Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 3412                           20.08.2019 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 9967 по описа за 2018 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Ищецът Б.А.С. твърди, че с нотариален акт за продажба от 29.12.2006г. е придобил правото на собственост върху поземлен имот ******** по кад. план на „**********“ гр. П., с идентификатор ******, който след прилагане на одобрен ПУП към момента представлявал ПИ идентификатор ********* и  ПИ ******** с площ по нотариален акт 3789 кв.м. подробно описан по граници в исковата молба. Поддържа се, че от момента на придобиване на поземления имот – 29.12.2006г. до подаване на иска /15.06.2018г./ ищецът владеел и стопанисвал и съседният имот с идентификатор ******* с площ от 329 кв.м. Фактическата власт била упражнявана с намерение този имот да се държи като свой, поради което правото на собственост върху него било придобито от ищеца по давност съгласно чл.79 от ЗС. По повод снабдяването си с нотариален акт относно така придобитото право ищецът поискал от ответната Община Пловдив да удостовери, че процесният имот не е актуван като общинска собственост. Вместо да стори това, общината оспорила правата на ищеца, като поддържала твърдение, че няма данни за имота да е постановено решение на ПК, поради което се поддържало, че той е общинска собственост, позовавайки се на чл.19 от ЗСПЗЗ. Освен това ответникът оспорвал правото на ищеца и твърдейки, че той не би могъл да придобие правото на собственост по давност поради действието на §1 от ЗД на ЗС с който е спряно течението на давността до 31.12.2022г. Ищецът поддържа, че твърденията относно това, че имотът не е бил заявен за възстановяване не отговарят на истината, тъй като имот ******* попадал в парцел *** от масив * в землището на гр. П., а този парцел бил възстановен с решение № 83/22.05.1997г. на Районен съд Пловдив на Н.А.А. и А.А.А., в качеството им на наследници на А.Г.А. Поради това имотът не попадал в хипотезата на чл.19 ЗСПЗЗ.Предвид това ищецът иска да бъде установено по отношение на ответника, че той е собственик на имота, на основание на изтекла придобивна давност.

 

Ответникът Община Пловдив отрича фактическите твърдения на ищеца, като поддържа, че процесния имот е част от стар имот ** по кадастрален план от 1977г., част от който е бил отчужден за построяване на училища – двете езикови гимназии в гр. П. – А. и Р.. Твърди се, е посочената от ищеца част от недвижимия имот попадала тази част от парцел *** с площ от 0,950 дка – бивша собственост на Е. и З.А., за която част нямало постъпили заявления за реституция. За поземлен имот с идентификатор ********** били налице основанията по чл.2, ал.1 т.1 от ЗОС, вр. с чл.25 ЗСПЗЗ поради което той било общинска собственост. Поради действието на §1 от ЗД на ЗС от 2006г. давността за придобиване на имоти частна общинска собственост била спряна, поради което в полза на ищеца не било възникнало претендираното от него право.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***********. ищецът закупил поземлен имот № *** по кадастралния план на „********“ на гр. П. с площ от 3789 кв.м., който имот попада частично в УПИ „За А. и Р. г.“ по плана на „********“ одобрен със заповед № 5995/01.10.1952г., при граници: ***************** / лист 7/. Съгласно представената скица – копие от действащата кадастрална карта закупеният от ищеца имот с номер по предходен план ******* е заснет като имот с идентификатор *********, като на югозапад граничи им имот идентификатор ********** / лист 8/.

Видно е от представената молба-декларация от 11.10.2017г., че ищецът е предприел действия за снабдяване с нот.акт по обстоятелствена проверка относно право на собственост върху съседния на неговия имот с идентификатор ********. С писмо от 16.05.2018 г., адресирано до ищеца, ответната община оспорила правата му върху имота и отказана заверката на молбата-декларация за снабдяване с нот.акт по обстоятелствена проверка /лист 11, 13, 16/.

Установява се, че с решение № *******г. на ПК - гр. П. на наследниците на Е.Г.А. е било признато за възстановяване, но отказано възстановяване в стари реални граници, на имот нива от 11,210 дка, находяща се в землището на гр. П., местността „М. а.“, заявен с пореден № 2 от заявлението поради това, че попада в двора на Е. г. /лист 67-68/. Отказът на Поземлената комисия е бил обжалван пред Пловдивския районен съд, който с решение №83 от 22.05.1997г. е отменил решение на поземлената комисия в частта му, с която е отказано възстановяване в съществуващи реални граници на правото на собственост върху 1,5 дка, находящи се в местността „М. а.“, като вместо това е постановил възстановяването на собствеността върху нива от 1,5 дка, находяща се в землището на гр. П., местността „М. а.“, съставляваща западната част от парцел 220, масив І по плана на землището, изготвен от Поземлената комисия при граници: парцел 219 на насл. на А.Г.А., обществен терен и останалата площ от парцел ***, съобразно скицата на вещото лице В.Г. от 22.01.1997г., представляващи неразделна част от решението /лист 100-101/.

Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, назначена по настоящото дело, че след трасиране на новите парцели във връзка с възстановяването на земеделските земи се установило, че реално на мястото между парцел 219, който е възстановен на наследниците на А.Г.А. и двора на Е. г. остава площ от 2,5 дка, която е била оформена като парцел *** по плана за земеразделяне. Съобразно скицата на вещо лице Г. по гр.дело №6521/1996 г. площта на парцел *** се разпределя между дяловете на бившите съделители по нотариалния акт за делба приживе от 20.07.1921 г. / лист 65/ като западната част от парцел *** с площ от 1,5 дка принадлежи към дела на А.А., а източната част от парцел *** с площ от 0,950 дка трябва да се подели между Е. и З. А.. Вещото лице е установило, че частта от поземлен имот **********, попадаща в парцел *** масив * по плана за земеразделяне, попада изцяло в дела на Е. и З. А. по най-новия кадастрален план от 1970 година. Съобразно т.3 от заключението на вещото лице /лист 149 – 151/ 310,53 кв.м. от процесния имот с идентификатор ******* попадат в парцел ***, масив *по плана за земеразделяне и имот № ***** от КВС на гр. П.. Установява се от представената скица от 23.05.1995 г., че парцел № *** от масив * с площ от 2,540 дка в местността „М. а.“ е бил регистриран като стопанисван от Общината до доказване на собствеността /лист 19/.  След това обаче е било постановено решение от 30.06.1997 г. на ПК – гр. П. за възстановяване на имота, който фигурира под номер имот ***** от КВС в стари реални граници на наследниците на А., което се установява от регистъра на земеделските земи /лист 114/.

Според показанията на свидетелката Д. И., след като ищецът закупил имота, намиращ се в съседство на А. г., той бил заграден като оградата вървяла успоредно на минаващия покрай него черен път. Свидетелката поддържа, че оградата съществувала още преди 2008 година като се намирала край пътя, а границата на имота на ищеца, съгласно скицата, която тя била виждала, била по-навътре и не стигала до пътя. Свидетелката поддържа, че проявявала интерес към имота, тъй като преди искала да го закупи, а освен това живеела в комплекс в съседство с терена и имала постоянни наблюдения върху него.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Съгласно чл. 79 ал.1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по силата на непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Безспорно е, че процесният имот граничи на югозапад с имота на ищеца, който същият е придобил по силата на договор за покупто-продажба от 29.12.2006г. Събраните гласни доказателства установяват, че след придобиването ищецът е заградил имота, включително и съседният с идентификатор *******  и е започнал да осъществява самостоятелно фактическата власт върху него..

Установи се също така, че имотът е бил заявен и възстановен по силата на посоченото по-горе съдебно решение на трети лица, които не участват в настоящото производство и които са наследници на бившия му собственик. Последното означава, че имотът не попада в категорията на невъзстановени земи по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. Поради това няма как същият да бъде придобит от Общината, а след като не е установено имотът да е общинска собственост, спрямо него не е приложима и разпоредбата на пар.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /ДВ. бл.46/2006г./, в настоящата му редакция според която давността за придобиване на имоти, държавна и общинска собственост, спира да тече до 31.12.2022 година.

Посоченото по-горе означава, че придобивната давност е текла в полза на ищеца и считано от установяване на владението през 2006 г. е изтекла, като същият е придобил собствеността. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 1818 лева.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. 124, ал.1 ГПК, по отношение на Община Пловдив БУЛСТАТ ********* с адрес гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов, че Б.А.С. ЕГН ********** с адрес ******** е собственик, на основание придобивна давност на поземлен имот с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със заповед № РД, 18-48/03.06.2009г., с адм. адрес, гр. П.***********с площ 329 кв.м., с номер по предходен план ********, при съседи: ****************.

 

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Б.А.С., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1818 лв./хиляда осемстотин и осемнадесет лева/, представляваща деловодни разноски.

 

На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищеца шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД