№ 449
гр. София, 16.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно частно
гражданско дело № 20231000500347 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Жалба вх.
№74007/07.11.2022 г., с характер на частна жалба, подадена от Д. С. С., чрез адв. П. В.
П., срещу Определение №9939/10.10.2022 г. по гр.д.№9506/2022 г. на СГС – I – 11
състав, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлено искането на жалбоподателката на осн.
чл.83, ал.2 от ГПК да бъде освободена от задължението за внасяне на такси и разноски,
за сумата 583,05 лв., включваща държавна такса и такса по чл.102з, ал.3 от ГПК.
Релевирани са оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и неясни мотиви на
обжалваното определение. Съдът не е взел предвид подадената от молителя
декларация, а се е обосновал с предположението, че след като ищецът е в
трудоспособна възраст, и са му необходими средства за издръжка, той разполага с
такава. Сочи се противоречие с практиката на ВКС, че съдът следва да се произнесе на
базата на доказателствата по делото и събраната информация за имущественото
състояние на молителя, като мотивите следва да бъдат обосновани, а пренебрегването
на декларираните данни следва да се основава на сигурни данни по делото,
опровергаващи декларираното. В случай, че у съда бъде формирано основателно
съмнение в декларираните данни, на молителя следва да бъде указано да предостави
допълнителни доказателства, установяващи тези данни. Според жалбоподателя, ГПК
не предвижда възможност за частично освобождаване от такси и разноски, и няма
основания да се прилага тълкуване на закона в този смисъл, тъй като то е в
противоречие на ГПК, ЗНА, Конституцията на РБ, ЕКЗПЧОС и ХОПЕС. Настоява се за
отмяна на определението в обжалваната част, с която жалбоподателят не е освободен
от внасянето на държавни такси и разноски в размер на 583,05 лв.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ
1
на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в
обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с
пълномощно на л.10 от делото на СГС, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в
срок е приведена в съответствие с чл.261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане. Тъй като производството по чл.83, ал.2 от ГПК е
едностранно, препис от частната жалба не подлежи на връчване на насрещната страна.
При извършване на служебна проверка на осн. чл.269 от ГПК, съдът констатира,
че обжалваното определение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата от закона писмена форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото
е постановено по направено допустимо искане за освобождаване от такси в
производството, поради което е допустимо.
По правилността на обжалваното определение, съдът намира следното:
Исковото производство е било образувано по предявен от Д. С. С. срещу „Хара
Ауто България“ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК във вр. чл.110 и чл.111 от ЗЗД, за установяване по отношение на ответника, че
вземането му, в размер на 48 057,60 евро, левова равностойност от 93 992,50 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.02.2010 г. до 26.08.2017 г.,
в размер на сумата от 72 731,34 лв., за събирането на което са били образувани две
изпълнителни дела, е погасено по давност. В исковата молба е направено искане за
освобождаване на ищцата, на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от задължението да внася такси и
разноски по делото. Искането е мотивирано с липса на имущество, което да обезпечи
участието на ищцата в производството, и да потърси съдебна защита на правата си. С
исковата молба е представена Декларация за материално и гражданско състояние по
чл.83, ал.2 от ГПК, в която е декларирано, че ищцата не е омъжена и е в добро
здравословно състояние, но няма доходи и имущество, в това число не е деклариран и
източник на средства за издръжка. С обжалваното определение съдът е приел, че с
оглед подадената декларация за липса на имущество, ищцата следва да бъде
освободена от 80% от дължимата от нея държавна такса за производството по делото
/общо в размер на 2909,25 лв./. Съдът е приел, че независимо от декларираната липса
на доходи и средства за издръжка, ищцата все пак отнякъде си осигурява средства за
живот, с които би могла да заплати 20% от дължимата държавна такса - в размер на
сумата от 581,85 лв., както и таксата по чл.102з,ал.3 от ГПК, в размер на 1,20 лева.
В мотивите към т. 12 от тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС, а именно, - че искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК се преценява не само с
оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски, а
доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на
таксите и съдебните разноски в съдебното производство като цяло. Също така е
прието, че когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма
2
да може да упражнява предоставените процесуални права по делото, я освобождава
от заплащането им по чл. 83, ал. 2 от ГПК и това разрешение е важимо до
приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма
промяна в обстоятелствата. Преценката относно основателността на молбата по чл. 83,
ал. 2 ГПК не може да бъде извършвана на основата на предположение за възможността
лицето да полага труд и да реализира доход, както и за наличието на други приходи,
при изрично изявление в декларацията, че такива доходи лицето не получава. Ако за
съда съществува основателно съмнение в истинността на посочените в декларацията
данни, на искащото освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски
лице могат да бъдат дадени указания за представяне на допълнителни доказателства,
установяващи тези данни, но не и да се формира извод за липса на предпоставки за
освобождаването само на основата на предположение, което при липса на
доказателства следва да се приеме за необосновано. Едва след отстраняване на
съществуващата неяснота относно тези обстоятелства, съдът следва да постанови акта,
с който се произнася по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК.
В конкретния случай обаче, съдът намира, че не е налице основателно съмнение
в истинността на посочените в декларацията данни, с оглед представените по делото
доказателства. С исковата молба е представен Изпълнителен лист от 30.03.2010 г.,
издаден срещу ищцата, за сумата от 48 057,60 евро главница, ведно със законна лихва
върху нея от 01.02.2010 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на
1878,85 лв., Удостоверение от ЧСИ М. Ц. по изп.д.№229/2010 г., както и Съобщение за
образуване на дело по изп.д.№1585/2020 г. на ЧСИ Р. М., от които се установява, че
срещу ищцата е било водено изпълнително производство за значително по размер
вземане /предмет и на предявения отрицателен установителен иск за погасяването му
по давност/, в периода от 2010 г. до 2020 г. По това изпълнително дело, въпреки
извършеното от съдебния изпълнител пълно проучване на имотното състояние на
длъжника, не е било открито имущество на длъжницата Д. С. С., към което да бъде
насочено изпълнението, така че да бъде принудително събрано вземането на
взискателя. Няма данни в представеното удостоверение от ЧСИ М. Ц. да са били
извършени ефективни изпълнителни действия, а и видно от Съобщението за
образуване на дело на ЧСИ Р. М., вземането на взискателя по изпълнителния лист от
30.03.2010 г. е останало несъбрано в пълен размер. От съобщението за образуване на
изп.д.№1585/2020 г. на ЧСИ Р. М., също се установява, че и този съдебен изпълнител
към момента на изпращането на съобщението /01.09.2020 г./ не е открил имущество на
длъжницата Д. С. С., към което да насочи изпълнението – липсват данни съдебният
изпълнител да е открил регистрирани на името на длъжника МПС, банкови сметки,
недвижими имоти, трудов договор с работодател. Единственото имущество, към което
е насочено изпълнението, са движимите вещи в дома на длъжника, за които е насрочен
опис на 15.10.2020 г.
3
При тези данни по делото, при неуспешно осъществено принудително
изпълнение по отношение на ищцата, съдът няма основание да се съмнява в
декларираните данни за липса на доходи и имущество на ищцата, с които да заплати
дължимата държавна такса. Същата носи наказателна отговорност за невярно
деклариране на данни в декларацията, представена пред съда. В допълнение към това,
ищцата е изискала като доказателство прилагане на копие от изпълнителното дело, в
което следва да се съдържат подробни данни за осъщественото пълно проучване на
имотното състояние на ищцата от съдебния изпълнител, и при установяване на
имущество на ищцата, няма пречка определението за освобождаване на ищцата от
държавна такса да бъде ревизирано. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че
при липса на каквито и да е постоянни доходи на лицето, и затрудняването му да си
осигури дори необходимите средства за издръжка, снабдяването му с доказателства за
липса на доходи и имущество също би съставлявало непреодолимо препятствие,
доколкото за издаването на съответните удостоверения е необходимо да бъдат
заплатени такси.
При така представените по делото доказателства, не са налице основания за
съмнение на съда в декларираните от ищцата данни. Обстоятелството, че ищцата е в
трудоспособна възраст и би могла да реализира доходи от труд, която възможност тя
не е реализирала /по някакви причини/, не е основание да й бъде отказан достъп до
правосъдие.
По изложените съображения, молбата за освобождаване на ищцата от държавни
такси и разноски по делото следва да бъде уважена изцяло. Като е достигнал до
различни изводи, съдът е постановил неправилно определение, което следва да се
отмени в обжалваната част, и вместо него да се постанови друго такова, с което ищцата
да бъде освободена и от останалите 20% от дължимата държавна такса, както и от
таксата по чл.102з, ал.3 от ГПК – общо в размер на сумата от 583,05 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №9939/10.10.2022 г. по гр.д.№9506/2022 г. на СГС – I – 11
състав, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлено искането на Д. С. С. на осн. чл.83, ал.2 от
ГПК да бъде освободена от задължението за внасяне на 20% от дължимата държавна
такса и такса по чл.102з, ал.3 от ГПК, в общ размер на сумата 583,05 лв., И ВМЕСТО
ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 от ГПК Д. С. С., с ЕГН **********,
от задължението за внасяне на остатъкът от 20% /двадесет процента/ от дължимите
държавни такси по делото, в това число от внасяне на 20% от таксата за образуване на
4
делото, в размер на 581,85 лв./петстотин осемдесет и един лева и осемдесет и пет
стотинки/, и от внасяне на сумата от 1,20 лв. /един лев и двадесет стотинки/,
представляваща такса по чл.102з, ал.3 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5