Р Е Ш Е Н И Е № 592
гр. Монтана, 25
ноември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание
на 7 ноември 2019 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря:
ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав,
Адм.д. № 502 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на РИОСВ Монтана против Решение №
ППН-01-993/2018 г. от 11.09.2019 г. на Комисия за защита на личните данни.
В жалбата се
твърди, че административният орган е
мотивирал подробно обжалвания акт, но правните изводи, съдържащи се в него не
намират опора в приложимото законодателство, а именно: Регламент (ЕС) 2016/679
на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата
на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно
свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ
регламент относно защитата на данните - ОРЗД) и приложимите към момента на
извършване на твърдяното нарушение разпоредби на Закона за защита на личните
данни (33ЛД), понастоящем отменени. Този извод противоречи на разпоредбата на
чл. 2 ал. 2 от ЗЗЛД (отм.), защото изискването за посочване на три имена и
адрес за кореспонденция е, от една страна, в изпълнение на задължение на
администратора, произтичащо от нормативен акт и от друга страна, по начин,
който не дава възможност за индивидуализация на едно физическо лице (р. №
4053/19.03.2019 год. по адм.д. № 11097/2018 год. на ВАС и други). В съдебно заседание
адв. С*** поддържа жалбата. Заявява, че инспекцията е администратор на лични
данни, а данните на третото заинтересовано по делото лице не са оповестени по
начин, който да дава възможност за неговата индивидуализация.
Ответната страна,
КЗЛД в писмено становище оспорва жалбата като счита, че не са налице
предвидените в чл. 146 от АПК основания за отмяна на решението, както и че в същата
не се сочат конкретни твьрдения и основания за отмяна на решението. Счита, че бланкетно
се посочва, че акта е необоснован и незаконосъобразен. Твърденията, че
събирането на данни в обхват три имена и адрес за кореспонденция е в изпълнение
на задължение на администратора, произтичащо от нормативен акт (не се цитира
нормативният акт, който предвижда такова задължение, както и че този акт е
неопределяем). Видно от приложените материали по преписката, РИОСВ Монтана
изисква попълването на лични данни в протоколи за достъп, като заявява само, че
„това е бланка, че същата не е утвърдена, че лицето може да посочи или не такъв
адрес”, което не било упоменато в протокола, както и че няма правно основание
за обработване на този адрес, по - конкретно че в нормативен акт или в правила
не е предвидено такова нещо. В този смисъл оспорващата страна застъпва две
противоположни тези, от една страна, че събирането/предоставянето на данни за
адрес за кореспонденция е въпрос на преценка от страна на лицето, имащо
качеството на заинтересовано лице и от друга - че този въпрос е регламентиран в
нормативен акт, т.е. налице е разпоредба от такъв, който изрично посочва обхвата
на данните, които следва да бъдат събрани/предоставени, с оглед на което и това
лице няма право на преценка. Предвид това, че в производството пред КЗЛД не са
ангажирани доказателства за наличие на предвидено такова нормативно задължение,
отчитайки и изричното заявление на страната, че няма правно основание за
събиране на данни в този обхват, счита, че твърденията в жалбата са нови и в
този смисъл моли същите да не бъдат вземани предвид и обсъждани в настоящото
производство. По въпроса дали и доколко лице би могло да се идентифицира,
следва да бъде посочено, че преценката за възможността едно физическо лице да
бъде идентифицирано е винаги конкретна, но комплексна, в контекста на цялата
информация за него. В производството пред КЗЛД не са били предмет на спор между
страните тези факти, а именно че администратора обработва лични данни на
заинтересованата в настоящото производство страна - три имена, електронна поща,
мобилен телефонен номер и адрес за кореспонденция и че тези данни се съдържат в
преписката по ИП, достъп до която е предоставен и на заинтересованата страна в
производството включително. Неясни са мотивите на жалбоподателя за ограничаване
на обхвата на информацията, която следва да бъде предмет на преценка и анализ досежно
възможността за идентификация на лицата, в случая на заинтересованата страна, а
именно само тази която се съдържа в протокола за достъп, а не цялата налична
информация която се съдържа за заинтересованата страна по преписката и до която
информация достъп получава всяко заинтересовано лице. Счита, че направения от
КЗЛД извод за извършено нарушение на принципа на свеждане на данните до минимум
е правилен и законосъобразен. "Принципа на свеждане на данните до
минимум" изисква от администратора да обработва минимум лични данни - само
тези които са потребни за постигането на целите на обработването. Събирането на
данни над минимално необходимите е непропорционално и прекомерно, поради което
се счита и за недопустимо. В случая, самия администратор посочва, че в
нормативен акт не е определен обема от данни, които следва да събира от лицата,
на които е предоставил достъп до информация и в този смисъл той да е обвързан
от този обхват, т.е. обхвата е определен от него. Критериите за преценка на
минимума данни, който е необходим, е дали съответния вид и обем лични данни са
от решаващо значение за постигане на преследваната цел и дали тя би могла да
бъде реализирана независимо от тяхното наличие или липса. В случая и изхождайки
от целта за която се съставя и подписва протокола, а именно удостоверяване на
определени факти и обстоятелства - предоставяне на информация в определения в
нормативния акт обем на определено лице, от определено лице, на определена дата
и място, следва да се приеме, че постигането на същата не изисква събирането на
данни относно адреса за кореспонденция. Моли жалбата на РИОСВ - Монтана да се
остави без уважение.
Заинтересованата
страна по делото – И. Д*** Н. оспорва жалбата. Заявява, че когато се е запознал с документацията е намерил протокол на П*** П*** ,
негови жалби, от И*** З*** и от други лица, които не е запомнил макар, че е
имал възможност да си води записки, тъй като г-жа С*** му е предоставила такава
възможност. Държи да отбележи, че лицето П*** П*** е общественик и не е от с.
Лехчево, никога не го е виждал там. Доколкото знае, той е жител ***, но въпреки
това на него му е предоставен достъп и той има протокол, че РИОСВ му е дала
достъп до всички материали. По същата логика те биха могли да предоставят
достъп на всеки един, който не е от Лехчево, не е заинтересован и е от Враца,
Плевен, Варна и Бургас, т.е. те осигуряват
публичен достъп до тези материали, тъй като всяко едно лице, което е поискало
достъп до тази информация, му е предоставен. В момента, в който не са поискали
съгласие от него за обработка на личните му данни се е усъмнил, че в тази
държавна институция не са въведени съответните правила за мерки и средства за
защита на личните данни. Той е ограничил данните, които е записал и не е
попълнил всички полета на протокола. В самата преписка има и други лични данни и
смята, че по този начин се нарушават конституционните му права за лична
неприкосновеност – чл. 30, ал. 1, защото всяко едно лице, без значение дали е
заинтересовано или не, може да отиде и да събере всички адреси от тази
преписка. Важен е факта, че е осигурен публичен достъп на всеки.
Доказателствата по
делото са писмени.
С Разпореждане от 17.10.2019
г. е разпределена доказателствената тежест между страните.
Административен съд
Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните
по делото доказателства и при служебната проверка за законосъобразност на
административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено
следното:
С жалба вх. №
ППН-01-993/06.12.2018 г. на Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/, И. Д*** Н.
сигнализира, че на 05.12.2018 г. е посетил РИОСВ Монтана, за да се запознае с
документацията, свързана с инвестиционно предложение на България Р*** ООД за
изграждане на инсталация за преработка и рециклиране на пластмаса в с. Лехчево.
След като се е запознал с материалите по преписката, му е предоставен за подпис
Протокол, съдържащ лични данни, за което не е давал съгласие да му бъдат
обработвани същите. В същата преписка е видял, че има и други такива протоколи
подписани от други лица. Към жалбата е приложен протоколът, който е попълнен и
подписан.
С Писмо изх. №
ППН-01-993/2018/#1 от 18.01.2019 г.
на КЗЛД, РИОСВ Монтана е уведомена за постъпила жалба с рег. № ППН-01-993 от
06.12.2018 г. подадена до КЗЛД от И.Н., съдържаща твърдения за извършено
нарушение от РИОСВ Монтана при обработване на личните му данни.
С писмо изх. № изх.
№ ППН-01-993/2018/#6 от 21.06.2019 г. РИОСВ
Монтана е уведомена за насроченото на 24.07.2019 г. заседание на комисията. В
същото писмо е информирана, че не представя доказателства относно наличието на
регламентиран ред и начин на достъп до преписката, вкл. тези по инвестиционното
предложение на „България Р*** ” ООД, цитирано в жалбата, както и доказателства
за наличието на въведени технически и организационни мерки за защита на личните
данни от страна на дирекцията.
Съгласно Протокол за
предоставяне на достъп до информация по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата
за ОВОС, същият посочва основанието за неговото попълване, като са оставени
празни полета за попълване на датата, трите имена/наименование и седалище на
заявителя, адрес за кореспонденция и подпис.
С оспореното Решение
жалбата на И.Д.Н. е приета за основателна, както и че РИОСВ Монтана е извършила
нарушение на чл. 5, § 1, б. "в” от ОРЗД - "принципа на свеждане на
данните до минимум", за което й е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 500.00 лева. За да наложи съответната санкция
този административен орган приема, че от представените по преписката доказателства РИОСВ - Монтана
обработва данни за подателя на жалбата в обхват три имена, електронна поща,
мобилен телефонен номер и населено място по адрес за кореспонденция, поради
което следва да се приеме, че информацията попада в приложното поле на чл. 4, §
1 от ОРЗД/чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.). В случая е спорен въпросът относно
законосъобразността на обработването на тези данни, вкл. събирането им, чрез
изискване за попълване на данни в протокол за достъп до информация. Във връзка с отговор на този въпрос разглежда разпоредбите
на чл. 6, § 1 от ОРЗД/чл. 4, ал. 1 (отм) от ЗЗЛД и чл. 5, § 1 от ОРЗД/чл. 2,
ал. 2 (отм.) от ЗЗЛД. Освен цитираните разпоредби разглежда и разпоредбите на ЗООС и Наредба за
условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда.
Предвид процедурата по ОВОС е направен извод, че РИОСВ Монтана обработва
законосъобразно личните данни на жалбоподателя, при наличие на условията по чл.
6, § 1, б. „в'' и б. "д" от ОРЗД/чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 6
(отм.) от ЗЗЛД, във вр. с чл. 6, ал. 9, т. 1 и чл. 7 от НУРИОВОС, вр. чл. 94,
ал. 2 от ЗООС. Предвид на това, че са налице две от алтернативно предвидените в
цитираната разпоредба условия, за законосъобразността на обработването на
личните данни е ирелевнтно дали жалбоподателят е дал или не съгласие за това,
съответно дали е искано или не такова съгласие. Приема обаче, че при събирането
и обработката на данни на лицата, вкл. и на жалбоподателя, на които е
предоставен достъп до информация по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредба за
ОВОС, администраторът не е съобразил принципи залегнал в чл. 5, § 1, б.
"в" от Регламента/чл. 2, ал. 2, т. 3 (отм.) от ЗЗЛД, а именно:
"принципа на свеждане на данните до минимум". Целта на Протокола за
предоставен достъп (която следва и от неговото наименование), е да удостовери
изпълнението на задължението от страна на РИОСВ - Монтана, произтичащо от
разпоредбата на чл. 6, ал. 9, т. 1 от НУРИОВОС във връзка с започналата
процедура по ОВОС за ИП на "България Р*** " ООД за "Изграждане
на инсталация за преработка и рециклиране на пластмаси" в УПИ V, кв. 1 по
регулационния план на с. Лехчево, общ. Бойчиновци". Видно от същия този Протокол
е, че ответната страна събира данни както за три имена, така и за адреса за
кореспонденция. Изхождайки от целта, за която се съставя и подписва протокола,
а именно удостоверяване на определени факти и обстоятелства - предоставяне на
информация в определения в нормативния акт обем на определено лице, на
определена дата и място, следва да се приеме, че постигането на
същата
не изисква събирането на данни относно адреса за кореспонденция. ''Принципа на
свеждане на данните до минимум" изисква от администратора да обработва
минимум лични данни - само тези които са потребни за постигането на целите на
обработването. Събирането на данни над минимално необходимите е
непропорционално и прекомерно, поради което се счита и за недопустимо. В
случая, самият администратор посочва, че в нормативен акт не е определен обема
от данни, които следва да събира от лицата, на които е предоставил достъп до
информация и в този смисъл той да е обвързан от този обхват. Критериите за
преценка на минимума данни, който е необходим, е дали съответния вид и обем
лични данни са от решаващо значение за постигане на преследваната цел и дали тя
би могла да бъде реализирана независимо от тяхното наличие или липса. Администраторът
РИОСВ Монтана не дава отговор на въпроса с каква цел събира данни относно
адреса за кореспонденция и с оглед на това, че административният орган не
следва да определя същата вместо него и отчитайки, че изпълнението на
задължението по чл. 6, ал. 9, т. 1 от НУРИОВОС ще бъде удостоверено и със
събиране на данни за три имена, без тези за адрес, следва извод за наличие на
извършено нарушение на дата 05.12.2018 г. в град Монтана на разпоредбата на чл.
5, § 1, б. "в” от Регламента/чл. 2,
ал. 2, т. 3 (отм.) от ЗЗЛД, поради което и жалбата се явява основателна.
По делото са приети
като доказателства още Заповеди и правила за политиката и мерките и средствата
за защита на личните данни от РИОСВ Монтана, Протокол № 32 от 24 юли 2019 г. на
проведеното заседание на КЗЛД по постъпилата жалба.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена на 30.09.2019
г., видно от клеймото, поставено на пощенски плик /л. 13/ а Решението на КЗЛД е
получено по електронен път на 11.09.2019 г. /л. 16/ или същата е подадена в
законоустановения срок. Подадена е от заинтересована страна - адресата на акта,
поради което се явява допустима за разглеждане по същество.
Съгласно чл. 38,
ал. 3 от ЗЗДискр. - Комисията се произнася с
решение, като може да приложи мерките по чл. 58, параграф 2, букви "а" – "з" и
"й" от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3,
4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно
наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и по
глава девета.
Съгласно т. 26 от
Преамбюла на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27
април 2016 година
относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни
и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО
- Общ регламент относно защитата на данните /ОРЗД/ - Принципите за защита на
данните следва да се прилагат по отношение на всяка информация, отнасяща се до
физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано. За да
се определи дали дадено физическо лице може да бъде идентифицирано, следва да
се вземат предвид всички средства, като например подбирането на лица за
извършване на проверка, с които е най-вероятно да си послужи администраторът
или друго лице, за да идентифицира пряко или непряко даденото физическо лице.
За да се установи дали има достатъчна вероятност дадени средства да бъдат
използвани за идентифициране на физическото лице, следва да се вземат предвид
всички обективни фактори, като разходите и количеството време, необходими за
идентифицирането, като се отчитат наличните към момента на обработване на
данните технологии и технологичните развития.
Съгласно т. 39 от Преамбюла на ОРЗД - Всяко обработване на лични данни следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. ... Личните данни следва да се обработват по начин,
който гарантира подходяща степен на сигурност и поверителност на личните данни, включително за предотвратяване
на непозволен достъп до лични данни и до
оборудване за тяхното обработване или за предотвратяване на използването им.
Съгласно чл. 4, т. 1 и 2 от ОРЗД - За целите на регламента: „лични данни" означава всяка информация,
свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде
идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което може да бъде
идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко,
по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за
местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци,
специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това
физическо лице; „обработване" означава всяка операция или съвкупност от
операции, извършвана с лични данни или
набор от лични данни чрез автоматични или
други средства като събиране, записване, организиране, структуриране,
съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба,
разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните
стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или
унищожаване.
Съгласно чл. 5, ал. 1, б. „а”, „б” и „в” от ОРЗД - Принципи,
свързани с обработването на лични данни са, когато личните данни са: обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин
по отношение на субекта на данните („законосъобразност, добросъвестност и
прозрачност");
събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват
по-нататък по начин, несъвместим с тези цели; подходящи, свързани със и
ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват
(„свеждане на данните до минимум").
Съгласно чл. 6, ал. 1, б. „в” и „д” и ал. 2 от ОРЗД – Обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от изброените условия: обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора.
Държавите членки могат
да запазят или въведат по-конкретни разпоредби, за да адаптират прилагането на
правилата на настоящия регламент по отношение на обработването, необходимо за
спазването на параграф 1, букви в) и д), като установят по-конкретно специални
изисквания за обработването и други мерки, за да се гарантира законосъобразно и
добросъвестно обработване, включително за други особени случаи на обработване
на данни, предвидени в глава IX.
Съгласно чл. 86 от глава IX на ОРЗД - Лични
данни в официални документи, държани от публичен орган или публична или частна
структура за изпълнение на задача от обществен интерес могат да бъдат разкривани
от този орган или структура в съответствие с правото на Съюза или правото на
държавата членка, на което се подчинява публичният орган или структура, за да
се съгласува публичният достъп до официални документи с правото на защита на
личните данни в съответствие с настоящия регламент.
Безспорно е между
страните, че РИОСВ Монтана е администратор на лични данни, поради което същата
тази инспекция има законовото основание да обработва личните данни на
заинтересованата страна по делото /жалбоподател пред КЗЛД/, съобразно чл. 6,
ал. 1, б. „в” и „д” и ал. 2 от ОРЗД.
Спорът между
страните тази връзка се заключава единствено в обстоятелството дали е допуснато
нарушение от РИОСВ Монтана при обработване, вкл. събиране на попълнените от
заинтересованото лице лични данни /респ. други лица/ в Протокол за предоставяне
на достъп до информация.
С оглед на
действащата правна уредба, настоящият състав счита, че когато следва да се
определи дали е налице нарушение, касаещо обработването на личните данни за
дадено лице, следва да се установи каква е целта на това. В тази връзка целта
може да бъде определена в правното основание, какъвто не е настоящият случай, поради
което тази цел следва да бъде изведена от упражняването на официалните правомощия
на администратора. В случая в РИОСВ Монтана е започнала процедура по ОВОС за ИП
на "България Р*** " ООД за "Изграждане на инсталация за
преработка и рециклиране на пластмаси" в УПИ V, кв. 1 по регулационния
план на с. Лехчево, общ. Бойчиновци", като съгласно чл. 6, ал. 9, т. 1 от
НУРИОВОС - за изясняване на обществения интерес във връзка с инвестиционни
предложения, съгласно приложение № 2, компетентният орган или оправомощено от
него длъжностно лице осигурява обществен достъп до информацията по приложение №
2. Следва да се има предвид, че Приложение № 2, към чл. 6 от цитираната Наредба
съдържа единствено данни за възложителя и характеристиките на неговото
инвестиционно предложение или общественият достъп до информация, която този
административен орган следва да предостави, е ограничен до обхвата на
инвестиционното предложение.
Законодателят не
предвижда някакви специални условия и ред, при които административният орган
следва да предостави установения в закона достъп, респ. не предвижда документ,
още повече негови реквизити, които да бъдат попълвани от лицата, получили такъв
достъп. В тази връзка, съдът не споделя съображенията на Комисията за защита на
личните данни, че попълването на Протокол за предоставяне на достъп до
информация по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за ОВОС, е именно с цел
установяването от този административен орган изпълнение на вмененото му
нормативно задължение за предоставяне на такъв достъп. Настоящият състав счита,
че задължението за предоставяне на достъп до информация се удостоверява по
начините, описани от самия законодател, а именно: с поставяне на съобщения,
както на своята интернет страница, така и по друг начин и за съответния срок на
достъп. Попълването на Протокола от едно или няколко лица, не е и не може да
бъде доказателство, че административният орган изпълнява задълженията си по чл.
6, ал. 9 от Наредбата, т.е. този орган напълно основателно и законосъобразно
може да предостави искания в конкретния случай достъп и без попълването на
Протокол с изготвеното съдържание, т.е. въпросният Протокол не е свързан със
стартираната процедура по ОВОС. Това е така, тъй като, въпреки направените
публикации, не е невъзможно този орган да откаже на дадено лице предоставянето
на достъп, а този отказ няма обективно отражение във въпросния Протокол. Напълно
възможна е и друга хипотеза, а именно: да няма лица, които да желаят да се
възползват от предоставеното законово право, а това само по себе си не
означава, че РИОСВ Монтана не е изпълнила свое нормативно задължение, след като
е оповестила ИП по съответно предвидения, в нормативния акт, начин. От друга
страна, това че административният орган е осигурил възможност за достъп до съответната
информация, не означава, че този орган има задължения да установява и
идентифицира лицата, които са поискали такъв. Несподелянето на така изложените
от Комисията съображения в оспореното решение, обаче, не се отразява върху
постановеният краен правен извод взет със същото това решение и предвид
предмета на настоящото производство.
Извън горните
съображения Протоколът, който е предоставен на заинтересованата страна за
попълване, дори да се приеме, че е с цел, установяване на обстоятелства по
изпълнение на нормативно задължение от страна на РИОСВ – Монтана, то същият не
е част от обществената информация, а РИОСВ Монтана в проведеното
административно производство пред КЗЛД, не оспорва обстоятелството, че е
предоставила достъп на заинтересованата страна до документи, които са извън
обхвата на инвестиционното предложение и които съдържат и друга информация, до
която не следва да бъде осъществяван достъп, т.е. съмненията на
заинтересованата страна, че неговите данни, така както са попълнени в Протокола,
остават незащитени от тази регионална инспекция, т.е. имат своята основателност.
Самият Протокол,
който е под формата на бланка изисква попълване на три имена/наименование и
седалище, адрес за кореспонденция и подпис и не съдържа обозначения за
задължителни, респ. незадължителни полета, т.е. съдържанието на същия не дава
основание да се приеме, след като няма изрично посочено такова обстоятелство,
че лицата, които получават искания обществен достъп до съответната информация,
попълвайки този Протокол имат избор и могат да оставят непопълнени позиции.
Съгласно действащото законодателство едно физическо лице може да
бъде идентифицирано, както пряко, така и непряко и по-специално чрез
идентификатори като име, данни за местонахождение и други, в който смисъл е чл.
4, т. 1 от ОРЗД. В случая изискваните с Протокола данни са такива, които дават
възможност за идентифициране и то пряко на физическото лице, попълнило същият, като
обратните твърдения на оспорващата страна не намират основание в закона. В тази
връзка основателно в оспореното решение е прието, че РИОСВ
Монтана е извършила нарушение на ''Принципа
на свеждане на данните до минимум", който принцип изисква от
администратора на лични данни да обработва минимално такива, т.е. само тези
които са потребни за постигането на целите на обработването. Събирането на
данни над минимално необходимите е непропорционално и извън преследваните от
закона цели, поради което и се счита за недопустимо, а също и за прекомерно. Критериите
за преценка на минимума данни, се свързва с постигане на преследваната цел и
дали тази цел би могла да бъде реализирана независимо от тяхното наличие или
липса, като по-горе в мотивите на настоящото решение съдът изложи съображения,
защо приема изискването на каквито и да било данни с въпросния Протокол за незаконосъобразно
и необосновано с оглед целта на закона. В тази връзка РИОСВ Монтана, в
качеството си на администратор, не установява, нито в административното, нито в
съдебното производство, с каква цел събира и обработва личните данни от
Протокола, в т.ч. и адрес за кореспонденция, имайки предвид, че изпълнението на
задължението по чл. 6, ал. 9, т. 1 от НУРИОВОС може да бъде удостоверено и без обработването
на тези данни или в случая безспорно е установено извършването на нарушение на
чл. 5, § 1, б. "в" от Регламента/чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД (отм.), а
именно: "принципа на свеждане на данните до минимум", каквото е приетото
от Комисията нарушение.
При надлежно
установено нарушение и при спазване на условията на чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД,
Комисията е наложила административно наказание на РИОСВ Монтана в минимален размер - 500 лева.
С оглед на
изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира
оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия и в съответната форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон, както и на неговата цел.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на РИОСВ Монтана против Решение № ППН-01-993/2018 г. от 11.09.2019
г. на Комисия за защита на личните данни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред Върховен
Административен Съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: