№ 13384
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110143172 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД
вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника,
съответно за сумата в размер на 1042,44 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за стопански нужди, през периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., за топлоснабден имот – магазин
№ 6, находящ се в /АДРЕС/, аб. № ******/инсталация
*********, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.03.2021 г., до
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на
177,72 лв., за периода от 01.07.2018 г. до 22.03.2021 г., сумата
1
от 31,95 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение, за периода от 01.05.2018 г. до
28.02.2020 г., ведно със законна лихва от 30.03.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,41
лв., за периода от 01.07.2018 г. до 22.03.2021 г., с които суми
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, и за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 29.04.2021 г., издадена в
производството по ч.гр.д. № 17966/2021 г. по описа на СРС,
45-ти състав.
В исковата молба ищецът излага, че ответникът е
ползвал топлинна енергия за стопански нужди без да е
подписал договор и въпреки отправена до ответника
покана, по отношение на топлоснабден имот - магазин,
находящ се в /АДРЕС/, аб. № ******/инсталация *********.
В исковата молба се сочи също, че за периода м.05.2018 г. до
м.04.2020 г, ищцовото дружество е доставило топлинна
енергия на насрещната страна, но ответникът не е заплатил
в срок дължимата цена, за която били издадени и фактури,
с което се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца.
Освен стойността на доставената ТЕ, претендира
дължимата сума за дяловото разпределение в имота и
мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ за доставка на
ТЕ. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
присъждане на разноски.
По делото не е постъпил отговор на исковата молба в
2
предвидения за това срок.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Т., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите
претенции.
Ответникът М. С. К., редовно призован, не се явява, не
се представлява.
Третото лице помагач /ФИРМА/, конституирано на
страната на ищеца, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото гласни и писмени доказателства и
като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за
установено от фактическа страна следното:
Исковете са допустими като предявени от надлежна
страна, в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение в производството по ч.гр.д. №
17966/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл.
415 от ГПК и при подадено в срока по чл. 414 от ГПК
възражение от ответника.
По делото, от приетото удостоверение за наследници на
СО, район Средец, се установява, че ответника К. е законен
наследник на В.Г.В., починала на 22.01.2020г.. От приетите
3
по делото Нотариален акт за прехвърляне на идеални части
от съсобствен недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 60/20.12.2011г. и Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 140/02.10.2009г., се
установява, че лицето Х.Ц.К. е продал на ответника 1/100
идеални части от топлоснабдения имот, а В.Г.В. 99/100
идеални части от топлоснабдения имот.
Установява се, че ОС на собствениците на
индивидуални обекти в СЕС, находяща се в /АДРЕС/ е
взело решение за извършване на услугата „топлинно
счетоводство”, обективирано в Протокол от ОС на ЕС от
17.11.2010г., приет на л.12 по делото, като е избрана фирма
/ФИРМА/ да извършва услугата и е избрано упълномощено
от ОС лице, което да подпише договор с фирмата –
топлинен счетоводител. Решението е подписано от
собствениците на индивидуални обекти в сградата,
включително и от В.В., като необжалвано е влязло в сила,
поради което обвързва всички които са го подписали,
включително и правоприемниците на подписалите го лица.
От името на собствениците на индивидуални обекти в
сградата на ул. „400” № 52, с настоящ адрес за секция А,
/АДРЕС/, е сключен договор № 5542/14.12.2010г. за
извършване на услугата топлинно счетоводство, като от
изслушаната по делото СТЕ, се установява, че и до днес
/ФИРМА/ извършва услугата.
Според експертизата дяловото разпределение е
4
извършвано правилно. Експертизата е установила, че в
процесния магазин няма монтиран апартаментен топломер
и няма монтирани водомери за топла вода. За процесния
период ответника не е осигурил достъп на фирмата за
дялово разпределение за отчет на водомер в имота, като по
време на отчетите са попълнени протоколи за неосигурен
достъп, каквито по делото не са представени от третото
лице-помагач. Вещото лице е установило, че поради липса
на отчет на водомер за топла вода, разхода е изчислен на
един брой потребители при норма 140 литра на потребител
за едно денонощие, съгласно чл. 69, ал.2 от Наредбата за
топлоснабдяването. Установява се от експертизата, че
отдадената топлинна енергия за сградна инсталация е
определена съобразно действащата към процесния период
Наредба № 16-334/2007г., при данни: пълен отопляем обем
на имота по проект 85 м3 съгласно Акт за разпределение на
кубатурата в жилищната сграда от м.10.2010г., като за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в
СЕС е изчислено от ФДР, съгласно приложението към
чл.61,т.7.2 от Наредба № 16-334.Установено е също така, че
технологичните разходи са приспадани за сметка на
топлопреносното дружество, както и че общият топломер,
монтиран в АС на СЕС е бил годно за търговско измерване
средство в рамките на процесния период.
От изслушаната по делото ССчЕ се установява, че
5
процесните суми не са заплатени. Установява се, че
главницата за доставена топлинна енергия, след
изравняване е в размер на 1032,96 лева, като на абоната са
начислявани такси за изготвяне на изравнителни сметки в
периода от 01.05.2018г. до 28.02.2020г. в общ размер на 31,95
лева. Установява се, че размера на мораторната лихва
върху главницата за отопление на имота, за периода от
01.07.2018г. до 22.03.2022г. е в размер на 176,85 лева а върху
главницата за такси за дялово разпределение, за периода от
01.07.2018г. до 22.03.2021г. е в размер на 5,41 лева.
Съдът приема, че предмет на делото са суми по пера
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
както и за БГВ, което обстоятелство се установи от
заключението на СТЕ, неоспорено от страните, и което
съдът намира да е компетентно изготвено и в съответствие
с останалия доказателствен материал.
Приложимата нормативна уредба в случая е ЗЕ /Обн
ДВ, бр. № 107/09.12.2003г./; Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването и ОУ за продажба на топлинна енергия
от /ФИРМА/ на потребители за стопански нужди, действали
към процесния период, съответно това са ОУ за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди от /ФИРМА/ на
потребители в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-
033/08.10.2007г. на ДКЕВР, приети по делото.
При така установеното от фактическа страна съдът
достигна до следните правни изводи:
6
На първо място, следва да бъде отбелязано, че не е
спорно по делото и се установява от представените писмени
доказателства, че ответницата е собственик на процесния
топлоснабден имот – магазин №6 , намиращ се в СЕС,
находяща се в /АДРЕС/.
В предвид представените по делото доказателства и
доводите на страните по делото, съдът намира, че
ответницата е "небитов клиент" по смисъла на
разпоредбата на § 1, т. ЗЗа от ДР на ЗЕ /нова, ДВ бр. 54 от
2012 г., в сила от 17. 07. 2012 г. /. Легалната законова
дефиниция за "небитов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ, "битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР
на ЗЕ, както в отменената редакция на закона (§ 1, т. 42 и т.
43), така и в действащата, следва че законодателят е
използвал като критерии при дефиниране и
разграничаване на понятията: вида правен субект
(физическо или юридическо лице); нуждите, за които той
ползва/купува енергия (битови - за домакинството си, или
7
небитови – по арг. на противното, такива които не
задоволяват битови нужди), като определящи са нуждите,
за които се ползва/купува енергия. Дефинираните с двете
обсъждани правни норми легални понятия, обаче не
обхващат изчерпателно всички възможни случаи в
практиката.
В случая ответницата е физическо лице, но процесния
топлоснабден имот е търговски обект – магазин – безспорно
като такъв обект, магазинът няма собствени битови нужди
което сочи на небитово ползване на топлоенергията.
От горното следва, че ответницата е "небитов клиент",
спрямо когото е приложима разпоредбата на чл. 149, ал. 1,
т. 3 от ЗЕ, която изисква сключването на писмен договор за
продажба на топлинна енергия между топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди. Договорът се сключва при ОУ по чл. 298, ал. 1, т. 2
от ТЗ, които обаче стават задължителни за страните по
търговската сделка – ако такава бъде сключена.
Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ /както в действаща
редакция – изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.
– приложима към процесния период, така и в предишната
редакция/ предвижда, че продажбата на топлинна енергия
се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между производител и пряко
присъединен потребител (клиент – ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.) на топлинна енергия за стопански
8
нужди. Предвидената писмена форма е такава за
действителност на правоотношението. Видно е че ищецът е
положил усилия да регламентира договорно
правоотношението си с ответницата в периода 2019г.-
2020г., но безрезултатно.
Ответницата е "небитов клиент" по смисъла на § 1, т.
ЗЗа от ДР на ЗЕ, или "потребител за стопански нужди" по §
1, т. 43 от ДР на ЗЕ /изм. и доп. ДВ, бр. 74 от 2006 г., отм. ДВ,
бр. 54 от 2012 г. / и това обстоятелство е изрично признато в
исковата молба и се извежда по аргумент от противното на
нормата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова, ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г. /, която определя битовия клиент
като такъв, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за собствени битови нужди, каквито ответницата няма с
оглед характера на топлоснабдения имот - магазин. Ето
защо, доказването на наличие на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия между страните в настоящото производство е само
с доказателства за сключването на договор в изискуемата
писмена форма, какъвто не е бил сключен между ищеца и
ответницата. В исковата молба ищецът изрично твърди, че
между него и ответницата не е сключен писмен договор за
топлоснабдяване, т. е. следва да се приеме, че липсва
възникнало облигационно правоотношение за продажба на
топлинна енергия за небитови нужди.
9
Тук следва да се посочи разликата между хипотезата
на договор за търговска продажба на топлинна енергия за
небитови нужди, и хипотезите на договор за търговска
продажба на топлинна енергия за битови нужди, който се
счита за сключен и с конклудентни действия – по арг. Чл.
150, ал. 1 от ЗЕ - т. е. писмена форма не е предвидена. В този
случай топлопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от комисията Общи условия най-
малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. В този случай договорната връзка се
предполага по силата на закона, тъй като съгласно чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са потребители на топлинна енергия; чл. 150 от
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие. Това обаче не важи за възникване на
договорното правоотношение с небитовите клиенти, тъй
като спрямо тях не са приложими публикувани ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди по чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ, а се изисква изрично сключването на писмен
10
договор.
С оглед на горното, съдът намира, че след като
страните по настоящето дело – небитов клиент и ищцовото
дружество, не са сключили писмен договор, съгласно
изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, между тях липсва
възникнало валидно облигационно правоотношение по
продажба на топлинна енергия, по силата на което да бъде
ангажирана договорната отговорност на ответницата за
заплащане на претендираните суми. Ето защо, след като не
е установен източник на облигационно договорно
отношение между страните, и ако е ползвана услугата за
топлоснабдяване на процесния имот от ответника, той
дължи сумите за използвана топлинна енергия на
основание чл. 59 от ЗЗД.
Данните сочат, че ответницата е собственик на
процесния имот – магазин, установява се и ползването на
топлоенергия /за сградна инсталация и енергия за
затопляне на вода/ от изготвената по делото съдебно-
техническа експертиза. Дължимостта на цената на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното ползване или неползване на топлинна
енергия от собствениците и носителите на вещни права, а
следва от факта, че сградната инсталация е обща част по
предназначение, от която никой не може да се откаже и
плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти
по проект. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в
11
такава сграда може да се извърши само в хипотезата на чл.
153, ал. 2 от ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването
за отопление на цялата сграда от абонатната станция,
каквато настоящата хипотеза не е. Тъй като собствениците
в етажната собственост получават в имотите си част от
топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и
вертикални топлопроводи от сградната инсталация, то тя
се разпределя между тях като топлоенергия, отдадена от
сградната инсталация. По гореизложеното съдът намира, че
сумите начислени за сградна инсталация са дължими. По
отношение начисленията за подгряване на вода - съгласно
чл. 69, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването,
изразходваното количество гореща вода от отделните
потребители се определя по водомерите им за гореща вода,
а когато такива липсват или са повредени или не е
осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на
гореща вода 140 литра на обитател за едно денонощие на
потребление. Съдът счита, че в процесния случай може да
се приеме, че е осъществена хипотезата на чл. 69, ал. 2 от
Наредбата, тъй като са представени доказателства /за
извършен отчет, в които е посочено, че водомера е
неотчетен, а от СТЕ се установи и че липсва такъв, тоест
установява се, че достъп до магазина не е осигурен при
посещението за отчет. Ето защо, доколкото се събраха
доказателства, че ответницата е търсена за отчет на
водомера в имота си, но е не е осигурила достъп, съдът
намира, че извършеното разпределение на топлоенергия за
12
БГВ при условията на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
топлоснобдяването е правомерно, респективно начислените
на ответницата суми за БГВ за процесния период се явяват
дължими, поради което искът се явява основателен и в тази
част, а именно - досежно начислената на ответника през
процесния период сума за БГВ.
Според чл. 59, ал. 1 от ЗЗД вън от горните случаи,
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. В случая, искът по чл. 422, ал. 1
от ЗЗД вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се доказва на първо място в
своето основание. Ответницата е собственик на имота,
налице е потребена топлинна енергия, но липсва между
страните облигационна връзка, доколкото не е бил
подписван писмен договор за топлоснабдяване. Ищецът не
може, поради липсата на писмен договор, да търси на
договорно основание сумите, дължими за изконсумираната
енергия. Ето защо пътят му за защита е искът по чл. 59, ал.
1 от ЗЗД, като претендира сумите на плоскостта на
неоснователното обогатяване. Такова е налице –
ответникът е потребявал топлинна енергия, не е подписал
обаче писмен договор с ищеца, като по този начин се е
обогатил без основание за сметка на ищеца, който пък се е
обеднил, предоставяйки енергията. За да се избегне
неоснователно обогатяване, ответникът трябва да върне на
ищеца това, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. По тези мотиви искът се доказа по основание
13
и размер.
Искът за главница за доставяна топлинна енергия до
имота, с която ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца, следва да бъде уважен до размера, установен със
ССчЕ, а именно до размера на сумата от 1032,96 лева, и
отхвърлен за сумата от 9,48 лева, представляваща
разликата над уважената сума от 1032,96 лева до размера
на пълно предявената от 1042,44 лева.
Изцяло неоснователна е претенцията за заплащане на
стойността на такси за извършваната услуга за дялово
разпределение, доколкото ищецът не доказа обедняване за
тази сума.От доказателствата по делото не се установи, че
за ищеца е възникнало задължение към третото лице –
помагач в претендирания размер, което да е платено.При
неоснователност на главната искова претенция за сумата в
размер на 31,95 лева, представляваща главница за такси за
дялово разпределение, за периода от 01.05.2018г. до
28.02.2020г., то неоснователна е и акцесорната претенция за
мораторна лихва върху тази главница за сумата в размер
на 5,41 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за такси за дялово разпределение, за периода от
01.07.2018г. до 22.03.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на
14
забавата, като според чл. 84, ал. 2 от ЗЗД когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора. В случая вземането
на ищеца произтича от неоснователно обогатяване и
задължението не е с определен срок за изпълнение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана от страна на
кредитора. Претенцията относно вземане за обезщетение за
забава чл. 86, ал. 1 от ЗЗД би била основателна само за
периода от поканата по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, а не от деня на
който е била дължима месечната вноска за топлинна
енергия, тъй като в случая нямаме договорна връзка и
разпоредбите на ОУ не могат да намерят приложение,
включително и по отношение на падежите на плащане на
задълженията. След като искът е на плоскостта на
неоснователното обогатяване, за да изпадне длъжникът в
забава, трябва да бъде поканен да плати. Ищецът, чиято е
доказателствената тежест в процеса да установи, че е
отправил до ответника покана за плащане на процесните
задължения преди завеждане на делото, не ангажирал
доказателства в тази насока, доколкото за представените по
делото покани до ответницата няма данни да са достигнали
до нея. Ето защо за периода преди подаване на исковата
молба не се дължи лихва за забава и процесните парични
вземания не са възникнали, поради което и претенциите за
двете лихви /за ТЕ и дялово разпределение/ следва да бъдат
отхвърлени изцяло и на това основание.
Искане за присъждане на разноски е направил ищеца.
15
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 и ал.3
от ГПК разноски следва да се присъдят на страните
съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. Така
на ищеца в заповедното производство следва да му се
присъдят разноски в размер на 61,73 лева. В исковото
производство ищецът е заплатил разноски, както следва:
25,15 лева за държавна такса, 550,00 лева за изслушване на
експертизи, като на ищеца следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8
от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за
правната помощ в размер на 200,00 лева, или общо сумата
от 775,15 лева. Така на ищеца следва да се присъдят
разноски в исковото производство в размер на 636,73 лева,
съобразно уважената част от исковете.
На ответника също му се следват разноски с оглед
отхвърлената част от исковете, но по делото съдът не е
сезиран с такова искане, поради което не дължи
произнасяне.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от /ФИРМА/ ЕАД, ЕИК *********,
16
със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/,
представлявано от А.А. – Изпълнителен директор срещу М.
С. К., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422
от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД,
че М. С. К. дължи на /ФИРМА/ ЕАД, сумата в размер на
1032,96 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за стопански нужди, през
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., за топлоснабден имот
– магазин № 6, находящ се в /АДРЕС/, аб. №
******/инсталация *********, и с която сума ответникът се
е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 30.03.2021 г., до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 59 от ЗЗД, за сумата в размер на 9,48 лева,
представляваща разликата над уважената сума от 1032,96
лева до размера на пълно предявената от 1042,44 лева, за
сумата от 31,95 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение, за периода от 01.05.2018 г.
до 28.02.2020 г., ведно със законна лихва от 30.03.2021 г. до
изплащане на вземането, както и исковете с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, за сумата от
177,72 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от
01.07.2018 г. до 22.03.2021 г., начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия и за сумата от 5,41
лв.,представляваща мораторна лихва, начислена върху
главницата за такси за дялово разпределение, за периода от
17
01.07.2018 г. до 22.03.2021 г., и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение в
производството по ч.гр.д. № 17966/2021г. по описа на СРС,
45-ти състав.
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 61,73
лева, разноски в заповедното производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 636,73
лева, разноски в исковото производство на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/ в
качеството му на трето лице помагач, конституирано на
страната на ищеца /ФИРМА/ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
18
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19