№ 1642
гр. Варна, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502176 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. № 52868 от 01.08.2022г. на „ ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД ЕИК *********, действащо чрез пълномощника адв. П.
П. П., срещу Решение № 2249/07.07.2022г., постановено по гр.д. № 3027/2021г. по описа на
РС Варна, 14-ти състав, с което „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД ЕИК ********* Е
ОСЪДЕНО да заплати да заплати на С. Г. Г. с ЕГН ********** от **** сумата в размер на
6000.00 /шест хиляди/ лева, представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение
в размер на 12372.60 лева по застраховка „Каско +", клауза „Пълно каско" по
застрахователна полица № ****** за имуществени вреди на собствения му лек автомобил
марка „Хюндай", модел „Соната", с per. № *******, настъпили от застрахователно събитие
на 14.09.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на молбата 09.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата и сумата в размер на 611 /шестстотин и единадесет/
лева, представляваща обезщетение за забава върху главница 6000 лева за периода
07.10.2019г.- 07.10.2020г., на осн.чл.405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, вр.чл.409 КЗ, както и разноски
за производството пред РС в размер на 1450.00 /хиляда четиристотин и петдесет/ лева, на
осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Въззивникът в подадената от него жалба, излага оплаквания за неправилност на
1
решението, което намира за постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон. Конкретно въззивникът счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил едно от
основните възражения на застрахователя относно проявената груба небрежност от
страна на застрахования и управлявалия застрахования лек автомобил. Като се позовава на
разпоредбата на чл. 9.1.8 от Общите условия към застраховката Каско + поддържа
твърдението, че настъпването на процесната щета е в резултат от груба небрежност,
проявена от водача на автомобила, тъй като същият поради движение с несъобразена
скорост предизвиква ПТП, в следствие на което са нанесени щетите по процесният
автомобил.
На следващо място се оспорва извода на съда, че ищецът с поведението си не е
допринесъл
по никакъв начин за настъпването на ПТП, същият не е нарушил правилата за движение и
че няма връзка между поведението на ищеца и поведението на водача на предоставеното за
ползване МПС, тъй като не С. Г. е управлявал л.а. Счита се за неправилен извода на съда, че
дори и да се приеме, че поведението на водача Г.Г., който е син на ищеца, се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилите имуществени вреди на автомобила му, са налице
доказателства по делото, че ищецът няма отношение към ПТП и веднага след като е бил
информиран за същото той е изпълнил всички свои договорни и вменени от закона
задължения. Настоява се, че именно управлявалия л.а. син на ищеца е следвало да
предприеме стъпки в изпълнение на разпоредбата на чл. 9.5.1 от Раздел II на ОУ по
застраховка „Каско+", съгласно която при настъпване на застрахователно събитие
застрахованият е длъжен да уведоми незабавно всички компетентни органи според вида на
застрахователното събитие и да изпълни всички свои задължения посочени в ЗДвП и
другите нормативни актове. Счита се, че с подобно неизпълнение - напуснал ПТП с
пострадали лица, несъгласие относно вината, виновният не е изпробван за алкохол, се
материализира и правото на застрахователя да откаже изплащането на застрахователно
обезщетение.
Счита се, че доколкото ищецът е предоставил застрахования л.а. на сина си за
ползване и по този начин го е овластил да се ползва от сключената застраховка, то водачът -
неговия син се е задължил да спазва разпоредбите на договора. В тази връзка се оспорва
извода на съда, че след като Г.Г. не е страна по договора, то не е задължен да изпълнява
договорните задължения по имуществената застраховка „Каско".
Въззвивникът намира за абсурден възприетия от съда аргумент, че забавата в
уведомяването на органите на МВР се дължи както на незнанието на водача за причинена
контузия на другия участник в ПТП, така и на изпитаните силни притеснения от страна на
водача Г. от факта, че ползвайки лекия автомобил, собственост на ищеца е станал участник в
ПТП, което обстоятелство според него е щяло сериозно да накърни репутацията на баща му,
предвид заеманата от него длъжност в съдебната власт.
Поддържа се във въззивната жалба, че е налице основание за ответника да откаже
плащане на заявената претенция, поради неизпълнение на задължението по чл. 9.5.1 от
2
Раздел II на ОУ по застраховка „Каско+" при настъпване на застрахователно събитие
застрахованият да уведоми незабавно всички компетентни органи според вида на
застрахователното събитие и да изпълни всички свои задължения посочени в ЗДвП и
другите нормативни актове. Позовава се и на изискването на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП -
Водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен да остане на място
на произшествието и да изчака пристигането на представители на МВР и следствието, което
също е пренебрегнато от водача на МПС, съответно се е отклонил от задължителната
проверка при настъпване на ПТП, за наличие на алкохол. Настоява се, че в съвкупност
сочените обстоятелства се явяват значими с оглед интереса на застрахователя, което
предпоставя неговия законосъобразен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
На следващо място в условията на евентуалност, като се позовава на
обстоятелството, че нарушавайки правилата за движение, а именно: чл. 20, ал. 2; чл. 100, ал.
1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗДвП, водачът на лек автомобил марка „Хюндай Соната" с
рег. № ******* е станал единствена причини за настъпването на ПТП поддържа
възражението за съпричиняване на вредите, доколкото действията му са в пряка причинна
връзка с настъпване на вредоносният резултат. Поддържа, че приносът на водача е
съществен, като настоява за намаляване на обезщетението за имуществени вреди с 1/2.
Настоява лихвата за забава да бъде присъдена от действителната дата на подаване на
исковата молба, а не както посочено в диспозитива на решението - 09.10.2020 г.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна е постъпил отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна.
Счита, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Счита за законосъобразно
позоваването на съда на разпоредбата на чл.408, ал.1 от КЗ, в която лимитирано са въведени
хипотезите, при които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение. Счита за
недоказано твърдението на въззивника за реализиране разпоредбата на т.3 на чл.408 ал.1 от
КЗ, а именно неизпълнение на задължения на застрахованото лице. Настоява се за
присъждане на разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес
от обжалване решението на ВРС.
Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция,
които да налагат повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между
страните.
Страните не се направили доказателствени искания.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с
жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
3
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са: да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Предмет на производството по гр.д. № 3027 по описа на ВРС за 2021г. са
осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, предявени от С. Г.
Г. с ЕГН ********** срещу “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД гр. София, за
присъждане на сумата от 6000 лева, представляваща част от дължимо застрахователно
обезщетение в размер на 12000 лева по застраховка „Каско +", клауза „Пълно каско" по
застрахователна полица № ****** за имуществени вреди на собствения му лек автомобил
марка „Хюндай", модел „Соната", с peг.№*******, настъпили от застрахователно събитие на
14.09.2019г., ведно със законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане
на сумата и за заплащане на сумата от 611 лева, представляваща обезщетение за забава
върху претендирания частичен иск за главница 6000 лева за периода 07.10.2019 г.-07.10.2020
г.
Ищецът излага, че на 14.09.2019 г. около 07.40 ч. в гр.Варна, на бул."В.Левски", на
около 200м. от кръстовището с бул. Княз Борис I е настъпило ПТП между л.а. Хюндай
Соната с peг. №*******, управляван от сина на ищеца Г. Св.Г. и лек автомобил „Ситроен" с
рег.№ ********, управляван от Л.. К.-М., по вина на сина на ищеца поради движение с
несъобразена скорост. В резултат на ПТП е причинена имуществена вреда на автомобила на
ищеца на стойност 12000 лева, състояща се от деформация на преден калник, предната
броня, десния фар, десния преден калник, предния десет подкалник, основата на предния
десен калник, челното стъкло, резервоара за стъклоумивател, разширителния съд на
радиатора, лявата рамка на врата, преден ляв предпазен колан, въздушна възглавница на
шофьорската седалка, въздушната възглавница под волана, предната дясна гума, кората под
двигателя и декоративната решетка.
Сочи се, че към момента на настъпване на ПТП ищецът имал валидно сключен с
ответното дружество застрахователен договор, обективиран в комбинирана застрахователна
полица „Каско +" №******, със срок на действие от 18.05.2019 г. до 17.05.2020 г. и
уговорена между страните застрахователна сума от 25 000 лева.
На 26.09.2019 г. бил направен оглед на застрахования лек автомобил, за което бил
съставен протокол - опис за вреди на МПС по образувана застрахователна преписка (щета)
№****.
С писмо изх. №0-92-14382/07.10.2019г. ответното дружество отказва изплащане на
застрахователно обезщетение като се позовава на разпоредбата на чл. 9.5.1. от Раздел II на
Общите условия по застраховка „Каско +", предвиждаща задължение за застрахования
незабавно да уведоми всички компетентни органи и изпълни всички свои задължения по
4
Закона за движение по пътищата. Твърди се, че след по-малко от два часа след настъпване
на ПТП са били уведомени органите на МВР, като забавата в уведомяването на органите на
МВР се дължи както на незнанието на водача за причинена контузия на другия участник в
ПТП, така и на изпитаните силни притеснения от страна на водача Г.Г. от факта, че
ползвайки лекия автомобил, собственост на ищеца е станал участник в ПТП, което
обстоятелство според него е щяло сериозно да накърни репутацията на баща му, предвид
заеманата от него длъжност в съдебната власт.
Сочи се, че водачът се е върнал на мястото на ПТП след по - малко от два часа,
уведомил е органите на МВР, които са съставили протокол за ПТП, на водача е взета проба
за алкохол, същата е била отрицателна и му е съставен АУАН ***** г. Въз основа на същия
впоследствие е издадено НП №*** г.
Твърди се, че в предвидения в чл. 403, ал. 1 от КЗ срок, ищецът е уведомил
застрахователното дружество и е предявил претенция за изплащане на обезщетение за
причинените на застрахования автомобил имуществени вреди, поради което и забавата на
водача на застрахования лек автомобил да уведоми органите на МВР за настъпилото на
14.09.2019 г. ПТП представлява незначително с оглед интереса на застрахователя
неизпълнение на поетите от застрахованото лице договорни задължения, както и че същото
по никакъв начин не е било причина за възникване на застрахователното събитие и не е
довело до невъзможност за предотвратяване на настъпилите при процесното ПТП вреди.
В отговора на ответника, постъпил в срока по чл.131 ГПК, исковете са преценени
като допустими, но са оспорвани като неоснователни. Не е оспорен факта, че към момента
на възникване на събитието - 14.09.2019 год. страните са били обвързани с валидно
облигационно правоотношение, породено от сключеният между тях застрахователен
договор, обективиран в комбинирана застрахователна полица „Каско+" № ******, с
действие от 18.05.2019 год. до 17.05.2020 год.
Като се позовава на законовото изискване, че при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса
на застрахователя, било е предвидено в застрахователния договор и е довело до възникване
на застрахователното събитие застрахователят отказва да заплати претендираното
обезщетение.
Твърди се, че застрахованият не е изпълнил своите задължения да пази и ползва
процесното МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа в добро техническо
състояние и да спазва техническите правила за неговата експлоатация, в следствие на което
са се създали предпоставки за увеличаване на риска и е настъпило застрахователното
събитие. Още, застрахованият не е взел необходимите мерки за предпазване на
застрахованото МПС от вреди, което на собствено основание е дало право на застрахователя
да откаже застрахователно обезщетение.
Счита, че в случая е налице предвидения в застрахователния договор изключен риск,
поради наличието на действия от страна на водача на МПС, представляващи груба
5
небрежност в пряка причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие. Пояснява
се, че грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и
представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но
според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек при
подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост - такъв е
и настоящия случай. Позовава се на т.9.1.8 от Общите Условия към Автомобилна
застраховка „Каско+", съгласно която застрахователят не предоставя застрахователно
покритие за щети, настъпили в резултат „на умишлени действия или груба небрежност на
застрахования, самоубийство или опит за самоубийство/убийство на: застрахования, членове
на неговото семейство, лица, живеещи заедно с него в едно домакинство, негови работници
и служители, лица, работещи под негов контрол, независимо дали са били упълномощени да
управляват, ремонтират, охраняват МПС или да извършват други дейности, или лица, на
които застрахованият е предоставил МПС за ползване по договор за наем, за послужване, на
лизинг и други или при умишлено причиняване на застрахователно събитие от друго лице,
имащо право да получи застрахователно обезщетение."
Конкретно се настоява, че настъпването на процесната щета е в резултат от груба
небрежност, проявена от водача на автомобила, тъй като същият поради движение с
несъобразена скорост предизвиква ПТП, в следствие на което са нанесени щетите по
автомобила. Сочи в тази насока Наказателно постановление № *****, издадено на
30.10.2019 год. от ОДМВР - Варна и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
1778/14.09.2019 год. издаден от ОДМВР - Варна. Сочи се, че посочените обстоятелства не се
оспорват от застрахования, доколкото с Уведомление за щета **** по полица ******,
декларира, че поради несъобразена скорост уч. 1 блъска уч. 2 и напуска мястото на ПТП.
На следващо място ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 9.5.1 от Раздел II
на ОУ по застраховка „Каско+", съгласно която при настъпване на застрахователно събитие
застрахованият е длъжен да уведоми незабавно всички компетентни органи според вида на
застрахователното събитие и да изпълни всички свои задължения посочени в ЗДвП и
другите нормативни актове, вкл. и по чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водачът на
пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен да остане на място на
произшествието и да изчака пристигането на представители на МВР и следствието". Твърди
се, че водачът на лек автомобил марка „Хюндай Соната" с peг. № ******* е пренебрегнал
тези свои задължения и е напуснал мястото на ПТП, респективно не е изчакал пристигането
на компетентните органи, за което е понесъл и съответната административно - наказателна
отговорност, обективирана в Наказателно постановление № ***** издадено на 30.10.2019
год. от ОДМВР - Варна. Отделно това е станало причина за отклоняване от задължителната
проверка при настъпване на ПТП за наличие на алкохол.
В условията на евентуалност, ответникът въвежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна водача. Отчитайки съпричиняването на страна на ищеца,
ответникът моли съда да намали обезщетението за имуществени вреди с 1/2.
Твърди се, че претендирния размер на застрахователно обезщетение е завишен и
6
неотговарящ на реално претърпените вреди, които подлежат на обезщетяване съгласно чл.
386, ал.2 от Кодекса за застраховането и договореното в ОУ. Ищецът не е ангажирал
доказателства, че увредените части не могат да бъдат подменени с такива от алтернативен
доставчик и монтирани и обработени в сервизи, различни от официалния сервиз на марката
на България, както и че същите са оригинални.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е
действително.
Произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
СЪДЪТ, предвид наведените оплаквания и след преценка на събраните писмени и
гласни доказателства, в предметните предели на жалбата, приема да установено от
фактическа и правна страна следното :
При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, на осн.чл.405 от КЗ.
В тежест на ищеца по иска за заплащане на застрахователно обезщетение по договор
за имуществена застраховка е възложено да докаже наличието на валидно сключен
застрахователен договор; настъпването на застрахователно събитие в срока на действие на
застраховката – увреждане на МПС, както и механизма на ПТП, вкл. че е налице покрит
риск; настъпване на вреди, които да са в причинна връзка с него и техния обем; размера на
дължимото обезщетение до размера на застрахователната сума. Ответникът следва да
докаже правоизключващите, съот.правонамаляващи възражения.
Не се спори, че между страните по отношение на собствения на въззиваемия л.а.
Хюндай Соната с peг. №******* е сключен договор за застраховка „Каско +", обективиран в
полица №******, със срок на действие от 18.05.2019 г. до 17.05.2020 г. и уговорена между
страните застрахователна сума от 25 000 лева.
От представения като доказателство протокол за ПТП с пострадали лица № 1778 от
14.09.2019г. и влязло в сила на 04.12.2019г. Наказателно постановление № ***** от
30.12.2019г., изд. от ОД на МВР Варна срещу Г. С.ов Г. се установява, че на 14.09.2019г.
около 7.40 часа в гр.Варна на бул. Васил Левски на около 200м. от кръстовището с бул. Княз
Борис I настъпва ПТП между л.а. Хюндай Соната с peг. №*******, управляван от Г. Св.Г. и
лек автомобил „Ситроен" с рег.№ ********, управляван от Л.. К.-М.. В резултат на ПТП на
управлявания от Г. л.а. Хюндай Соната с peг. №******* са нанесени материални щети, а
другият водач е с контузия на глава и врат. За допуснати нарушения на ЗДвП с Наказателно
постановление № ***** от 30.12.2019г., изд. от ОД на МВР Варна, на водача на л.а. Хюндай
Соната с peг. №******* са наложени глоби в общ размер от 410 лева, съотв. за нарушения
по чл.123, ал.1, т.2 б.б от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Не се спори по делото относно вината на водача на л.а. Хюндай Соната с peг.
№******* за настъпване на ПТП.
7
От заключението на вещото лице по назначената САТЕ се установява, че механизма
на настъпване на застрахователното събитие се изразява в пряк контакт на двамата
участника в ПТП, при който л.а. Хюндай Соната с peг. №******* застига и с предната си
дясна част удря задната лява част на л.а. Ситроен с рег. № ********* Според експерта, с
оглед констатираните увреждания по предната част на процесното МПС, като при
съпоставянето им с механизма на произшествието, е налице категоричен извод за наличие
на причинно-следствена връзка между ПТП-то и настъпилите вреди на автомобила,
собственост на ищеца.
По отношение на заявените от въззивника правоизключващи възражения :
В съответствие с разпоредбата на т.9.1.8 по т.9. Общи изключения Раздел I: Общи
положения не се покриват по застраховката щети, настъпили в резултат на умишлени
действия или груба небрежност на застрахования, самоубийство или опит за
убийство/убийство на застрахования, членове на неговото семейство, лица, живеещи заедно
с него в едно домакинство, негови работници или служител, лица, работещи под негов
контрол, независимо дали са били упълномощени да управляват, ремонтират, охраняват
МПС или да извършват други дейности, на лица, на които застрахованият е предоставил
МПС за ползване по договор за наем, за послужване, на лизинг и други или при умишлено
причиняване на застрахователно събитие от друго лице, имащо право да получи
застрахователно обезщетение.
С нормата на т.9.5.1 по т.9. Задължения на застрахования при настъпване на
застрахователно събитие Раздел II : Каско при настъпване на застрахователно събитие
застрахованият е длъжен незабавно да уведоми всички компетентни, според вида на
застрахователното събитие, държавни органи (МВР, службите за противопожарна и
аварийна безопасност и/или др.), да изпълни всички свои задължения, посочени в Закона за
движение по пътищата и другите нормативни актове, както и да изиска издаване на
съответните документи, удостоверяващи събитието, с изключение на случаите, когато
такива не се издават поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на
правна възможност за осигуряването им.
С разпоредбите на чл.408 от КЗ и чл.395 от КЗ се урежда императивно правото на
застрахователя по застраховка имущество да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение, като същото възниква само при доказано умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение; умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащият с
цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахования, било е предвидено в закон или в застрахователния договор
и е довело до възникване на застрахователното събитие и в други случаи, предвидени в
закон.
В конкретния случай твърдяното от въззивника неизпълнение на предвидено в
8
договора задължение е неспазване на правилата за движение по пътищата : на първо място
управление на автомобила с несъобразена с интензивността на движението скорост,
нарушавайки императивните изисквания на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като се поддържа
неизпълнението да е при условията на груба небрежност и да се намира в причинна връзка с
настъпилото ПТП, и на следващо място : неизпълнение на задължението на водача по
чл.123, ал.1 от ЗДвП да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
представители на МВР и следствието, при което се е отклонил от задължителната проверка
за алкохол при настъпване на ПТП, с което е нарушил поетите с приемането на ОУ за
застраховка Каско задължения при настъпване на ПТП.
Грубата небрежност е фактор, който води до увеличаване на риска в хипотезата на
чл.395 от КЗ, а увеличаването на риска представлява създаване на по-голяма вероятност от
настъпване на застрахователното събитие. Управлението на лек автомобил с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост представлява противоправно поведение, т.к.
задължението за движение със съобразена с пътната обстановка скорост е нормативно
установено в ЗДвП.
В настоящия случай ответникът, сега въззивник, не въвежда каквито и да било
твърдения относно факти и обстоятелства, очертаващи конкретната пътна обстановка и
условия, при които е реализирано ПТП. Такива не се съдържат и в ангажираните по делото
писмени и гласни доказателства. В хода на производството не е изяснено с каква скорост се
е движил водача на л.а. Хюндай Соната с peг. №*******, съотв. превишавала ли е
предвиденото за участъка ограничение, и ако и да е била по-висока от нормативно
установената стои ли това нарушение в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие или са били налице и други фактори, които са допринесли
съществено за настъпване на ПТП. Затова и не може да се приеме за основателно и доказано
възражението на застрахователя, че е налице груба небрежност в действията на водача на
процесния автомобил.
Не така стои въпросът относно възражението за неизпълнение на задължението на
водача по чл.123, ал.1 от ЗДвП. Принципно не всяко неизпълнение на законово вменено
задължение към водачите на МПС да спазват правилата за движение може да бъде
основание за отказ от страна на застрахователя по застраховка имущество да заплати
застрахователно обезщетение на настъпилия застрахователен риск. Неизпълнението следва
да е значително с оглед интереса на застрахователя, или да е налице, както значителност на
неизпълнението, така и значителност на самото задължение с оглед на неговия вид и
характер, т.е. задължението да е от съществено значение за застрахователя и без чието
изпълнение биха се създали съществени пречки за него за осъществи своята дейност.
Така в случая безспорно се доказва, че водачът на процесния автомобил незабавно е
напуснал местопроизшествието след неговото реализиране, като се е завърнал там едва три
часа след това. Не се твърдят уважителни причини за това поведение от рода на
здравословни или други. Безспорно с напускането на местопроизшествието водачът е създал
реална пречка пред органите на МВР за извършване на задължителната проверка за алкохол
9
при ПТП. Водачът не е изпробван за алкохол и при завръщането му на място. Следва да се
отбележи, че връщането на водача след три часа е достатъчно дълъг период, считано от
момента на ПТП, още повече, че органите на КАТ нямат задължение на престояват на
мястото до евентуалното появяване на другия участник в ПТП в избран от него момент.
Тоест водачът не само не е уведомил надлежните органи за реализираното по негова вина
ПТП, но и е напуснал местопроизшествието. Това неизпълнение на изрично въведеното в
ОУ към договора изискване към водача да изпълнява задълженията си, посочени в ЗДвП и в
конкретика да остане на местопроизшествието и да бъде тестван за алкохол е съществено с
оглед интереса на застрахователя и е препятствало доказването на обстоятелствата, при
които е настъпило събитието, както и на реалните причини за ПТП. Това е така, защото
конкретния вид неизпълнение следва да се възприема като реално създадена пречка пред
застрахователя да осъществи дейността си като прецени шофирал ли е водачът с наличие на
алкохол в кръвта на водача над допустимите норми, което по смисъла на договора
представлява изключен риск по договора и би освободило дружеството от заплащане на
обезщетение.
Следователно е налице хипотезата на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ за отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение.
С оглед изложеното съдът намира поставените на разглеждане главен и акцесорен
иск за неоснователни, което налага отмЯ. на обжалваното решение и произнасяне на
въззивната инстанция по същество на спора.
С оглед резултата по спора в полза на въззивника се следват сторените разноски пред
исковия съд в размер на 917.66 лева и настоящата инстанция в размер на 937.60 лева.
По изложените съображения, ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2249/07.07.2022г., постановено по гр.д. № 3027/2021г. по
описа на РС Варна, 14-ти състав, с което „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД ЕИК
********* Е ОСЪДЕНО да заплати да заплати на С. Г. Г. с ЕГН ********** от **** сумата
в размер на 6000.00 /шест хиляди/ лева, представляваща част от дължимо застрахователно
обезщетение в размер на 12372.60 лева по застраховка „Каско +", клауза „Пълно каско" по
застрахователна полица № ****** за имуществени вреди на собствения му лек автомобил
марка „Хюндай", модел „Соната", с per. № *******, настъпили от застрахователно събитие
на 14.09.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на молбата 09.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата и сумата в размер на 611 /шестстотин и единадесет/
лева, представляваща обезщетение за забава върху главница 6000 лева за периода
07.10.2019г.- 07.10.2020г., на осн.чл.405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, вр.чл.409 КЗ, както и разноски
за производството пред РС в размер на 1450.00 /хиляда четиристотин и петдесет/ лева, на
осн.чл.78, ал.1 ГПК, както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
10
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. Г. Г. с ЕГН ********** от **** срещу „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД ЕИК ********* за заплащане на сумата в размер на 6000.00 /шест
хиляди/ лева, представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение в размер на
12372.60 лева по застраховка „Каско +", клауза „Пълно каско" по застрахователна полица №
****** за имуществени вреди на собствения му лек автомобил марка „Хюндай", модел
„Соната", с per. № *******, настъпили от застрахователно събитие на 14.09.2019 г., ведно
със законната лихва от подаване на молбата 09.10.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата и на сумата в размер на 611 /шестстотин и единадесет/ лева, представляваща
обезщетение за забава върху главница 6000 лева за периода 07.10.2019г.- 07.10.2020г., на
осн.чл.405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, вр.чл.409 КЗ, като неоснователни.
ОСЪЖДА С. Г. Г. с ЕГН ********** от **** да заплати на „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД ЕИК ********* сторените разноски пред исковия съд в размер на
917.66 лева и пред въззивната инстанция в размер на 937.60 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11