Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 250
гр. Свищов, 02.10.2012 год.
Свищовският районен съд в открито заседание
на 10.09.2012 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА РАДЕВА
при секретаря П.Б., като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 385 по описа за 2012 год., за да се
произнесе, взема предвид:
Жалба против НП № ВТ-2-СЦР-6/07.03.2012 г. на
началник РДНСК-СЦР.
Жалбоподателят арх. Ц.Й.В. обжалва
наказателното постановление, с което в качеството и на ********** и е наложено административно наказание глоба в размер на 1000
лева по изложени в жалбата съображения, като твърди , че същото е неправилно и
незаконосъобразно и моли съда да го отмени. В съдебно заседание редовно
призована се явява лично и с адв. Н. М. от ВТАК. Поддържа жалбата. Ответник жалба РДНСК-СЦР редовно
призован се представлява от ю.к. Мина П.. Оспорва жалбата и моли съда да
потвърди наказателното постановление като законосъобразно и правилно.
След като се запозна с представените по
делото доказателства, становището на жалбоподателя и разпита свидетелите, съдът
намери за установена следната фактическа обстановка:
С Наказателно
постановление НП № ВТ-2-СЦР-6/07.03.2012 г. на началник РДНСК-СЦР, издадено въз
основа на акт за установяване на административно нарушение №ВТ-2 от 06.02.2012
г. на арх. В. в качеството и на ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева за това, че при извършена
проверка по повод образувано административно производство по реда на чл. 216 от ЗУТ е установено, че на 20.07.2011 г. ********** Ц.В. е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност след представен
болничен лист рег.№ 589/11.07.2011 г.
издаден от КОЦ ЕООД гр.В.Търново , като на същата дата 20.07.2011 г. е издала
разрешение за строеж №63/20.07.2011 г. за „Основен ремонт на съществуваща
жилищна сграда и пристройка към нея намиращ се в ПИ с идентификатор 65766.702.4556
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Свищов, включен в УПИ с
административен адрес гр.Свищов, ул.Григор Стоянов №12 А” в период на отпуск
поради временна неработоспособоност, в
нарушение на чл.148 ал.2 от ЗУТ.
Актосъставителят Н.П.-
ст.инспектор в РДНСК- СЦР заяви в качеството си на свидетел в съдебно заседание,
че е съставил акта, тъй като по повод издадено от жалбоподателката разрешение
за строеж било установено, че по време на издаването му ********** е била в
болничен, което според него означава, че тя е нямала качеството на длъжностно лице. Св.Д.Т. е
гл.инспектор в РДНСК-СЦР. Според нея нарушението, за което е съставен АУАН е това,
че арх.В. в период на ползване на отпуск е издала разрешение за строеж, което
впоследствие било обжалвано именно на това основание. Св.Т.К. също работи в
РДНСК -СЦР и е присъствала при връчването на акта на жалбоподателката.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима. По същество е основателна.
Жалбоподателката е направила възражения, че АУАН не е съставен в нейно присъствие, което е съществено
процесуално нарушение.Съдът не споделя това становище, тъй като техническата
подготовка на акта, за което свидетелстваха св.Т. и К. преди пристигането на
жалбоподателката не е попречило по никакъв начин на възможността и да се
запознае със съдържанието му, да направи възражения и впоследствие да обжалва
наказателното постановление, тоест, не е нарушено по никакъв начин правото на
защита на административнонаказаното лице
. Твърди се още, че арх.В. не е получавала заповедта на началника на РДНСК, с
което се отменя като нищожно издаденото от нея разрешение за строеж, което пък
поставяло под съмнение въпроса къде е извършено нарушението и съответно кой е
местнокомпетентния съд за оспорване на наказателното постановление. При
служебната проверка на законосъобразността на съставения акт за установяване на
административно нарушение и издаденото
наказателно постановление съдът констатира, че е допуснато нарушение на чл.
42,т.3 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, като не е посочено къде е мястото на
извършеното нарушение. В конкретния случай е създадена неяснота, доколкото акта
е съставен на В. ***, където се предполага, че е работното и място и би
следвало да се издават съответните книжа. От друга страна по време на издаване на
разрешението за строеж, което е било обжалвано тя е била в болнични и се е
намирала в дома си в гр.Велико Търново, което е дало повод на актосъставителя
да издаде АУАН. Тъй като актосъставителят и наказващият орган не са посочили къде
е мястото на извършване на нарушението-дали в гр.Свищов или в гр.Велико Търново
, където съобразно спецификата на работата на ********** би могло да се
извърши визираното нарушение не може да се прецени кой е компетентният съд за
обжалване на наказателнто постановление. Въпросът не е дали е ограничено
правото на защита на жалбоподателката, тъй като тя все пак е депозирала жалба
пред РС Свищов, както е посочено в процесното НП, по -скоро би касаел валидността на издадения
съдебен акт, тъй като при всички случаи
компетентен съд е този, в чиито район е извършено административното нарушение.
От горното съдът намира, че като не е посочил съществен реквизит –място на
извършване на нарушението наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение,
което е достатъчно да породи за последица отмяната на наказателното
постановление. Следващото възражение е в насока, че не е осъществен състав на
административно нарушение по смисъла на ЗАНН на посочената като нарушена
разпоредба на чл.148,ал.2 от ЗУТ , тъй като на първо място безспорно било, че
жалбоподателката към момента на подписване на процесното разрешение за строеж е
била ********** на Общината и не е имало друг такъв изпълняващ длъжността
и на следващо място, тя е ползвала отпуск поради временна неработоспособност
поради заболяване, което не се е отразило на качеството на умствените и способности.Разпоредбата постановява, че разрешение за строеж се издава от главния архитект на
общината, а за градовете с районно деление - по решение на общинския съвет - от
главния архитект на района. От приетите доказателства по делото е безспорно, че към датата на издаване
на процесното разрешение за строеж арх.В. е изпълнявала длъжността **********.Обстоятелството, че е издала това разрешение по време
на болничен очевидно е било релевантно за неговата отмяна по реда на чл.216 от ЗУТ, като този индивидуален административен акт подлежи на обжалване пред
Административен съд Велико Търново, но сам по себе си това, че арх.В. е ползвала
някакъв вид отпуск не опорачава по никакъв начин съществуването на служебното и
правоотношение с Община Свищов и
качеството и на **********. От горното следва, че не е осъществен състава
на посоченото административно нарушение по чл.148,ал.2 от ЗУТ, тъй като
разрешението за строеж е издадено от арх.В. в качеството и на **********,
а не е издадено например от лице, заемащо длъжността „строителен инженер”.
Същевременно е посочено, че с това нарушение е осъществен състава на
чл.232,ал.1,т.2 от ЗУТ, който санкционира съгласуването, одобряването или
издаването на строителни книжа в нарушение на ЗУТ. Тъй като настоящата
инстанция прие, че не е извършено нарушение на чл.148,ал.2 от ЗУТ, респективно
не е извършено нарушение и на другата посочена норма чл.232,ал.1,т.2 от ЗУТ.
Жалбата е основателна, а наказателното постановление се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
ВТ-2-СЦР-6/07.03.2012 г. на началник РДНСК-СЦР, издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение №ВТ-2 от 06.02.2012 г., с което на Ц.Й.В.
с ЕГН ********** *** в качеството и на ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева за това, че
на 20.07.2011 г. е издала разрешение за
строеж №63/20.07.2011 г. за „Основен
ремонт на съществуваща жилищна сграда и пристройка към нея намиращ се в ПИ с
идентификатор 65766.702.4556 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Свищов, включен в урегулиран поземлен имот с административен адрес
гр.Свищов, ул.Григор Стоянов №12 А” в период на отпуск поради временна
неработоспособност в нарушение на чл.148
ал.2 от ЗУТ и чл.232,ал.1,т.2 от ЗУТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14 дневен срок от получаване на съобщението пред Великотърновски Административен
съд, чрез Районен съд Свищов.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: