РЕШЕНИЕ
№ 1070
06.04.2010г.
Град П
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пски Районен съд І граждански състав
На шести април две хиляди и десета
година
В
открито заседание на двадесет и трети
март 2010г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар:Л.К.
Като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА гражданско дело № 5027 по описа
за 2009 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 вр. с
чл.225, ал.1 от Кодекса на труда.
Ищецът А.А.К., ЕГН **********,
твърди, че е работел по трудов договор при ЦУТНТ на длъжност “д” по безсрочен
трудов договор. Със заповед № .../03.08.2004г., връчена му на 10.08.2004г.,
трудовият му договор бил прекратен на основание чл.328, ал.1, т.1 от КТ, като
това уволнение било отменено с влязло в сила решение № 411/ 20.03.2008г. на
ПОС, постановено по в.гр.д.№ 3353/ 2007г. На
26.02.2009г. му била връчена заповед № ЧР – 21-42/ 29.10.2008г. на Началника на
РИО на МОН – П, с която трудовото му правоотношение било прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.1 от КТ и заповед № РД – 14-60/ 05.05.2000г. на
Министъра на образованието и науката, считано от датата на връчване на
заповедта.
Счита заповедта за
незаконосъобразна и моли същата да бъде отменена по изложени в исковата молба и
в писмени бележки съображения. С оглед изложената фактическа обстановка моли
съда да признае уволнението за незаконно, да бъде възстановен на предишната
работа, както и да му бъде изплатено обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в период от шест
месеца, считано от 26.02.2009г., в размер на 4823,40лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответниците оспорват предявените
искове. Претендират направените разноски по производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Не се
спори между страните, а и от представените писмени доказателства - препис от
личното трудово досие на ищеца, се установява, че същият е работел по безсрочно
трудово правоотношение на длъжност “д” в ЦУТНТ П, като в договора е вписан като работодател
Инспектората по образованието на МОН – П, с място на работа ЦУТНТ. По силата на
заповед № .../
29.10.2008г. на Началника на РИО на МОН – П, трудовото му правоотношение било
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.1 от КТ, считано от датата на връчване
на заповедта – 26.02.2009г., като причина за прекратяване на правоотношението
било посочено закриване на ЦУТНТ.
Ищецът твърди, че негов работодател се явява
Регионален инспекторат на образованието на МОН – гр.П,
тъй като същият се явява правоприемник на преобразувания ЦУТНТ. Ответниците
оспорват това обстоятелство, като твърдят, че центърът е закрит, поради което и
работодател на ищеца не се явява първият ответник, а именно Регионален
инспекторат на образованието на МОН – гр.П, нито
вторият такъв – “ОДК” П. От приложения препис от неофициален раздел на Държавен
вестник бр.42 от 2000г. се установява, че по силата на обнародвана Заповед № ... от
05.05.2000г. на министъра на образованието и науката ЦУТНТ – П, считано от
01.07.2000г. се закрива, като е разпоредено трудовите правоотношения да бъдат
уредени при условията на чл.328, ал.1, т.1 от КТ.
На първо място, ищецът твърди да е заемал
длъжност д в ЦУТНТ,
като твърди да е закрито друго звено - ЦУТНТ
– П. От представените доказателства – личното трудово досие на ищеца, съдебни
решения и заповеди на министъра, както и решения на Общински съвет – гр.П, се установява, че в заповедта на министъра е
допусната техническа грешка при изписване на наименованието на центъра, като в
отношенията между страните не е съществувал спор, че именно ЦУТНТ е бил
закрит със заповедта на министъра, като липсва спор и че друго подобно
образувание с посочено в заповедта наименование не е съществувало. От друга
страна, по силата на заповед № ... от 23.06.2000г. на министъра /ДВ,бр.56 от
2000г.-л.78/ процесната заповед е била изменена, като
е посочено, че думата “учебно” се замена с
“ученическо”, с което по надлежния ред сочената грешка в наименованието е била
отстранена.
Спорно
между страните се явява обстоятелството кой се явява работодател на ищеца.
Несъмнено, в трудовия договор, както и в заповедта за уволнение, като
работодател на ищеца е посочен Регионален инспекторат по образованието на МОН –
П. Съгласно разопредбата на чл.10, ал.4 от Закона за
народната просвета/ЗНП/ общински са детските градини,
училищата и обслужващите звена, които се финансират от общинските бюджети.
Предоставените им за ползване имоти са публична общинска собственост, а ал.5 на
същия текст предвижда, че държавните и общинските детски градини, училища и
обслужващи звена са юридически лица. Следователно, като обслужващо звено на
общинска издръжка ЦУТНТ е било юридическо лице на общинска издръжка. Съгласно
текста на чл. 37, ал.1 от ЗНП училището,
детската градина и обслужващото звено се управляват от д/каквато
длъжност е заемал ищецът/, а съгласно разпоредбата на ал.4 на същия текст
началникът на регионалния инспекторат по образованието сключва и прекратява
трудовите договори с дите на общинските училища и
обслужващи звена. От така посочената нормативна уредба се налага изводът, че
трудовият договор на ищеца е бил сключен с началника на РИО на МОН – П, но
трудовото правоотношение е възникнало със самото юридическо лице – ЦУТНТ / в
съгласие с разпоредбата на чл. 61, ал.2 от Кодекса на труда, съгласно която за
длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият
договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи
трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната
длъжност./ Следователно, работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, се явява
именно ЦУТНТ. Сключването и прекратяването на трудовото правоотношение от началника
на РИО на МОН – П, не променя обстоятелството, че трудовото правоотношение е
създадено именно с центъра, а не и с висшестоящото звено, като ирелевентен се явява фактът, че в договора центърът е
посочен единствено като място на работа. Ето защо, искът срещу главния ответник
– РИО на МОН – гр.П, следва да се отхвърли, тъй като
същият не се явява пасивно материално – правно легитимиран да отговаря по
предявените искове, тъй като същите следва да се насочат спрямо работодателя,
какъвто последният не се явява.
С оглед сбъдване на вътрешно- процесуалното условие при
отхвърляне на исковете спрямо главния ответник, то следва да се пристъпи към разгелждане на исковете спрямо евентуалнтия
ответник – ОДК – П. Ищецът твърди, че не се касае за закриване на ЦУТНТ без
правоприемство, а напротив – отношенията следва да се уреждат от разпоредбата
на чл.123 от КТ, като се твърди да е налице правоприемство между ЦУТНТ и ОДК – П.
Твърди се, че министърът не е имал правомощия да определя как да бъдат уредени
трудовите отношения с работниците и служителите на центъра след закриването му.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.6 от ЗНП общинските училища и обслужващи
звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на
образованието, младежта и науката по предложение на общинския съвет. От представеното
решение № 16, взето с протокол № 2 от 27.01.2000г. на Общински съвет – гр.П, се установява, че последният задължил к на Община П
да направи предложение до министъра на образованието и науката за закриване на
ЦУТНТ. Ищецът твърди, че принципалът – ОбС – П, не е отправял предложение правоотношенията с
работниците и служителите да се уреждат по реда на чл.328, ал.1, т.1 от КТ, а
напротив – по-късно решил те да се уредят по реда на чл.123 от КТ. Съгласно
разпоредбата на чл.12, ал.4 от Правилника за прилагане на ЗНП Предложението на
Общинския съвет за закриване съдържа:
мотиви за необходимостта от закриване,
наименование и адрес, вид на
детската градина, училището или на обслужващото звено, степен на образование, форми на обучение,
профили и професии за училището или дейности в обслужващото звено, сведения за броя на децата и учениците в
детската градина, училището или в обслужващото звено, сведения за допълнително финансово
осигуряване при закриването на детската градина, училището или на обслужващото
звено, сведения за възможностите за пренасочване на децата и учениците, акт за
собственост и предложение за разпределение, прехвърляне и използване на
сградния фонд и на материално-техническата база, предложение за приемане и съхранение на
задължителната документация, сведение за осигурен транспорт до училището, към
което са пренасочени учениците. Ерго, законодателят
лимитативно е определил по кои основни въпроси следва да се отправи предложение
до ресорния министър. Дори да се включат съответни други предложения – вкл. и относно
реда на прекратяване на правоотношенията с наетия персонал, то за министъра не
съществува задължение да приеме предложението, като в правомощията на същия
лежи правото да определи дали да разпореди прекратяване на правоотношенията и
на какво основание. В случая същият, в кръга на правомощията си, е разпоредил
правоотношенията да се прекратяват на
основание чл.328, ал.1, т.1 от КТ - поради закриване на предприятието. Спорно
между страните се явява обстоятелството дали ЦУТНТ е закрито или същото е
продължило дейността си чрез правоприемник – вторият ответник по делото – ОДК –
П. Както от предложението на Общинския съвет, така и от заповедта на министъра,
се установява, че в случая се касае за “закриване” на центъра без
правоприемство, като е уредено къде да се съхранява документацията и кой да
стопанисва общинското имущество.Този извод съдът
прави както с оглед употребения термин “закриване”, а и предвид последващото
решение на ОбС за “откриване” на ново обслужващо
звено – “ОДК” П, което налага изводът,
че правоприемство между едното и новосформираното обслужващо звено не е налице.
Ирелевантно в случая се явява приемство в материална
база/ същото е осъществено с ново решение на Общинския съвет/, както и приемство в партидите, открити при “БТК”ЕАД,
“Електроснабдяване” и т.н., тъй като се касае за фактическо приемство.
Ирелевантно се явява и искането на Общинския съвет до министъра за увеличаване
на щатната численост на новосформираното звено, което има социална цел –
наемане повторно на работа по трудово правоотношение на заетите в ЦУТНТ – П,
лица. Ирелеватно се явява становището на К на Община П,
отправено до министъра/л.23/, в което се заявява, че е налице правоприемство
между съществуващото и новото звено, тъй като в правомощията на същия не се
включва закриване или преобразуване на съответните звена.
Следва да се подчертае, че законодателят е предвидил в
ЗНП възможност обслужващите звена да бъдат откривани, преобразувани и закривани,
следователно, допуснал е възможността същите да бъдат преобразувани чрез
сливане, вливане, разделяне и т.н., при която хипотеза би било налице необходимост от изрична уредба на отношенията
с наетите работници и служители. В заповедта на министъра е налице изрична
уредба на тези отношения, като с оглед влизане в сила на заповедта във вида, в
който е постановена, то и съдът е обвързан от този административен акт. В случая предвид властническите правомощия,
уредени от Закона за народната просвета, предоставени на министъра на
образованието и науката, не намира приложение разпоредбата на чл.123 от КТ.
Последната разпоредба се явява обща по отношение на специалния закон, уреждащ
правоотношенията в сферата на просветата, обхванати като уредба от сочения
нормативен акт. Незаконосъобразността на акта на министъра може да бъде
атакуваната по административен ред, което е било сторено, като процесната заповед е влязла в сила, поради което и същата
обвързва съда и страните по настоящото дело. С оглед изоженото,
съдът намира, че вторият ответник по делото – ОДК – П, не се явява
правоприемник на работодателят – ЦУТНТ П, поради което и не се явява материално
– правно легитимиран по предявените при условията на евентуалност искове.
С оглед отхвърляне на главния иск за признаване
незаконосъобразност на уволнението по отношение на двамата ответника, следва да
се отхвърлят и акцесорните претенции за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност, както и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1
от КТ, както и на обезщетение за забавено плащане на това обезщетение.
Ищецът претендира заплащане на разноски, но предвид
изхода на делото, такива не следва да му се присъждат.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника – РИО на МОН П, следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., а на ответника ОДК П –
350лв.заплатено адвокатско възнаграждение и разноски за ССЕ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.А.К., ЕГН **********,***, Д “Л”, ет.,
офис , чрез адв.Т.Д., против Р и по о на МОН – П, с
адрес гр.П, ул.”Ц” № , представляван от Началника АБ,
и при условията на евентуалност против ОДК – П, с адрес бул.”Ш с” № ,
представляван от ДЛС, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр. с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда за признаване за
незаконно уволнението, сторено със Заповед № .../ 29.10.2008г. на Началника на
РИО на МОН – П, с която трудовото му правоотношение било прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.1 от КТ, считано от 26.02.2009г., както и за неговата
отмяна, както и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност “д”, както и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в период от шест
месеца, считано от 26.02.2009г., в размер на 4823,40лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.04.2009г., до окончателното
изплащане, както и за заплащане на разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А.А.К.,
ЕГН **********,***, Д“Л”, ет., офис , чрез адв.Т.Д., да заплати на Р и по о на МОН – П, с адрес гр.П, ул.”Ц” №, представляван от Началника АБ, сумата от 600лв./шестстотин лева/ - разноски по
производството.
ОСЪЖДА А.А.К.,
ЕГН **********,***, Д “Л”, ет., офис, чрез адв.Т.Д., да заплати на ОДК – П, с адрес бул.”Ш с” № ,
представляван от ДЛС сумата от 350лв./триста
и петдесет лева/ – разонски по производството.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен
срок от датата на обявяването му – 06.04.2010г., като препис от него се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Д. Кацарова
Вярно с оригинала.
ЛК