№ 385
гр. Сливен, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Б.
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20242230105001 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен
положителен установителен иск, че ответникът дължи сумите, за които срещу
него е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД №3665/2024
г. на СлРС, срещу която е подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК.
Изложени са подробни съображения в подкрепа на предявените искове, като
се твърди, че вземането е придобито чрез договор за цесия от ищцовото
дружество от първоначалния кредитор. Сочи се дължимата от ответника сума
и се иска нейното признаване за дължима, съгласно издадената заповед за
изпълнение. Претендират се разноските по делото.
От страна на ответника, чрез пълномощник, е постъпил отговор на искова
молба, с който се оспорва нейната основателност и се иска отхвърлянето й.
Твърди се, че договорът за потребителски кредит между първоначалния
кредитор и ответникът е нищожен, като се излагат подробни доводи в тази
насока. Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В писмено
становище се иска уважаване на исковата претенция.
Редовно призованият ответник не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. В писмено становище се иска отхвърляне на иска.
1
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 06.11.2019г. в гр.Сливен между ответника М. и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е сключен договор за потребителски
кредит в размер на сумата 20000 лева. Крайната дата на погасяване на
задълженията на ответника била уговорена до месец ноември 2029г. На
27.04.2022г. с договор за цесия вземането на първоначалния кредитор е
прехвърлено на ищцовото „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
Със заповед №2167/12.07.2024г. по ч.г.д.№3665/2024г. на СлРС е
разпоредено ответникът като длъжник да заплати на ищцовото дружество
като кредитор главница в размер на 4500 лева, представляваща част от
задължение по договор за потребителски кредит от 06.11.2019г.., ведно със
законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението - 10.07.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата 500
лева-договорна лихва и направените разноски по делото в размер на 150 лева.
Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК и ответникът е
подал в срок възражение по чл.414 от ГПК.
Сумата 500 лева за договорна лихва не се претендира в настоящото
производство. Главницата в размер на сумата 4500 лева не е заплатена от
ответника на ищцовото дружество и се дължи, като същата представлява част
от непогасената главница в размер на 19 831,55 лева.
Шрифта на договора за потребителски кредит и приложенията към него
е с размер по-малък от 12.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и
необходими писмени доказателства, както и въз основа на правилата за
разпределение на доказателствената тежест. Съдът кредитира и заключенията
на вещите лица, в чиято компетентност няма основание за съмнение.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Налице валиден договор за заем, подписан от ответника, който не оспорва
2
това обстоятелство. Налице е неплащане съгласно погасителния план, поради
което се дължи процесната сума. Ответникът не е доказал погасяването на
вземанията чрез плащане, нито твърди да е извършил такова. При това
положение единственият възможен извод съобразно събраните писмени
доказателства и правилата за разпределение на доказателствената тежест е за
дължимост на процесната сума. Прехвърлянето на вземанията чрез договора
за цесия е валидно и е породило правни последици. Основателно е
възражението на ответната страна за недействителност на договора за
потребителски кредит, но това не променя извода за дължимост на процесната
главница. Несъмнено се установи, че между праводателя на ищцовата страна и
ответника е сключен договор за потребителски кредит от 06.11.2019г., който
не отговаря на изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК, а именно – използван е
шрифт по-малък от 12. При това положение съгласно чл.22 от ЗПК е налице
недействителност на договора между страните, поради което ответникът
съгласно чл.23 от ЗПК дължи заплащане само на главницата, която е получил.
В случая непогасената главница по договора за кредит е в размер на 19 831,55
лева, но се претендира само част от нея в размер на 4500 лева и следва да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество само
част от сумите по заповедта за изпълнение, а именно: главницата в размер на
сумата 4500 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от
10.07.2024г. до окончателното изплащане. По отношение на лихвата в размер
на 500 лева, за която също е издадена заповедта за изпълнение, съдът не
държи произнасяне, тъй като няма предявена такава претенция.
Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество част от
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3665/2024г. на
СлРС, а именно-главница в размер на 4500 лева, представляваща част от
задължение по договор за потребителски кредит от 06.11.2019г., ведно със
законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението - 10.07.2024г. до окончателното й изплащане.
Следва да се уважи и искането на ищцовата страна за присъждане на
разноските по делото. Разноските по заповедното производство следва да се
присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с
разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 630 лева,
включващи заплатени държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и
3
разноски за вещо лице.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че И. Ж. М. с ЕГН-********** от
*************************** ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост,
ж.к.Младост 4 , ул.“Бизнес Парк София“ №1, сгр.15, вх.А, ет.4 част от сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение №2167/12.07.2024г. по ч.г.д.
№3665/2024г. на СлРС, а именно: главница в размер на 4500 лева,
представляваща част от задължение по договор за потребителски кредит от
06.11.2019г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата
на подаване на заявлението - 10.07.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. Ж. М. с ЕГН-********** от ***************************
ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4 , ул.“Бизнес
Парк София“ №1, сгр.15, вх.А, ет.4 сумата 630 /шестстотин и тридесет/ лева,
представляваща разноски по делото, включващи разходите по исковото и
заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4