№ 935
гр. С., 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20211110209020 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Б.” ЕООД, представлявано от К.В.Г., чрез адв. Ем. Й. срещу наказателно
постановление (НП) № 541521-F552115/20.10.2020 г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2,
във вр. с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е
наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин лева) лв. за
извършено административно нарушение по чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите.
С жалбата се моли за отмяна на НП, тъй като при издаването му са
допуснати нарушения на материалните закони и процесуалните норми,
оспорва се да е извършено визираното нарушение, претендира се софтуерна
грешка на програмния продукт, твърди се, че деянието не е извършено за
втори път, тъй като посоченото наказателно постановление, което се визира
не е влязло в законна сила, тъй като се обжалва пред РС-Пловдив, излага се,
че бюджета не е ощетен, липсва коментар по депозираното възражение,
претендира се неспазване на принципа за справедливост при реализация на
административно-наказателната отговорност, както и за съответствие на
тежестта на нарушението, алтернативно се моли да се приеме, че е налице
маловажност на случая.
1
За жалбоподателят редовно призован не се явява процесуален
представител. Депозирани са писмени бележки.
За въззиваемата страна в съдебно заседание се явява процесуален
представител, който оспорва жалбата и по същество пледира да бъде
потвърдено НП, тъй като е законосъобразно и издадено от компетентен орган,
а нарушението е второ по ред. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 24.05.2020 г. била извършена проверка на търговски обект, находящ се в
гр. С., бул. „Ч.“ №204, представляващ магазин за хранителни добавки,
стопанисвана от дружеството – жалбоподател „Б.“ ЕООД в присъствието на
продавач-консултант. Проверката била извършвана от служители на ЦУ на
НАП. Била извършена преди легитимацията на проверяващите контролна
покупка на три броя „Crunchy bar“ на обща стойност 3, 30 лв., платени в
брой, за което е бил издаден фискален бон. Видно от същия с
№0004441/24.05.2020 г. не съдържа всички задължителни реквизити, съгласно
чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18 на МФ, а именно не е посочен в същия вид,
наименование и количество. След легитимация на органите по приходите бил
изваден дневен отчет, извършен бил опис на парите в касата. Констатирано
било, че в обекта има едно фискално устройство, което е монтирано и
работещо с ИН на ФП 02831738, с ИН на ФУ в НАП 4318796, модел DATECS
DP-150. За извършената проверка бил съставен протокол от 24.05.2020 г.
Приложен е фискалния бон за извършената контролна покупка.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
на 09.06.2020 г. от ВЛ. ЯНК. Н. – старши инспектор по приходите при ЦУ на
НАП, като оправомощено длъжностно лице, въз основа на Заповед №ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП на дружеството, за
нарушение на чл.26, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ. АУАН е
връчен на управителя на дружеството на датата на съставянето му, а именно
на 09.06.2020 г. В АУАН е вписано, че има възражения. Депозирано е
писмено възражение от дружеството на 11.06.2020 г.
Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление
№541521-F552115/20.10.2020 г. от началник отдел „Оперативни дейности“ –
2
С. в Централно управление на НАП, който е оправомощен по силата на
Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.
Същото е връчено на 28.05.2021 г. на упълномощено лице.
Установява се от писмо на Районен съд – гр. Пловдив, че АНД №2305/2021
г е образувано по жалба на „Б.“ЕООД срещу наказателно постановление
№523846-Ф536766/13.07.2020 г., издадено от ЦУ на НАП – Пловдив за
извършено нарушение по чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС и няма постановен и
влязъл в сила краен съдебен акт по делото, което е насрочено за 09.07.2021 г.
от 16:30 часа.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите от съда
писмени доказателства: заповед, протокол за извършена проверка, фискален
бон и гласните: показанията на свидетеля Н..
Разпитан в хода на съдебното следствие свидетеля В.Н. излага показания
изцяло в подкрепа на констатациите, изложени в АУАН.
Съдът цени гласните и писмените доказателства, като логични,
последователни и непротиворечиви.
От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и
възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес
да обжалва наказателното постановление в законоустановения седемдневен
срок и разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
Както АУАН, така и НП са съставени, респ. издадени от надлежно
компетентно лице, съгласно изложеното в №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП. Както АУАН, така и НП са издадени при
съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН
срокове. Това е така, доколкото проверката е извършена на 24.05.2020 г.,
което е видно от протокола за извършена проверка, а АУАН е съставен на
09.06.2020 г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушителя, както и в
двугодишния срок от извършване на нарушението, доколкото се касае за
3
данъчно нарушение, а процесното НП е издадено на 20.10.2020 г., т.е. в
шестмесечния срок.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление е съобразно изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на
тези административни актове и процедурата по съставянето им.
Обстоятелствено и подробно е описана фактическата обстановка на
нарушението, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Както в АУАН, така и в НП са посочени дата и
място на извършване на процесното нарушение, а именно: 24.05.2020 г.,
когато е извършена проверката в търговския обект, стопанисван от
дружеството-жалбоподател, както и адреса на този търговски обект, което
съставлява посочване на място на извършване на нарушението.
Съдът констатира, че действително в наказателното постановление липсват
мотиви за изложените във възражението срещу акта основания, но същото не
е съществено процесуално нарушение по смисъла на закона, доколкото не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя. Критерият за същественост
или не на процесуално нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. Но следва да се отбележи, че такава мотивировка е
следвало да е на лице.
Наказателното постановление е подкрепено от събраните в
административнонаказателното производство доказателства.
Съгласно чл.27 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. - ал.1 „Лицата по чл.3, с
изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да
регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според
вида на продажбите: 1. група „А“ - за стоки и услуги, продажбите на които са
освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 0% ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2.
група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък
върху добавената стойност; 3. група „В“ - за продажби на течни горива чрез
измервателни средства за разход на течни горива; 4. група „Г“ - за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената
стойност. ал.2 - Лицето по чл.3 независимо дали е регистрирано или не по
ЗДДС задължително регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно
4
ал.1. ал.3 - Задължително се програмират и регистрират с наименование и
единична цена като отделни артикули стоките или услугите: 1. отнасящи се
към данъчна група А; 2. с фиксирани цени в нормативен акт; 3.
представляващи горива, продавани чрез одобрени по смисъла на Закона за
измерванията средства за измерване на разход.“
Безспорно закупените на 24.05.2020 г. стоки три броя „Crunchy bar“ на
обща стойност 3, 30 лв., не попадат в приложното поле на стоките посочени в
чл.27 ал.3 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г., за които законодателят въвежда
изрично задължение за регистриране с наименование и единична цена като
отделни артикули тези стоки - същите са от група „Б“ на чл.27 ал.1 т.2 от
Наредба № Н - 18/13.12.2006 г., но без значение за вида на стоките
законодателят е предвидил за всяко задължено по чл.3 от Наредба № Н -
18/13.12.2006 г. каквото е и дружеството-жалбоподател, задължение във
връзка с регистриране и отчитане на сторените продажби на стоки да издава
от въведено и експлоатирано ФУ фискална касова бележка с определени
задължителни реквизити, вкл. и такива по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н -
18/13.12.2006 г., без значение за вида на продаваната стока.
Нормата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. предвижда
задължително съдържание на изискуемите се за фискалната касова бележка и
такова относно наименование на стоката, код на данъчната група, количество
на стоката по видове, закупени стоки. Като в процесния случай се установява
от приложения фискален бон №0004441/24.05.2020 г., за извършената от
проверяващите контролна покупка, че същата не съдържа наименование, вид
и количество на стоката, т. е. задължението по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н -
18/13.12.2006 г.
Съгласно чл.27, ал.1 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ: „Фискалната
касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца
съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително като реквизит- т. 7.
„наименование на стоката /услугата, код на данъчна група, количество и
стойност по видове закупени стоки или услуги…“ (ред. на нормата към датата
на визираното административно нарушение). Като към настоящия момент
разпоредбата на чл.27, ал.1, т.7 от наредбата има следната редакция:
„наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и
стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да
5
позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай
че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във
фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност;“.
Ето защо в посочените липси на задължителен реквизит не е налице отмяна
на критерия.
В случая е без значение последващите издавани фискални бонове за
закупени стоки от търговския обект дали отговорят на тези изисквания, т.е.
дали имат задължителните реквизити по Наредба №Н-18 на МФ, вкл. тези по
чл.26, ал.1, т.7 от същата, тъй като се установява, че към момента на
проверката фискалния бон, който е бил издаден на проверяващите не отговаря
на тези изисквания, което се установява както от показанията на свидетеля Н.,
който е извършил проверката, така и от приложения като доказателство в
ксерокопиран вид фискален бон.
Наредба Н-18/13.12.2006 г. е нормативен акт по прилагане на чл.118 от
ЗДДС.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че при извършена
проверка в търговски обект, стопанисван от жалбоподателя, тези изисквания
не са били спазени. Това е установено от законодателя като административно
нарушение по смисъла на чл.26, ал.1, т.7 от Наредбата.
Касае се за обективна отговорност, при която наказващият орган не дължи
изследване на въпроса за вината.
Санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС постановява, че извън
случаите по ал.1, на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000
лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал.1. От своя страна ал.1 на чл.185 от ЗДДС предвижда, че „На
лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лева“.
Правилно е направена преценка и за приложимата санкционна разпоредба,
6
както и за размера на наложеното наказание, което е в минимален размер, а
именно от 500 (петстотин лева) лв. Съдът намира за основателно
възражението, което е обективирано в жалбата, че нарушението не е издадено
за втори път, доколкото от събраните по делото доказателства се установи, че
визираното в процесното наказателно постановление издадено друго такова
срещу дружеството-жалбоподател към момента на административното
нарушение не е влязло в законна сила и предвид това не е налице повторност
на нарушението. Предвид обаче обстоятелството, че санкцията, която е
наложена е в минимален размер, то това твърдение не се отразило върху
определянето й. Като съдът счита, че с така определеното по вид и размер
административно наказание, при спазване изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2
от ЗАНН, както и като взе предвид, че нарушението е за първи път, ще бъдат
постигнати целите на административното наказване предвидени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Административно-наказващият орган правилно е приел и че липсват
основания за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН.
Предвид което неоснователно е възражението за приложение разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. В случая липсват доказателства, въз основа на които да
бъде направен извод, че конкретното деяние и неговият извършител биха
могли да бъдат определени като такива с ниска степен на обществена
опасност. Касае се за деяние на просто извършване и е ангажирана
отговорността на юридическо лице. За последното няма доказателства да са
налице такива обстоятелства, които да го поставят в привилегировано
отношение спрямо другите юридически лица, които имат същото задължение.
С оглед изхода на производството, а именно потвърждаване на процесното
НП, претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски се явява основателна. Това е така, доколкото
административното нарушение се явява установено, в случая следва да се
приложи и т.2, б. „а“ Тълкувателно решение №3/85 г. на ОСНК, ако
наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се
възлагат върху нарушителя, защото с виновното си поведение е станал
причина те да бъдат направени. Въззиваемата страна се е представлявала от
юрисконсулт на ТД на НАП, който се е явил в проведените съдебни
заседания, но самото дело се преценя, че не такова с фактическа и правна
7
сложност, поради което съгласно чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с
чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 80 (осемдесет
лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по
делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №541521-F
552115/20.10.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на
НАП, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „Б.” ЕООД, с БУЛСТАТ ------------- да заплати в полза на ЦУ на
ТД на НАП сумата от 80 (осемдесет лева ) лв., представляващо
юрисконсултско възнаграждение за процесуалното им представителство пред
СРС по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
гр. С. на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-
дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8