завеждане на исковата молба в съда – 23.09.2015г. до окончателното и
изплащане на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, както и сумата 30 307.22лв.,
представляваща общия размер на дължимото обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 80 000лв. за периода от 06.01.2012г.
до 22.09.2015г., както и направените по делото разноски в размер на сумата
9 446.39лв. и е отхвърлено направеното от „Рубикон Инженеринг” ЕАД
възражение за прихващане с насрещно негово вземане от К.Д.Д. в размер на
75 050лв., представляващо изплатена на 28.03.2013г. по банков път сума с
посочено основание – изплатен дивидент
съгласно решение на ОСС, подлежаща на връщане на ответното дружество, поради
начална липса на основание.
Твърди,
че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва
извода на съда, че представената по делото спогодба от 05.06.2015г., подписана
между страните и представена със съвместна молба по търг.дело № 211/14г. по
описа на ВОС, на която се основава направено от него възражение за преклузия на
правото на ищеца да претендира връщане на исковата сума, е неотносима към
предмета на спора, тъй като същата касае други правоотношения между страните,
извън предмета на процесното дело. Твърди, че в чл.5 от тази спогодба страните
са договорили, че няма да имат насрещни претенции една към друга по повод
описаните в предходните точки съдебни дела. Излага, че описаните в предходните
точки дела са визираните в чл.1 и чл.2 от текста на спогодбата търг.дело № 211/14г. на ВОС и търг.дело №
117/15г. на ВАС. Сочи, че именно по търг.дело № 211/14г. на ВОС е било включено
в предмета на делото за съдебно разглеждане направеното от ответника К.Д.Д.
възражение за прихващане с насрещно негово вземане към „Рубикон Инженеринг” ЕАД
за връщане на неоснователно изплатена на дружеството сума в размер на
80 000лв. по приложената към настоящето дело банкова вносна бележка от
05.01.2012г. Твърди че независимо, че съдът не се е произнесъл по същество по
направеното искане за прихващане, тъй като е отхвърлил иска на „Рубикон
Инженеринг” ЕАД, това не променя факта, че същото е заявено в срока за отговор
на исковата молба и е включено в предмета на делото. Твърди, че сключената
спогодба е уредила всички отношения между страните във връзка с търг.дело №
211/14г. на ВОС, включително и направеното по това дело от ответника Д.
възражение за прихващане, заявено като предмет на иска по настоящето търг.дело
№ 1522/15г. и единствено нейното действие може да се оспорва. Твърди че между
страните вече са възникнали нови отношения – по спогодбата, които могат да
бъдат предмет на спор или претенции, ако същата не е изпълнена. Поради което и
твърдят че предявеният иск е неоснователен поради правопогасяващия ефект на
подписаната между страните спогодба.
Оспорва
извода на съда, че произходът на внесените от ищеца К.Д. по разплащателната
сметка на ответното дружество
80 000лв. е установен и се идентифицира като средства, изтеглени от
неговата парична сметка в същата банка и в период на време, съвпадащ с вноската
по тази разплащателна сметка. Твърди че решаващият извод на съда, че сумата
80 000лв. представлява лични средства на Д. е изграден на база на
представени от ищеца, едва в третото съдебно заседание на 07.07.2016г.
доказателства – нареждане – разписка от 05.01.2012г., 09:57ч. и вносна бележка
от 05.01.2012г., 10:05ч., и двете при банка „Сосиете Женерал Експресбанк” АД,
клон Транспортна, които са приобщени към доказателствения материал в нарушение
на процесуалните правила – преклузията, регламентира в чл.375 от ГПК и въпреки
направеното от дружеството възражение за несвоевременното им представяне.
Твърди, че най-късния момент, в който страните могат да представят
доказателства е след доклада по делото при разглеждането му в първото открито
съдебно заседание и доколкото ангажираните доказателства са за установяване на
факти, уточнени от фактическа страна с оглед на окончателния доклад на съда или
на указанията на съда. Сочи че представянето на тези доказателства не би могло
да се обоснове и с разпоредбата на чл.147 от ГПК, тъй като не касае нови
обстоятелства и нови доказателства или за нововъзникнали обстоятелства,
доколкото в случая става въпрос за извършен превод от лична сметка на ищеца на
дата 05.01.2012г. и ищецът е могъл да се снабди с доказателства за него и да ги
представи с исковата молба, респективно с допълнителната искова молба. Твърди
че обстоятелството, че до приключване на размяната на книжа между страните
ответното дружество не е оспорило факта на внасяне на сумата от ищеца по
банковата сметка на дружеството на посочената във вносната бележка дата,
съответно не е противопоставило насрещни твърдения или възражения по отношение
на произхода на тази сума, по никакъв начин не обосновава направения от съда
извод, че в случая не е настъпила преклузията за посочване и представяне на
нови писмени доказателства. Оспорва извода на съда, че щом твърдението, че
сумата е получена по-рано същия ден от касата на дружеството е било заявено от
ответното дружество едва в първото по делото съдебно заседание на 28.04.2016г.
възможността за представяне на доказателства в третото по ред съдебно заседание
на 07.07.2016г. не е преклудирана. Твърди, че ищецът е следвало най-късно в
първото по делото съдебно заседание на 28.04.2015г. да направи всичките си
фактически възражения срещу направеното от ответника в това заседание твърдение
и да ангажира доказателства за опровергаване на същото, което в случая не е
сторено.
Излага
във въззивната жалба, че съдът не е обсъдил заключението на вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза и обясненията му, дадени в съдебно н
07.07.2016г. Твърди че от заключението се установява, че на 05.01.2012г. от
касата на дружеството е изтеглена сума в размер на 80 000лв., която сума е
внесена за захранване на разплащателна сметка на дружеството, за която операция
е взето съответното счетоводно записване. Твърди, че представеният по делото
РКО № 7 от 05.01.2012г. за изплатени суми в брой на К.Д. в размер на
80 000лв. няма подпис на „получил сумата”, но приетата по делото
експертиза установява че ордерът е бил отразен в счетоводството на дружеството,
като няма никакво разминаване между осчетоводяването на счетоводната операция в
счетоводството на дружество и данните във вносната бележка от 05.01.2012г.
Твърди че
първоинстанционният съд е нарушил правото му на защита, като въпреки че в
нарушение на процесуалните правила, уреждащи преклузията е приел представените
в съдебно заседание на 07.07.2016г. писмени доказателства, е отказал да допусне
направено от дружеството релевантно доказателствено искане – издаване на
съдебно удостоверение за снабдяване от „Сосиете Женерал Експресбанк” АД на
документи във връзка с процесната транзакция – на декларация, с която
вносителят Д. е следвало да декларира произхода на средствата.
Оспорва
извода на съда, че липсата на протоколно решение на ОСС за изплащане на
дивидент в полза на ищеца не може да обоснове извод за липса на основание за
плащане. Твърди че в случая няма валидно разпределение на печалбата за
посочения период, като липсват протоколи с изрично взето решение от
съдружниците на ответното дружество за разпределение и изплащане на дивидент на
ищеца. Излага че правото на част от печалбата на дружеството по правната си
природа е облигационно субективно право на вземане срещу дружеството, което възниква
при сбъдване на няколко юридически факта: изтичане на финансовата година,
приемане на годишния отчет и баланса и решение за разпределение на печалбата и
нейното изплащане. Сочи че на основание чл.137 ал.1 т.3 от ТЗ в правомощията на
ОС на съдружниците е да вземе решение за разпределение на печалбата, каквото
решение не е налице. Поради което и твърди че за ищеца липсва обигационно
вземане за разпределен дивидент, съответно и липсва основание за получаване на
75 050лв.
Моли съда
да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което
предявения срещу него иск да бъде отхвърлен. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна К.Д.Д. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява
становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди
първоинстанционното решение. Претендира направените по делото разноски.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове от К.Д.Д.
*** срещу „Рубикон Инженеринг“ ЕАД със седалище гр.Варна за връщане на сумата
80 000лв., платена при начална липса на основание и за сумата
30 307.22лв., претендирана като обезщетение за вреди от забава в плащането
и за периода от 06.01.2012г. до 22.09.2015г.
По възражението на „Рубикон Инженеринг“ ЕАД,
че правото на Д. да иска връщане на сумата е преклудирано поради сключена между
страните извънсъдебна спогодба от 05.06.2015г., представена по търг.дело №
211/14г. по описа на ВОС, въззивният съд намира следното:
Между страните по делото е водено търг.дело
№ 211/14г. по описа на ВОС по иск на „Рубикон Инженеринг“ ЕООД срещу К.Д.Д. за
сумата 83 600лв., претендирана като получена на 23.12.2011г. без
основание. В отношение на евентуалност е прието за разглеждане възражение за
прихващане от Д. с идентично, с предявеното в настоящето производство вземане,
– вземане в размер на сумата 80 000лв., претендирана като платено без
основание на 05.01.2012г. по банкова сметка ***. Предявеният иск по търг.дело №
211/14г. е отхвърлен, като съдът е приел, че получената сума в размер на
83 600лв. е получена от Д. като дивидент. С оглед неоснователността на
предявения иск приетото за разглеждане в отношение на евентуалност възражение
за прихващане със сумата 80 000лв. не е разгледано от съда, поради което и
по отношение на него няма формирана сила на присъдено нещо. Решението по търг.дело
№ 211/14г. е влязло в сила на 12.06.2015г. Преди влизане в сила на решението на
05.06.2015г. страните по делото са подписали спогодба, приложена като
доказателство по делото и представена по търг.дело № 211/14г. във връзка с
молба за вдигане на наложени по делото обезпечителни мерки и освобождаване на
внесена гаранция.
Въззивният съд, като взе предвид
представената по делото спогодба между страните от 05.06.2015г., приема, че със
спогодбата страните уреждат последиците от отхвърлянето на предявения по търг.дело
№ 211/14г. иск – плащания на разноски, отмяна на обезпечение и връщане на
гаранция, а не уреждат предмета на спора по търг.дело № 211/14г. Подписаната
спогодба не урежда с взаимни отстъпки съществуващия между страните спор по
отношение на получени от Д. от дружеството на 23.12.2011г. суми без основание.
Поради което и подписаната преди влизане в сила на решението спогодба няма
характера на спогодба с последиците по реда на 249 от ГПК. В настоящия случай
страните са обвързани от влязлото в сила решение по търг.дело № 211/14г., по
което евентуалното възражение за прихващане не е разгледано. Поради което и
възражението на „Рубикон Инженеринг“ ЕАД че със спогодбата от 05.06.2015г. е
преклудирано правото на Д. да иска връщане на сумата 80 000лв. е
неоснователно.
Предявеният по делото иск е с правно
основание чл.55 ал.1 предл. първо от ЗЗД. При фактическия състав по чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД за връщане на нещо, получено без
основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на
предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът –
основание за получаването или за задържане на полученото. Не е спорно по делото, че на 05.01.2012г.
въззиваемият Д. е внесъл с вносна бележка, представена като доказателство по
делото, по банкова сметка ***. В тежест на дружеството въззивник е да докаже
при условията на главно и пълно доказване наличието на основание за получаване
или за задържането от страна на дружеството на получената искова сума. В
отговора на исковата молба дружеството въззивник е посочило като основание за
плащане на сумата – връщане на получавани суми от страна на Д. без основание. Във
връзка с дадени от съда указания в с.з. на 28.04.2016г. дружеството въззивник е
уточнило, че на същия ден сумата в размер на 80 000лв. е получена от Д.
без основание от касата на дружеството и е внесена по банковата сметка на
дружеството.
Въззивният съд намира, направеното оспорване
за недоказано по следните съображения:
За получаването на сумата въззвникът се
позовава на разходен касов ордер № 7 от 05.01.202г., на взетите в дружеството
счетоводни записвания, установени от вещото лице по допусната по делото
съдебно-счетоводна експертиза и на произхода на средствата, посочен декларация
пред банката, представена с оглед изискванията на ЗМИП.
Разходният касов ордер е вид разписка,
съдържаща признание за получено плащане, изготвена върху нарочно отпечата
бланка. По своята правна същност той представлява нареждане на търговеца до
касиера на предприятието да изплати на определено лице, посочената в него сума,
както и целта за извършване на плащането, представляваща основанието. За да
бъде доказано с разходен касов ордер като писмено доказателствено средство
извършено плащане е необходимо от него да се установява лицето, на което е
изплатена посочената сума и основанието на плащане. РКО № 7 от 05.01.2012г. е
представен като доказателство по делото. Същият сочи за получател на сумата
80 000лв. възиваемия Д. и посочено основание „внесена сума по
разплащателна сметка“. Разходният касов ордер обаче не е подписан от сочения за
получател Д., поради което и няма характер на разписка, съдържаща признание за
получено и плащане. С оглед липсата на подпис на лицето получило сумата в
съставения от предприятието първичен счетоводен документ и взетото и въз основа
на същия разходен касов ордер счетоводно записване за получената сума не може
да се цени като доказателство за получаването и. С оглед направеното от
страната оспорване на иска и соченото основание за получаване на сумата,
ирелевантно към твърдението за връщане на сума, получена без основание е
произходът на внесените от Д. средства.
Предвид недоказване от страна на дружеството
– въззивник на получаването на сумата 80 000лв. на 05.01.2012г. от
въззиваемия Д. с разходен касов ордер от касата на дружеството, възраженията
срещу иска за наличие на основание за получаването или за задържането на сумата
80 000лв., внесена от Д. с вносна бележка по банковата сметка на дружество
на същата дата е недоказано.
С оглед на така изложеното, съдът намира
предявения иск за връщане на сумата 80 000лв., получена от дружеството –
въззивник на 05.01.2012г. за доказан.
При уважаване на иск с правно основание
чл.55 ал.1 прдедл.първо от ЗЗД се дължи връщане на даденото без основание, със
законната лихва от поканата за изпълнение /връщане/, която поставя длъжника в
забава /чл.84 ал.2 от ЗЗД/. В този смисъл решение № 176 от 13.06.2012г. по
търг.дело № 1078/10г. на І т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и
представляващо задължителна съдебна практика, постановено в хипотеза на иск по
чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД на дадено по нищожен договор.
При липсата на твърдения в исковата молба за
покана за връщане на сумата, предхождаща исковата молба, претенцията за
обезщетение за вреди от забава в плащането е основателна от постъпване на
исковата молба в съда, имаща характер на покана. Поради което и предявеният иск
за сумата 30 307.22лв., претендирана като обезщетение за вреди от забава в
плащането на получената без основание сума в размер на 80 000лв. за
периода от 06.01.2012г. до 22.09.2015г. е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Законна лихва върху дължимата за връщане главница следва да бъде
присъдена от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на
задължението.
С оглед основателността на иска за сумата
80 000лв. по направеното от въззивника възражение за прихващане въззивният
съд намира следното:
Претенцията на дружеството въззивник,
предмет на възражението за прихващане е в размер на 75 050лв.,
претендирана като получена от Д. на 28.03.2013г. сума при начална липса на
основание.
Претенцията на „Рубикон Инженеринг“ ЕАД, с
която се иска да се извърши съдебно прихващане е с правно основание чл.55 ал.1
предл. първо от ЗЗД. Съобразно разпределението на доказателствената тежест
дружеството – въззивник следва да въведе като твърдение и докаже факта на
плащането на парична сума, а въззиваемия
Д. - основанието за получаването или за задържане на
полученото.
Не е спорно по делото, че на 28.03.2013г.
сумата 75 050лв. с платежно нареждане, излъчено по електронен път, е
преведена от сметка на дружеството – въззивник по сметка на въззиваемия Д..
В тежест на ищеца – въззиваемия Д. е да
докаже при условията на главно и пълно доказване наличието на основание за
получаване или за задържането от негова страна на получената сума. Твърдението
на Д. при оспорване на възражението за прихващане е че сумата е получена като
дивидент, дължим му в качеството му на съдружник в „Рубикон инженеринг“. Основанието за плащане – изплатен дивидент,
съгласно решение на общо събрание е посочен и в платежното нареждане за
извършената операция на 28.03.2013г. От заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за 2012г. и за 2013г. в
счетоводството на дружеството са взети счетоводни записвания и са начислени
дивиденти през 2012г. и през 2013г. за сметка на неразпределена печалба от
минали години. На съдружника Д. е изплатена сумата 75 050лв., удържан е
дължимият данък върху дивидентите и същият е внесен по сметка на НАП.
Няма представено решение на общо събрание на
съдружниците за разпределяне на дивидент. Представени са протоколи от общи
събрания на съдружниците от 28.02.2011г., 27.06.2012г., 23.04.2013г., в които
са взети решения реализираната печалба съответно за 2010г., 2011г. и 2012г. да
остане като неразпределена печалба. Идентични решения са представени и за
предходните години.
Правото на дивидент е имуществено субективно
право на съдружника в търговско дружество да получи част от реализираната
печалба, съразмерна на участието му в капитала. Тази възможност може да бъде
реализирана от обективна страна само ако след изтичането на финансовата година
и приемането на годишния финансов отчет
се установи, че дружеството е формирало
печалба от дейността си и част от нея подлежи на разпределение. В този случай,
органът, който е оправомощен да вземе решение за разпределянето и между
съдружниците и способа, по който да стане това е общото събрание – чл.137 ал.1
т.3 от ТЗ. Наличието на решение по чл.137 ал.1 1 т.3 от ТЗ на дружеството с
ограничена отговорност, е елемент от правопораждащия състав за получаването на
дивидент, освен ако в дружествения договор е предвидено друго. Наличието на
решение на общото събрание за това е от значение за основателността на
претенцията за заплащане на дивидент. В този смисъл решение № 226 от
19.02.2014г. по търг.дело № 727/12г., І т.о. на ВКС, постановено по реда на
чл.290 от ГПК и представляващо задължителна съдебна практика. По делото са
представени протоколи от общия събрания на съдружниците, неоспорени от
въззиваемия Д. и носещи неговия подпис, обективиращи решения по чл.137 ал.1 т.3
от ТЗ за неразпределяне на печалба. При липсата на решение на общо събрание на
съдружниците по чл.137 ал.1 т.3 от ТЗ за разпределение на печалбата и изплащане
на дивидент на съдружниците имущественото право на съдружника да получи част от
печалбата, съразмерна на участието му в капитала, не е възникнало. Поради което
и е установените счетоводни записвания за разпределен дивидент и изплащането на
дължим за това данък не променят извода на съда, че правото на дивидент на
съдружника не е възникнало.
С оглед на така изложеното, въззивният съд
намира, че получената на 28.03.2013г. сума в размер на 75 050лв. от
въззиваемия Д. е получена при начална липса на основание. Вземането на
дружеството – въззивник, въведено с възражението за прихващане съществува,
поради което и следва да бъде извършено съдебно прихващане. В резултат на
извършеното прихващане предявеният срещу „Рубикон Инженеринг“ ЕАД иск следва да
бъде уважен до размера на сумата 4 950лв. и отхвърлен до размера на
претендираните 80 000лв.
С оглед на това,
обжалваното решение следва да бъде отменено, в частите му, с които е уважен
иска за разликата над 4 950лв. до 80 000лв., както и иска за
обезщетение за вреди от забава в плащането за сумата 30 307.22лв. и вместо него постановено друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени.
С оглед
изхода на спора пред въззивна инстанция
и направеното искане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК дължимите в полза на
въззиваемия Д. разноски за първа инстанция са в размер на сумата 423.90лв.
Поради което и решението на съда, с което са присъдени разноски в размер на
9 446.39лв. следва да бъде отменено за разликата над 423.39лв. В полза на
въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за въззивно обжалване в размер
на сумата 134.62лв. – адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното
искане и съразмерно изхода на спорна в полза на въззивника следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на
сумата 2 107.96лв. – държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №
595 от 15.07.2016г. по търг.дело № 1522/15г. по описа на ВОС, търговско
отделение, в частите му, с които: „Рубикон Инженеринг“ ЕАД е осъдено да заплати
на К.Д.Д. разликата над 4 950лв. до присъдените 80 000лв., представляваща
преведена от ищеца по банковата сметка на ответното дружество сума при начална
липса на основание за това на основание чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба в
съда – 23.09.2015г. до окончателното и изплащане на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, както и сумата 30 307.22лв., представляваща общия размер на дължимото
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 80 000лв.
за периода от 06.01.2012г. до 22.09.2015г., както и направените по делото
разноски за разликата над 423.39лв. до присъдените 9 446.39лв. и е
отхвърлено направеното от „Рубикон Инженеринг” ЕАД възражение за прихващане с
насрещно негово вземане от К.Д.Д. в размер на 75 050лв., представляващо
изплатена на 28.03.2013г. по банков път сума с посочено основание –
изплатен дивидент съгласно решение на
ОСС, подлежаща на връщане на ответното дружество, поради начална липса на
основание и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на К.Д.Д. *** срещу „Рубикон Инженеринг“ ЕАД със седалище гр.Варна за
разликата над 4 950лв. до присъдените 80 000лв., представляваща преведена
от ищеца по банковата сметка на ответното дружество на 05.01.2012г. сума при
начална липса на основание поради извършено прихващане с насрещно вземане на
„Рубикон Инженеринг“ ЕАД от К.Д.Д. в размер на сумата 75 050лв., получена
на 28.03.2013г. по банков път при начална липса на основание както и иска за
сумата 30 307.22лв., претендирана като обезщетение за вреди от забава в
плащането в размер на законната лихва върху главницата от 80 000лв. за
периода от 06.01.2012г. до 22.09.2015г.
ОСЪЖДА „Рубикон Инженеринг“ ЕАД със седалище
гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, ул.“Солун“ № 3, ЕИК *********, да
заплати на К.Д.Д. ***, ЕГН **********, сумата 134.62лв. /сто тридесет и четири
лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща направени разноски пред
въззивна инстанция.
ОСЪЖДА К.Д.Д. ***, ЕГН **********, да
заплати на „Рубикон Инженеринг“ ЕАД със седалище гр.Варна, ЕИК *********,
сумата 2 107.96лв. /две хиляди сто и седем лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща направени разноски пред въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на
съдия Дарина Маркова:
Особеното ми
мнение е само по отношение на иска за обезщетение за вреди от забава в
плащането на главницата, представляваща получена от дружеството въззивник сума
при начална липса на основание. Считам че в този случай лихва за забава се
дължи още от момента на получаване на сумата по банковата сметка на
дружеството, без да е необходим покана по чл.84 ал.2 от ЗЗД.
Съобразно
разрешенията дадени, в т.7 от Постановление № 1/1979г. на Пленума на ВС на РБ
давностният срок за претенцията за връщане на даденото започва да тече още от
деня на получаването и. От това следва извод, че ответникът е изпаднал в забава
още към момента на получаване на паричните суми от страна на ищеца по банковата
му сметка на 05.01.2012г. без да е необходима поканата по чл.84 ал.2 от ЗЗД. В
този смисъл е разрешението дадено в решение № 985 от 01.09.2010г. по гр.дело №
2924/08г. на ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК и
представляващо задължителна съдебна практика.
Поради което и
считам, че предявеният иск за сумата 30 307.22лв., представляваща
обезщетение за вреди от забава в плащането за периода от 06.01.2012г. до
22.09.2015г. е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Още повече че във
въззивната жалба няма оплаквания срещу приетия от първоинстанционната инстанция
период и размер на дължимото обезщетение.
АПЕЛАТИВЕН
СЪДИЯ: