РЕШЕНИЕ
№ 820
гр. Пловдив, 27.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на десети март, през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Методиева
при секретаря Ваня Петкова, с участието на прокурор при
Окръжна прокуратура - Пловдив Георги Пенев, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 67 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на Н.Е.Л.,
ЕГН **********,***, чрез адв. Д.З.,*** срещу
Национален осигурителен институт. С исковата молба е предявена
претенция за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца имуществени вреди
в размер на 2
363.63 лв., изразяващи се в лихва за забава за
периода от 15.03.2018г. до 17.06.2019г. за забавянето на полагащо се ежемесечно плащане
на обезщетението за безработица на Н.Л. за периода от 15.03.2018г. до
14.03.2019г., които имуществените вреди
са претърпени в резултат на незаконосъобразни
актове, отменени по надлежния ред. Претендират се и
направените в хода на настоящото производство разноски за платен
адвокатски хонорар и платена държавна такса.
Ищецът сочи, че предвид липсата на
законово разпоредба в КСО относно заплащането на лихви от административния
орган за забавено плащане на парично задължение и тъй като законната лихва за
забавено плащане на процесното паричното задължение не подлежи на присъждане в
рамките на административното производство, за него не съществува друг правен
способ да претендира същата, освен по исков ред. Позовава се на чл.86 ал.1 от ЗЗД, като посочва, че законната лихва има обезщетителна
функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично
задължение. Твърди се, че в случая от
издаването на незаконосъобразен акт за ищеца е настъпила претендираната
имуществена вреда (нереализирано сигурно увеличение на имуществото), изразяваща
се в законната лихва за забавеното плащане на паричното обезщетение, като вредата
е в размер на законната лихва, която се изчислява от деня на забавата до датата
на окончателното издължаване. Изложено е, че ищецът не би претърпял посочената
вреда, ако при осъществяване на своята административна дейност длъжностните
лица бяха съобразили материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание, пълномощникът на
ищеца адв. Д. (преупълномощена
– лист 42 по делото), поддържа исковата молба и по нейно искане, с протоколно
определение от 10.03.2020г. съдът е допуснал изменение на размера на иска, като
същият се счита за предявен за сумата от 1262,79 лева, вместо първоначално посочения
размер на иска – 2363,63 лева.
Ответникът - Национален осигурителен
институт гр. София, чрез процесуалния представител юриск.
С., в отговор на исковата молба (лист 43
и сл.) твърди недопустимост на иска, алтернативно оспорва предявения иск по основание
и размер. Конкретно е посочено, че претенцията на ищеца за обезщетение за
причинени имуществени вреди, равняващи се на законната лихва по чл.86 от 33Д за
периода от 15.03.2018 г. до 17.06.2019 г. в размер на 2 363.63 лева за забавено
изпълнение на парично задължение за изплащане на обезщетение за безработица, не
произтича пряко от цитираните съдебни актове, включително от отменените с тях
административни такива. По отношение на размера на претендираното обезщетение е
посочено, че не може да бъде в размер по-голям от 1 253,07 лв., който е
изчислен съобразно лихвения калкулатор на НАП за всеки един период на помесечното изплащане на обезщетението за безработица.
В съдебно заседание, ответникът чрез процесуалния
представител юриск.П., поддържа отговора на исковата
молба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са
изложени в постъпило по делото становище.
Задължително
участващият по реда на чл.10 ал.1 от ЗОДОВ прокурор от ОП - Пловдив изразява
становище за основателност на исковата претенция, като се вземе предвид
изменението на иска.
Пловдивският
административен съд, на първо място, намира, че искът е допустим. С
оглед на съдържанието на исковата претенция, се касае до иск с правно основание
по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на
обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат
от незаконосъобразен акт на органи на НОИ, при изпълнение на административна
дейност. Съгласно чл.204, ал.1 от АПК за допустимостта на иска е необходимо да
е налице предхождаща отмяна на административния акт по съответния ред. В
случая, исковата претенция е основана на налична съдебна отмяна на Решение на
Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което са потвърдени задължителни предписания
на осигурителя.
Искът е предявен
от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в
разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ.чл.203 от АПК. Същият е предявен и
против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая такова юридическо
лице е Националния осигурителен институт, с оглед разпоредбите на чл.33, ал.2
от КСО и чл.2 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, като правилно
искът за обезщетение е предявен спрямо юридическото лице.
По същество
исковата претенция се явява основателна.
На базата на събраните по делото писмени
доказателства, от фактическа страна съдът намери за установено следното:
Със заявление вх. №151-00-2866/16.04.2018 г. (лист 92) ищецът
Н.Л. е направил искане за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/,
поради прекратено правоотношение с работодател ”НТГ ОДИТ КОНСУЛТ” ЕООД, считано
от 15.03.2018 г. Към заявлението Л. е приложил: документ за
самоличност, заповед за прекратяване на трудово правоотношение и заверено копие
на трудова книжка и документ U1 от Великобритания.
По повод заявлението е изготвен доклад с изх. № 1006-15-83/27.04.2018 г. (лист
86) на Началник сектор „Краткосрочни плащания — първи” /КП-1/ при ТП на НОИ —
Пловдив до Началник отдел „КПК” при ТП на НОИ — Пловдив за извършване на
проверка от контролен орган при ТП на НОИ — Пловдив, относно коректността на
подадените от осигурителя на Л. - „НТГ ОДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД данни.
С разпореждане №
151-00-2866-1/30.04.2018 г. (лист 85) на Ръководителя на осигуряването за
безработица, на основание чл.54г, ал.4 от КСО е спряно производството по
отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление вх.
№151-00-2866/16.04.2018 г., подадено от Л., като мотив е посочено извършването
на проверка на ”НТГ ОДИТ КОНСУЛТ” ЕООД.
В резултат на извършената проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на ”НТГ ОДИТ КОНСУЛТ” ЕООД за
периода 18.05.2018г. – 28.05.2018г., контролен орган на ТП на НОИ е приел, че
няма основание да се счита, че Н.Л. е извършвал трудова дейност, за периода от
15.02.2018г. до 14.03.2018г. вкл. За извършената проверка е съставен констативен протокол № КП-5-15-00420813/28.05.2018г.(лист
82), а на основание чл.108 ал.1 т.3 от КСО на осигурителя ”НТГ ОДИТ КОНСУЛТ”
ЕООД, контролен орган при ТП на НОИ - Пловдив издал задължителни предписания №
ЗД-1-15-00420824/28.05.2018г. (лист 83), за заличаване на подадените от него
данни за г-н Л. за периода от 15.02.2018 г. до 14.03.2018г. Задължителните
предписания са оспорени от осигурителя и с Решение № 2153-15-147/11.07.2018 г.
на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив задължителните предписания са
потвърдени. Решението на горестоящия административен
орган е оспорено по съдебен ред и отменено (както и потвърдените с него
задължителни предписания) с Решение №2380 от 15.11.2018г. по адм. дело №
2447/2018г. по описа на Пловдивски административен съд (лист 68-73). Съдебния
акт е оставен в сила с Решение № 4512 от 27.03.2019г. по адм. дело №1298/2019г.
по описа на ВАС (лист 64-67).
С разпореждане №
151-00-2866-2/08.06.2018 г. (лист 80), на основание чл. 55 от АПК, ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пловдив, е възобновил
производството по отпускане на парично обезщетение за безработица.
С разпореждане №
151-00-2866-3/11.06.2018 г. (лист 79), ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Пловдив е постановил отказ за отпускане на парично
обезщетение за безработица на Н.Л.. Като мотиви за отказа е посочено, че съгласно
констативен протокол, контролният орган на ТП на НОИ — Пловдив е установил
факти и обстоятелства, според които за лицето не е възникнало задължение за
осигуряване при осигурителя ”НТГ ОДИТ КОНСУЛТ” ЕООД, т.е. то не е осигурено
лице по смисъла на чл.10 от КСО и § 1, ал.1 т.3
от ДР на КСО. Разпореждането е оспорено от Л. с жалба вх.№
1012-15-167/20.06.2018г. (лист 77-78) пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив,
който с Решение № 1040-15-68/05.07.2018г. (лист 74-75) на основание
чл.54, ал.1, т.5 от АПК е спрял производството по подадената от г-н Л. жалба, до
приключване на производството по оспорване на издадените задължителни
предписания № ЗД- 1-15-00420824/28.05.2018 г.
Началник сектор ”КП — 1” при ТП на НОИ —
Пловдив е направил запитване изх. № 1006-15-83#2/12.04.2019 г. (лист 63), във
връзка с което Началник сектор ”КР на ДОО” при ТП на НОИ — Пловдив е предоставил
отговор изх. № 1006-15-83#3/22.05.2019 г. (лист 62), в който е посочил, че с
Решение № 4512/27.03.2019 г. на ВАС е потвърдено Решение № 2380/15.11.2018 г.
на Административен съд — Пловдив, с което са отменени Решение №
2153-15-147/11.07.2018 г. на Директора на ТП на НОИ — Пловдив и потвърдените с
него задължителни предписания на контролен орган на ТП на НОИ — Пловдив. В
резултат на това, с Решение № 1040-15-43/28.05.2019 г. (лист 61), Директора на
ТП на НОИ — Пловдив възобновил административното производство по жалба вх. №
1012-15-167/20.06.2018 г. от Н.Л. срещу разпореждане № 151-00-2866-3 от
11.06.2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ
Пловдив, с което е отказано отпускане на ПОБ. На същата дата 28.05.2019 г.,
Директора на ТП на НОИ — Пловдив с Решение № 2153-15-148 (лист 59-60) отменил
Разпореждане №151-00-2866-3 от 11.06.2018г. и е върнал административната преписка
за ново произнасяне.
С Разпореждане №
151-00-2866-5/04.06.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ — Пловдив е отпуснато парично обезщетение за безработица на Н.Е.Л.,
считано от 15.03.2018 г. до 14.03.2019 г. в размер на 74,29 лв. дневно. По
делото няма спор, че на лицето по банкова сметка е изплатена сумата от 18 498,21
лева на 17.06.2019г., а датата на потвърждаване на ведомостта в ТП на
НОИ-Пловдив е 14.06.2019г. (лист 47).
С молба вх. № 1019-15-860/23.07.2019г.
(лист 56) до ТП на НОИ - Пловдив, Н.Л. е направил искане да му бъде изплатена
сумата от 1284,64 лв., представляваща неизплатена част от главницата,
представляваща обезщетение за безработица, както и лихвата върху същата сума от
17.06.2019г. до окончателното плащане. С писмо изх. № 1019-15-860#1/31.07.2019г. от ТП на НОИ — Пловдив (лист 55) на Н.Л.
е указано, че в настоящия случай ЗЗД не намира приложение, тъй като не се касае
за облигационни отношения.
С молба вх. № 1019-15-860#2/03.10.2019
г. до ТП на НОИ – Пловдив (лист 53), Н.Л. отново е направил искане да му бъде
изплатена сумата от 2 363,63 лв., представляваща обезщетение по ЗОДОВ в размер
на законната лихва за периода 15.03.2018 г. до 17.06.2019 г., като с писмо изх.№
1019-15-860#3/09.10.2019 г. от ТП на НОИ — Пловдив (лист 50), Л. е уведомен, че
към настоящия момент няма влязло в сила съдебно решение, с което на същия да са
присъдени претендираните лихви.
В хода на съдебното производство от
страна на ответника са представени: справка за изплатени парични обезщетения по
ПОБ (лист 47); справка за изплатени обезщетения за безработица за периода от
януари 2018г. до декември 2019г. на Н.Е.Л. (лист 48); справка въведени лихви за
просрочие (лист 49); таблици за изчисляване на законна лихва от електронния
лихвен калкулатор на НАП (лист 93-105).
При така
установеното от фактическа страна от правна такава съдът намери, следното:
За да възникне
правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице
няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: да има причинена вреда -
имуществена или неимуществена; да съществува незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или
по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и
настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения
фактически състав, не може да се
реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл.
4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както
имуществени (претърпени
загуби или са пропуснати ползи) така и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо
от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Според цитираната
разпоредба следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и
незаконния административен акт като елемент от горепосочения фактически състав,
от който възниква обезщетителната отговорност на
държавата. Под „вреда“ следва
да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга
неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага на увредения,
а под "пряка и непосредствена" се разбира тази вреда, която следва
закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или бездействието
на съответния административен орган, по силата на безусловно необходимата
връзка между тях. Следователно причинна
връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са
по повод и във връзка с него. Както бе посочено по-горе при липсата
на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се
реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
За пълнота следва да се отбележи, че доказателствената
тежест за установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца, който
претендира присъждане на обезщетение, съобразно правилото на чл.154 ал.1 от ГПК
във връзка с чл.144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест.
По делото няма спор, че издадените на основание чл.108
ал.1 т.3 от КСО на осигурителя на ищеца - ”НТГ ОДИТ КОНСУЛТ” ЕООД, задължителни
предписания № ЗД-1-15-00420824/28.05.2018г., потвърдени с Решение №
2153-15-147/11.07.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив са отменени
по съдебен ред с Решение №2380 от 15.11.2018г. по адм. дело № 2447/2018г. по
описа на Пловдивски административен съд, оставено в сила с Решение № 4512 от
27.03.2019г. по адм. дело №1298/2019г. по описа на ВАС. Макар и съдебното
производство да не е проведено от ищеца, а от осигурителя, следва да се
отбележи, че незаконосъобразния административен акт е в пряка причинно-следствена
връзка с издаденото на Л. разпореждане № 151-00-2866-3/11.06.2018 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, с което
му е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на Н.Л.. Като
мотиви за отказа в разпореждането е посочено, че съгласно констативен протокол №
КП-5-15-00420813/28.05.2018г., контролният орган на ТП на НОИ — Пловдив е
установил факти и обстоятелства, според които за лицето не е възникнало
задължение за осигуряване при осигурителя ”НТГ ОДИТ КОНСУЛТ” ЕООД, т.е. то не е
осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО и § 1,
ал.1 т.3 от ДР на КСО. Тук е мястото да се отбележи, че оспорените от
осигурителя задължителни предписания са издадени именно с този Констативен
протокол, а констативният протокол не
представлява индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК и не подлежи на самостоятелно оспорване, тъй като същият е документ, обобщаващ резултатите от
извършена проверка, като направените с него констатации нямат пряко действие
върху правната сфера нито на осигурителя, нито на ищеца в настоящото
производство.
Не е за подминаване и факта,
че след като разпореждането, с което е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица е оспорено от
Л. е последвало издаването на Решение № 1040-15-68/05.07.2018г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което на
основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК е спряно производството по подадената от Л.
жалба, до приключване именно на производството по оспорване на издадените
задължителни предписания № ЗД- 1-15-00420824/28.05.2018 г. Това само по
себе си говори за пряката причинно-следствена връзка между незаконосъобразния
акт и издаването на разпореждането с което е отказано отпускането на ПОБ, което
пък е причината за настъпване на вредата – забавеното плащане на парично
обезщетение за безработица на Н.Л.. Едва след отмяната на задължителните
предписания, с Решение № 2153-15-148 от 28.05.2019 г., Директора на ТП на НОИ —
Пловдив е отменил Разпореждане №151-00-2866-3 от 11.06.2018г. и е върнал
административната преписка за ново произнасяне. Като причина за отмяната на
разпореждането, органът е изтъкнал именно отмяната на задължителните
предписания по съдебен ред. Последвало е и издаването на разпореждане №
151-00-2866-5/04.06.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ — Пловдив, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица на Н.Е.Л.,
считано от 15.03.2018 г. до 14.03.2019 г. в размер на 74,29 лв. дневно.
Ето защо напълно неоснователно е възражението на
ответника, че забавеното изпълнение на паричното задължение за изплащане на
обезщетение за безработица, не произтича пряко от отмените административни актове.
От изложеното следва,
че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на
ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.
Незаконосъобразният акт е издаден от орган на
ответника НОИ-София и следователно е пасивно легитимирана да
отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
Следва да се посочи,
че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален
ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази разпоредба обаче, е
неприложима към настоящия случай, тъй като в КСО липсва законова
разпоредба при която административния орган да изплати лихва за забавено
плащане на парично задължение в хипотеза, като процесната. Тъй като законната
лихва за забавено плащане на процесното паричното задължение не
подлежи на присъждане в рамките на административното производство, както е
посочено и в исковата молба, за ищеца не съществува друг правен способ да
претендира същата, освен по исков ред. Така съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата, като за действително
претърпените вреди в по-висок размер може да иска обезщетение съобразно общите
правила. Както е посочил и ищецът в исковата молба, законната лихва по
чл.86, ал.1 ЗЗД има обезщетителна функция
за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение,
като обезщетителната /мораторна/
лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното
отношение – при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение
възниква само при поискване – чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите
от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата.
Налице е и втората
предпоставка от фактическият състав на отговорността по чл.1 ал.1 по ЗОДОВ. В случая от издаването на незаконосъобразния административен
акт (задължителни предписания на осигурителя от 28.05.2018г.), издаден с
Констативен протокол от 28.05.2018г., станал причина за издаването на
разпореждането от 11.06.2018г., с което е отказано отпускането на парично обезщетение
за безработица по чл.54а от КСО, за ищеца е настъпила претендираната имуществена
вреда (нереализирано
сигурно увеличение на имуществото), изразяваща се в законната лихва за забавеното
плащане на паричното задължение. Вредата е в размер на законната лихва, която
се изчислява от деня на забавата до датата на окончателното издължаване.
В случая ищецът не би
претърпял посочената вреда – забавено изпълнение на парично задължение за
изплащане на обезщетение за безработица, ако при осъществяване на своята административна
дейност органите на ответника бяха съобразили материалния и процесуалния закон.
Ето защо е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и ответникът следва да
заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди.
В настоящото
производство, искането е за обезщетение за имуществени вреди,
представляващи законна лихва за периода от 15.03.2018г. до 17.06.2019г.
за забавено изпълнение на парично задължение за изплащане на обезщетение за
безработица, чийто размер на обезщетението е определен с Разпореждане № 151-00-2866-5/04.06.2019 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ — Пловдив – по 74,29
лв. дневно, считано от 15.03.2018 г. до 14.03.2019 г. (или общо в размер на 18
498,21 лева).
По отношение на
дължимата лихва за забавено изпълнение за периода от 15.03.2018г.
до 17.06.2019г. върху изплатената сума в размер на 18 498,21 лева, следва
да се съобрази, че изплащането
на паричното обезщетение за безработица с оглед разпоредбата на чл. 12 от
Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица се
изплаща ежемесечно, на 15-то число на месеца, през месеца, следващ този, за
който се дължи, а съобразно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В тази връзка на лист 48 по делото е представена справка за изплатени
на Н.Л. обезщетения за безработица помесечно за
периода януари 2018г. – декември 2019г. Използвайки електронния лихвен
калкулатор на НАП, съдът констатира, че дължимата лихва за забавено
изпълнение за периода от 15.03.2018г. до
16.06.2019г. вкл. върху изплатените на Л. помесечно суми представляващи
обезщетение за безработица, е в размер на 1262,79 лв.
При това
положение исковата претенция срещу ответния административен орган за обезщетяване на
имуществени вреди в размер на 1262,79 лева се явява доказана, както
по основание, така и по размер. Поради това и Национален осигурителен институт ще следва да бъде осъден да заплати посочената сума на ищеца.
С оглед изхода
на спора и на основание специалната разпоредба на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца
се дължат и следва да бъде присъдени сторените в
производството разноски. Те се констатират в размер на 510 лв.
– заплатените държавна такса (10 лева и адвокатско възнаграждение 500 лв.).По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на
Н.Е.Л., ЕГН **********,*** сумата в размер на 1262,79 лв. /
хиляда двеста шестдесет и два лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, равняващи се на законната лихва по чл.86 от ЗЗД за периода
от 15.03.2018г. до 17.06.2019г. за забавено изпълнение на парично
задължение за изплащане на обезщетение за безработица (за периода 15.03.2018 г.
до 14.03.2019 г.) в размер на 18 498,21 лева, определена с Разпореждане № 151-00-2866-5/04.06.2019 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ — Пловдив.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да
заплати на Н.Е.Л., ЕГН **********,*** сумата в размер на 510 лева
/петстотин и десет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния Административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: