№ 1154
гр. Варна, 04.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20233100501251 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:50 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1, предл. 2 от ГПК
Въззивникът ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ в сграда с административен
адрес: гр. Варна, к.к. „Св. Константин и Елена", ул. „50-та" № 27, жилищен
комплекс „Катерина 1", представлявана от управителя О.Вл.Ш.на, редовно
уведомен по телефона, представлява се от адв. E. М., редовно упълномощена
и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна А. М. Ж., редовно призована по електронна
поща, не се явява, не се представлява.
АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата и отговора по нея:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Етажна собственост в сграда с
административен адрес: гр. Варна, к.к. „Св. Константин и Елена", ул. „50-та"
№ 27, жилищен комплекс „Катерина 1", представлявана от управителя
О.Вл.Ш.на срещу Решение № 617 от 27.02.2023г. по гр.д. № 3097/2022г. по
описа на ВРС, 34-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 38 и чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС е отхвърлен предявеният от
въззивника срещу А. М. Ж., гражданка на Руската Федерация, родена на
05.10.1968г., с адрес: гр. Варна, к.к. „Св.Св. Константин и Елена", ул. „50-та",
№ 27, ап. 27 иск за осъждане на ответницата да заплати на Етажната
собственост сумата над 148.30.00 лева до претендираните 1986.40 лева,
представляваща три броя незаплатени годишни вноски за управление и
поддръжка на общите части на сградата в режим на етажната собственост,
формирана като сбор от дължимите суми за периода от 01.09.2018г. до
31.08.2021г., с размер на вноската 630.04 лева за периода от 01.09.2018г. до
31.08.2019г., задължение произтичащо от Решение № 4 от Протокол от ОС на
ЕС от 21.06.2018г.; за периода от 01.09.2019г. до 31.08.2020г. сумата от
678.40 лева и за периода от 01.09.2020г. до 31.08.2021г. - 678.40 лева,
задължение произтичащо от Решение № 3 от Протокол от ОС на ЕС от
14.08.2019г., с изключение на средствата за фонд „Ремонт и обновяване",
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда - 21.12.2021г. до окончателното изплащане на
задължението
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението в обжалваната част, както и постановяване при
нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържаните доводи са, че
решенията на ОС на ЕС, чието изпълнение се претендира в процеса, не са
обжалвани и са влезли в сила. Изводът на ВРС за недължимост на годишната
такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС от ответницата на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС е необоснован и не почива на цялостен
анализ на доказателствата по делото. Същият, извлечен от отразеното от
2
длъжностното лице по призоваване на ответницата, че при посещение на
27.04.2022г. на адреса по данни на К.Ц., ответницата не се е прибирала в
България от около три години е неправилен и противоречи на установеното
по делото от показанията именно на К.Ц., разпитан в качеството на свидетел.
Същият е заявил пред съда, че се е видял лично с ответницата през 2019г., за
да я уведоми, както и че същата не е уведомявала управителя или
собствениците, че няма да я има тук. Самата ответницата в отговора си е
заявила, че през 2019г. е била със съпруга си в имота, по отношение на който
се дължат исковите суми. По делото не е установено ответницата да е
отправила изявление до управителя на ЕС или друг собственик, няма
отразяване в книгата на ЕС, нито са налице отправени искания за намаляване
или освобождаване напълно от дължимите в исковия период годишни такси
на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Доколкото по оспорванията по делото не
са ангажирани доказателства, да се приеме обратното е необективно.
Отделно, в отговора на исковата молба ответницата е признала, че на
29.05.2022г. в жилището й е било изключено електричеството, когато там
живеела дъщеря й. Т.е. освен нея, апартамента се обитава и от членовете на
семейството й, поради което само нейното отсъствие не е достатъчно да се
приеме наличие на основанието по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Дори да се приеме,
че отразеното от призовкаря е вярно, то дължима остава годишната такса за
2019г., а констатацията на длъжностното лице не се отнася и за членовете на
семейството на етажния собственик. Освен това на страните по делото не е
дадена възможност да изразят становище по тази констатация на
длъжностното лице по призоваване, не са дадени указания за предприемане
на съответни процесуални действия в тази връзка, с което е нарушено и
ограничено правото на защита на ищеца. Посочено е, че почти всички
собственици в ЕС са чужденци и също не живеят в имотите си без
прекъсване. Задължение на ответницата е било да уведоми за отсъствието си
и неговата продължителност, като впише в книгата на ЕС времето, през което
няма да ползва самостоятелния си обект съгласно т. 5 на чл. 7, ал. 2 от ЗУЕС.
Поради всичко изложено е отправено искане решението да се отмени в
обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск
да се уважи в цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба не е
постъпил от въззиваемата страна.
3
АДВ. М.: Поддържам изцяло така депозираната въззивна жалба. Нямам
възражения по доклада. Нямам доказателствени искания. Представям списък
с разноски и доказателства за извършването им.
С оглед изявлението на процесуалния представител на въззивника и по
представения от същия списък на разноски и доказателства за реализирането
им, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния
представител на въззиваемата страна списък на разноски, придружен с
доказателства за реално извършени такива.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. М.: Моля да постановите решение, с което да уважите въззивната
жалба и отмените решението на първоинстанционния съд № 617/27.02.2023г.,
постановено по гр. дело № 3097/2022г. по описа на ВРС в частта, с която
искът е отхвърлен за разликата над 148.30 лв. до претендираните 1986.84
лева. Считаме решението на първоинстанционния съд за неправилно и
необосновано. Изложили сме подробни твърдения и становище във
въззивната жалба. Моля да имате предвид съображенията ми, изложени във
въззивната жалба.
Моля да ни присъдите разноските и адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
4
10:51 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5