Решение по дело №61/2020 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 юли 2020 г. (в сила от 24 септември 2020 г.)
Съдия: Росен Пламенов Александров
Дело: 20201730200061
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

гр. Радомир, 22.07.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Радомирският районен съд, наказателна колегия, четвърти състав, в публично заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ

 

при участието на секретаря М. М., като разгледа докладваното от съдията АНД № 61 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № .г. кметът на о.К. е наложил на жалбоподателката С.Р.С. административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 42, т. 2 от Наредба № 1/21.04.2008 г. за опазване на обществения ред на територията на о.К. на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 46 и чл. 48, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/21.04.2008 г. за опазване на обществения ред на територията на о.К.

Недоволна от така наложеното ù наказание жалбоподателката по  изложените в жалбата и в съдебно заседание от адвокат-защитника си правни доводи моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир, редовно и своевременно призована, не е изпратила представител и не е изразила становище по жалбата.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено следното:

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна:

По делото се установява, че на 09.01.2020 г. бил съставен акт № 1 за установяване на административно нарушение от свидетеля В.П.Б. в присъствието на свидетелите Н.Г.Ж. и С.В.М., срещу С.Р.С., за това, че на 09.01.2020 г. е пуснала собствените си домашни животни – четиридесет кози и четири овце в земеделски земи с посеви в местността „Р.“, масиви .и . в землището на с. С., о.К. обработвани от И.Е.В., с което е нарушила разпоредбата на чл. 42, т. 2 от Наредба № 1/21.04.2008 г. за опазване на обществения ред на територията на о.К.

С писмо с изх. № П-65/08.01.2020 г. от кмета на о.К. жалбоподателката била поканена в 3-дневен срок от получаване на същото да се яви за съставяне на АУАН. Поканата била получена лично от жалбоподателката на 28.01.2020 г., за което същата положила подпис в известие за доставяне № ..

В АУАН е отразено, че е връчен при отказ, за което подписите си са положили двама свидетели.

Въз основа на съставения АУАН впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП.

Така описаната фактическа обстановка безспорно се установява от показанията на актосъставителя В.Б., според която в началото на м. януари 2020 г. заедно с нейни колеги от о.К. отишли на проверка по сигнал от земеделския производител И.В.в земеделски земи в землището на с. С., обработвани от последния и на място констатирали домашни животни – кози и овце, които по ушните марки установили, че са собственост на жалбоподателката С.С. и които пасели засетите посеви в обработваните от И.В.имоти.

Пред съда свидетелите Н.Ж. и С.М. потвърждават така описаната от актосъставителя фактическа обстановка, като сочат, че след проведен телефонен разговор, жалбоподателката отказала да дойде на място, поради което се пристъпило към съставяне на АУАН.

По делото е разпитан и свидетелят Л.Ц., който твърди, че е провел телефонен разговор с жалбоподателката, но последната е отказала да дойде на място, за да подпише съставения констативен протокол, след което на 09.01.2020 г. бил съставен АУАН, който бил изпратен на жалбoподателката по пощата, но последната не го получила.

От показанията на разпитания по делото свидетел Р.С., който е баща на жалбоподателката, се установява, че след направена съвместна проверка от служители на ОБДХ, гр. Перник и заместник – кмета на о.К. и дадени предписания от последните, свидетелят е заградил животните, но след два дни констатирал, че електропастирът е скъсан и коловете са счупени, като няколко дни след като поправил електропастира, отново установил, че е скъсан на няколко места.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, а именно: от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, както и от присъединените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

От правна страна:

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателката, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи следното от правна страна:

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати процесуални нарушения, които са накърнили правото на защита на жалбоподателката, от което следва, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на формално основание. В случая административнонаказателното производство е започнало при съществено нарушение на процесуалните правила. В настоящия случай АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, което принципно е възможно в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. При съставянето на акта е допуснато нарушение, тъй като разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН предвижда възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, ако последният, ако е известен, не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. Текстът на разпоредбата означава, че актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за извършено административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Това означава, че поканата следва да съдържа недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се кани на определена дата и час именно да му бъде съставен акт за нарушение, а не по друг повод. Само при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви на определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие е възможно и би било допустимо с оглед разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Законодателната уредба не дава възможност актосъставителят да състави АУАН при известен извършител, без да го е поканил. В чл. 40 ЗАНН подробно е описана последователността и предпоставките, които актосъставителят е длъжен да съблюдава, както и изключенията от тях.

В този смисъл следва да се посочи, че от показанията на свидетеля Ц. се установява, че същият е провел телефонен разговор с жалбоподателката, като я е уведомил, че следва да дойде на място, за да подпише съставения констативен протокол, но тя отказала. От показанията на така посочения свидетел може да се направи категоричен извод, че до жалбоподателката не е отправяна покана да се яви за съставянето на АУАН, като проведеният телефонен разговор не съставлява надлежно оформена покана по смисъла на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, като дори липсва съставен протокол за призоваване по телефон.

Следва да се посочи, че до жалбоподателката е изпратена покана за явяване в отдел „Общинска собственост“ на о.К. за съставяне на АУАН, като поканата е получена на 28.01.2020 г., но въпреки това актосъставителят, без да изчака изтичането на определения 3-дневен срок за явяването на С. за съставяне на АУАН, още на 09.01.2020 г. е пристъпил към неговото съставяне.

Следва също да се отбележи, че незаконосъобразно АУАН е оформен с посочване, че нарушителят отказал да подпише акта, което било удостоверено с подпис на двама свидетели, доколкото последната процедура е приложима единствено в хипотезата, когато нарушителят присъства при съставяне на АУАН, но отказва да го подпише, а не тогава, когато изобщо отсъства.

Поради това е следвало да бъда проведена процедурата по чл. 43, ал. 4 ЗАНН, а именно -  АУАН е следвало да бъде изпратен чрез съответната служба на нарушителя за предявяване и подписване. Впоследствие не са изпълнени и изискванията на чл. 43, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН за предявяване и връчване на препис от АУАН на лицето, срещу което е съставен. При това положение административнонаказващият орган е бил длъжен на основание чл. 52, ал. 2 от ЗАНН да върне преписката на актосъставителя за предявяване и връчване на АУАН. Вместо това, той е издал наказателното постановление, предмет на съдебен контрол.

По този начин, след като АУАН веднъж е бил съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН – в отсъствие на нарушителя и извън хипотезите на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, то и отделно от това, при нарушение на чл. 43, ал. 4 ЗАНН, съставеният АУАН не му е бил предявен, като по този начин жалбоподателката напълно е била лишена от възможност да се запознае с повдигнатото ù административно наказателно обвинение, съответно – да вземе участие в производството съобразно разпоредбите на ЗАНН.

Посочените нарушения в процедурата по съставяне на АУАН водят до незаконосъобразност на издаденото НП. Жалбоподателката не е била надлежно уведомена за започването на административнонаказателна процедура спрямо нея. Изискванията към реквизитите на АУАН и на НП и императивно определените разпоредби за образуване и водене на административнонаказателно производство имат за цел да осигурят на привлеченото под отговорност лице ефективна защита, както по правните, така и по фактическите твърдения на повдигнатите му обвинения и в двете фази на производството.

Ето защо, така описаното нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН следва да се прецени като такова от категорията на съществените процесуални нарушения, доколкото жалбоподателката е лишена от правото да присъства при съставяне на АУАН и съответно – да даде обяснения и да направи възражения, както по реда на чл. 42, т. 8 ЗАНН, а също и по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Допуснатото процесуално нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглежда спора по същество.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното НП № .г. на кмета на о.К. следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

 

Р      Е      Ш      И:

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление.г., издадено от кмета на о.К. с което на С.Р.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 46 и чл. 48, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/21.04.2008 г. за опазване на обществения ред на територията на о.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 42, т. 2 от Наредба № 1/21.04.2008 г. за опазване на обществения ред на територията на о.К. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: