Решение по дело №994/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 71
Дата: 15 февруари 2023 г.
Съдия: Вера Коева
Дело: 20221200500994
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Благоевград, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева

Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20221200500994 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Потребителна кооперация
„***“ - в ликвидация, ЕИК ***, седалище и адрес на управление с.***,
представлявано от Б.А.Ц. - ликвидатор, чрез адв.И. Н., БАК срещу Решение
№ 900151/11.05.2022г., постановено по гр.д. № 281/2021г. по описа на РС-С..
В жалбата се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното решение. Жалбоподателят релевира
съображения за основателност и доказаност на предявения иск, с което
мотивира искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което предявената претенция бъде уважена изцяло. Претендира
съдебни разноски за две инстанции. Не прави доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна депозира писмен
отговор, с който мотивира становище за неоснователност на жалбата. Прави
искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Не прави доказателствени искания. Претендира съдебни
разноски за въззивно производство.
Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и
съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е образувано по искова молба на ПК „***“-в
ликвидация, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с.***“, № 10,
представлявана от ликвидатора Б.А.Ц., срещу община С., с БУЛСТАТ:***, с
адрес: с.С., пл.“***“, № 1,представлявана от кмета на общината, с която е
предявен иск за установяване правото на собственост върху мазето и първи
1
етаж от двуетажна сграда с идентификатор 51737.500.8.1 по КККР на с.Н.,
община С., със застроена площ от 128кв.м., брой етажи-2, предназначение-
административна, делова сграда, разположена в поземлен имот с
идентификатор 51737.500.8, и върху сграда с идентификатор 51737.500.8.2 по
КККР на с.Н., община С., със застроена площ от 20кв.м., брой етажи-1,
предназначение-друг вид обществена сграда, разположена в поземлен имот с
идентификатор 51737.500.8.
С влязло в сила определение от 05.03.2021г. производството по делото е
прекратено в частта относно предявения иск за установяване правото на
собственост върху дясната част от първи етаж на двуетажна сграда с
идентификатор 51737.500.8.1 по КККР на с.Н., община С., която част
представлява магазин с площ от 60кв.м., поради недопустимост на иска.
С протоколно определение от 03.02.2022г. е допуснато изменение на
предявения иск от установителен в осъдителен.
С обжалваното решение № 900151/11.05.2022г. е отхвърлен като
неоснователен, предявения иск от ПК „***“-в ликвидация, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: с.***“, № 10, представлявана от
ликвидатора Б.А.Ц., срещу община С., с БУЛСТАТ:***, с адрес: с.С.,
пл.“***“, № 1, представлявана от кмета на общината, за признаване правото
на собственост и предаване владението върху мазето и лявата (източна) част
от първи етаж, ползвана за пивница/клуб на пенсионера, на двуетажната
сграда с идентификатор 51737.500.8.1 (петдесет и една хиляди седемстотин
тридесет и седем точка петстотин точка осем точка едно) по КККР на с.Н.,
община С., одобрени със заповед № 18-3781/08.04.2019г. на началника на
СГКК-Благоевград, със застроена площ от 128 (сто двадесет и осем) кв.м.,
брой етажи-2 (два), предназначение-административна, делова сграда,
разположена в поземлен имот с идентификатор 51737.500.8 (петдесет и една
хиляди седемстотин тридесет и седем точка петстотин точка осем), при
съседи на частта: на същия етаж-магазин, отдолу-мазе, отгоре-Кметството на
с.Н., и върху сграда с идентификатор 51737.500.8.2 (петдесет и една хиляди
седемстотин тридесет и седем точка петстотин точка осем точка две) по
КККР на с.Н., община С., одобрени със заповед № 18-3781/08.04.2019г. на
началника на СГКК-Благоевград, със застроена площ от 20 (двадесет) кв.м.,
брой етажи-1 (един), предназначение-друг вид обществена сграда,
разположена в същия поземлен имот.
Със същото решение е признато за недоказано оспорването истинността
на акт за публична общинска собственост № 1532/02.01.2020г.
От събраните писмени и гласни доказателства от първонистанционният
съд се установява, че през 1970г. местното общинско-партийно ръководство
решило да се построи на трудови начала обществена сграда в селото, в която
да се помещават канцелариите на управляващите и да има складове на
Горското стопанство, а под тях-киносалон, но по-късно решили на първия
етаж от сградата вместо складове да бъде магазин и кръчма, тъй като
магазинът в селото до този момент се е помещавал в частна сграда.
Бригадирът на селото-св.Добри И., организирал хората и те започнали
строежа на доброволни начала, като хората сами направили тухлите и
започнали да работят на строежа безвъзмездно, като използвали и материали,
предоставени от Горското стопанство в селото. Строителството започнало без
участието на техник, който дошъл-св.Х. (служител на Горското стопанство),
след като сградата била изградена до първи етаж. Тя планувала как да се
довърши сградата и започнала да изписва материали и надници на
работниците от този момент. От изграждането на сградата до настоящия
момент западното помещение от първия етаж се ползва за магазин, като до
него помещението е Клуб на пенсионера (свидетелските показания). През
1988г. общината извършва ремонт на сградата (св.К., св.И.). След строежа на
тази сграда била изградена и малка постройка-за тоалетна, с материали на
2
Горското стопанство (показанията на водените от ответника свидетели).
От приетия като писмено доказателство счетоводен амортизационен
план за 2018г. на ПК „***“-с.С. се установява, че в него е включен и смесен
магазин в с.Н., представляващ част от търговска сграда, с посочена дата на
придобиване и въвеждане-01.12.1970г., инвентарен № 03035. Магазинът в
с.Н. фигурира и в справката за дълготрайни активи за 2018г. на ПК „***“-с.С..
Видно от представените отчети за търговските заведения за обществено
хранене и представените отчети за магазинната мрежа на ПК“***“-с.С. към
1984г., 1985г., 1986г., 1987г. , 1988г. е, че в тях са включени пивница с площ
от 48кв.м. в с.Н., смесен магазин с площ от 133кв.м. в с.Н., магазин- хляб и
хлебни изделия в с.Н. с площ от 12кв.м. Видно от представения ревизионен
акт от 1981г. на ПК „***“-с.С. и приложение № 26-справка за извършените
инвентаризации и установените резултати през време на финансовата ревизия
е, че са проверени 2 обекта в с.Н.-хлебопродавница и смесен магазин и са
установени излишъци в смесения магазин, както и извършена инвентаризация
през 1981г.
ПК“***“ има незаплатени задължения към община С. за такса битови
отпадъци за 2019г. и 2020г. по партида 2839- с.Н. (представената справка).
На 07.02.2019г. между „Потребителна кооперация „***“, ЕИК:***, от
една страна като наемодател, и Областен кооперативен съюз-Благоевград,
ЕИК:***, от друга страна като наемател, е сключен договор за наем на
недвижим имот, по силата на който наемодателят е предоставил на наемателя
за временно и възмездно ползване следния недвижим имот-магазин,
представляващ дясната част от първи етаж на двуетажна сграда, находяща се
в с.Н., община С., разположена според скица в ПИ № 24, с площ от 60кв.м.,
където на втория етаж от сградата е разположено кметството на с.Н..
На 02.01.2020г. е съставен акт № 1532 за публична общинска
собственост, на основание чл.2, ал.1, т.5 във вр. с чл.3, ал.2, т.2 от ЗОбС,
относно поземлен имот с идентификатор 51737.500.8 по КККР на с.Н., ведно с
построените в него сгради: сграда с идентификатор 51737.500.8.1 и сграда с
идентификатор 51737.500.8.2. Първата описана в този акт сграда е
двуетажна, със застроена площ от 128кв.м., с предназначение-
административна, делова сграда, а втората описана в този акт сграда е
едноетажна, със застроена площ-20кв.м., с предназначение-друг вид
обществена сграда (представените скици). Комисия, назначена със заповед на
кмета на община С., е установила, че част от първи етаж на тази сграда
(помещение разположено в северозападната му част) се ползва от „***“-
ЕООД (представения протокол от 24.02.2020г.), като на 24.02.2020г. между
Комисията към ОбА-С. и „***“-ЕООД е съставен приемо-предавателен
протокол за ползвананата част от сградата.
За търговска сграда в с.Н., с площ от 124кв.м., триетажна, построена
1971г., предоставена на Горско стопанство с.Ц., е съставен акт за държавна
собственост на недвижим имот № 556 от 09.10.1995г.
На 27.08.2020г. е бил насрочен въвод във владение от ЧСИ Ш.Д. по
изп.д.№235/2020г., въз основа на издаден изпълнителен лист по решение №
607/10.03.2020г. на Районен съд-С., постановено по гр.д.№ 1345/2019г. по
описа на същия съд, за предаване от „***“-ЕООД на Областен кооперативен
съюз-Благоевград владението върху предоставения му по силата на договор за
наем от 01.04.2019г. недвижим имот, представляващ търговски обект-
магазин, със застроена площ от около 60кв.м., разположен в дясната част на
първи етаж от двуетажна масивна сграда, находяща се в центъра на с.Н.,
община С., в поземлен имот № 24 по околовръстния полигон на селото, при
съседи на обекта: на същия етаж-клуб на пенсионера, под обекта-мазе, над
обекта-Кметството на с.Н. (представеният протокол за въвод във владение).
Този обект е идентичен с обекта описан в приемо-предавателния протокол от
24.02.2020г. (удостоверение от община С.). Съдебният изпълнител е отложил
3
извършването на принудителното действие, поради владението на имота от
община С., която е заявила собственически права (представеният протокол от
27.08.2020г.).
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва
да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната
жалба относно правилността му в оспорваната част на поддържаните в
жалбата основания.
По същество на оспорванията:
За да отхвърли предявеният иск първоинстанционният съд е приел, че
ищецът не е установил фактическия състав на поддържаното придобивно
основание – чл.2, ал.3 ЗОС /отм./.
В хода на процеса искът е изменен и поддържан като осъдителен –
чл.108 ЗС. Фактическият състав на иска включва кумулативно установяване
фактът, че ищецът е собственик на соченото основание за придобиване на
права, че имотът се владее от ответната страна и това се осъществява без да е
налице правно основание, което да го оправдава.
Съгласно чл.2, ал.3 от ЗОС /отм.ДВ, бр. 101 от 2004 г.) не са общинска
собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на
сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли
1991 г., включително и прилежащият терен.
Цитираната разпоредба урежда самостоятелно основание за
придобиване на право на собственост. Нормата на чл.2, ал. 3 ЗОбС е
реституционна и отмяната й през 2004 г. не води до изгубване на
възникналото по силата на закона право на собственост върху прилежащия
терен, като запазването на това право се потвърждава и с разпоредбата на пар.
26 от ПЗР на ЗИДЗК , доколкото нормата е материална и отмяната й няма
обратно действие /така Определение № 60374 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 2725/2021 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Маргарита Соколова;
Решение № 13 от 28.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1527/2020 г., II г. о., ГК,
докладчик съдията Гергана Никова; Определение № 237 от 19.05.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 727/2020 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Камелия
Маринова и мн.др./.
Фактическият състав на заявеното придобивно основание – чл.2, ал.3 ЗОС
/отм./ включва установяване на факта на извършване на строителство до
13.07.1991 г. на сграда или постройка, което да е осъществено от
кооперативната организация със собствени средства /така Решение № 180 от
7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 315/2017 г., I г. о., ГК и др./. Разпоредбата на
чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОбС установява самостоятелно, изрично предвидено в
закона основание за придобиване право на собственост, за осъществяването
на което е ирелевантно дали към момента на изграждането на постройките е
съществувало правно основание кооперацията да придобие правото на
4
собственост върху построеното, в какъвто смисъл са и решение №
66/29.07.2010 г. на ВКС, IV ГО по гр. д. № 4459/2008 г.; решение №
404/19.01.2010 г. на ВКС, I ГО по гр. д. № 4205/2008 г., постановени по реда
на чл. 290 ГПК/. Обстоятелството дали в полза на кооперацията е било
надлежно учредено право на строеж също е ирелевантно, в какъвто смисъл и
решение № 42/13.08.2010 г. на ВКС, I ГО по гр. д. № 121/2009 г.; решение №
255/17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 89/2009 г., I ГО и решение №
768/02.11.2010 г. по гр. д. № 1958/2009 г. на ВКС, I ГО, постановени по реда
на чл. 290 ГПК. Разпоредбата установява като единствено изискване за
придобиване на собствеността построяването на сградите от кооперациите с
техни средства и следователно това е единственият юридически факт, на
чието осъществяване законодателят придава правно значение и го обвързва с
настъпването на предвидената в закона правна последица по придобиване на
субективни права /така Решение № 305 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1421/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова; решение №
186/25.07.2012 г. по гр. д. № 83/2012 г., ВКС, II г. о.; Определение № 310 от
1.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4362/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията
Камелия Маринова/.
Жалбоподателят не установи пълно и главно придобиване на имота на
основание чл.2, ал.3 ЗОС /отм./, тъй като не доказа , че процесните сгради -
мазето и лявата (източна) част от първи етаж, ползвана за пивница/клуб на
пенсионера от двуетажната сграда с идентификатор 51737.500.8.1, със
застроена площ от 128 и сграда с идентификатор 51737.500.8.2 по КККР на
с.Н., община С., със застроена площ от 20 кв.м., са изградени със средства на
кооперацията.
Свидетелите по делото не установиха, че процесните сгради и
помещения са построени изключително със средства на кооперацията до
релевантния момент - 13.07.1991г. Събраните гласните доказателства
установиха, че сградата е посторена изцяло с доброволен труд на местното
население, както и с материали и работници от местното Горско стопанство.
Св.Х. посочва в показанията си, че през 70-те години ръководството на с.Н.
решило да изгради обществена сграда, като към този момент е работела в
Горско стопанство като техник. По време на изграждане на сградата е била в
майчинство, но след връщането й била избита вече първа плоча на сградата.
Получавала указания от началниците си за изграждане отгоре на канцеларии,
необходими за служителите им и заседателна зала , а отдолу първоначално
било склад, а впоследствие се обособил магазин и пивница. Впоследствие
сградата била подсилена с нови колони. Свидетелката изтъква, че по указания
на началните й са изписвани материали за първия етаж. Строежът на цялата
сграда е извършен от местните хора.
Св. К. също потвърждава, че строежът на сградата е извършен с
доброволен труд на населението през 70-те години и по инициатива на
местните ръководства – партийно, стопанско и административно, както и че
две от лицата, които тогава са правили тухли за сградата са се оплаквали, че
все още не съм им били платени, а указанието за изработката на тухлите е
било дадено от тогавашния пълномощник на селото И.Д.. По същият начин е
била изградена и тоалетната, като през 1988г. на сградата е направен основен
ремонт от община С.. Св.И. сочи, че е бил един от инициаторите за
построяване на сградата и тоалетната в близост до нея, като е участвал в
изграждането им в качеството му на бригадир към Горското стопанство и
съвместно с други лица, организирал две бригади. Изграждането станало на
трудови начала, с доброволен труд на хората. Циментът бил предоставен от
Горското , а тухлите изработени на трудови начала в училището. Св.Дончев
също потвърждава изграждането на процесната сграда с доброволен труд на
хората и с активната помощ на местното Горско стопанство. След
изграждането на сградата по решение на местното селско ръководство и по
5
настояване на населението е била предоставена за магазин на кооперацията.
Свидетелят е категоричен, че кооперацията не е предоставяла средства за
изграждане на сградата и в частност на целия първия етаж и мазето, както и
на тоалетната. Лицата, участвали в строежа, са били работна сила и
материали от Горското стопанство.
Всички разпитани свидетели, чиито показанията са логични,
последователни и взаимно допълващи се, установяват, че спорните вещи
процесната част от първия етаж на сградата - мазето и лявата (източна) част
от първи етаж, ползвана за пивница/клуб на пенсионера от двуетажната
сграда и допълнителната такава /тоалетна/ са изградени с доброволен труд на
местното население, както и с материали и труд на местното Горско
стопанство. Едва след изграждането на сградата по настояване на местното
население първият етаж е предоставен на кооперацията, като една част е
обособена за магазин, а другата за пивница и сега клуб на пенсионера.
Практиката на ВКС приема, че установяване произхода на средствата
може да стане не само с писмени доказателства, но и с гласни
доказателствени средства, тъй като за установяване на тези обстоятелства
няма забрана, нито има изискване строителството да е законно /решение №
186/25.07.2012 г. по гр. д. № 83/2012 г., II г. о. ; Определение № 60362 от
15.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2063/2021 г., II г. о., ГК, докладчик
председателят Камелия Маринова. В тази връзка е неоснователно
оспорването от жалбоподателя за неправилно установена фактическа
обстановка, че са кредитирани само свидетелските показания и само с тях не
може да се приеме за достоверно произхода на средствата за изграждането на
сградата.
Не може да обоснове фактическият извод относно произхода на
средствата и оттам и за осъществяване на придобивното основание на чл.2,
ал.3 ЗОС /отм./ - изграждане на спорните вещи със средства на кооперацията
съставянето и представяне по делото като писмени доказателства от самия
ищец на счетоводен амортизационен план за 2018г., справка за дълготраен
актив за 2018г., представените отчети за търговски заведения за периода 1988
– 1988г., както и ревизионен акт от 24.09.1981г. Посочените писмени
документи са съставени от ищеца. Отделно от това – представляват
документи, съставени съобразно националния счетоводен стандарт и
ЗСчетоводството, но в тях не е посочено основанието за заприходяване на
спорните имоти, вкл. и на средствата, необходими и предназначени за
изграждането им . За тази цел не са представени и няма данни за съставени
извлечение от счетоводни сметки, които за удостоверяват действия на
извършване на разходи от собствени средства на кооперацията, във връзка с
влагането на средства и материали от кооперацията за придобиване именно
на спорните вещи като дълготрайни активи.
Част от тези писмени доказателства - счетоводен амортизационен план
за 2018г., справка за дълготраен актив за 2018г. са с дата, различна от
меродавната 13.07.1991г. и в този смисъл не могат да установят произхода на
средствата именно към тази дата.
Независимо от това, в представените от жалбоподателя писмените
доказателства не се съдържат данни, които да установят пълно и главно факта
на произхода на средствата за изграждане на сградата и че тези средства са
били собствени именно на кооперацията.
Твърдяното придобивно основание следва да се установи пълно и
главно от ищеца, доколкото първият елемент от фактическия състав на
ревандикационния иск включва положително установяване на права. Ето
защо в случая не може да се счете, че спорните вещи са изградени със
собствени на кооперацията средства, въз основа на предположения относно
факти и по специално на участие на членове на кооперацията в довършителни
дейности по обособяване на помещения на първия етаж в сградата и оттам
6
трансформиране на изграденото в собственост на жалбоподателя на соченото
основание. Вземане на решение за предоставяне на помещения от сградата за
ползване на кооперацията също няма отношение към установяване на факта
на произхода на средствата за построяване на сградата. Доказателствено
значение за установяване фактът на произхода на средствата за строежа на
сградата няма и обстоятелството дали , кога и от кого са били заплащани
данъци за сградата. Плащането на данъци няма като правна последица
придобиване на субективни права на собственост.
Правилно е признато за недоказано оспорването на съставения от
въззваемата страна акт за публична общинска собственост №
1532/02.01.2020г., доколкото ищецът не установи придобиване на спорните
вещи на противопоставимо на ответната община правно основание.
Предвид изложеното, жалбоподателят не установи, че е собственик на
поддържаното основание, поради което не е налице в пълнота фактическият
състав на ревандикационния иск. Ето защо оспорването е неоснователно, а
обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди.
По разноските:
С оглед изхода от обжалването на въззиваемата страна се дължат
разноски. Тази страна е поискала такива, но не е представила доказателства за
направени разноски за въззивното обжалване конкретно по вид и размер,
поради което такива не се присъждат.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 900151/11.05.2022г., постановено по гр.д.
№ 281/2021г. по описа на РС С..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в едномесечен срок
от получаване препис от страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7