№ 5473
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20241100505350 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца пред СРС –В. Г.
Ч., срещу решение № 1985 от 05.02.2024 г., постановено от СРС, ГО, 81 състав
по гр.д.№ 38926 по описа за 2022 г. , с което са отхвърлени претенциите на
ищеца с правно основание чл.357 вр. с чл.188,т.2 КТ и по чл.344, ал.1,т.т.1-3
КТ.
Във въззивната жалба се излагат доводи за допуснати от СРС
процесуални нарушения във връзка с обсъждане и допускане на
доказателствата. Сочи, че съжденията на СРС относно мотивирането на
заповедите за дисциплинарни наказания били неправилни фактически и
правно, както и в противоречие с материалния закон и трайната съдебна
практика. Самите мотиви на СРС във връзка с изпълнението на изискванията
на чл.195, ал.1 КТ били противоречиви. В атакуваната заповед с
предупреждение за уволнение не се сочели каквито и да е факти, още по-
малко виновни действия или бездействия на ищеца, които да са в разрез със
закона или въведените от работодателя изисквания. Заповедта не сочела на
1
точния или приблизителен момент на извършване на твърдените от ответника,
нарушения. Това било достатъчно основание да се приеме, че заповедта е
немотивирана. Счита, че този недостатък не се отстранява с изложеното в
докладна записка № 280/08.02.2022 г., съставена от Б.П., ръководител отдел
„Безопасност на движението“, снимковия материал и данните от GPS-
системата, ползвана в предприятието на ответника. Това било така, защото
тези данни не били предоставени на ищеца към датата на налагане на
наказанието. По този начин се нарушавало правото му на защита. Това
опорочавало и процедурата по чл.193 КТ, тъй като ищеца не могъл да се
защити от неконкретизираните твърдения на ответника за допуснати
нарушения. Счита, че неправилно от съда се приемал престоя на служебния
автомобил на МПС за равнозначно на „неуплътняване на работното време“ и
оттук неизпълнение на служебните задължения по длъжностната
характеристика на ищеца. Намира, че от страна на работодателя не се
доказало, че ищеца не уплътнява работното си време, съгласно дефиницията
на това понятие от правната теория. Заповедта за уволнение също била
немотивирана по смисъла на чл.195 КТ, тъй като същата не
индивидуализирала в достатъчна степен твърдените от ответника „системни
нарушения“, както и кога същите са извършени. Това било важно за целите на
защитата на ищеца и съдебния контрол. Ответникът сочел като нарушения
повече от 3 твърдени случая на престой, продължил между 1 и 6 часа на
управлявания от ищеца служебен автомобил на бензиностанцията на ОМВ на
бул. „Христо Ботев“ в гр.София, което необосновано и произволно ответникът
приемал за „неуплътняване на работното време“ и от тук за нарушение на
трудовото правоотношение по длъжностната характеристика. Заповедта за
дисциплинарно уволнение също не сочела каквито и да е факти, още по-малко
виновни действия или бездействия на ищеца, които да са в разрез със закона
или въведените от работодателя изисквания. Като носител на
доказателствената тежест ответникът не могъл да опровергае твърдението на
ищеца, че автомобила престоява на въпросната бензиностанция с цел
улесняване на ищеца да извършва трудовите си функции или е бил „на
разположение“ за същите, съгласно трудовия му договор и длъжностната
характеристика. Във връзка с нарушението на чл.193 КТ се позовава на
идентични доводи с тези относно заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание „предупреждение за уволнение“. Сочи, че СРС не бил обсъдил
2
доводите и възраженията на ищеца, което, ако СРС бил сторил, изхода от
делото щял да бъде в полза на ищеца. Това било и така защото процесния
служебен автомобил не представлявал работно място на ищеца. Не било
необходимо постоянно присъствие на ищеца в процесния служебен
автомобил, за да може същият да изпълнява служебните си задължения.
Счита, че при обсъждането на последното обстоятелство, СРС бил нарушил
доказателствената тежест, която била за ответника, а не за ищеца. Това
представлявало толкова съществено процесуално нарушение, че само на това
основание следвало обжалваното решение да бъде отменено. СРС не бил
посочил какви доказателства го убеждават да приеме, че твърдяното от
ответника паркиране на служебния автомобил е несъвместимо с
осъществяване на вменените на ищеца задължения. Този извод на съда бил в
противоречие с трайната съдебна практика. Още повече, че ответника не
съумял пълно и главно да докаже наличието на твърдените от него
нарушения. Сочи, че липсвала каквато и да е връзка между паркирането на
служебния автомобил и неизпълнение на задълженията на ищеца; липсвало
доказване на каквото и да е неизпълнение на трудовите задължения; липсвало
доказване за неточно в количество и и/или качествено отношение; не било
доказано накърняване/частично неизпълнение/ на уговорения режим на
работно време, както и не било доказано неизпълнение във времево
отношение; не било доказано, че в посочения от ответника времеви интервал
ищецът не е бил на работа и/или е вършил дейности, различни от възложените
му по трудовото правоотношение /ТПО/; липсвали доказателства, а и
твърдения за допуснати от ищеца нарушения на актове, касаещи
организацията на работа при ответника; липсвали доказателства, че
наложеното наказание „уволнение“ съответства на твърдените дисциплинарни
нарушения. Ответникът освен, че не доказал тезата си, а и представените от
него доказателства били в подкрепа на ищеца. Това, обаче, останало извън
анализа на доказателствата от съда. Не били обсъдени и повдигнатите от
ищеца възражения във връзка с осигуряването на подходящи условия за
работа – чл.127, ал.1,т.2 КТ, за което ищецът неколкократно бил алармирал
работодателя. Следвало да се вземе предвид, че констатирания „престой“ на
служебни автомобил е „през нощта“ като в часовете между 23:30 ч. и 5:00 ч.
за периода от 2021 г.- 2022 г. нямало работещ градски автотранспорт в
гр.София поради което ищецът и останалите му колеги нямало как да
3
извършват, приетото от СРС като присъщо на длъжността „осъществяване на
непрекъснат контрол по маршрутите на „Столичен автотранспорт, респ.
използване на линейния автомобил именно за посочените цели“. Това
означавало, че за посочения период ищецът и колегите му били „на
разположение“. При това положение, утвърдената практика в процесния
период била служебните автомобили да престояват по или в непосредствена
близост до основни линии/трасета на столичния автотранспорт, както в случая
било сторено от ищеца. Обстоятелството, че ищеца живеел в центъра на
гр.София било случайно и не можело да служи като повод за налагане на
наказание. Сочи, че за процесния период ищецът бил работил при сумирано
месечно отчитане на работното време на дневни и нощни смени от по 12 часа
като обичайно на смяна били още 1 или 2-ма човека на същата длъжност като
при липса на регламентирано от ответника райониране на
проверките/разпределение на контролните маршрути между дежурните
служители, такова разпределение се извършвало между служителите ad hoc за
съответната смяна. Твърди, че до ищеца не били свеждани каквито и да е
правила или ограничения, касаещи паркиране и престой на зачисления
служебен автомобил. Твърди, че самите служители решавали къде и колко
време да паркират, да извършват огледи/проверки и съответно да вършат
останалите си трудови задължения или да стоят „на разположение“ като
следвало да се съобразяват с правилата на ЗДвП, а именно, че е забранено
спирането и паркирането на МПС по трасетата на градския автотранспорт.
Следвало да се има предвид и, че зачисленото на ищеца МПС имало
специален режим и за него не важели общите ограничения за престой и
паркиране. Вмененото му като нарушение било в груба колизия със
задължението на ищеца да не допуска преразход на горивно-смазочни
материали, гуми и други консумативи,т.е. не се очаквало от ищеца МПС да е
непрекъснато в движение. Следвало да се има предвид и, че прекия
ръководител на ищеца, който предложил последния да бъде наказан, на
12.05.2022 г. дал указания за преодоляване на значителното увеличение на
количеството преразход на гориво от служебните линейни автомобили нощно
време. СРС не бил обсъдил и другото повдигнато от ищеца възражение в
исковата молба, а именно за злоупотребата с права от страна на работодателя.
Твърди се, че дисциплинарните наказания били наложени поради личен
конфликт на ищеца с прекия му ръководител, поради несъвместими
4
политически пристрастия, което било довело до саморазправа с ищеца. По
този въпрос работодателят не бил положил усилия да извърши проверка.
Сочи, че още в хода на дисциплинарното производство бил представил 2 бр.
жалби за оказан психически тормоз от страна на прекия ръководител на
ищеца. По тези жалби ответникът не бил предприел каквито и да е действия за
установяване на обективната истина. Налагал се извод, че е допуснато
нарушение на чл.189 КТ.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да
бъде постановено друго с което претенциите на ищеца с правно основание
чл.357 вр. с чл.188,т.2 КТ и чл.344, ал.1,т.1-3 КТ да бъдат уважени.
Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС -
„Столичен автотранспорт“ ЕАД, в който се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от
СРС, решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника процесуални
нарушения при събиране и обсъждане на доказателствата. Противопоставя се
на събирането на поисканите от въззивника, доказателства. Намира, че
решението е съобразено дори с цитираната във въззивната жалба съдебна
практика. Атакуваните заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на
ищеца били мотивирани съобразно тази съдебна практика, вкл. бил посочен
времевия период на извършване на нарушенията. Изпълнено било
изискването на чл.195 КТ. Ирелевантен бил фактът и доводът за нарушение на
чл.193 КТ, тъй като работодателят бил изпълнил задължението си да изиска
обяснения; липсвало законово изискване работодателят да е длъжен да се
съобрази с тези обяснения. В този смисъл била и съдебната практика. Счита,
че „неуплътняване на работното време“ представлява неспазване на
интензивността на труда през работно време, т.е. на задължението на
работника или служителя да насища работното време с трудови усилия,
каквато дефиниция бил дал и въззивникът. В случая за процесния период
въззивникът бил нощна смяна, което се установявало от представените по
делото план-графици и следвало да изпълнява служебните си задължения,
които били такива по длъжностна характеристика, а именно: да гарантира
безопасност на движението на превозните средства. Сочи, че в исковата молба
от страна на ищеца се признавало, че му е зачислен автомобил за нуждите ва
5
изпълнение на трудовите му задължения, при което се достигало до логичния
извод, че при престой на този автомобил в рамките на 4 и 6 часа, това
свидетелства за неизпълнение на служебните задължения. Престоят на
служебния автомобил бил в рамките на 1 км от дома на ищеца. Правилно СРС
бил приел, че се касае до „системност“ на нарушенията. По отношение на
довода на въззивника, че по време на констатирания престой е бил „на
разположение“ се твърди, че такъв режим на работа не бил регламентиран
нито в трудовия договор с ищеца, нито в длъжностната му характеристика.
Сочените от въззивника като необсъдени възражения за нарушение на чл.127,
ал.1, т.2 КТ били неосносими за изхода на спора. Относно довода, че през
нощта липсвал градски автотранспорт за периода от 2021 – 2022 г. от 22:30 до
5: 00 ч твърди, че това било фактологично грешно, което се установявало от
официалните редови разписания на ЦГМ. А самият констатиран престой бил
прекалено дълъг, за да се извършват трудовите задължения само в рамките на
една основна линия/трасе. Цитираната от въззивника Наредба за
организацията на движението на територията на Столична община била
неотносима за наложените на ищеца, наказания. Обстоятелството, че в
длъжностната характеристика на ищеца било посочено като задължение да не
допуска преразход на материали и консумативи не водело до извод, че се
следва пълно лимитиране на служебния автомобил. Цитираното от въззивника
указание от 12.05.2022 г. било за период след последното констатирано
нарушение – 13.02.2022 г. Счита, че ТПО е прекратено на законово основание
поради което не било налице злоупотреба с право, както се сочело от ищеца.
Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 22.02.2024 г.
Въззивната жалба е подадена на 07.03.2024 г./по пощата/, поради което
съдът намира, че същата е подадена в срок.
Тъй като въззивникът е ищец в производството пред СРС и предявените
от него искове по чл.357 вр. с чл.188, т.2 КТ и по чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ не са
били уважени, то за въззивника е налице правен интерес от обжалване, затова
съдът намира, че въззивната жалба е допустима.
По основателността на жалбата:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
6
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел:
1-По иска по чл.357 вр. с чл.188, т.2 КТ:
Че заповедта, с която се налага на ищеца наказание „предупреждение за
уволнение“ е издадена в срока по чл.194 КТ и от компетентен наказващ орган,
при съобразяване с обстоятелството, че ищецът е бил в платен годишен
отпуск и отпуск поради временна нетрудоспособност по арг от чл.194, ал.3
КТ. Спазено било и изискването на чл.193, ал.1 КТ - от страна на работодателя
преди издаването на заповедта били изискани обяснения от служителя и
такива били дадени. В искането било изложено за какво се искат обясненията
от служителя като СРС се е позовал на съдебна практика на ВКС. Служителят
бил упражнил правото си на защита, което давало основание да се приеме, че
ищеца е запознат с вменените му нарушения, разбрал ги е и е упражнил
правото си на защита. Именно така депозираните обяснения били дали повод
на работодателя да извърши проверка, резултатите от която били отразени в
заповедта. Обстоятелството, че обясненията не били кредитирани от
работодателя не представлявало нарушение на чл.193 КТ. Атакуваната
заповед отговаряла на изискванията на чл.195, ал.1 КТ- същата ясно
посочвала установените от работодателя факти и съпричастността на
служителя при осъществяването им, а именно наличието на осъществен
престой като бил посочен времевия период и място, което било
квалифицирано от работодателя като нарушение по смисъла на чл.187,
ал.1,т.1,т.3 и т.10 КТ- неуплътняване на работното време, неизпълнение на
възложената работа, както и неизпълнение на служебните задължения към
които препращала длъжностната характеристика. Въз основа на събраните по
делото писмени доказателства- доклад № 171/16.11.2020 г., разпечатки от
GPS- системата за движение на зачисления на ищеца, служебен автомобил с
рег. № СВ **** МН, съдът е достигнал до извода, че правилно работодателят е
приел за осъществено от служителя нарушение на чл.187, ал.1,т.1, т.3 и т.10
7
КТ; констатиран бил престой на служебния автомобил на шест дати в близост
до дома на ищеца. Като е взел предвид, отразените в длъжностната
характеристика на ищеца трудови функции за длъжността: „Организатор,
автомобилен транспорт, организатор експлоатация – линеен контрол“ към
Централно управление, СРС е приел, че тази длъжност включва контролни
функции по организацията на движението, намираща се в структурно
отношение в отдел „Безопасност на движението“ при ответното дружество и
несъмнено предполагала изпълнение на всички характерни за същата
задължения закрепени във вътрешния акт на работодателя, задължения, за
изпълнението на които на ищеца бил предоставен служебен автомобил като
последното не било спорно по делото. За разколебани са приети доводите на
ищеца, че не е запознат с правила или ограничения относно паркиране,
престой, както и че не била налице пряка обвързаност между употребата на
служебното МПС и изпълнението на възложените задачи. СРС е приел за
несъмнено установено паркиране на посочените в заповедта дати в близост до
домашния адрес на ищеца и това било несъвместимо с осъществяване на
вменените му трудови функции и качествено осъществяване на контрола на
движението на линиите, обслужвани от ответното дружество. С оглед на тези
си мотиви СРС е достигнал до извода, че оспорената заповед е мотивирана
съгласно изискванията на чл.195, ал.1 КТ. Затова и наложеното наказание за
неуплътняване на работното време на датите 04.12.2021 г., 12.12.2021 г.,
09.01.2022, 17.01.2022 г., 28.01.2022 г. и 29.01.2022 г. било законосъобразно –
допуснато било виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на
работника, което съставлявало дисциплинарно нарушение на чл.187 КТ, за
което можело да бъде ангажирана дисциплинарна отговорност. При това
положение претенцията била неоснователна и като такава е била отхвърлена.
2-по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:
Че заповед № РД-09-92 от 06.06.2022 г. , с която се налага на ищеца
дисциплинарно наказание „уволнение“ поради извършени системни
нарушения на трудовата дисциплина, установени на дати: 03.02.2022 г.,
13.02.2022 г., 08.01.2022 г., 09.01.2022 г., 16.01.2022 г. и на 28.01.2022 г. е
издадена от компетентния по чл.192 КТ орган. Наказанието било наложено в
срока по чл.194, ал.1 КТ при съобразяване с ползвания от ищеца платен
отпуск и отпуск поради временна нетрудоспособност. Наказанието било
наложено на основание чл.190, т.3 КТ – системни нарушения на трудовата
8
дисциплина, изразяващи се в неуплътняване на работното време, в частност
установен от работодателя, престой през работното време от един до шест
часа в рамките на два месеца – м.01 и м.02.2022 г. Като основание в
оспорената заповед било вписано чл.330, ал.2,т.6 КТ. Заповедта била
обстоятелствена като събитията били описани хронологично, посочен бил
моментът на нарушенията, мястото на констатирания престой, както и били
посочени мотиви за налагане на най-тежкото наказание, т.е. налице била
достатъчна информация относно обективните елементи на поддържаните от
работодателя нарушения на трудовата дисциплина. Като се е позовал на
съдебната практика на ВКС, СРС е приел, че в случая е налице „системност“
на нарушенията на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1,т.3 КТ.
Нарушенията следвало да са три или повече и да са извършени в рамките на
една година като за никое от тях преди това да не е налагано друго
дисциплинарно наказание. Съставомерно било нарушенията да са еднородни,
както и разнородни. За определяне на наказанието работодателят следвало да
спазва критериите по чл.189, ал.1 КТ, а именно тежестта на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено и поведението на служителя. В
случая, посочените в уволнителната заповед нарушения и начина на
установяването им бил обективиран в доклад до изпълнителния директор на
„Столичен автотранспорт“ ЕАД, вх.№ 332/16.02.2022 г., в който Б. П.,
ръководител „Безопасност на движението“ бил отразил констатациите си за
посочените в заповедта дати, както и, че същото било в резултат на извършени
проверки за изпълнение на служебните задълженията на ищеца по време на
даваните от него нощни смени. Като е съобразил доказателствената стойност
на този документ, съобразно чл.180 ГПК, СРС е достигнал до извода, че
констатациите в него съответстват на представените справки от GPS-
системата за движение на линейна кола „Дачия Сандеро“ с рег.№ СВ ****
МН, т.е. налице било еднозначно установяване на твърдените от работодателя
нарушения. Работодателят бил изпълнил задълженията си по чл.193 КТ като
изискал обяснения от служителя преди налагане на наказанието, както и
депозираните обяснения били приети. Видно било, че обясненията са
изискани за конкретните нарушения като бил описан вида на нарушенията, в
какво се изразяват те и периода, в който са извършени. В случая за спазване на
процедурата по чл.193 КТ значение имало обстоятелството, че на ищеца е
връчено на 21.02.2022 г. искане № 332-1 от 18.02.2022 г., в което искане
9
сочените от работодателя нарушения били описани по ясен и разбираем
начин. При това положение без значение за спазване на процедурата било дали
са му връчени докладната записка № 332/16.02.2022 г. и справките от GPS-
системата за движение на линейна кола „Дачия Сандеро“ с рег.№ СВ ****
МН. Въз основана на събраните писмени доказателства СРС е приел, че
констатирания престой на служебния автомобил на описаните в заповедта за
уволнение, дати ,се потвърждава. По делото не било спорно, а и се
установявало от представените по делото план-графици, че на посочените в
уволнителната заповед, дати, ищецът е бил нощна смяна; това съответствало
и на изложеното в докладната записка на Б.П.. След анализ на длъжностната
характеристика на ищеца, СРС е достигнал до извода, че на ищеца са вменени
специфични задължения, които имат за цел да гарантират безопасността на
движението на превозните средства, което от своя страна предполагало
осъществяване на непрекъснат контрол по маршрутите на „Столичен
автотранспорт“, респ. използвайки линейния автомобил за тези цели. При тези
си мотиви СРС е достигнал до извода, че правилно работодателят е
аргументирал наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина,
изразяващи се в неуплътняване на работното време, които били констатирани
като престой на служебния автомобил, което е подвел под нормата на чл.187,
ал.1, т.1,т.3 и т.10 от КТ, която норма вменявала задължение на служителя при
изпълнение на работата, за която се е уговорил, да използва цялото работно
време за изпълнение на така възложената работа; налице била „системност“
по смисъла на чл.190, ал.1,т.3 КТ. Това било така, защото в рамките на период
от по-малко от година, а именно: от 08.01.2022 г.- 13.02.2022 г. от страна на
служителя били извършени повече от три нарушения на трудовата
дисциплина, които не били санкционирани от работодателя. „Системните
нарушения“ били посочени от законодателя като основание да може да се
налага най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Независимо от
вида и тежестта на отделните нарушения, със своята повтаряемост и
обстоятелствата, при които са извършени, те обективно сочели на значително
виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца. Освен
това по отношение на ищеца били налице две наказания „забележка“, които
наказания не били заличени. Следвало да се има предвид и наложеното
наказание по оспорената заповед, касаеща „предупреждение за уволнение“.
При тези си мотиви, СРС е достигнал до извода, че са спазени изискванията на
10
чл.189 КТ за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. При това
положение искът по чл.344, ал.1,т1 КТ бил неоснователен и като такъв е
отхвърлен.
3- по иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ – с оглед отхвърлянето на иска по т.1 КТ,
тази претенция също е приета за неоснователна;
4- по иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ- с оглед отхвърлянето на иска по т.1 КТ,
тази претенция също е приета за неоснователна;
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното от правна страна:
Ищецът твърди, че:
1-Наложеното му със заповед № РД-09-48 от 15.03.2022 г. наказание
„предупреждение за уволнение“ е незаконосъобразно, тъй като заповедта
била немотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 КТ; неправилно в същата било
употребено „неуплътняване на работното време“, тъй като служебния
автомобил не представлявал „работно място“ по смисъла на КТ. Твърди
работодателят да не е спазил разпоредбата на чл.127, ал.1,т.1 и т.2 КТ, за което
ищецът неколкократно го бил алармирал, вкл. с обясненията си.
Работодателят игнорирал тези обяснения като по този начин бил нарушил
чл.189, ал.1 КТ. Като не установил обективната истина, работодателят
извлякъл ползи от собственото си противоправно поведение. Нарушен бил
чл.193 КТ и само на това основание заповедта следвало да бъде отменена.
Освен това наказанието било наложено извън срока по чл.194, ал.1 КТ.
Налице било злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като прекият
му началник му бил упражнил психически тормоз, заради което ищецът бил
подал две жалби;
Уволнението му, наложено със заповед № РД-09-92 от 06.06.2022 г.
също било незаконосъобразно, тъй като заповедта не съдържа реквизитите по
чл.195 КТ – липсвало мотивиране, тъй като заповедта не съдържала никакви
факти, действия и бездействия на ищеца, които да водят до налагане на най-
тежкото наказание „уволнение“. Не бил посочен и точния времеви момент на
твърдените за извършени нарушения. Документите, послужили като мотив за
уволнението му, не му били връчени. Твърди неспазване на процедурата по
чл.193 КТ, както и, че не била налице „системност на нарушенията“.
Посочената в мотивите на уволнителната заповед, заповед с която му се
11
налага наказание „предупреждение за уволнение“ не можела да обоснове
„системност“ , тъй като същата била оспорена в законните за това, срокове. По
отношение на заповедта за уволнение също бил нарушен чл.189 КТ , както и
на чл.194 КТ. Налице било злоупотреба с право от страна на работодателя като
се повтарят доводите по отношение на заповедта, с която на ищеца се налага
наказание „предупреждение за уволнение“. Твърди се, че конфликта между
ищеца и прекия му ръководител почиват на несъвместими политически
пристрастия. Твърди да е изпълнявал стриктно задълженията си по трудовия
договор.
Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС поради което същите по
арг. от чл.272 ГПК следва да се считат за мотиви на настоящето решение.
1-По иска по чл.357 вр. с чл.188, т.2 КТ:
Относно спазването на процедурата по чл.193 КТ:
Съгласно чл. 193. (1) КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства.
(2) Когато работодателят предварително не е изслушал работника или
служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя
дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество (2).
Действително, нормата на чл.193 КТ е императивна и при неспазването
на процедурата преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят
да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, съдът отменя
уволнението само на това основание без да се произнася по съществото на
спора.
Нормата, обаче, не въвежда изискване за форма на искането на
обяснения от работника и в трайната съдебна практика се приема, че искането
на обяснения може да се направи, както устно, така и писмено, стига да се
установи, че същото е достигнало до знанието на работника, виж така и в
решение № 96 от 22.07.2019 г. по гр.д.№ 2116 по описа за 2018 г. на ВКС, ГК,
Трето ГО, както и в определение № 237 от 30.03.2021 г. по гр.д.№ 296 по описа
за 2020 г. на ВКС, ГК, Четвърто ГО.
Следователно, достатъчно е преди налагане на наказанието
работодателят да поиска по разбираем начин за работника, обяснения за
12
действията или бездействията, които счита за нарушения на трудовите му
задължения, виж в този смисъл решение № 198 от 02.10.2019 г. по гр.д.№ 1480
по описа за 2019 г. на ВКС, ГК, Четвърто ГО.
Заповед № РД-09-48 от 15.03.2022 г., с която е наложено на ищеца
наказание „предупреждение за уволнение“ е законосъобразна – не са
допуснати сочените от въззивника нарушения при издаването й:
Спазено е изискването на чл.193, ал.1 КТ – работодателят е изискал
обяснения на ищеца за визираните в нарочно искане, вх.№ 280-1/11.02.2022 г.
нарушения, които са конкретизирани по дата и в какво се състоят, както и по
какъв начин са установени- непосредствен оглед, справки, телефонни
разговори, виж л.20 от делото пред СРС. С оглед на обстоятелството, че това
искане е представено със самата искова молба, то това означава, че
изложеното в него е достигнало до знанието на ищеца. А връчването на
17.02.2022 г. е удостоверено с подпис на ищеца, който не е оспорен, виж л.21.
Следва да отбележим и, че съдържанието на докладната записка, вх.№ 280-
1/11.02.2022 г., изготвена от прекия ръководител на ищеца, е възпроизведено
на 100 % в искането за даване на обяснения. Следователно ирелевантно за
изхода на спора е обстоятелството, че тази докладна записка не му е връчена.
Действително, по искане, вх.№ 280-1/11.02.2022 г. е депозирано от
страна на ищеца, обяснение, входирано на 21.02.2022 г., което се позовава на
Наредба № 15 от 13.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за
разработване и въвеждане на физиологичен режим на труд и почивка по време
на работа, но преценка на служителя е по кой начин да се защити от вменените
му нарушения на трудовата дисциплина.
С оглед горните си мотиви настоящата инстанция намира че е спазено
изискването на чл.193 ГПК.
Дали работодателят е извършил или не преценка на относимостта и
достоверността на дадените обяснения при формиране на изводи за наличие
на предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание, е обстоятелство,
което е без значение за законността на уволнението, така и определение №
50958 от 19.12.2022 г. по гр.д.№ 1348 по описа за 2022 г. на ВКС, ГК, Трето
ГО.
Следва да отбележим, че липсва законово задължение за работодателя
„да уважи“ обясненията, в хипотезата в която такива обяснения са дадени.
13
Относно соченото нарушение на чл.195 КТ:
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ изисква дисциплинарното наказание
да бъде наложено с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законовият
текст, въз основа на който се налага.
В конкретния случай оспорената от ищеца/въззивник заповед отговаря
на изискванията на чл.195 КТ- констатираните от работодателя 6 нарушения
са посочени по дати и времеви диапазон. Тези нарушения са подведени под
нормата на чл.187, ал1,т.1, т.3 и т.10 от КТ като констатирания престой на
служебния автомобил, предоставен на служителя за осъществяване на
трудовите му функции, в близост до дома му и при отсъствие на служителя от
автомобила, е квалифицирано като „системно неуплътняване на работното
време“. В обстоятелствената част на заповедта са цитирани и документите въз
основа на които работодателят е приел, че нарушенията от страна на
служителя действия, са установени. А посочването и на обясненията, дадени
от служителя в мотивите на заповедта, още повече потвърждава факта, че
същите са били обсъдени преди налагането на наказанието „предупреждение
за уволнение“.
При това положение и този довод на въззивника се явява неоснователен.
Относно това допуснати ли са от страна на ищеца сочените от
работодателя нарушения и представляват ли същите нарушения на
трудовата дисциплина:
Съгласно чл. 187, ал.1 КТ нарушения на трудовата дисциплина са:
1. закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на
работа или неуплътняване на работното време;
…
3. неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите
и технологичните правила;
…
10. неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони
и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение.
14
Де факто, дисциплинарното наказание е наложено за нарушение на
чл.187, ал.1,т.1 КТ - неуплътняване на работното време и т.3 -
неизпълнение на възложената работа.
Въззивната инстанция намира, че по своя характер констатирания от
работодателя „престой“ на служебния автомобил, предоставен на ищеца за
изпълнение на възложените му трудови функции и то без ищеца да се намира
в автомобила, представлява „неуплътняване на работното време“. Това е
така, защото „неуплътняване на работното време“ представлява неспазване на
интензивността на труда през работно време, т.е. на задължението на
работника или служителя да насища работното време с трудови усилия.
Действително, не можем да приемем, че служебния автомобил е
„работно място“ на ищеца, но той му е предоставен като средство за
упражняване на трудовите му функции.
Настоящата инстанция намира, че обстоятелството, че за периода от
23:30 ч до 05 ч общественият автотранспорт не се движи, не освобождава
ищеца от изпълнение на трудовите му функции, нито го освобождава от
дисциплинарна отговорност за неизпълнението им, в който смисъл са
доводите на въззивника/ищец.
Ще отбележим, че длъжността, която е заемал въззивника се намира в
структурата на отдел „Безопасност на движението“ и същата включва освен
да следи за регулярността на движението, така и да следи пътно-
транспортната обстановка по обслужваните маршрути; да прави проверки на
възлови и невралгични точки по маршрутите на „Столичен автотранспорт“
ЕАД. Задължение на ищеца е да „поддържа постоянна връзка с ЦКК, като
периодично информира за състоянието на движението по контролираните от
него линии“.
От представените от страна на ответника план-графици се установява,
че ищеца/въззивник за констатираните в оспорената заповед, дати, е полагал
труд „нощна смяна“. Липсват каквито и да е доказателства в подкрепа на
твърдението му, че е бил „на разположение“ на работодателя за тези дати.
Ще отбележим и, че с оглед цитираните в дадените от ищеца обяснения
до работодателя, разпоредби на Наредба № 15 от 13.05.1999 г. за условията,
реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологичен режим на
труд и почивка по време на работа, можем да достигнем до извода, че на
15
посочените дати в посочения времеви интервал, за който се установява по
делото, че ищеца е полагал труд „нощна смяна“ , същият се е възползвал от
правото си на почивка, виж л.22-23 по делото пред СРС.
Соченото от въззивника обстоятелство, че и останалите служители
„правят така“ не го освобождава от дисциплинарна отговорност, тъй като
същата е лична, а не колективна.
Визираните в оспорената заповед нарушения, изразяващи се в
неуплътняване на работното време от страна на ищеца, противно на соченото
от последния, са установени от представените по делото писмени
доказателства, вкл. разпечатки от GPS- системата на управлявания служебен
автомобил Дачия-Сандеро.
Относно тежестта на нарушението:
Съгласно чл. 188 от КТ при извършено дисциплинарно нарушение,
дисциплинарните наказания, които могат да бъдат наложени, са три вида -
забележка, предупреждение за уволнение и уволнение, като при определяне
на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника
или служителя /чл. 189, ал. 1 от КТ/.
Въззивният съд намира, че наложеното наказание "предупреждение за
уволнение" е съответно на тежестта на извършеното нарушение, тъй като
следва да се вземе предвид както обстоятелството, че нарушението не е
еднократно извършено- в рамките на по-малко от 2 месеца са констатирани 6
провинения на служителя като престоя е продължил от 4 часа до 7 часа и
повече. Отделно от това следва да се зачете и фактът, че на ищеца му е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“ с два броя заповеди и за
същите нарушения – неуплътняване на работното време като в първият случай
служителят е обяснил, че в продължение на 1 част и 30 минути е обядвал в
дома си /с оглед депозираните обяснения, съдържащи се в трудовото му досие
и вторият път във връзка с престой при който е бил увреден служебния
автомобил без за това да е бил уведомен прекия ръководител на ищеца.
Относно злоупотребата с право:
По въпроса, свързан с доказването на злоупотреба с право от страна на
работодателя, съществува задължителна практика на ВКС, според която
злоупотребата с права е проява на правен субект - физическо или юридическо
16
лице, реализирана чрез правни или физически действия в противоречие със
закона при наличието на вина във формата на умисъл и при осъществяване на
конкретен резултат - вреда. Доказателствената тежест за оборването на
презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ на работодателя при
осъществяване на трудовите права и задължение е на ищеца. Тази презумпция
може да бъде оборена, когато се установи противното, а именно че
работодателят преднамерено използва правата си не в смисъла и насоката,
определени в закона.
В конкретния случай въззивната инстанция намира, че по отношение на
соченото от ищеца злоупотреба с право от страна на работодателя, да не се
доказва, че такова е налице, защото:
Първо, в обстоятелствената част на исковата молба от самият ищец се
сочи, че „спрямо ищеца никога не са провеждани разговори, повдигани
оплаквания или налагани наказания“, вкл. досежно нареждания на прекия
ръководител на ищеца.
Второ, представените 2 бр. жалби на които се позовава въззивника са с
дати с дати 21.02.2022 г., т.е. след изискването на обяснения от страна на
работодателя.
При което въззивната инстанция намира, че позоваването от страна на
въззивника на злоупотреба с право от страна на работодателя, се явява негова
защитна теза. Следва да отбележим и, че в тези 2 бр. жалби никъде не
фигурира соченият от въззивника конфликт с прекия му ръководител поради
„несъвместими политически пристрастия“.
Налага се извод, че обжалваното решение в тази му част е правилно и
като такова ще следва да бъде потвърдено.
2-По иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ:
Като препраща към мотивите си по-горе във връзка със заповедта за
налагане на наказание „предупреждение за уволнение“ настоящата инстанция
намира че е спазено изискването на чл.193 ГПК- обяснения са изискани с
искане, вх. № 332-1/18.02.2022 г., л.24 по делото пред СРС като самото искане
пресъздава съдържанието на докладната записка от 16.02.2022 г., която е
различна от тази, послужила като иницииране на дисциплинарното
производство, приключило със заповед № РД-09-48 от 15.03.2022 г.
Обяснения са дадени на 23.02.2022 г., виж л.25 от делото пред СРС.
17
Видно от съдържанието на същите по констатациите липсват конкретни
доводи. Главният довод на ищеца е, че констатациите на прекия му
ръководител са целенасочени и недоказани.
Дали работодателят е извършил или не преценка на относимостта и
достоверността на дадените обяснения при формиране на изводи за наличие
на предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание, е обстоятелство,
което е без значение за законността на уволнението, така и определение №
50958 от 19.12.2022 г. по гр.д.№ 1348 по описа за 2022 г. на ВКС, ГК, Трето
ГО.
В случая обясненията са посочени като мотив в заповедта за уволнение
поради което въззивната инстанция приема, че същите са обсъдени от
работодателя.
По съществото на спора:
Тежестта за доказване законосъобразността на уволнението се носи от
работодателя - въззивник в настоящето производство /ответник в
производството пред СРС/.
Съгласно чл.186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е
нарушение на трудовата дисциплина.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ изисква дисциплинарното наказание да
бъде наложено с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законовият
текст, въз основа на който се налага.
В конкретния случай заповедта за уволнение, противно на соченото от
въззивника, е мотивирана, виж л.17 от делото пред СРС- посочени са
констатациите за установен престой на МПС при който престой служебният
автомобил се намира в близост до дома на служителя, а последният не е в
него; посочени са конкретни дати, както и времевия диапазон. Посочените са
и документите въз основа на които това е установено.
Допуснатите от ищеца нарушения са подведени и под съответната
правна норма –чл.187, ал.1,т.1, т.3 и т.10 КТ /какво предвиждат разпоредбите
виж по-горе в мотивите/.
За да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, работодателят се е
позовал на чл.187 КТ. Посочено е „системно нарушаване на трудовата
18
дисциплина“.
Системните нарушения на трудовата дисциплина се характеризират с
това, че трябва да са извършени в рамките на една година. Работникът или
служителят трябва да е извършил три или повече нарушения на трудовата
дисциплина, за които не е налагано преди това дисциплинарно наказание, а
ако е наложено, то да не е заличено и за наказването на които не са изтекли
сроковете за осъществяване на дисциплинарната отговорност. 3аконодателят е
посочил тези нарушения като такива, за които може да се налага най-тежкото
дисциплинарно наказание - уволнение.
В конкретния случай от страна на работодателя са констатирани и
подведени като дисциплинарни нарушения случаи на престой на служебния
автомобил на дати: 08.01.2022 г., 16.01.2022 г., 28.01.2022 г., 03.02.2022 г. ,
09.02.2022 г. и 13.02.2022г. В мотивите на заповедта за уволнение е посочено,
че на посочените дати ищецът се е явил на работа, но впоследствие не е бил в
колата и не е уплътнил работното си време. За посочените времеви периоди
служителят не е извършвал работа по трудовото правоотношение и не е
изпълнявал задълженията си по длъжностната характеристика, с които
задължения бил запознат.
Очевидно се касае до „системност“ по смисъла на закона /дори да
изключим датата 28.01.2022 г., която съвпада със заповедта за налагане на
„предупреждение за уволнение“. Безспорно тези нарушения са извършени от
служителя в рамките на една година.
Както правилно и СРС е приел, законодателят допуска съставомерност и
при допуснати еднородни нарушения, както е в конкретния случай.
Установява се от представените по делото план-графици, че на
посочените дати ищецът е полагал труд „нощна смяна“.
Липсват каквито и да е данни за конкретните дати ищецът да е бил „на
разположение“, в който смисъл са доводите му във въззивната жалба.
Извършените нарушения, изразяващи се в неупражняване на трудовите
функции във визираните в заповедта за уволнение времеви периоди: неа
03.02.2022 г.- 6 часа и 17 минути, на 13.02.2022 г.- 3 часа и 7 минути, на
08.01.2022 г.- 2 часа и 44 минути, на 09.02.2022 г.- 3 часа и 12 минути, на
16.01.- 3 часа и 4 минути, се потвърждават от събраните по делото писмени
доказателства- справки от GPS системата на зачисления на ищеца служебен
19
автомобил.
Така констатираните от работодателя нарушения на трудовата
дисциплина не са били санкционирани с предходните 3 бр. заповеди,
съответно две за налагане на наказание „забележка“ и третата за налагане на
наказание „предупреждение за уволнение“.
Доколкото доводите на въззивника относно незаконосъобразността на
оспорените от него заповеди за налагане на дисциплинарни наказания спрямо
него, са идентични, въззивната инстанция си позволява да препрати към
мотивите си по-горе във връзка с квалифицирането на „престоя“ като
„неуплътняване на работното време“ и оттук да приеме допускането на
нарушение от страна на ищеца, отговарящо на хипотезата на чл.187, ал.1, т. 1
и т.3 КТ.
Относно тежестта на нарушението:
Съгласно чл. 190, ал.1 КТ дисциплинарно уволнение може да се налага
за:
1. три закъснения или преждевременни напускания на работа в един
календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час;
2. неявяване на работа в течение на два последователни работни дни;
3. системни нарушения на трудовата дисциплина;
Преценката за тежестта на нарушението се прави за всеки отделен
случай, съобразно конкретно установените по делото обстоятелства, като се
вземат пред вид значимостта на неизпълненото задължение, преценено с оглед
трудовата функция на работника/служителя, обемът на неизпълнение;
съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези
последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на
работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да
настъпят неблагоприятни последици, съобразяват се конкретните условия и
обстановка в предприятието, възприети практики и норми на очаквано
поведение; отражението върху останалите работници и служители, а при
оценката на поведението на работника/служителя се взема предвид формата
на вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли
неправомерността на същото и неговите последици /вж. в този смисъл
решения № 109 от 13.08.2018 г. по гр. д. № 3323/2017 г. на ІV г.о., № 227 от
29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. на ІІІ г.о., № 156 от 3.07.2018 г. по гр. д.
20
№ 4920/2017 г. на ІV г.о./.
В конкретния случай, видно от заповедта за уволнение, л.17 по делото
пред СРС, като основание за налагане на най-тежкото наказание „уволнение“
работодателят се е позовал на „системни нарушения на трудовата
дисциплина“.
Следователно неизпълнението на задълженията и констатираните
нарушения, цитирани в заповедта за уволнение, съгласно разпоредбата на чл.
190, ал.1 КТ дават законова възможност за това нарушение да се наложи най-
тежкото наказания - дисциплинарно уволнение.
Въззивната инстанция счита, че с оглед допуснатите от ищеца
нарушения на трудовата дисциплина, работодателят е извършил правилна
преценка за съответствие между допуснатите от служителя нарушения на
трудовата дисциплина и наложеното най-тежко дисциплинарно наказание:
В случая се касае до допуснати от ищеца нарушения на трудовата
дисциплина в рамките на по-малко от два месеца.
Въззивната инстанция констатира и безкритично поведение на ищеца
спрямо допуснатите от нея нарушения на трудовата дисциплина: същият се
домогна да докаже, че „така правят всички“, което го освобождавало от
отговорност.
Както вече посочихме, на ищеца са били наложени вече две наказания
„забележка“. Освен това с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, следва да
бъде съобразен и изхода досежно атакуваната заповед за налагане на
наказание „предупреждение за уволнение“, която с влизането в сила на
настоящето решение се стабилизира, тъй като не подлежи на касационно
обжалване, виж в този смисъл приетото в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 425 ОТ
08.10.2019 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 2854/2019 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС.
Ще отчетем и факта, че ищеца работи в областта на безопасността на
движението като трудовите му функции целят да гарантират тази безопасност.
Наред с това в българското общество поради зачестилите пътни произшествие
и множеството загинали и ранени граждани, се формира нетърпимост към
бездействието на отговорните органи, обезпечаващи безопасността на
движението на пътните превозни средства.
Както вече посочихме по-горе, законодателят е посочил системните
21
нарушения като основание, за което може да се налага най-тежкото
дисциплинарно наказание - уволнение. Независимо от вида и тежестта на
всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат на
значително виновно неизпълнение на трудовите задължения. Това е така, тъй
като при системност на нарушенията се проявава устойчивост в
неправомерното поведение на работника или служителя, който не може или не
желае да го коригира. Това негово поведение нарушава в значителна степен
отношенията на доверие между работник или служител и работодател, с които
се характеризира трудовоправната връзка и които трябва да съществуват при
изпълнението на трудовите задължения. В случая, от събраните по делото
доказателства се установява, че от обективна и субективна страна ищецът е
осъществил посочените дисциплинарни нарушения, като никое от тях не е
било санкционирано до момента на издаването на заповедта за
дисциплинарно нарушение и нито едно от нарушенията не е било заличено
или погасено по давност. Спазени са критериите по чл. 189, ал. 1 КТ при
избора на наказание, като са съобразени броя, вида и тежестта на
нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и поведението на
служителя. Дисциплинарните нарушения показват постоянство в укоримо
поведение, поради което следва да се приеме, че дисциплинарното наказание е
съобразено с тежестта на нарушенията; съобразено е още и с липсата на
критичност у ищеца и с начина на осъществяването на нарушенията.
Работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение,
поради което иска за отмяната му е неоснователен.
Относно злоупотребата с право:
Доколкото доводите на въззивника относно незаконосъобразността на
оспорените от него заповеди за налагане на дисциплинарни наказания спрямо
него, са идентични, въззивната инстанция си позволява да препрати към
мотивите си по-горе във връзка с неоснователността на довода за допусната от
страна на работодателя злоупотреба с право.
Ирелевавтно за изхода на спора е обстоятелството дали работодателя е
спазил изисквания на чл.127, ал.1, т.2 КТ. Още повече, че този въпрос от
служителя се повдига след налагане на наказанията.
Не можем да приемем, че е налице злоупотреба с право от страна на
работодателя по сочената от въззивника причина – че прекия му ръководител с
22
непрестанните проверки на работата му, му упражнявал „психически
тормоз“. Това е така, защото тези проверки прекия му ръководител е
осъществявал в изпълнение на трудовите си задължения. Още повече, че
констатираните нарушения, описани в оспорените по делото заповеди за
налагане на наказание са се потвърдили в хода на дисциплинарното
производство; потвърдиха се и пред съда.
Следователно правилно СРС е приел за основателен иска по чл.344,
ал.1,т.1 КТ; решението в тази му част е правилно.
По иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ:
Отхвърлянето на иска с правно основание чл. 344, ал.1,т.1 КТ обуславя
неоснователност на иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ.
На основание гореизложеното настоящата инстанция приема, че
решението на СРС в частта, в която не е уважен иска с правно основание
чл.344, ал.1,т.2 КТ е правилно поради което ще следва да бъде потвърдено.
По иска по чл.344, ал.1,т.3 КТ:
Отхвърлянето на иска с правно основание чл. 344, ал.1,т.1 КТ обуславя
неоснователност на иска по чл.344, ал.1,т.3 КТ.
На основание гореизложеното настоящата инстанция приема, че
решението на СРС в частта, в която не е уважен иска с правно основание
чл.344, ал.1,т.3 КТ е правилно поради което ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника не се следват разноски.
Въззиваемият претендира разноски, а и такива са направени за
процесуално представителство в размер на 5 124 лв. / с ДДС/, съгласно
списъка по чл.80 ГПК, както и платежен документ.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Въззивната инстанция като взе предвид, извършените от процесуалния
представител на въззиваемото дружество, правни действия – подаване на
23
отговор по въззивната жалба и представителство в единственото публично
съдебно заседание по делото, намира че възражението е
основателно.
При съобразяване с гореприетото съдът намира, че справедливо
адв.възнаграждение, което е съответно на положения труд е такова в размер на
800 лв. или с ДДС- 960 лв.
Ето защо съдът присъжда разноски в размер на 960 лв.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1985 от 05.02.2024 г., постановено от СРС,
ГО, 81 състав по гр.д.№ 38926 по описа за 2022 г., изцяло.
ОСЪЖДА В. Г. Ч., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София,
ул.“****- адв.К.С., да заплати на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****, съдебен
адрес: гр.София, ул.“Славянска“, бл.****, офис 2 – адв.М.Д., сумата в размер
на 960 лв., представляваща разноски за процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване в частта по иска по по чл.357 вр. с чл.188, т.2 КТ.
РЕШЕНИЕТО по исковете по чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ подлежи на
КАСАЦИОННО обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на
Република България при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
24
1._______________________
2._______________________
25