Определение по дело №2657/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 139
Дата: 22 януари 2020 г. (в сила от 11 февруари 2020 г.)
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20197040702657
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

ПРОТОКОЛ

       

Година 2020,22.01.                                                                           град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                     ПЪРВИ административен състав       

На двадесет и втори януари                            две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                    

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

                                                                                                    

Секретар: Кристина Линова  

Прокурор: Андрей Червеняков  

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Димитър Гальов

Административно дело номер 2657 по описа за 2019 година.                     

На именното повикване в 15.30 часа се явиха:

 

ИЩЕЦЪТ А.Н.Т., редовно призован, явява се лично, доведен от ОЗ „Охрана“ – Бургас.

 

Съдът е ПРЕДОСТАВИЛ на основание чл.25, ал.1, изр.1, вр. чл.21, т.3 от ЗПрП, правна помощ на лишения от свобода А.Н.Т., ЕГН **********, изразяваща се в процесуално представителство по административно дело2657 по описа на съда за 2019г., до неговото приключване във всички съдебни инстанции. С уведомително писмо с вх.№ 12349 от 28.11.2019г. Съвет на Адвокатска колегия – Бургас определя за служебен защитник на ищеца адв.Ж.Х.Х.. С определение в закрито заседание от 29.11.2019г. съдът е назначил адв.Х. за процесуален представител на ищеца.

В съдебна зала присъства адв.Х..

 

ОТВЕТНИКЪТ Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София (ГДИН), редовно призован, не изпраща представител.

 

Окръжна прокуратура гр.Бургас се представлява от прокурор Червеняков.

Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните да изразят становище по хода на делото.

Адв.Х.: Няма процесуални пречки за даване ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

По хода на делото съдът намира, че не са налице процесуални пречки, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

 

Производството е образувано по искова молба от А.Н.Т., лишен от свобода, изтърпяващ наказание в Затвора- Бургас, против Главна ДирекцияИзпълнение на наказаниятапри Министерството на правосъдието гр.София. Претендира се обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева, които вреди били причинени през периода от 05.09.2019г. до 19.09.2019г. Обстоятелствата, на които се основава предявения осъдителен иск са изложени в първоначалната искова молба и направеното допълнително уточнение към нея, съдържащо се по делото, а именно с вх.№ 11910 от 18.11.2019г., като се иска осъждане на ответната страна да заплати обезщетение, за причинени вреди, „претърпени от действията и бездействията на длъжностни лица в ГДИН по време на изпълнение на дисциплинарно наказание в ЗатвораБургас за периода от 05.09.2019г. до 19.09.2019г .“ Направеното уточнение на исковата претенция бе докладвано по настоящото дело на 25.11.2019г., след постановяване на Определение № 2644 от 22.11.2019г. по адм. дело № 2782 от 2019г., което било образувано погрешно, въз основа на писменото уточнение на настоящата искова молба, с което определение съответно е прекратено това погрешно образуванодело / адм. дело № 2782 от 2019г./, между същите страни, със същото основание и по същото искане.

 

         В срока по чл. чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по иска, с приложени писмени доказателства.

         С Определението за насрочване  № 2659 от 25.11.2019г. съдът е разпределил доказателствената тежест в настоящото производство с указания за страните по делото и е освободил ищеца от внасянето на държавна такса.

В срока по чл. чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника по иска с приложени писмени доказателства. С отговора е направено искане от процесуалния представител на ответника, тъй като според него са налице две административни производство основани на едни и същи обстоятелства и еднакви страни, двете дела- настоящото и адм.дело № 2656 от 2019г. по описа на същия съд да се съединят, по реда на чл.213 от ГПК в общо производство.

 

СЪДЪТ, за да се произнесе по искането и във връзка с последващите процесуални действия, съобрази следното:

ПРОЧЕТОХА СЕ в днешното съдебно заседание, както следва:

ИСКОВАТА МОЛБА, въз основа на която е образувано настоящото дело / с № 2657 от 2019г./ и ИСКОВАТА МОЛБА, по която е образувано адм.дело № 2656 от 2019г. по описа на настоящия съд, заверено копие от която бе изискана  и приложена по това дело.

Действително, с оглед приложените писмени доказателства се констатира, че в Административен съд гр.Бургас е образувано и друго производство, а именно административно дело № 2656 от 2019г. по искова молба на А.Н.Т., с идентично съдържание с настоящата ИМ.

 С Разпореждане № 7 от 02.01.2020г. съдът е предоставил възможност на ищеца най-късно до днешното съдебно заседание да уточни причината, поради която е предявил две отделни искови молби, съдържащи едни и същи обстоятелства, срещу ГДИН, с искане за обезщетение за причинени имуществени вреди.

Адв.Х.: Не съм запознат за друго образувано дело.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че следва да се обединят в едно производство двете дела № 2657/2019 и № 2626/2019 на Административен съд – Бургас. Те са с еднакъв предмет и следва да се обединят.

ИЩЕЦЪТ: Аз смятах, че не са едни и същи исковите молби, но излиза, че са едни и същи. Заблудил съм се. Мисля, че съм пуснал друга искова молба. Казаха, че са ми загубили писмото и след това писах пак.

 

СЪДЪТ, като взе предвид направеното изявление от ищеца след прочитане съдържанието на двете искови молби, взе предвид указаното в закона, че за да се съединят двете административни производства в едно общо дело, съгласно чл.213 от ГПК, субсидиарно приложим в настоящия процес на основание чл.144 от АПК, следва да са налице висящи две или повече дела, в които участват едни и същи страни като ищец и ответник или които имат връзка помежду, поради което съдът може да съедини тези дела в едно производство за общо произнасяне по претенциите. В настоящият случай съдът намира, че предвид коментираното съдържание на двете искови молби, тази хипотеза не е налице. И в двата случая исковите претенции се основават на едни и същи обстоятелства, които обосновават вреди настъпили в посочения времеви диапазон от едни и същи действия или бездействия на служители на ГДИН, във връзка с медицинското обслужване на лишения от свобода, поради което не би могло да се приложи хипотезата на чл.213 от ГПК. Този институт е меродавен, когато са налице две или повече дела с различен предмет, но с еднакви страни, които евентуално имат връзка помежду си и за правилното им решаване е целесъобразно съединяване на производствата. В случаят, не само страните, но и предмета на двете описани дела е един и същ – обезщетение на ищеца за едни и същи неимуществени вреди, настъпили вследствие на действия/бездействия на служител на ГДИН по повод медицинското обслужване на ищеца в посочения времеви диапазон, по време на изтърпяване на наложено наказание. В този смисъл, образувани са две дела с еднакви страни и въз основа на идентични обстоятелства и предмет, а и искането е едно и също- присъждане на обезщетение. Не е налице основание за съединяване на делта, а за прекратяване на второто образувано дело, тъй като адм. дело № 2656 от 2019г. е предходно, както става ясно от неговия пореден номер. Повторната искова молба следва да бъде оставена без разглеждане и делото бъде прекратено, респективно исковата претенция на ищеца следва да бъде разгледана по първоначално образуваното адм. дело № 2656 от 2019г, висящо към настоящият момент, насрочено за разглеждане в открито заседание на 03.02.2020г.

В допълнение на изложеното, следва да се посочи, че би било налице евентуално основание за съединяване на делата, ако в една от двете искови молби бе претендирано ЧАСТИЧНО обезщетение на причинените вреди, но такова не се констатира нито от съдържанието на исковите молби, нито от направеното в днешно съдебно заседание изявление на ищеца, т.е. същият е предявил иска си ИЗЦЯЛО, но два пъти- за обезщетяване на едни и същи вредоносни последици, чието настъпване се твърди вследствие на едни и същи обстоятелства, във връзка с действията/бездействията на служител на ГДИН- медицински специалист, което е процесуално НЕДОПУСТИМО. Противното би означавало да се постановят отделни съдебни актове по една и съща цялостна претенция /обезщетяване на неимуществени вреди/, произтичащи от едни и същи обстоятелства, в производство между идентични страни, което би било в разрез с императивните норми на процесуалния закон.

По изложеното и на основание чл.126, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на А.Н.Т. с вх.№ 11413/06.11.2019г. по описа на Административен съд гр.Бургас, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 1300 лева, за твърдени неимуществени вреди, подадена против ГД“Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието- гр.София.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2657 от 2019г. по описа на Административен съд- гр.Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от днес за присъстващите страни и в 7-дневен срок от получаване на съобщението от ответната страна /ГДИН/, пред тричленен съдебен състав на Административен съд -гр.Бургас.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

 

Заседанието приключи в 15.50 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: