РЕШЕНИЕ
№ 1572
гр. Бургас, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120104639 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Храм „С.Б.“ гр. Б, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от БИБ, срещу А.Е. Х., ЕГН
**********, адрес: *, с която се моли съда да осъди ответника да освободи и предаде заето
от него помещение, собственост на ищеца, находящо се на *
Сочи се, че страните са били обвързани от договор за наем на процесния
имот. Срокът на договора е бил 3 години, считано от датата на сключването му 01.04.2018 г.
до 01.04.2021 г. Ищецът уведомил ответника, че не желае да продължава срока на договора
и Х. следва да освободи наетото помещение и да предаде ключовете от него. Той обаче не е
освободил имота.
Моли за уважаване на претенцията и присъждане на съдебно – деловодни
разноски.
Ответната страна е оспорила иска. Посочил е, че ползва имота повече от
20 години, за което време е извършил ремонт през 2005 г. Счита, че договорът за наем все
още е действащ, трансфромирал се в безсрочен такъв. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
При разглеждане на иск за опразване на нает имот следва да бъдат
установени следните предпоставки: валидно съществуващо наемно правоотношение, което е
1
прекратено, неоснователно ползване на имота от наемателя след изтичане на срока на
договора.
Между страните по делото не се спори, установява се и от приложения
писмен договор, че са били обвързани от валидно облигационно отношение по повод наем
на помещение в *. Договорът е сключен на 01.04.2018 г., като в чл. 3 от същия е уговорено,
че се сключва за срок от три години и изтича на 01.04.2021 г. Месечната наемна цена е в
размер на 180 лева, платими до 12-то число на месеца. В чл. 14 е уговорено, че при коректни
отношения между наемател и наемодател след изтичане срока на договора той може да бъде
продължен. Съгласно предизвестие изх. № 23/24.02.2021 г., изпратено по пощата и получено
от адресата Х. на 25.02.2021 г., видно от приложената по делото обратна разписка,
наемодателят е уведомил наемателя, че не желае продължаване срока на договора и го кани
да освободи доброволно имота до 01.04.2021 г. Съгласно уговорките в договора действието
на договора би могло да бъде продължено и след изтичане на срока му на 01.04.2021 г., но
това трябва да се случи по взаимно съгласие на страните при изпълнение на предпоставките,
посочени в чл. 14. В случая такава уговорка не е постигната, а напротив – наемодателят
изрично е уведомил наемателя, че не желае продължаване срока на договора.
Уведомлението е достигнало до А.Х., видно от приложената разписка, подписът върху която
не е оспорен. Освен това, тълкувайки смисъла на посочената разпоредба, продължаването на
срока на договора не става автоматично, а само по изрично съгласие на двете страни по
договора, като е една възможност, която в случая не е установено да е реализирана. В този
смисъл са неоснователни и недоказани възраженията на ответната страна, че договорът се е
трансформирал в безсрочен такъв.
Ето защо и съдът намира, че на 01.04.2021 г. договорът за наем между
страните е прекратен поради изтичане на срока, уговорен в него. На основание чл. 233, ал. 1,
изр. първо ЗЗД за наемателя е възникнало задължение да върне имота. Същият не е сторил
това и до настоящия момент – обстоятелство, което не се спори между страните. С оглед
така установеното по делото, че наемното правоотношение е прекратено, но ответникът не е
освободил наетия имот, а продължава да го ползва, то същият следва да бъде осъден да
предаде на ищеца държането му.
По горните съображения съдът намира, че така предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на
286,40 лева съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА АДР. ЕМ. Х., ЕГН **********, адрес: * да предаде на Храм
„С.Б.“ гр. Б, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от БИБ,
2
държането на следния недвижим имот: помещение с площ 13 кв. м., находящо се на адрес:
гр. Бургас, * североизток, както и съвместно ползвани с други наематели на етажа малък
салон, бокс кухня, коридор и сервиз, въз основа на прекратен договор за наем, сключен на
01.04.2018 г.
ОСЪЖДА АДР. ЕМ. Х., ЕГН **********, адрес: * да заплати на Храм
„С.Б.“ гр. Б, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от БИБ, сумата
286,40 лева (двеста осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки) съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
В.О.
С.Добрева
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3