№ 321
гр. Бургас , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20212120201356 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
повод жалбата на Д. Й. Н., ЕГН ********** , адрес: гр.Бургас, ж.к.“... против
НП № РД- 05-93/23.12.2020г., издадено от директора на РЗИ-Бургас, с което,
за нарушение на чл. 209а, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето, на
основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето, на жалбоподателя е наложено
административно наказание «глоба», в размер на 300 лева.
С жалбата се моли за отмяна на НП, като се посочват доводи за
неправилност и незаконосъобразност.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител. Не изразява становище. Не сочи доказателства. Не прави
искане за разноски.
За ответника по жалбата - Р. ЗДР. ИНСП. Бургас, изпращат
представител. Оспорват жалбата и молят НП, да бъде потвърдено. Правят
искане за разноски.
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна и с оглед
липсата на доказателства, настоящият състав приема, че същата е в
1
законоустановения срок против акт, подлежащ на обжалване пред РС.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 14.11.2020г. от служители на РЗИ Бургас в
обект - кафене „Клуб Какао“, находящ се в гр. Бургас, ул. „Ал.
Стамболийски“ № 7, представляващ закрито обществено място,
проверяващите установили, че лицето Д. Й. Н. в качеството си на барман не
спазва въведените със Заповед №РД-01-609/21.10.2020г. на Министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки на територията на Република
България, считано от 22.10.2020г. до 30.11.2020г. В момента на проверката,
горепосоченото лице не спазвало задълженията си за използване на лични
предпазни средства, а именно нямало защитна маска за лице или друго
предпазно средство, покриващо носа и устата.
За установеното нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, бил съставен АУАН от
14.11.2020г. Същият бил предявен на жалбоподателката, която го подписала с
възражението, че маската се е скъсала и тя не е разполагала с друга, като в по-
късен момент, към момента на проверката е намерила маска, която е
поставила на лицето си. Въз основа на посочения АУАН, било издадено
обжалваното наказателно постановление с което за нарушение на чл. 209а,
ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето, на основание чл. 209а, ал.1 от
Закона за здравето, на жалбоподателя е наложено административно наказание
«глоба», в размер на 300 лева.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на страните, както и като съобрази разпоредбите на
ЗЗ и ЗАНН, намира жалбата за основателна, като съображенията за това са
следните:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат
всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата,
въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални
2
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство против него.
Според посоченото в НП, осъщественото деяние не притежава качество
„маловажност”, по смисъла на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН, предвид усложнената
епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на
противоепидемични мерки за недопускане на разпространението на COVID-
19 в страната. Изложените в АУАН и в НП фактически обстоятелства, се
потвърждават от показанията на разпитания по делото актосъставител.
По делото е безспорно установено, че жалбоподателката не е имала
поставена защитна маска на лицето при обслужването на клиентите на
заведението, факт, който принципно, не се оспорва от нарушителката. С оглед
липсата на доказателства в обратен смисъл, съдът намира твърденията на Н.,
изложени в жалбата, като защитна теза, с цел оневиняване и избягване на
административно наказателна отговорност.
Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от Закона за здравето предвижда, че при
обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1, министърът на
здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки
по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на
страната или за отделна област. Със Заповед № РД-01-402/15.07.2020 на МЗ е
предвидено задължение при непосредствено обслужване на клиенти,
изискващо разстояние по малко от 1,5 метра да се използва задължително
защитна маска за лице или предпазен шлем. По изключение се допуска
обслужване на клиенти без защитна маска, когато са осигурени съответните
механични прегради, позволяващи влажно почистване или дезинфекция.
Санкционната норма на чл. 209 а ал.1 от Закона за здравето предвижда
налагане на глоба на физическо лице от 300 до 1000 лева при нарушена или
неизпълнена противоепидемична мярка въведена от МЗ или от Директора на
РЗИ. По делото се установи, че на горепосочената дата, жалбоподателката не
е изпълнила въведената с т.2 от Заповед № РД-01-402/15.07.2020 на МЗ
противоепидемична мярка, да използва защитна маска за лице или предпазен
шлем при обслужване на клиенти на разстояние по малко от 1,5 метра. Н. не е
имала защитна маска на лицето, като не е използвала никаква защита на
3
лицето при обслужването на клиентите на заведението. По този начин,
безспорно е осъществила административно нарушение по чл. 63 ал.4 от
Закона за здравето , като законосъобразно и е наложена минимално
предвидената глоба 300 лева , съгласно чл. 209 а ал.1 от ЗЗ.
Съдът не намира, че деянието не представлява маловажен случай на
административно нарушение, тъй като с действието си, Н. е изложила на риск
не само собственото си здраве, но и здравето на останалите посетители на
заведението. В този смисъл, деянието не е с по - ниска степен на обществена
опасност и не следва да се прилага нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за
законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски. Извършеното нарушение е безспорно доказано и НП е потвърдено,
поради което, в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 100 /сто/
лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на РЗИ - гр. Бургас.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № РД- 05-93/23.12.2020г., издадено от директора
на РЗИ-Бургас против Д. Й. Н., ЕГН **********, адрес: гр.Бургас, ж.к.“..., с
което, за нарушение на чл. 209а, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
здравето, на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето, на жалбоподателя
е наложено административно наказание «глоба», в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Д. Й. Н., ЕГН ********** да заплати на РЗИ - гр. Бургас,
сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение
4
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5