№ 133
гр. М., 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:Костадин Живков
Димитрина Николова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
в присъствието на прокурора О. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251600600270 по описа за 2025 година
Производството е по чл.318 и сл НПК.
С присъда № 14 от 04.04.2025 г. на РС М. по НОХД № 684/2024 г. по
описа на същия съд подсъдимият И. И. Д. е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 216, ал.1, пр. 2 от НК, поради което на основание чл.
216, ал.1, пр. 2 НК вр. чл. 54 от НК съдът му наложил наказание лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1
от НК отложил изтърпяването с изпитателен срок от три години; със същата
присъда признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по
чл.325, ал.1 от НК, поради което на основание чл. 325, ал. 1 вр. чл. 54 от НК
му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването му с изпитателен срок от
три години и наказание „обществено порицание“; на основание чл. 23, ал. 1 от
НК определил и наложил на подсъдимия едно общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от три
години, както и наказание „обществено порицание“; осъдил И. И. Д. да
заплати на гражданския ищец „И.“ АД, ЕИК *** сумата от 1173,50 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от престъплението по чл.
216, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от 03.09.2023 г. до
окончателното изплащане.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия И. И. Д., чрез служебния му
1
защитник – адв. М. К. – АК М., с искане да бъде изменена, като наказанията
бъдат намалени, а гражданския иск – отхвърлен като недоказан. В условията
на алтернативност, посочват се доводи за оневиняване на подсъдимия относно
престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.
В открито съдебно заседание прокурорът счита постановената присъда за
правилна, обоснована и законосъобразна. Излага доводи, че са събрани всички
относими доказателства и намира изводите на първоинстанционния съд за
правилни.
Защитникът на подсъдимия поддържа подадената жалба в цялост, като
моли да бъде изменена първоинстанционната присъда. Излага доводи, че
същата е необоснована, незаконосъобразна и постановена в противоречие със
събрания доказателствен материал по делото. Поддържа, че присъдата
относно извършеното деяние по чл. 216, ал. 1 от НК е постановена при
неизяснена фактическа обстановка. Навежда доводи за несъставомерност на
деянието по чл. 325, ал. 1 от НК, както и че не е налице активна процесуална
легитимация на гражданския ищец.
Жалбоподателят се явява лично, в последната си дума съжалява за
стореното, като пледира, че е невинен.
Окръжен съд М., след като прецени основателността на постъпилата
жалба, законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт,
събрания по делото доказателствен материал, становището на страните, както
и извършената служебна проверка, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, разгледана по същество – същата е частично
основателна.
Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС М.. По делото са
събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота
доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на
логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал
първоинстанционният съд, съобразно обвинението, законосъобразно и
обосновано е приел, че от обективна и субективна страна е доказано по
несъмнен начин, че подсъдимият И. И. Д. е признат за виновен в това, че на
03.09.2023 год. в гр. М., ул. С. срещу бл. 22 на ж.к. М., повредил
противозаконно чужда движима вещ терминално устройство за разплащане
/CASHTERMINAL/ NTE0086, собственост на И. АД гр.София с МОЛ Б.П.О.
от гр. В., като причинените щети са в размер на 1173,50 лв.-престъпление по
чл. 216, ал.1, пр. 2 от НК, както и че на 03.09.2023 год., около 17:00 часа на
публично място - гр. М., ж.к. М. срещу бл. 22 извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото - крещял и псувал със заплахи, че ще изнесе кештерминала и
ще го направи на парчета, а след забележка от Н.Н.И. - продавач-консултант в
магазин А. ЕООД-М. да престане да блъска по кештерминала, тръгнал
2
заплашително към нея с отвертка в ръка и съборил 5 кори с яйца, като счупил
120 яйца и казал, че нищо на никого няма да плаща - престъпление по чл.325,
ал.1 от НК. Правилно РС М. приел, че причинените имуществени вреди на
гражданския ищец „И.“АД, ЕИК *** възлизат на сумата от 1173,50 лева.
Безспорно установената фактическа обстановка по случая е следната:
Подсъдимият живее в гр. М., работи като шофьор и е неосъждан към
момента на извършване на деянията.
На 03.09.2023 г., в хранителен магазин, находящ се в гр. М., ул. „С.“
срещу бл. 22, от 06:30 часа до 14:30 часа, свидетелката В.В. била на смяна като
продавач - консултант. По време на смяната в магазина дошъл подсъдимия Д.,
който използвал кештерминала и поставил банкнота от 50 лв. в него.
Устройството не отчело банкнотата, поставена от Д. и той съобщил на
продавачката, която го посъветвала да се обади на посочения на устройството
телефонен номер. В нейно присъствие подсъдимият позвънил на телефона, на
който му съобщили, че нямат дежурен екип, за да отстрани повредата, и че в
първия работен ден ще изпратят човек. Подс. Д. заявил на оператора, че „не
може утре, защото е на път“.
Подс. Д. излязъл от магазина и св. В. проверила дали банкнотата е била
поставена правилно в кештерминала, при което забелязала, че банкнотата се
виждала от процепа и не е поставена на определеното място. Подсъдимият Д.
отново направил опит да повика техник чрез оператор, но той бил неуспешен.
Подс. Д. се върнал в магазина и пъхайки нож в процепа за банкноти, се опитал
да извади банкнотата от 50 лева, но не успял, а даже ги бутнал по-навътре.
В същия ден, на 03.09.2023г., около 16.00 часа, подс. Д. отново се върнал в
магазина ядосан, в който вече на смяна била св. Н.И.. Д. бил твърдо решен да
си възстанови банкнотата от кештерминала и започнал да ръчка с отвертка в
отвора, в който я бил пуснал. С действията си подс. Д. счупил устройството, в
присъствието на продавачката. Д. бил силно афектиран от случилото се и
докато опитвал да извади парите си псувал и обиждал, включително и
продавачката - св. Н.И., която в това време го увещавала да престане, тъй като
поврежда устройството. В яростта си подс. Д. бутнал 5 кори с яйца на земята и
счупил 120 броя яйца. Св. Н.И. казала на подс. Д., че трябва да плати
счупените яйца, но той отказал и продължавал да ръчка с отвертката
валидатора на устройството, да псува и да обижда. И. се изплашила и в 17.15
часа позвънила на спешен телефон 112, където съобщила за случая. На място
били изпратени полицейски служители, които установили повреждането на
кештерминала, бил извършен оглед на местопроизшествие.
На 07.09.2023 г. И. Д. пиел кафе пред магазина, а на смяна била св. В.В..
По това време техническо лице и представител на дружеството собственик на
кештерминала „И.“ АД - св. Б.О., посетил магазина, за да провери
устройството. О. установил, че валидаторът на кештерминала е счупен,
повикал Д. и го попитал той ли е счупил устройството, като той потвърдил, че
е повредено от него като обяснил, че искал да си върне глътната банкнота. О.
3
извадил банкнотата с номинал 50 лева, показал я на подсъдимия, като му
обяснил, че не я е поставил на правилното за това място. Техникът изключил
машината и сложил табела, че не работи.
В хода на воденото ДП била назначена и изготвена съдебно-оценъчна
експертиза От заключението е видно, че стойността на унищожения валидатор
на кештерминалното устройство, № ТЕ 0086, към момента на деянието, е в
размер на 1173,50 лв.
В хода на разследването и на проведеното съдебно следствие са
приобщени писмени доказателства, разпитани са свидетели, назначенa и
изготвенa e експертизa.
Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин,
като първостепенният съд правилно е кредитирал с доверие свидетелските
показания на В.В., Н.И.. Свидетелите В. и И. са преки очевидци,
незаинтересовани от изхода на делото, като свидетелстват за мястото,
механизма и времето на извършване на деянието. В. възприела
непосредствено действията на подсъдимия, с които е повредил процесното
устройство първо с нож. По-късно И. възприела повреждането на
кештерминала с отвертка. И. възприема пряко и действията на подсъдимия по
счупване на 120 броя яйца, както и отправените към нея конкретни псувни и
обиди в момент на ярост, предизвикан от загубените от него пари. Правилно
контролираният съд кредитирал и свидетелските показания на Б.О., досежно
установеното техническо състояние на кештерминала, поставената банкнота
на грешно място и констатираната повреда на валидатора.
Правилно е отчел факта, че в своята съвкупност гласните
доказателствени средства, си кореспондират и установяват по безспорен начин
описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка.
Правилно РС М. е дал вяра и на писмените доказателства, а именно:
протокол за оглед на местопроизшествие от 03.09.2023 г.; писмо с изх.
№68/01.11.2023 год. от „И.“ АД /л. 24-26/; справка за съдимост на И. Д.;
справка-характеристика на Д.; справки относно трудови договори и семейно
положение на подсъдимия; съдебно-оценителна експертиза.
Всички събрани доказателства си кореспондират помежду си и
установяват горепосочената фактическа обстановка.
Контролиращият съд споделя доводите на районния, с които е кредитирал
частично дадените от подсъдимия обяснения. РС М. отчел, че макар и
доказателствено средство са и средство на защита, като ги обсъдил в
съпроставка с останалия събран доказателствен материал по делото. Правилно
дал вяра, че жалбоподателят поставил банкнота от 50 лева в процесното
устройство, желанието му да ги възстанови, проведените разговори с оператор
и афектираното му състояние. Правилно приел, че обясненията в останалата
част, включително относно заявявеното от него, че И. го е заплашила, че ще
4
му посегне с нож, не кореспондират със събрания по делото доказателствен
материал.
Релевира се от защитата, че районният съд е допуснал нарушение, като
останало неизяснено по делото в какво се изразява повредата на
кештерминала. Твърди се, че банкнотоприемателят е функционирал по
предназначение в периода от 03.09.2023 г. до 07.09.2023 г.
От приобщената справка от „И.“ АД /л. 61 от делото/ се установява, че в
периода от 03.09.2023 г. до 07.09.2023 г. са отчетени епизодични плащания.
При всеки 6-7 опита за плащане, е осъществявано едно плащане случайно.
При посещение на място от техник компютърни системи О., констатирал, че
устройството е повредено и няма как да функционира.
Настоящата инстанция намира, че дори да са регистрирани епизодични
плащания, всички са в резултат на многократни опити за плащане от страна на
потребителите. Установено е, че въпросният валидатор е с много фини
датчици и тяхната повреда води до нефункциониране или неправилно такова
при приемане/отчитане на банкнотите. Меродавно за това, дали
банкнотоприемателят /валидаторът/ е функционирал по предназначение в
периода от 03.09.2023 г. до 07.09.2023 г., е не преминали успешни инцидентни
плащания, а това, че всяко от тях е предшествано от многократни неуспешни
опити.
Защитата излага доводи относно несъставомерност на деянието по чл.
325, ал. 1 от НК поради наличие на личен мотив. Навеждат се аргументи в
посока, че подсъдимият не проявил „брутално“ нарушаване на обществения
ред и незачитане с непристойни действия на обществените морални норми.
Настоящият състав не споделя отправените възражения относно деянието
по чл. 325, ал. 1 НК. Въззивният съд се солидализира с правните изводи,
изложени от първоинстанционния съд, като намира, че са налице всички
елементи от състава на престъплението по чл. 325, ал.1 от НК. Осъществен е
състав на престъпление против реда и общественото спокойствие, като
непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, които
защитават реда, установен в страната и общественото спокойствие. От
обективна страна са налице всички елементи от фактическия състав на
престъплението хулиганство по чл. 325, ал. 1 от НК, а именно: непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно
неуважение към обществото, изразяващи се в крещене, псуване със заплахи,
че ще изнесе кештерминала и ще го направи на парчета, като след отправена
забележка от страна на Н.И., тръгнал заплашително към нея с отвертка в ръка,
като счупил 120 броя яйца и казал, че нищо на никого няма да плаща. За
квалификацията на деянието по ал. 1 законодателят не е поставил изискване за
специфична обстановка, необходимо е престъпният резултат да бъде възприет
от други лица, като самото изпълнително деяние може да бъде осъществено и
в отсъствие на свидетели. Действията на жалбоподателя са възприети
непосредствено от свидетелката И., като предвид мястото на извършване на
5
деянието – хранителен магазин в оживен жилищен квартал, са могли да бъдат
възприети от неопределен кръг от хора. Наведените доводи, че наличието на
личен мотив у жалбоподателя към кештерминалното устройство изключва
съставомерността на деянието, са несъстоятелни. „Установяването на личен
мотив е основание за оневиняване, когато не са налице останалите елементи от
състава на престъплението по чл. 325 от НК – действията да не са
съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и да не изразяват явно
неуважение към обществото“ /така Решение № 147 от 2016 г. по н.д. №
508/2016 г. на ВКС/.
Релевираните възражения от защитата относно липса на активна
процесуална легитимация на ‚И.“ АД като ощетено юридическо лице, респ.
граждански ищец, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Още
в хода на досъдебното производство, дружеството е конституирано като
ощетено юридическо лице чрез свидетелят О., който е МОЛ на същото /л. 26,
27, 28 от ДП/. С писмо /л. 24 и 25 от ДП/ „И.“ АД уведомяват, че са
собственици на терминала, като прилагат справка от счетоводна сметка за
стойността на сменения валидатор. В законоустановения срок преди
разпоредително заседание е постъпила молба от адв. Е. Д. – пълномощник на
дружеството за конституиране като граждански ищец. По делото са
постъпвали справки от страна на дружеството, касаещи информация относно
устройството – л. 53, л. 61 от делото. Отправеното възражение, че не е
доказана степента на увреда на устройството, въззивният съд също не
споделя, предвид приетите доказателства по делото, в това число и
изготвената съдебно-оценъчна експертиза.
Настоящата съдебна инстанция възприема изложената теза във
въззивната жалба относно намаляване размера на наложените наказания. При
определяне на наказанието, в мотивите правилно първостепенният съд е взел
предвид смекчаващи отговорността обстоятелства - съдействието на
подсъдимия, чистото съдебно минало, обясненията на подсъдимия, които в
определена степен, съответстват на фактическите положения, приети за
установени от съда. Предвид констатираните смекчаващи отговорността
обстоятелства настоящата инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд относно вида на наказанието, което следва да се
наложи, но не споделя изводите относно размерът на наказанието лишаване от
свобода, който следва да бъде наложен. При индивидуализиране
наказателната отговорност на подсъдимия в конкретния казус, определеното
наказание от „година и шест месеца лишаване от свобода“, изтърпяването на
което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години
се явява твърде завишено с оглед горепосочените смекчаващи отговорността
обстоятелства и обществената опасност на деянието и дееца. Въззивният съд
счита, че за изпълнение и постигане целите на наказанието, за извършеното
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК размер на наказанието, определен към
минимума, би съответствал на предвидените критерии в чл. 54, ал. 1 от НК. Не
са налице отегчаващи вината обстоятелства, предвид което наказание „шест
6
месеца лишаване от свобода“, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.
1 от НК да се отложи с изпитателен срок от три години се явява напълно
справедливо и съответстващо на тежестта на извършеното престъпление, като
би постигнало целите, предвидени в чл. 36 от НК.
При горните мотиви, на основание чл. 54 от НК, контролиращият счете,
че следва да бъде намалено и определеното наказание за извършеното деяние
по чл. 325, ал. 1 от НК – „една година лишаване от свобода“, изтърпяването на
което е отложено с изпитателен срок от три години, както и наказание
„обществено порицание“. Наказанието следва да бъде в размер към
минимума, като настоящият съд счете, че наказание с от „три месеца
лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок
от три години, както и наказание „обществено порицание“ ще бъдат
постигнали целите му в пълен обем.
Правилно РС М. на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определил и наложил
на подсъдимия едно общо най-тежко наказание, но предвид намалените
размери на наказанията, същото следва да се редуцира от „лишаване от
свобода“ за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което на осн.
чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, както и
наказание „обществено порицание“ на „лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца, изтърпяването на което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години, както и наказание „обществено порицание“.
Предвид изложеното са налице основанията по чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК за
изменение на обжалваната присъда в частта при определяне на размера на
наказанията, като наказанието бъде наложено, както следва: На основание чл.
216, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК, го осъжда на наказание „лишаване от
свобода“ в размер на шест месеца, изтърпяването на което на осн. чл. 66, ал. 1
от НК е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл. 325, ал.
1 във вр. с чл. 54 от НК, го осъжда на „лишаване от свобода“ в размер на три
месеца, изтърпяването на което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години, както и наказание „обществено порицание“
На основание чл. 23, ал. 1 от НК определя и налага на подсъдимия едно
общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца,
изтърпяването на което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен
срок от три години, както и наказание „обществено порицание“.
Правилно първостепенният съд уважил предявения граждански иск за
размера на причинената щета, като осъдил Д. да заплати на гражданския ищец
„И.“ АД сумата от 1173,50 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди от престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва
върху тази сума от 03.09.2023 г. до окончателното изплащане. В конкретния
случай първостепенният съд не е осъдил подсъдимия да заплати държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск, но контролната инстанция
не може да стори това, тъй като ще влоши положението на подсъдимия.
Районният съд следва да стори това с определение по реда на чл. 306 от НПК.
7
Правилно е възложил и направените по водене на делото разноски в
производството в тежест на подсъдимия, но пропуснал да се произнесе по
разноските относно предявения граждански иск.
Настоящата инстанция намира така наложените наказания за
справедливи и отговарящи на целите, визирани в чл. 36 от НК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 НПК, вр. чл.
337, ал. 2, т. 1 НПК Окръжен съд - М.,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 14 от 04.04.2025 г. на РС М. по НОХД №
684/2024 г. в ЧАСТТА, с която на подсъдимия И. И. Д. за извършено
престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 54 от НК му било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, като
на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването с изпитателен срок от
три години, като го НАМАЛЯВА на наказание „лишаване от свобода“ за срок
от ШЕСТ месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изтърпяването с
изпитателен срок от три години.
ИЗМЕНЯВА присъда № 14 от 04.04.2025 г. на РС М. по НОХД №
684/2024 г. в ЧАСТТА, с която на подсъдимия И. И. Д. за извършено
престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. с чл. 54 от НК му било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година месеца, като на основание чл.
66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването с изпитателен срок от три години,
както и „обществено порицание“, като го НАМАЛЯВА на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от ТРИ месеца, като на основание чл. 66, ал. 1
от НК отлага изтърпяването с изпитателен срок от три години.
ИЗМЕНЯВА присъда № 14 от 04.04.2025 г. на РС М. по НОХД №
684/2024 г. в ЧАСТТА, с която на подсъдимия И. И. Д. на основание чл. 23, ал.
1 от НК е определено и наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което на
осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, както и
наказание „обществено порицание“, като го НАМАЛЯВА на „лишаване от
свобода“ за срок от ШЕСТ месеца, изтърпяването на което на осн. чл. 66, ал. 1
от НК е отложено с изпитателен срок от три години, както и наказание
„обществено порицание“.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останала част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9