Р Е Ш Е Н И Е № 260445
гр.
Сливен, 16.09.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря ЖАНИНА
БОЯДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 809 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която са предявени положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за установяване
съществуването на вземането на взискателя по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 16.05.2018 г.
ищцовото дружество „Теленор България” ЕАД и ответницата Н.С.И. сключили Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* с месечна абонаментна такса
от 20,99 лв.
На 17.08.2018 г. ищцовото дружество „Теленор България”
ЕАД и ответницата сключили Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********
с месечна абонаментна такса от 13,99 лв., по силата на който на ответницата
било предоставено и устройство - таблет.
На 25.10.2018 г. ищцовото дружество „Теленор България”
ЕАД и ответницата сключили Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********
с месечна абонаментна такса от 17,99 лв. и Договор за лизинг, по силата на
който на ответницата било предоставено устройство - смартфон Huawei на обща
лизингова цена 289,57 лв., платима на 23 лизингови вноски от по 12,59 лв.
Твърди се, че ответницата не е изпълнила свои парични
задължения, начислени в 4 бр. фактури, издадени на 15.11.2018 г., 15.12.2018
г., 15.01.2019 г. и 15.03.2019 г.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на
ищцовото дружество, че ответницата Н.С.И., ЕГН: **********, дължи общо сумата
от дължи общо сумата от 841,99 лв.
по 4 бр. фактури от 15.11.2018 г., 15.12.2018 г., 15.01.2019 г. и 15.03.2019 г.,
от които сумата от 69,88 лв.,
представляваща стойността на незаплатени
абонаментни такси и мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за отчетен период от 15.10.2018 г. до 14.01.2019
г. и сумата от 52,47 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение по договора, сумата от 43,74 лв., представляваща
стойността на незаплатени абонаментни
такси и мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за отчетен период от 15.10.2018 г. до 14.01.2019 г. и сумата от 47,10 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение по договора, сумата от 69,44 лв., представляваща стойността на незаплатени абонаментни такси и мобилни услуги по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за отчетен период от 15.10.2018
г. до 14.01.2019 г. и сумата от 44,97
лв., представляваща неустойка за неизпълнение по договора, сумата от 289,57 лв., представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 25.10.2018 г. за отчетния
период от 15.10.2018 г. до 14.03.2019 г., както и сумата от 154,64 лв., представляваща
разликата между цената на предоставеното устройство по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* и преференциалната обща цена и сумата
от 70,18 лв., представляваща
разликата между цената на предоставеното устройство по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* и преференциалната обща цена по
Договора за лизинг от 25.10.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 3231/2020
г. по описа на СлРС, до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и разноските, направени в заповедното и
в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран
отговор на исковата молба от ответницата.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с
което поддържа предявените искове.
Ответницата,
редовно призована, се явява лично. Не
оспорва основателността на исковете, но моли да бъдат отхвърлени, тъй като не
разполага с парични средства за заплащането на претендираните суми.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намери от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, а и видно от приетите
писмени доказателства по делото „Теленор България“ ЕАД и Н.С.И. са сключили процесните
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********, Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг от 25.10.2018 г.
Видно от уговореното в Договорите за
мобилни услуги и договора за лизинг, с положения в тях подпис ответницата е
удостоверила, че е получила мобилните устройства.
За потребените от ответницата услуги за
отчетните периоди от 15.10.2018 г. до 14.01.2019 г. били издадени 4 фактури на
стойности общо 853,47 лв.
За трите последователни месеца – октомври,
ноември и декември 2018 г. ответницата не заплатила стойността на потребените
от нея услуги, нито дължимите лизингови вноски.
Предвид неизпълнението на тези
задължения от ответницата, ищецът прекратил едностранно сключените договори съгласно
Общите условия на мобилния оператор.
В т. 11 от договорите за мобилни услуги
била уговорена неустойка, съгласно която при предсрочно прекратяване на срочен
договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му.
Ето защо в крайна фактура от 15.03.2019
г. било отразено задължението на ответницата да заплати сумите от 52,47 лв.,
47,10 лв. и 44,97 лв., представляващи неустойки за неизпълнение по всеки от
договорите за мобилни услуги, сумата от 289,57 лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски, както и сумите от 154,64 лв. и 70,18 лв., представляващи
разликата между цената на предоставено устройство и преференциалната обща цена.
По заявление на ищеца било образувано
ч. гр. д. № 3231/2020 г. по описа на РС - Сливен, по което са издадени Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260164/02.10.2020 г. и Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260533/03.11.2020 г. за
процесните суми, както и за разноски в размер на 360,00 лв. адвокатско
възнаграждение и 25,00 лв. държавна така. Заповедите били връчени на длъжницата
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК - обстоятелство, довело до образуването на
настоящото дело за установяване на вземането на ищеца.
Предявените
установителни искове са процесуално допустими.
Техният предмет е установяване на
съществуването и дължимостта на сумите, за които е била издадена Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК като ищецът носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта
му.
С оглед разпределената доказателствена тежест съдът
намира предявените искове за изцяло основателни и доказани.
Установи се от събраните по делото
писмени доказателства, че между страните през процесния период е имало сключени
Договори за мобилни услуги и Договор за лизинг.
Не се спори по обстоятелствата, че
ответницата е получила мобилните устройства, както и че е ползвала
далекосъобщителни услуги, които не е заплатила.
Уговорената неустоечна клауза при
предсрочно прекратяване на договорите по вина на ответницата е валидна и
действителна, като клаузата не може да се приеме за неравноправна, нито
размерът й е прекомерен.
Не е неравноправна и клаузата в
договорите, която предвижда, че при прекратяване на договора потребителят дължи
разликата между стандартната цена на предоставеното устройство без абонамент и
заплатената от потребителя преференциална цена.
Неоснователно е и искането на
ответницата за отхвърляне на исковете, тъй като липсата на парични средства за
изплащане на дължимо задължение не е основание за недължимост на същото.
Предвид изложеното предявените искове
следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в общ размер на 860,00 лева, от които 300 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение и 175,00 лв. заплатена държавна такса в настоящото
исково производство и 360 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 25,00 лв.
заплатена държавна такса в производството по ч. гр. д. № 3231/2020 г. по описа
на РС - Сливен.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.С.И., ЕГН:
**********, с адрес ***, ДЪЛЖИ
на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 205 ЗЗД, сумата от общо 841,99 лв. по 4 бр.
фактури от 15.11.2018 г., 15.12.2018 г., 15.01.2019 г. и 15.03.2019 г., от
които сумата от 69,88 лв.
/шестдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща стойността
на незаплатени абонаментни такси и
мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********
за отчетен период от 15.10.2018 г. до 14.01.2019 г. и сумата от 52,47 лв. /петдесет и два лева и
четиридесет и седем стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение по
договора, сумата от 43,74 лв.
/четиридесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща
стойността на незаплатени абонаментни
такси и мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за отчетен период от 15.10.2018 г. до 14.01.2019 г. и сумата от 47,10 лв. /четиридесет и седем
лева и десет стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение по договора, сумата
от 69,44 лв. /шестдесет и
девет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща стойността на незаплатени абонаментни такси и мобилни
услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за
отчетен период от 15.10.2018 г. до 14.01.2019 г. и сумата от 44,97 лв. /четиридесет и четири
лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение по
договора, сумата от 289,57 лв.
/двеста осемдесет и девет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 25.10.2018 г. за отчетния
период от 15.10.2018 г. до 14.03.2019 г., както и сумата от 154,64 лв. /сто петдесет и
четири лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща разликата между
цената на предоставеното устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* и преференциалната обща цена и сумата от 70,18 лв. /седемдесет лева и
осемнадесет стотинки/, представляваща разликата между цената на предоставеното
устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и
преференциалната обща цена по Договора за лизинг от 25.10.2018 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 01.10.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, за
които суми са издадени Заповед за изпълнение № 260164/02.10.2020
г. и Заповед за изпълнение №
260533/03.11.2020 г. по ч. гр. д. № 3231/2020 г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.С.И., ЕГН:
**********, с адрес ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 860,00
лв. /осемстотин и шестдесет лева/, представляваща направени разноски в общ
размер, от които 475 лв. в исковото производство и 385 лв. в заповедното
производство по ч. гр. д. № 3231/2020 г. по описа на СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: