Р
Е Ш Е Н И Е
№
112
Габрово,
27.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ГАБРОВО в открито съдебно
заседание,
проведено на двадесет и седми април,
две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН
КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА
при секретаря Елка
Станчева и с участието на прокурор Пламена Дичева, като разгледа докладваното
от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 98 от 2022 година по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-430 от 10.03.2022 г., подадена от Д.Г.П. ***
с ЕГН: **********, против Решение № 17 от 1.02.2022 г. на Районен съд Севлиево
/РСС/, постановено по н.а.х.д. № 364 от 2021 г. по описа на същия съд, с искане
за неговата отмяна и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление
/НП/.
С оспорения първоинстанционен съдебен акт
Районният съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 07-001543 от 27.07.2021
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Габрово, с
което на касатора Д.П., на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 413, ал. 2
от Кодекса на труда /КТ/, е наложена глоба в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв. за
нарушение на чл. 24, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд,
наричана по-долу за краткост „Наредбата“.
НП е издадено за следното нарушение:
При извършена проверка на 11.06.2021 г. от
служители на ДИТ – Габрово по работните места в обект: „Надстрояване на резервоар
за вода с два етажа и на заведение за хранене на един етаж за разширяване на заведението
и обособяване на офиси на „**************“ ЕООД, Севлиево, изпълняван от „**********“ ЕАД, Габрово, е
установено, че касаторът Д.П., длъжностно лице – технически ръководител,
определено със Заповед № 245 от 11.03.2021 г., е допуснал до работа лицето С. Б. Л. на длъжност „общ
работник строителство“ без лично предпазно облекло – каска за работа на
височина, осигурена от работодателя „**********“ ЕАД на 24.10.20202 г., като лицето е получило
лични предпазни средства, описани в декларация от същата дата. Нарушението е
извършено на 11.06.2021 г. на посочения строителен обект.
В жалбата си до РС П. възразява, че не е описано
конкретното нарушение и не са посочени време и място на извършването му. В
случая то е следвало да бъде посочено като неизпълнено предписание от ДИТ,
дадено с Протокол от 29.06.2021 г. за допускане до работа на общи строителни работници
до обекта, без на същите да са били осигурени защитни предпазни средства –
каски. В случая това предписание е било изпълнено и това е отразено в Протокол
от 1.07.2021 г. на ДИТ. Не е установено наличието на субективния елемент на
деянието – вината, като следва да се вземе предвид, че на всички работници е
било осигурено защитно облекло, вкл. каска и на процесната дата им е бил
проведен инструктаж за безопасност при работа, като те са били информирани за
пореден път за необходимостта да носят предпазното облекло. В случай, че
ръководителят на строежа е забелязал, че работник не носи каската си, той би го
отстранил от строежа. Освен това въпросният работник е общ работник и задачата
му е да почиства площадката, като за тази дейност и тази длъжност не е
необходимо да се носи каска. В НП не е посочено каква е била дейността,
извършвана от работника, не става ясно дали той се е намирал на въпросната
строителна площадка, както и дали в този момент това лице е извършвало работа.
Без тази конкретика не може да се установи наличие на нарушение дори от
обективна страна. Не е установено и това, че работодателят е осигурил каски за
конкретната работна площадка, въпросният строеж е стартирал след като
предходната година такива са били раздадени за друг обект. Оспорва се и
правомощието на автора на процесното НП да издава такива актове.
Мотивите на съда, за да се произнесе с оспорения
свой съдебен акт, се изразяват в следното:
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в достатъчна степен и от съдържанието на НП става ясно по
несъмнен начин какво е то. НП съдържа всички задължителни реквизити.
Нарушението не се изразява в неизпълнение на задължително предписание, това не
е посочено нито в него, нито в съставения АУАН, санкцията е наложена за неспазена
норма от посочената по-горе Наредба. П. е определен за технически ръководител
на строителния обект, на който е била извършена и проверката, при която е
установено противоправното деяние и по тази причина той се явява „длъжностно
лице“ по смисъла на §.1, т. 5 от ДР на КТ. В това си качество той е следвало да
контролира спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на
труд от лицата, работещи на същия обект и това е основното му задължение,
съгласно чл. 26, т. 1 от Наредбата. В това си качество той е следвало да не
допуска извършване на работа при опасни и вредни за живота и здравето условия,
каквото е в случая работата при височина. От показанията на разпитаните по
делото свидетели, както и от съставения Констативен протокол /КП/ при
проверката се установява, че работещите на височина /скеле/ работници са били
без предпазни средства /каски/, които иначе работодателят им е бил осигурил. Процесното
лице е било сред тези работници. П. се е намирал на същия строителен обект и
проверката е извършена в негово присъствие, като именно тогава е било
установено и процесното нарушение. Той е имал и задължението, и физическата
възможност да следи за изпълнението на този свой ангажимент, поради което
първоинстанционният съд не приема възражението за липса на субективен елемент
при извършване на деянието. През
времетраенето на цялата проверка работниците са продължили да работят без
предпазни средства, те не са били в почивка. Провеждането на инструктаж за деня
не освобождава техническия ръководил от ангажимента му да извършва контрол за
работа при безопасни условия. В заключение РСС е счел, че нарушението е
установено по несъмнен начин от обективна и субективна страна, наложеното
наказание е правилно индивидуализирано, не са налице обстоятелства, които да
налагат квалифицирането на нарушението като маловажен случай и на това
основание да се приложи нормата на чл. 28а от ЗАНН, като в съдебното решение са
изложени мотиви в тази насока от съдебния състав. В заключение съдът е счел НП
за законосъобразно и го е потвърдил.
Решението е връчено на касатора на 2.02.2022 г.
На 16.02.2022 г. срещу него е подадена касационна
жалба в РС – Севлиево, с която се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт
и отмяна на процесното НП. Касаторът излага в
жалбата си същите твърдения и възражения, каквито е представил пред
районния съд.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател,
редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
Ответникът
се представлява от юрисконсулт С., която оспорва депозираната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.
Според
настоящата съдебна инстанция при описанието на нарушението актосъставителят и
административно-наказващият орган са описали подробно и ясно нито самото
нарушение, както и релевантната фактическата обстановка, при която то е било
извършено и установено то. Посочени както дата, така и място на извършване и на
установяване на деянието.
Както
АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи при спазване на процесуалните
изисквания и изискванията за форма и реквизити.
По
делото е представен КП от процесната дата – 11.06.2021 г., съгласно който при
направена от страна на служители от ДИТ такава на строителен обект, описан в
НП, на него е работил С. Л. – лицето, по повод на което е съставено процесното НП,
както и други посочени лица.
В
Протокола за извършена проверка от 30.06.2021 г., също представляващ официален
свидетелстващ документ, неоспорен по делото, е описано, че при направената
проверка се установява неокомплектовано скеле с липсваща странична част –
стълби за качване и слизане, на описаната строителна площадка, което е защита
срещу падане от височина. Безспорно е, че Д.П. е определен от работодателя като
технически ръководител на обекта и по време на проверката той се е намирал на
място. В този Протокол са посочени лицата, които са работили на обекта и които
не са ползвали предпазна каска, сред които е посочен и Лозанов. Представена е в
тази връзка Заповед № 245 от 11.03.2021 г. на изпълнителния директор на ЕАД –
работодател.
Представен
е списък на лицата, получили ЛПС на 24.10.2020 г., като сред тях отново е и лицето,
посочено в процесното НП.
Видно
от списъка на служители на процесния обект на него са работили както това лице,
така и П. и лицето се е подписало в книгата за инструктаж.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че при
направената от служителите на ДИТ проверка в горецитирания протокол били
описани всички работещи в момента на него. Те са се водили общи работници и са
били без лични предпазни средства, в това число – без предпазни каски. До
приключване на проверката нарушението не било отстранено. Работниците са били
на самото скеле и всички са били без каски, извършвали са строителни дейности
по фасадата на сградата. Работата била на височина до втори етаж. Длъжностното
лице - техническия ръководител на обекта, е бил на място по време на проверката
и при желание е имал обективната възможност да не допуска нарушението.
Настоящата
съдебна инстанция намира за установена по безспорен описаната в АУАН и НП
фактология.
Според
сочената като нарушена нормативна разпоредба на чл. 24, ал. 1, във вр. с чл.
26, т. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. на
строителната площадка се допускат до работа само работещи и други лица, които
използват осигурените им лични предпазни средства и специални и работни
облекла. В случая всички работници са били на площадката без
посоченото ЛПС. Задължение на техническият ръководител
или бригадирът е да отстранява
работещите, които не използват осигурените им такива. В
случая именно П. е имал за задължение да не допуска, респективно – да отстрани
от работа тези работници. Според чл. 26, т. 1 от наредбата техническият
ръководител изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗЗБУТ.
Съгласно
санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 от КТ работодател,
който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице,
ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. В случая процесното НП е срещу виновното длъжностно
лице, на което е наложена минимална по размер санкция.
Настоящият
съдебен състав споделя мотивите на районния съд относно неприложимостта на чл.
28а от ЗАНН, като не счита за необходимо да ги преповтаря – случаят не е
маловажен, не се отличава от останалите случаи от същия вид, като дори се
характеризира с по-висока степен на обществена опасност поради причините,
описани в първоинстанционния съдебен акт.
В заключение
съдът намира, че оспорения съдебен акт е законосъобразен и мотивиран, с оглед
на което следва да се остави в сила.
С
оглед изхода на правния спор съдът намира за основателно искането на
процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на
деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция, съставляващи юрисконсултско
възнаграждение. Такова следва да се присъди в полза на ответника в минимален
размер от 80.00 лв.
Поради
така изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 17 от 1.02.2022
г. на Районен съд Севлиево /РСС/, постановено по н.а.х.д. № 364 от 2021 г. по
описа на същия съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 07-001543
от 27.07.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/
- Габрово, с което на Д.Г.П. с ЕГН: **********, на основание чл. 416, ал. 5,
във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/, е наложена глоба в размер на
1 000.00 /хиляда/ лв. за нарушение на чл. 24, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд.
ОСЪЖДА
Д.Г.П. с ЕГН: **********
да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ деловодни
разноски на стойност 80.00 /осемдесет/ лв., съставляващи юрисконсултско
възнаграждение за съдебно представителство пред настояща съдебна инстанция.
Решението
е окончателно.
Препис
от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.