№ 1218
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110141210 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „А.“ АД срещу ЗАД „О. -
з.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 07.09.2016 г., около 20:15 ч. в гр. Варна, при движение по
ул. „Капитан Рончевски“ е настъпило събитие – ПТП между застрахования при него по
застраховка „Каско” л.а. „Мерцедес ЦЛК“, рег. № В **** ВС и застрахования при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил „Мерцедес“, рег.
№ В **** ВС, осъществено в срока на застрахователно покритие по двата договора за
застраховка. Сочи, че ПТП е настъпило по вина на водача на застрахования при
ответника автомобил, както и че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на
застрахования при ищеца автомобил. Твърди, че щетите са отстранени в доверен
сервиз, като за извършения ремонт застрахователят е платил обезщетение 1747,19 лв. и
е извършил ликвидационни разходи в размер на 15 лв. Сочи, че с извършено на
27.03.2018 г. прихващане на насрещни вземания между ищцовото и ответното
дружество, последното е погасило сума в размер на 917,16 лв., поради което е останала
дължима разликата в размер на 791,03 лв. В настоящото производство от така
посочената сума като разлика между платеното от ищеца обезщетение и погасеното от
ответника ищецът претендира сумата от 694,42 лв., определена след изготвена
сравнителна експертиза. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 694,42 лв., представляваща непогасено регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от
застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 07.09.2016 г., възлизащо на разликата
1
между платеното от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета №
13016030106139 и доброволно възстановената от ответника сума, включваща
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 14.07.2021 г. (дата на подаване
на исковата молба) до окончателното изплащане, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от
211,40 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 14.07.2018 г. до
13.07.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът – ЗАД „О. - з.“ АД, в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
отговор на исковата молба оспорва иска по размер, като счита, че претендираните
вреди не съответстват на действителната стойност на увреденото имущество, тъй като
са завишени. Счита, че отговорността му е реализирана напълно с извънсъдебното
погасяване на сумата в размер на 971,16 лв., поради което счита, че исковете следва да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“
между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента на
реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на
л.а. „Мерцедес“, рег. № В **** ВС; реализиране на ПТП на 07.09.2016 г. в гр. Варна
със сочените в исковата молба участници вследствие на противоправното поведение на
водача на застрахования при ответника автомобил и по негова вина, настъпване в
причинна връзка с него на описаните в исковата молба вреди, изплащане от страна на
ищцовото дружество на застрахователно обезщетение по процесната застраховка
„Каско“ в сочения в исковата молба размер; извънсъдебно погасяване чрез прихващане
от страна на ответното дружество в полза на ищеца на сума в размер на 971,16 лв. по
предявената извънсъдебно регресна претенция.
Не се спори, а и се установява от приложената по делото регресна претенция, че
същата е получена от ответника на 21.12.2017 г., видно от входящия номер на същата.
Единственият спорен по делото въпрос касае действителния размер на
причинените вреди. За установяване на този правнорелевантен факт по делото е
изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), според което
стойността необходима за възстановяване на л.а. „Мерцедес ЦЛК“, рег. № В **** ВС,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от
1048,99 лв. В заключението изрично е посочено констатирано несъответствие – в
описа на застрахователя, облицовка задна броня е отразена със степен 2 – боя, а във
фактурата е калкулирана подмяна, като първото заключение е изготвена на база описа
на застрахователя. Поради констатираното несъотвествие е допусната допълнителна
експертиза, при съобразяване на стойността за подмяна на бронята. Съгласно
допълнителното заключение увреждането на задната броня на автомобила,
включително нейната подмяна, се намира в пряка причинно-следствена връзка с
механизма на произшествието. Въз основа на това обстоятелство е изчислена
стойността необходима за възстановяване на автомобила на база средни пазарни цени
като възлизаща на сумата от 1992,22 лв. Съдът възприема изцяло направените от
2
вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена
компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено
представените по делото доказателства и е отговорило в пълнота на поставените
задачи. Втората посочена от експерта стойност отразява адекватния стойностен
еквивалент на вредите, доколкото отразява всички щети, нанесени по автомобила,
поради което следва да бъде взета предвид при определяне на обема на регресната
отговорност на ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното вземане, както и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
Предвид извършеното от ответника частично погасяване на регресното вземане
съдът приема, че е налице извънсъдебно признание на всички елементи от фактическия
състав на съдебно предявеното вземане за главница, с изключение на действителния
размер на щетите, надхвърлящи размера на частичното погасяване.
Ето защо, по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже каква е
действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП,
надхвърлящи размера на извършеното от ответника частично погасяване.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
3
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други –
чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
При формиране на дължимото от ответника обезщетение, съдът съобрази
заключението на вещото лице по допълнителната експертиза, според което
необходимата сума за възстановяване на процесния лек автомобил в състоянието
преди увреждането възлиза на 1992,22 лв. От същата следва да се приспадне
извънсъдебно погасената сума от 971,16 лв. Следователно дължимия към настоящия
момент остатък от регресното вземане възлиза на сумата от 1021,06 лв. С оглед
диспозитивното начало искът за главница се явява основателен за пълния предявен
размер от 694,42 лв.
Върху присъдената главница се дължи законната лихва, считано от 14.07.2021 г.
до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен паричен дълг и изпадане на
ответника в забава, както и че поканата е отправена 30 дни преди началната дата на
забавата.
Релевираният период на забавата в случая е от 14.07.2018 г. до 13.07.2021 г. С
оглед доказаното по делото обстоятелство, че ответникът е бил поканен да плати
сумата на 21.12.2017 г., то ответникът е изпаднал в забава след изтичане на 30 дни, т.е.
от 21.01.2018 г. Предвид установения по делото размер на главницата, съдът определи
по реда на чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпен калкулатор
(http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp) размера на дължимото
обезщетение за забава за периода от от 14.07.2018 г. до 13.07.2021 г., което възлиза на
сумата от 211,43 лв. Предвид заявения в настоящото производство размер и с оглед
диспозитивното начало искът следва да бъде уважен изцяло за сумата от 211,40 лв.,
представляваща мораторна лихва върху дължимото регресно вземане на платено
застрахователно обезщетение за периода от 14.07.2018 г. до 13.07.2021 г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
4
Ищецът претендира разноски в размер на 500 лв. (100 лв. държавна такса, 150
лв. депозит за САТЕ, 150 лв. депозит за допълнителна САТЕ, 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда съобразно фактическата и правна сложност на
делото и извършените процесуални действия). Ето защо предвид изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 500 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част
от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О. - з.“ АД, ЕИК ********* да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК
********* на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 694,42 лв.,
представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“ за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на
07.09.2016 г., ведно със законната лихва от 14.07.2021 г. (дата на подаване на исковата
молба) до окончателното изплащане, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 211,40 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 14.07.2018 г. до 13.07.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „О. - з.“ АД, ЕИК ********* да
заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ********* сумата от 500 лв., представляваща разноски
по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5