№ 8273
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110140344 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от “......” ЕАД срещу ЯВ. ЕНЧ. Г. с искане да
бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумите по
издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение от
21.10.2020г. по ч.гр.д. №43997/2020г., а именно: сумата от 897,03 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: гр. София, жк „................“, бл.18, вх.А, ет.8. ап.22 с аб.№ 228954 за периода от
1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 11.09.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 146,36 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 28.08.2020
г., сумата от 30,36 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.07.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 11.09.2020 г. до изплащане
на вземането и мораторна лихва върху това вземане в размер на 6,32 лв. за периода от
31.08.2017 г. до 28.08.2020 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно приложимите общи условия вземанията са станали изискуеми, поради което
ответникът му дължи и обезщетение за забава. Иска съдът да признае за установено
съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение, като му присъди
разноските по делото.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер, като поддържа, че титуляр на партидата за имота с посочения в исковата молба
топлоснабден имот е трето за спора лице. Поддържа, че претендираните вземания не
1
съответстват на стойността на реално доставената топлинна енергия. Поддържа
неоснователност на исковете за лихви поради неоснователност на главните искове. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Конституираното по искане на ищеца третото лице – помагач „Техем Сървисис“
ЕООД поддържа становище, че не осъществявало услугата по дялово разпределение за
процесния имот.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове за установяване съществуването на задължение за заплащане
на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия и цена на услугата по
разпределението й. За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи: 1)
съществуване на облигационно отношение между страните, 2) изпълнение от страна на
ищеца на задължението да предостави реално на ответника топлинни услуги за процесния
период с цена, възлизаща на претендираната стойност, както и както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер, 3) изискуемост на
вземането – изтичане на срока за плащане, определен в общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди. По исковете с правно чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответниците при доказване на посочените
обстоятелства е да докажат погасяването на дълга.
По допустимостта
От приложеното ч.гр.д. №43997/2020 г. на СРС, 1113 състав се установява, че на
11.09.2020г. ищецът ...... ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу ответника за процесните вземания. Съдът е уважил изцяло заявлението
като е издал заповед за изпълнение от 21.10.2020г. След връчването на заповедта за
изпълнение на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК в срока за това са
предявени процесните установителни искове за вземанията, предмет на същата, поради
което съдът достига до извод за процесуалната им допустимост.
По основателността
Спорът между страните е концентриран върху въпроса за наличието на валидно
облигационно правоотношение по доставката на топлинна енергия за битови нужди,
стойността на реално доставената топлинна енергия и основателността на своевременно
заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, респ. размера на
дължимите се при уважаването му суми.
По първия от така очертаните спорни въпроси съдът намира, че от съвкупния анализ
на представените и приети като писмени доказателства договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, удостоверението за наследници
на Енчо Василев Г. и заявление-декларация за откриване на партида и по арг. от чл. 153 ЗЕ
се установява, че между страните е било налице твърдяното облигационно правоотношение
по доставката на топлинна енергия за битови нужди. Ответникът не доказва да се е
разпоредил с правото си на собственост върху имота след придобиването му по наследство
от Енчо Василев Г. с откриването на наследството на последния на 19.01.1993г. Ето защо
съдът намира, че като собственик на имота ответникът е бил потребител на топлинна
енергия за процесния период.
По въпроса за стойността на реално доставената топлинна енергия до имота по
делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира
2
изцяло след дължимата се преценка по чл. 202 ГПК като компетентно и обосновано. От
това заключение, неоспорено от страните, съдът приема за установено по делото, че имотът,
за който са начислени процесните суми, се намира в топлоснабдена сграда, Количеството
топлинна енергия за абонатната станция в същата се отчира ежемесечно по електронен път
от служители на ишеца. Вещото лице е дало заключение, че технологичните разходи в
абонатната станция за целия процесен период били начислявани ежемесечно. За сградата, в
която се намира имотът на тветника, е въведена услугата по делово разпределение с
топлинен счетоводител конституираното в настоящето производство трето лице-помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД. Последното е извършвало разпределението на топлинна енергия
след отчет на уредите за дялово разпределени и водомерите за топла вода, монтирани в
имотите на абонатите. Вещото лице е посочило, че в имота на ответника не е имоло
монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразделители. Посочило е, че
има щранг-лира за отопление в банята, за което служебно е изчислена топлинна енергия в
съответствие с Наредбата за топлоснабдяването. Според експертизата за процесния период
поради липсата на отчет на водомера разходът за топла вода е начисляван по норма за един
потребител в съответствие с Наредбата за топлоснабдяването. Изчисленията за размера на
дължимата се цена за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталаия, са извършени
съгласно нормативно установената методика за дяловото разпределение. Изготвени са
изравнителни сметки за всеки отоплителен сезон, като стойността на реално изразходваната
топлинна енергия е 897,02 лв. Вещото лице е посочило, че топломерът в абонатната станция
е преминал през задължителните периодични метерологични проверки, за което има
издадени свидетелства.
На следващо място от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът също кредитира като обективно и обосновано, се установява, че за
процесния период на абоната е създадена съдебна сметка,по която не се установяват данни
за плащания. Установява се, че вземането за стойността на услугата по дялово
разпределение за процесния период, е 30,36 лв.
При горните съображения съдът достига до извод за основателност на предявените
искове за главници, което обуславя необходимостта от разглеждане на своевременно
релевираното в процеса възражение за изтекла погасителна давност.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
в общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания,
дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело №
3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност
съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на “......” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-
годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на
който вземанията за цената на “......” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който
всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Това вземане е срочно,
тъй като в общите условия е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след
изтичане на определен срок. Подаването на заявлението спира течението на давността, от
който момент се счита, че е предявена исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, с подаването на
която давностният срок е прекъснат. Заявлението в случая е подадено на 11.09.2020 г., така
че вземанията извън погасителната давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след
11.09.2017 г. /чл. 114, ал.1 ЗЗД/.
3
По въпроса за размера на дължимите се вземания след отчитане погасените по давност
суми съдът взема предвид заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза в предложения втори вариант от вещото лице по арг. от чл. 114, ал. 1 ЗЗД, който
предвижда, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия за продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от „......“ ЕАД / в сила от 2016г./ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Това е моментът, от който вземанията стават изискуеми. Издаването на общата
фактура има отношение към поставянето на длъжника в забава, но не се отразява на
началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземанията за месечни
дължими суми.
Ето защо съдът намира, че предявените искове са частично основателни и подлежат на
уважаване до сумата от 703,37 лв. за главница за доставена топлинна енергия за периода от
м. 10.2017г. до м. 04.2019г. и за сумата от 115,16 лв. за мораторната лихва върху тази сума за
периода от 15.09.2018г. до 28.08.2020г., а за разликата до пълните предявени размери и
периоди същите подлежат на отхвърляне като погасени по давност.
По аргумент от разпоредбата на чл. 36 от Общите условия ответникът дължи на
топлофикационното дружество и стойността на услугата за дялово разпределение, която
след отчитане на погасената по давност част от вземането е в размер от 28,98 лв. До тази
сума предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
предявяване на исковете, поради което акцесорната претенция в тази й част се явява
неоснователна.
По разноските
В съответствие със задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, т.12, съдът разпределя отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. С оглед изхода на спора и по арг. от чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни, съразмерно на уважената, респ. отхърлената част от
предявените искове.
Ищецът е направил разноски в размер на 75 лв. за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 975 лв. за платена държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение (в размер от 100 лв.), 550 лв. за възнаграждения на
вещите лице и 300 лв. за възнаграждение на особения представител на ответника. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят /ищец има право на направените от него разноски в
двете производства съобразно размера на уважените претенции, или в полза на
топлофикационното дружество следва да се присъдят разноски в размер на 58,85 лв. за
заповедното производство и 765,06 лв. за исковото.
Ответникът не е направил разноски, поради което такива не му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл. 422 вр. с чл.
415 ГПК от „......” ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
4
„Ястребец” № 23Б, срещу ЯВ. ЕНЧ. Г. с ЕГН********** с адрес гр. София, ж.к. „................“
бл. 18, вх. „А‘, ет. 8, ап. 22, с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че
последният дължи на топлофикационното дружество сумите в размер на 703,37 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.10.2017 г. –
м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 11.09.2020г.
до окончателното изплащане и 115,16 лв. за обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 15.09.2018г. до 28.08.2020г., както и главница в размер на 28,98 лв. за
извършено дялово разпределение за периода от м.08.2017г. до 04.2019г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 11.09.2020г. до окончателното изплащане за
имот, намиращ се гр. София, на адрес ж.к. „................“ бл. 18, вх. „А‘, ет. 8, ап. 22, с аб.
№228954, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
21.10.2020 г. по ч.гр.д. №43997/2020г. по описа на СРС, 113 състав, като ОТХВЪЛРЯ
исковете за главница за цената за доставената топлинна енергия за разликата над уважения
до пълния предявен размер от 897,03 лв. и за периода от м. 05.2017г. до м. 09.2017г.вкл.,
иска за мораторна лихва върху главницата за цената на доставената топлинна енергия за
разликата над уважения до пълния предявени размер от 146,36 лв., иска за цената на
услугата по дялово разпределение за разликата над уважения до пълния предявен размер от
30,36 лв. и за м.07.2017г. и иска за мораторна лихва върху стойността на услугата по дялово
разпределение за сумата от 6,32 лв. за периода от 31.08.2017г. до 28.08.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЯВ. ЕНЧ. Г. с ЕГН********** с адрес гр.
София, ж.к. „................“ бл. 18, вх. „А‘, ет. 8, ап. 22 да заплати на „......” ЕАД, ЕИК .....,
гр.София, ул.Ястребец 23, сумата от 765,06 лв., представляваща сторени разноски в
исковото производство пред първа инстанция, и сумата от 58,85 лв. за сторените разноски в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, като трето
лице-помагач, на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на „......” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми: IBAN
BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5