№ 150743
гр. София, 18.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Частно
гражданско дело № 20241110159816 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на **** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК против М. В. З..
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на част от заявените вземания.
По отношение на заявените вземания за договорна компенсаторна неустойка и
неустойка за забава съдът намира следното:
Нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване
на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а
именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани
допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие
със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма
постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма
обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12
от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит
/ЗПК/ и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на
представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената неустойка е
налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с
добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Съгласно чл. 5 от договор за потребителски кредит № **** г. страните се
споразумяват, че договорът ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1.
безусловна банкова гаранция или 2. поръчителство на едно или две физически лица,
отговарящи кумулативно на посочени в договора условия: при един поръчител –
осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на
минималната работна заплата за страната, като при двама поръчители размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти
минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за кредит,
сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по други договори за кредит, сключени с
1
кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация, различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка
от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход,
което обезпечение следва да бъде предоставено в срок от три дни от сключване на договора.
Съгласно чл. 11 от договора в случай, че кредитополучателят не представи
договореното в чл. 5 обезпечение в 3-дневен срок от сключването му или предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят
дължи на кредитора неустойка в размер на 870,81 лв. с начин на разсрочено плащане,
подробно посочен в Приложение № 1 към договора за кредит.
Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал.
1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка по чл. 5 от
договора въвежда възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на главното
задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне на
предвиденото обезпечение. При неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо
такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за
заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи от
вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с последиците от това
неизпълнение. Това създава предпоставки за неоснователно обогатяване и противоречи на
функциите на неустойката, съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което
води до нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с
необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната
лихва.
Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен то изцяло да се възпрепятства. Договорът предвижда редица условия, които са
кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени в много кратък срок. Кредиторът е дал
възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който
обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за сравнително висок осигурителен
доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор.
Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и
то издадена също в много кратък срок, а именно - 3 дни от деня на сключването на договора.
Налагането на толкова кратки срокове препятства всички възможности на длъжника да
реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да
потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички
посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че тяхното
изпълнение е изначално трудно, ако не и невъзможно. Що се отнася до алтернативната
опция за обезпечение, то тя също поставя трудно преодолими пречки пред заемателя. Касае
се за снабдяване с банкова гаранция, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата
сума за плащане по договора за заем, валидна от сключване на договора до изтичане на 6
месеца след падежа на последната редовна вноска – чл. 5, ал. 1, т. 1. Доколкото срокът за
снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на
лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да
придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл. 5 от договора всъщност
не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много
трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще
възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като
следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска - видно
2
от представения погасителен план, още със сключването на договора, страните са уговорили,
че неустойката ще се изплаща заедно с дължимите месечни вноски, т. е. изначално
заемодателят е предвидил невъзможността за изпълнение на договорното задължение,
предвидено в чл. 5 от договора, поради което в договора е уговорен и начин за изплащане на
дължимата неустойка.
Така уговорена, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна и
обезщетителна функции и има за резултат единствено постигане на неоснователно
обогатяване за кредитора, поради което същата се явява нищожна поради противоречието й
с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
От страна на заявителя се претендира и неустойка за забава в размер на 250 лв.
Заявителят се позовава на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора за кредит. Сочи, че на
длъжника е била начислена неустойка за забава в размер на 25 % от главницата. Посочената
неустойка противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. От друга страна, уговорената допълнителна такса в общите условия към
договора е свързана изцяло със забавата на длъжника. Отговорността му за разноски така,
както е предвидена, по съществото си представлява неустойка за забава. Тя не покрива
реални разходи по събиране на вземането, като за направата на такива не се сочи и в
заявлението. Предвид размера на кредита съдът намира, че тези разпоредби се явяват в
пряко противоречие с чл. 33 ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Също така, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. В случая, уговореното заплащане на обезщетение за забава под формата на такса
цели именно неправомерния резултат, поради което съдът намира клаузата за нищожна на
това основание. Уговорката дава възможност на заемодателя да претендира наред с
обезщетението за забава върху главницата, така и “такса”, която отново обезщетява забавата
на длъжника. Това от своя страна води до неоснователно обогатяване на кредитора, като се
наблюдава значително неравновесие в правата на страните.
По изложените съображения, съдът приема, че заявлението следва да бъде
отхвърлено за сумите от 870,81 лв. – договорна компенсаторна неустойка и 250 лв. –
неустойка за забава.
Разноските за заповедното производство следва да бъдат редуцирани съобразно
съотношението между отхвърлената и уважената част от заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, т. е. съдът следва да отхвърли искането за сумата над 29,65 лв. до сумата от
52,07 лв. за държавна такса, както и за сумата над 28,47 лв. до сумата от 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение (определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № **** г. на ****, ЕИК **** за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против М. В. З., ЕГН ********** в ЧАСТТА относно: сумата
870,81 лв. – договорна компенсаторна неустойка, дължима и неплатена за периода от
26.05.2023 г. до 26.01.2024 г. и сумата 250 лв. – неустойка за забава, начислена еднократно на
01.10.2023 г. по договор за потребителски кредит № **** г., както и в частта за разноските за
сумата над 29,65 лв. до сумата от 52,07 лв. за държавна такса, както и за сумата над 28,47 лв.
до сумата от 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
3
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4