Решение по дело №11321/2019 на Софийски градски съд

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                               гр.София, 05.11.2020 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети юли през две хиляди и двадесета година в състав:                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Ивелина Симеонова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №11321 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №99413 от 22.04.2019г., постановено по гр.дело №87490/2017г. по описа на СРС, ГО, 43 с-в, ответникът С.о.е осъден да заплати на ищеца Л.Д.П., ЕГН ********** на основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД сумата от 5000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ухапване от безстопанствено куче на 14.08.2017г. в гр.София, ж.к.“*****“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането 14.08.2017г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 10000. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 740 лева разноски по производството, съразмерно на уважената част от иска.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Столична община. Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът е приел за установено обстоятелството, че кучето ухапало ищцата, е безстопанствено. Това обстоятелство било оспорено от ответника С.о.и ищецът не провел пълно и главно доказване в тази връзка. Твърди, че отговорността му по предявения иск не може да бъде ангажирана, тъй като не е установено противоправно поведение на служителите на ответника (действие или бездействие), което да обуславя такава отговорност. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а искът– отхвърлен изцяло. Претендира разноски.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба ищцата оспорва същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно. Излага подробни съображения относно правилността на изводите на първостепенния съд. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Изводите на първоинстанционния съд относно това, че кучето в процесния случай е безстопанствено, са правилни. Касае се за установяване на отрицателни факти- че кучето няма стопанин (собственик) и не се намира под надзора на конкретно лице, следователно подлежат на доказване съответните противоположни положителни факти- наличие на собственик на кучето и осъществяван надзор върху него, като доказателствената тежест се носи от жалбоподателя- ответник, доколкото на тези факти той обосновава твърденията си. Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест и ответникът С.о.не е установил с позволените от закона доказателствени средства, че кучето има конкретен собственик или се намира под надзора на конкретно лице. В тази връзка следва да бъдат взети предвид и показанията на свидетеля Миленова, че глутницата кучета, сред които и нападналото ищцата, обитават района около местоработата им.

Изготвянето и изпълнението на Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета само по себе си не освобождава от отговорност ответника, тъй като от една страна не е ясно дали залегналите в програмата мерки са ефективни и достатъчни за недопускане на агресивни животни и предотвратяване нападенията над хора, а от друга страна не е установено дали мерките са прилагани пълно и точно. В тази връзка следва да се отбележи, че самото наличие на инциденти с нападения на агресивни животни над хора е индиция или за недостатъчно ефективни мерки, или за непълното им прилагане.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено изцяло като правилно.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата е направил разноски в размер на 600 лева за възнаграждение на един адвокат. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение настоящият състав намира за неоснователно предвид размера на иска и съответно- минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно Наредба №1 на ВАдвС.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №99413 от 22.04.2019г., постановено по гр.дело №87490/2017г. по описа на СРС, ГО, 43 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА С.о.да заплати на Л.Д.П. с ЕГН********** сумата от 600 (шестстотин) лева- разноски в производството пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

                                                                                   

2/