Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: 47 , 26.03.2020г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На пети март през 2020 година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Наталия Тодорова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 806 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба от АД
“Енерго-Про Продажби”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна 9009, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик” 258, представлявано от
Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия - членове на
Управителния съвет, действащи чрез упълномощен юрисконсулт М.Й.М., ЕГН-**********
против Л.И.Ч.,
ЕГН-********** ***, за установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът
дължи на ищцовото дружество заплащане на сумата
в общ размер на 266.08 (двеста шестдесет
и шест лева и 08 ст) лева за обект на
потребление, находящ се в гр.Исперих, ул., О, ПОСТОРЙК, с абонатен
номер: 0406101246, клиентски номер: 1800088399,
в която сума са включени неплатени
фактури, издадени в периода от 13.08.2018г.
до 15.10.2018г., за сумата от 253.96 (двеста петдесет
и три лева и 96 ст) лева, представляваща главница за консумирана и незаплатена
електрическа енергия и такса възстановяване, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер
на 12.12 (дванадесет лева
и 12 ст)
лева,
представляваща сбор от мораторната лихва по всяка една фактура за периода от
датата на падежа й до 22.03.2019г., както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за същото вземане до окончателното му изплащане. В исковата молба се
твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество, с
посочения горе клиентски номер във връзка с продажба на ел.енергия за посочения
обект на потребление, които облигационни отношения се регламентират от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото
дружество, приети на основание чл.98а от Закона за енергетиката (ЗЕ) от УС на
дружеството и одобрени от ДКЕВР, понастоящем КЕВР.
Ответникът не изпълнил задължението си да
заплаща доставената и консумирана от него
ел.енергия за процесния период, съобразно договорените условия, поради което
ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл.410 от ГПК се снабдило
със Заповед за изпълнение на парично задължение за същото вземане по ч.гр.д.№ 278/2019г.
по описа на РС-гр.Исперих. Ищецът твърди, че поради
подадено възражение от длъжника, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение, е депозирал
в срок настоящия иск за установяване на вземането си. В съдебно заседание, въз основа на ангажирано писмено становище вх.№ 951/04.03.2020г.,
ищцовото дружество чрез процесуалния си представител, признава извършено от
ответника плащане на претендираните задължения
след подаването на исковата молба, което счита за признание относно
основателността на исковата претенция и моли в тази връзка съдът да уважи
изцяло предявения иск, както и да присъди в полза на дружеството сторените и останали неизплатени от ответника разноски по
заповедното и по настоящото исково производство, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение, дължимо на основание чл.78, ал.8 от ГПК във
вр. с Наредбата за заплащане на правната помощ, приета с ПМС №
4/06.01.2006г., съгласно представен от страната Списък за разноски.
В срока за
писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът Л.И.Ч., ЕГН-********** ***, редовно
призован, не представя писмен отговор, не прави искания и възражения, но в съда
е представен платежен документ – Вносна бележка от 06.11.2019г. за извършено
плащане на претендираните суми по делото – обща сума от 431.39 лева, включващи
253.96 лева – главница и 167.43 лева - лихва и такси. В съдебно заседание
ответникът се явява лично, като потвърждава извършеното плащане и предоставя на
съда да реши спора по същество.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Ищцовото дружество “Енерго-Про Продажби” АД –
гр.Варна осигурява снабдяването с електрическа енергия, като всеобщо предлагана
услуга по смисъла на Закона за енергетиката, на потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа на “Енерго-Про Мрежи” АД-гр.Варна срещу
заплащане, като я закупуват от дружеството-снабдител, осъществяващо
териториално обособена дейност. В тази връзка е безспорно, че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по силата на сключения между тях договор за продажба на
електрическа енергия при публично известни общи условия, по силата на които ответникът
е потребител на ел.енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ) и
клиент на ищцовото дружество за описания в исковата молба обект на потребление,
находящ се на адрес в гр.Исперих, обл.Разградска, абонатен номер:
**********, клиентски номер: **********.
Видно
от представеното извлечение от сметка към 22.03.2019г. и описаните в него, и
приложени по делото фактури, издадени за периода от 13.08.2018г. до
15.10.2018г., е отчетена за посочения обект на потребление консумация на
ел.енергия, както следва:
- по Фактура №
ФП0269775096/13.08.2018г., с падеж – 03.09.2018г. за сумата от 127.07 лева, за
период от 28.06.2018г. до 27.07.2018г.
- по Фактура №
ЛП3223731578/13.08.2018г., с падеж – 12.09.2018г. за сумата от 0.56 лева,
представлваща обезщетение за забава;
-
по Фактура № ТП3301398056/26.09.2018г., с падеж – 26.09.2018г. за сумата от
19.00 лева, представляваща такса за възстановяване на захранването;
-
по Фактура № ФП0270932852/13.09.2018г.,
с падеж – 01.10.2018г.
за сумата от 100.50 лева, за период от 28.07.2018г.
до 27.08.2018г. и
- по Фактура №
ФП0272097823/15.10.2018г., с падеж – 01.11.2018г. за сумата от 6.83 лева, за
период от 28.08.2018г. до 26.09.2018г.
Според същите документи,
ищцовото дружество е доставяло в полза на ответника и е отчетена консумирана електрическа
енергия за посочения обект на потребление, като консумацията е отчитана
ежемесечно и са издадени цитираните горе фактури за съответните периоди,
относими към периода на исковата претенция.
Поради
неплащане в срок от страна на ответника на обсъдените горе парични задължения,
ищцовото дружество предприело постъпки и със Заявление вх.№ 1420/04.04.2019г.
сезира заповедно производство по ч.гр.д.№ 278/2019г. по описа на РС-гр.Исперих,
по което и по реда на чл.410 от ГПК се снабдява със Заповед от 05.04.2019г. за
изпълнение на парично задължение, възлизащо в размер на 253.96 (двеста петдесет
и три лева и 96 ст) лева, представляваща
главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия по фактури,
издадени в периода от 13.08.2018г. до 15.10.2018г, мораторна лихва върху главницата в общ размер
на 12.12 (дванадесет лева и 12 ст) лева, считано от 03.09.2018г. до
22.03.2019г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 04.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
както и направени по делото разноски в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева –
дължима ДТ и дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 (петдесет)
лева. Тъй като Заповедта е връчена на
длъжника (ответника по настоящото дело)
при условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК и по указание на
съда, дадено по реда на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК (изм. ДВ
бр.86/27.10.2017г., в сила от 31.10.2017г.) с Разпореждане от 04.09.2019г., ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на
вземането си.
В хода на
настоящото съдебно производство длъжникът Л.И.Ч.,
ЕГН-**********, е изплатил изцяло задълженията си по процесните Фактури,
като представя Вносна бележка от 06.11.2019г. за извършено плащане на
претендираните суми по делото – обща сума от 431.39 лева, включващи 253.96 лева
– главница и 167.43 лева - лихва и такси. Ицовата страна признава изцяло извършеното
плащане, но претендира като неизплатени и дължими направените разноски по заповедното
производство и по настоящото исковото производство, образувани по повод
събиране на процесните вземания. Представя извлечение по Фактури и плащания към
28.02.2020г., което установява, че задълженията по процесните фактури, обсъдени
по-горе, са изцяло изплатени на 06.11.2019г., като е платена сума в размер на
356.39 лева.
В
производството по настоящото дело ищцовото дружество е направило съдебни
разноски в размер на 75.00 лева - доплатена ДТ при образуване на исковото
производство. Претендира и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150.00
лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК
във връзка с чл.7, ал.5 и ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за които разноски представя Списък по
чл.80 от ГПК. Ответникът не е направил разноски по делото.
Въз основа на така
изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск за установяване на парично вземане е допустим и
намира правното си основание в разпоредбата на чл.422 от ГПК. Същият е предявен
в срока по чл.415, ал.4 от ГПК при спазване указанието на РС-гр.Исперих по
Разпореждането от 04.09.2019г. по ч.гр.д.№ 278/2019г. по описа на съда, дадено
към заявителя и ищец в настоящото производство “Енерго-Про Продажби”
АД-гр.Варна. При условията на чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от
момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК – 04.04.2019г.
Разгледан по същество –
искът е неоснователен.
Безспорно установените по
делото фактически обстоятелства сочат на възникнало и съществуващо между
страните договорно правоотношение за продажба на електрическа енергия. В
качеството си на снабдител и продавач на електрическата енергия, ищцовото
дружество доставяло такава на ответника, която той консумирал през поцесния
период от
28.06.2018г.
до 26.09.2018г. (съответно
13.08.2018г.-15.10.2018г. по дати на издаване на фактурите за консумирана
електроенергия и дължима такса за възстановяване на захранването), но
не заплатил своевременно дължимата за нея цена. Дължимите от потребителя Л.И.Ч., ЕГН-********** суми за процесния период са му съобщавани от Продавача при условията и по
реда на чл.18а от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на “Енерго-Про Продажби” АД чрез представените по делото фактури, като
от своя страна потребителят е следвало да заплати използваната електрическа енергия
по начина и в сроковете, посочени във Фактурата, съгласно чл.29 във вр. с
чл.18, т.2 и в изпълнение на задължението му по чл.17, т.2 от същите Общи
условия. Съгласно чл.26, ал.6 от същите ОУ, неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в срок, а
съгласно чл.38 от ОУ – при неизпълнение на задължението си за плащане в срок,
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки прсрочен
ден.
При спазване
правилата за разпределяне на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), в
тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил паричното
си задължение към ищеца, като е заплатил дължимата цена на кансумираната от него
електреческа енергия или са настъпили други правопогасяващи задължението му
обстоятелства. Същият ангажира пред съда такива доказателства за извършено плащане, като е направено и признание от
ищеца на неизгодните за него факти, а именно извършено от ответника на
06.11.2019г., т.е. след завеждането на иска,
плащане на претендираните от ищеца вземания по процесните фактури,
което следва да се вземе предвид от съда при условията на чл.235, ал.3 от ГПК,
имащо значение за спорното право.
По
този начин се налага извода за неоснователност на предявения от ищеца
установителен иск поради недължимост на претендираните от него парични
вземания, вследствие издължаването им в хода на съдебното производство, респ.
искът следва бъде отхвърлен.
Доколкото
този изход на делото е обусловен от действия на ответника, извършени след
завеждането на иска (предвид, че е погасил в хода на съдебното производство
претендираните вземания), т.е. с поведението си е дал повод за завеждане на
делото и по аргумент на противното от чл.78, ал.2 от ГПК, съдът прецени, че дължи
на ищеца направените от него съдебни и деловодни разноски в настоящото
производство, вкл. и тези по заповедното производство – арг. от ТР № 4/2013 от
18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12), съразмерно на уважената част от иска, т.е. изцяло. Същите са
доказани в общия размер от 150.00 лева, в това число заплатената ДТ от 100.00
лева (25.00 лева по заповедното производство и 75.00 лева – доплатена ДТ по
исковото производство) и дължимото възнагаждение за юрисконсулт на заявителя по
заповедното производство в размер на 50.00 лева, присъдено по заповедното
производство.
Предвид,
че ответникът представя доказателства за извършено плащане след завеждане на
иска в общ размер на 431.39 лева, включващи 253.96 лева – главница и 167.43
лева - лихва и такси, а по представеното от ищеца извлечение по Фактури и
плащания към 28.02.2020г., е погасил изцяло задълженията си със сумата от
356.39 лева, то от общо платената от ответника сума по Вносната бележка остава
неотчетена такава от 75.00 лева, която съдът приема, че покрива и направените
от ищеца разноски по заповедното производство.
По
този начин ответникът остава задължен да заплати на ищцовата страна единствено
претендираните разноски по исковото производство, включващи доплатената ДТ от
75.00 лева при завеждане на иска и претендираното юрисконсулско възнаграждение
по исковото производство, дължимо в размера от 150.00 лева, на основание чл.78,
ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
или общо дължими разноски в размер на 225.00 лева.
Воден от изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от АД “Енерго-Про Продажби”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна 9009, Варна
Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик” 258, представлявано от Пламен Стоянов
Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия - членове на Управителния
съвет, действащи чрез упълномощен юрисконсулт М.Й.М., ЕГН-********** против Л.И.Ч., ЕГН-********** ***, за установяване със сила на присъдено
нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество заплащане на сумата в общ размер на 266.08 (двеста
шестдесет и шест лева и 08 ст) лева за обект на потребление, находящ се в
гр.Исперих, ул., О, ПОСТОРЙК, с абонатен номер: **********, клиентски номер:
**********, в която сума са включени
неплатени фактури, издадени в периода от 13.08.2018г. до 15.10.2018г., за сумата от 253.96 (двеста петдесет и три лева
и 96 ст) лева, представляваща
главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия и такса
възстановяване, както и мораторна лихва
върху главницата в общ размер на 12.12
(дванадесет лева и 12 ст) лева, представляваща сбор от мораторната лихва по
всяка една фактура за периода от датата на падежа й до 22.03.2019г., както и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за същото вземане до окончателното му
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради погасяване на задълженията в хода на
съдебното производство, съобразено от
съда при условията на чл.235, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.И.Ч., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на АД
“Енерго-Про Продажби”- гр.Варна, ЕИК *********, представлявано от Пламен
Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия - членове на
Управителния съвет, сумата от 225.00 (двеста двадесет и пет) лева – направени разноски по настоящото исково производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След
влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 278/2019г.
на РС-гр.Исперих с оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: