№ 412
гр. гр. Лом, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20231620102167 по описа за 2023 година
Производството по делото е по чл. 34 от ЗС в първа фаза на делбата.
Образувано е по искова молба, подадена от Ц. П. И. с ЕГН **********, постоянен адрес: с.
***, и Е. П. С. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. ******, чрез адвокат Д. Г. Ц. от АК-
М., против П. Д. С. с ЕГН **********, постоянен адрес: с. *****, Р. С. Р. с ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. ********, Л. С. Р., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. **** и Н. С.
Р., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. ****, за делба на съсобствени недвижими имоти –
земеделска земя в землището на с. **, обл. М., подробно описани в исковата молба.
Твърди се в исковата молба, че ищците и ответниците са съсобственици на земеделски
имоти, възстановени на наследниците на Р. С. И., б.ж. на с. ****, обл. М., поч. на
24.06.1994г., както следва:
1. Поземлен имот с идентификатор № 24551.210.2 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-352/22.05.2019г. на изпълнителен директор на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, е от 26.05.2023 г., с адрес
на поземления имот: с. ****, местност „****“, с площ 18009 кв.м., с трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята 2 / втора/,
предишен идентификатор няма, номер от предходен план 210002, при съседи: 24551.210.3,
24551.210.7, 24551.207.283 и 24551.210.1;
2. Поземлен имот с идентификатор № 87299.183.7 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-354/22.05.2019г. на изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, е от
26.05.2023г., с адрес на поземления имот: с. ****, местност „****“, с площ 50069 кв.м., с
1
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята: 2 / втора/, предишен идентификатор: няма, номер от предходен
план 183007, при съседи: 87299.183.8, 87299.183.367, 87299.183.6 и 87299.183.42;
3. Поземлен имот с идентификатор № 87299.411.14 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-354/22.05.2019г. на изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, е от
26.05.2023г., с адрес на поземления имот: с. ****, местност „*** ***“, с площ 1740 кв.м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 5 /пета/, предишен идентификатор: няма, номер от предходен план:
411014, при съседи: 87299.411.13, 87299.411.8, 87299.411.7, 87299.411.15 и 87299.411.668;
4. Поземлен имот с идентификатор № 87299.130.16 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-354/22.05.2019г. на изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, е от
26.05.2023г., с адрес на поземления имот: с. ****, местност „****“, с площ 6441 кв..м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята 2 /втора/, предишен идентификатор: няма, номер от предходен
план: 130016, при съседи: 87299.130.17, 87299.130.15, 87299.130.8 и 87299.126.187.
Твърди се, че въпреки опитите да се постигне съгласие за доброволна подялба на
съсобствените недвижими имоти, такава не е постигната.
Иска се: да бъде постановено решение, с което се допусне и извърши съдебна делба върху
гореописаните имоти при квоти, както следва: за ищците Ц. П. И. с ЕГН *********, с права-
1/4 идеални части, и за Е. П. С. с ЕГН **********, с права- 1/4 идеални части, а за
ответниците: П. Д. С. с ЕГН **********, с права -1/8 идеални части; Р. С. Р. с ЕГН
**********, с права -1/8 идеални части; Л. С. Р. с ЕГН **********, с права -1/8 идеални
части; и Н.С. Р. с ЕГН **********, с права -1/8 идеални части.
Писмен отговор на исковата молба е постъпил от ответниците Р. С. Р., Н. С. Р., Л. С. Р. и П.
Д. С., един общ за ответниците, подаден чрез пълномощника им адв. К. Б. от МАК с вх. №
378/16.01.2024 г., като отговорът е подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с изключение на
отв. П. С., получила ИМ на 08.12.2023 г.
Твърди се в отговора на ответниците неоснователност на иска за делба. Поддържа се, че
описаните в исковата молба земеделски земи са единствено собственост на ответниците,
които са ги придобили по давностно владение – чрез непрекъснато владение за период
повече от 10 години при следните обстоятелства: Ответниците са наследници /съпруга и
деца/ на сина на Р. С. И. - С.Р. С., починал на 22.12.2017 г. Техният баща сам е догледал Р. И.
и съпругата му, полагайки за тях необходимите грижи и осигурявайки им средства за
живеене. Дъщеря му, А.Р.Т., на която ищците са наследници, не се е грижила за родителите
си. По тази причина двамата ищци сами са заявили на С.Р. желанието си процесните
земеделски земи да останат в негова собственост като благодарност за полаганите години
наред грижи. Тази своя воля те повтаряли многократно, като за С.Р. не е имало никакво
2
съмнение, че ищците го считат за едноличен собственик и той може да се счита за такъв
едноличен собственик. И именно като едноличен собственик той лично години наред е
обработвал процесните земи и еднолично е получавал добивите от тях без ищците да
претендират за тях. С.Р. е притежавал собствена земеделска техника и с нея е обработвал
земята. Впоследствие, след като е престанал да извършва лично земеделска дейност, С.Р.
еднолично е сключвал договори за рента и наем, с които предоставял ползването на земята
на трети лица, а последните му заплащали уговорените наем и рента. След неговата смърт
наследниците му - ответниците по делото, сключвали такива договори и получавали за себе
си рента и наеми. През целия период /над 25 години/ - от реституиране на земята до
подаване на молбата за делба, ищците поддържали становището си, че земята е на С.Р.,
респективно на наследниците му, и че те не претендират за собственост върху нея. За
ответниците било изненада, че с настоящата искова молба сега ищците заявяват претенции
за собственост. Ответниците отричат ищците да имат към момента права върху земеделските
земи. Молят съда да отхвърли иска им и да им присъдите деловодни разноски за това
производство.
В откритото съдебно заседание ищците се явяват лично и с адв. Д. Ц. от МАК, като
поддържат иска за делба.
Ответникът Н. С. Р. се явява лично в откритото съдебно заседание по делото и с адв. К. Б. от
МАК, като оспорва иска за делба и поддържа, че е изтекла придобивна давност в негова
полза.
Ответниците П. Д. С., Л. С. Р. и Р. С. Р. не се явяват в откритото съдебно заседание по
делото, като се представляват от адв. К. Б. от МАК, който оспорва иска за делба и поддържа,
че е изтекла придобивна давност в полза на ответниците.
Като взе предвид събраните по делото доказателства съдът намира от фактическа
страна следното.
Предявен е иск за допускане и извършване на съдебна делба на недвижими имоти, за които е
спорно, че са в режим на съсобственост между ищците и ответниците.
С Решение № 03Д/11.09.1997 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски
земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. ****, общ. **** от 11.09.1997г. на
Поземлена комисия – с. **** е възстановено правото на собственост на Р. С. И. с ЕГН
**********, жител на с. ****, общ. ****, обл. М., върху: нива от 18,006 дка, втора категория,
местност „****“, имот № 210002 по плана за земеразделяне.
С Решение № 01Я/10.02.2000 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски
земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. ****, общ. **** от 10.02.2000 г. на
Поземлена комисия – с. **** е възстановено правото на собственост на наследниците на Р.
С. И., бивш жител на с. ****, общ. ****, обл. М., върху: нива от 6,440 дка, втора категория,
местност „****“, имот № 130016 по плана за земеразделяне.
С Решение № 01Я/10.02.2000 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски
земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. ****, общ. **** от 10.02.2000 г. на
3
Поземлена комисия – с. **** е възстановено правото на собственост на Р. С. И., жител на с.
****, общ. ****, обл. М., върху: нива от 50,060 дка, втора категория, местност „****“, имот
№ 183007 по плана за земеразделяне; и нива от 1,740 дка, пета категория, местност „***
***“, имот № 411014 по плана за земеразделяне.
За така описаните имоти са представени актуални скици, издадени от СГКК – М., от които
имотите се идентифицират по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед №РД-18-354/22.05.2019г. на изпълнителен директор на АГКК.
Съгласно представено Удостоверение за наследници с изх. № 251 от 09.05.2023г. на Община
**** Р. С. И. с ЕГН **********, починал на 24.06.1994 г. е оставил наследници, както
следва:
-дъщеря А.Р.Т., починала на 29.07.1993 г., преди наследодателя, и заместена от своите деца
на осн. чл. 10, ал. 1 ЗН – ищците Ц. П. И. и Е. П. С.;
-син С.Р. С., починал на 22.12.2017 г., оставил наследници: съпруга П. Д. С. и синове Р. С. Р.,
Л. С. Р. и Н. С. Р..
Синът на общия наследодател – С.Р. С., е отдавал под наем и аренда част от делбените
имоти, видно от представени договори: Договор за аренда на земеделска земя от 04.04.2014
г., сключен за имот № 130016; Договор за наем на земеделска земя от 23.11.2009 г., сключен
за имот № 130016; Договор за аренда на земеделска земя от 16.04.2014 г., сключен за имот №
210002 и Договор за наем на земеделска земя от 2011 г., сключен за имот № 210002.
Получавал е и рента за тези имоти, видно от представен Разходен касов ордер от 25.03.2011
г. за получена рента.
Съпругата на С.Р. С. – П. С., след неговата смърт е сключила Договор за наем на земеделска
земя от 07.02.2018 г. за имот № 210002. Получила е рента за 2018/2019 г. за 6,440 дка по 20
лв., видно от Разходен касов ордер от 09.12.2019 г.
Ищецът Ц. П. И. е получил рента за 2022/2023 г. за земеделска земя с площ 3,220 дка по 85
лв., видно от РКО на л.65 и рента за 2021/2023 г. за земеделска земя с площ 9,003 дка по 80
лв., видно от РКО на л.65.
Св. М.Т., братовчедка на ищците, посочва, че познава Р. С. И. и знае за два имота - от 18 дка
и от 6,500 дка в землището на с. ****. Посочва, че знае от ищеца Ц., че от **** са му носили
рента.
Св. Т.Р.Т., син на ищцата Е. С., посочва в разпита си, че знае за имоти в с. **** – 50 дка, и в
с. **** – около 20 дка, оставени в наследство на неговата майка от Р. С. И., които не са
поделени. Сочи, че майка му Е. е донасяла в дома си парични суми от рента, за последно
през 2022/2023 г. Заявява, че тези суми са от имот в с. **** от 50 дка и за имот в с. **** от
20 дка, и докато бил жив С., баща на ответниците, последният давал тази рента, а след
смъртта му ответниците са давали рентата на майка му и на вуйчо му. Посочва, че през
2022/2023 г. майка му е получила рента от ответника.
Св. Р. С., съпруг на ищцата Е. С., посочва, че знае за около 70 дка земя, останала в
4
наследство от Р. И. за неговата съпруга Е. и брат й Ц., които не са поделени. Сочи, че е
водил Е. за получаване на рентата, като твърди, че е получавала редовно рента до миналата
година, като не посочва точно за кои земи.
Св. П.Н.Н., управител на „****“ ЕООД, което дружество се занимава със земеделие в с. ****
и други землища, заявява, че когато е искал от Ц. да му отдаде под аренда наследствени
земи, останали от неговия дядо, в с. **** – 50 дка, и в с. **** – 20 дка, Ц. му отказвал,
заявявайки че има договор за аренда с един арендатор в с. **** и като изтече срокът на
договора и ги раздели с роднините, ще предостави за обработка на фирмата на свидетеля
това, което се полага на него и на сестра му.
Показанията на разпитаната група свидетели, водени от ищцова страна, съдът кредитира с
доверие като последователни, взаимодопълващи се и без съдържащи се в тях противоречия.
Св. М.М., арендатор, заявява, че обработва земя на ответника Н. Р. – 50 дка в местността
„Дзингаровото“, като земята обработва от 2012 г. по документи, а преди това е обработвана
без документи, на бащата на ответника – дедо С.. Първо имало сключен договор с бащата на
ответниците - С., а след като той починал, с ответника Р. сключили договора. Твърди, че
обработва земята и плаща рента. След предявяване скица на свидетеля, същият сочи, че
лично обработва имот в масив 183, седми парцел, изобразен на скица на л. 6 по делото /имот
ид.№ 87299.183.7/. Посочва, че за този имот е плащал рента на С., бащата на ответниците, от
2012 г., а след неговата смърт – на синовете на С..
Св. П.Х. посочва, че бащата на ответниците – С., обработвал земеделска земя в с. ****, 50
дка, за което викал хора, тъй като садил царевица. Твърди, че лично е помагал на тази нива
от 50 дка и че С. обработвал тази нива, откакто го познава – преди 1998 г., като си викал
хора да я обработват. А след 1998 г. С. викал също хора пак да я работят, а впоследствие с М.
/св.М./ се договорили да я обработва той. Посочва, че тези 50 дка С. е наследил от
родителите си, като С. е заявявал, че се е грижил за родителите си и затова земята е само при
него. Твърди, че присъствал на разговор между ищците и С., в който ищецът Ц. заявил, че не
искат нищо от с. ****, тъй като С. се е грижил за възрастните хора, а Е. мълчала. Съдът не
кредитира с доверие показанията на този свидетел в частта досежно присъствието на
свидетеля на посочения разговор, тъй като свидетелят говори, използвайки форма на
глагола, индикираща, че същият не е присъствал на такъв разговор, а му е преразказано от
някого, като използва изразни средства: „той ги е питал искат ли нещо, те са казвали –
не“, вместо да използва минало свършено време „той ги попита ……те казаха“. В разпита
си след това свидетелят уточнява: „Да. Тя стоеше и мълчеше, Ц. говореше с чичо С.“. Т.е.
първо говори в множествено число за ищците, в неприсъствена форма на сказуемото, след
което уточнява, че ищцата Е. е мълчала и променя глаголната форма.
Св. А.А. посочва в разпита си, че Ц. и Е. никога не са заявявали претенции за земеделските
земи, наследени от бащата на С., находящи се в с. **** и в с. ****, с площ от около 80 дка.
Св. В. Р.а, съпруга на отв. Р. Р., посочва, че нейният свекър С.Р. е обработвал земи около с.
****, към 20 дка имало царевица, имало и други насаждения. През 33 –те години, през които
5
свидетелката е в брак със съпруга си, С. винаги е обработвал земите, викал е хора и е
ангажирал автомобили за прибиране на царевица. Посочва, че земите са наследствени от
дядо Р.. Посочва, че лично е чула, че нейният свекър С.Р. е предлагал на Ц. да „оправят“
земите, а последният е казвал – „Не, аз нищо не искам от тях, аз на **** имам.“. Чувала е
също от съпругата на Ц. – Л., която казвала: „Вижте, оправете тези земи, да не стане после
по-сложно“, а Ц. отговорил: „Ние с вуйчо сме се разбрали“. Твърди, че е чувала няколко
пъти, че ищците нямат претенции за имотите в с. ****, като становището на Ц. по този
въпрос било винаги едно и също. Свидетелката твърди, че била много учудена, защото
преди повече от две години разбрала от съпруга си, че Ц. вече иска някаква делба, като до
този момент се поддържали добри взаимоотношения. Посочва, че преди около осем години
съпругата на Ц., преди тя да почине, искала всичко да е поделено документално. Ц. казвал,
че не иска нищо.
Предвид установените данни съдът намира от правна страна следното.
Уважаването на предявения иск предполага установяване на право на собственост на
страните върху заявените за делба имоти.
Производството е във фазата по допускане на съдебната делба, а именно: с решението си по
реда на чл.344, ал.1 ГПК съдът следва да прецени налице ли е съсобственост по отношение
на посочените в исковата молба недвижими имоти, каква е частта на всеки от съделителите,
при условие, че се установи такава, като определи и квотите им.
Делбата е специфичен способ за прекратяване на съсобственост, който е насочен пряко към
този резултат, защото делбата е акт, по силата на който съществуващата съсобственост се
прекратява и замества с отделни права на собственост върху отделни обекти,
представляващи реални части от общия имот или отделни имоти от няколко общо
притежавани имущества и притежавани отделно от досегашните съсобственици, съразмерно
с досегашните им дялове.
Правото на делба е потестативно субективно право, което съгласно чл. 34 ЗС може винаги да
се упражни, освен ако законът разпорежда друго. Това са случаите на принудителна
съсобственост, каквато е тази на общите части в етажната собственост, които докато имат
такъв статут, не могат да бъдат предмет на делба. Делба се допуска само на съсобствени (
чл. 34, ал. 1 ЗС) и на сънаследствени (чл. 69, ал. 1 ЗН) имоти. Размерът на частите на
съделителите в делбата се определя от обема на правото им на съсобственост в имота.
С решението по чл. 344 ГПК съдът следва да установи, че тази вещ е съсобствена, както и
какви са дяловете на съделителите в признатата съсобственост.
За процесните недвижими имот ищците по делото ангажират доказателства, че
съсобствеността произтича по силата на три решения за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи на Поземлена комисия – с. ****. Между страните е
налице спор досежно съсобствеността върху имотите, като ответниците твърдят, че са
придобили по давност правото на собственост върху четирите делбени имота. Възражението
за придобивна давност следва да се направи пред първата инстанция с отговора към исковата
6
молба, или най-късно в първото съдебно заседание по делото /в този смисъл Решение №
116/24.03.2011 г. на І г.о. на ВКС по гр.дело 401 /2010/, което в случая е сторено
своевременно от ответниците, вкл. от отв. П. С., подала отговор извън срока по чл. 131 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Друг
елемент фактическия състав на давностното придобиване на недвижим имот не
съдържа. Владението върху имота след изтичане на законния срок за придобиването му се
превръща автоматично в право на собственост, с правомощията и начина на предявяването
и защитата . В настоящия случай остана недоказано по делото, че през десетгодишен
период, започнал да тече от възстановяването на земеделските земи, само бащата на
ответниците С.Р. С. е упражнявал фактическата власт върху имотите до смъртта си през
2017 г. В настоящия случай имотите се обработват, видно от свидетелските показания, като
са отдавани под аренда от бащата на ответниците, а след смъртта му - от самите ответници,
но самото отдаване под аренда и обработване на земята не изпълнява обективната страна
/корпуса/ на владението, а съставлява доказателство за държане на имотите. Тяхното
обработване не се приравнява на владение.
Недоказана остава и субективната страна на владението, като С.Р. С. не е изразил по какъвто
и да било начин манифестиране на собственическото си отношение към имотите – например
като публично заявява пред хора от селото, че тези имоти вече са само негови или др.
подобни демонстративни собственически действия. Доказателства за такива обективиращи
собственическо намерение действия не се събраха, а тежестта на доказване е именно върху
лицето, което твърди изтекла придобивна давност в своя полза. Собственическото
намерение като елемент от владението не следва да е въображаемо, само в представите на
лицето, което се счита за владелец, а то трябва да е обективирано, за да може да бъде узнато
от останалите сънаследници, които да изразят евентуално несъгласие с тези действия на
владелеца и да се противопоставят. Дори С. С. да е имал своя представа, че е единствен
собственик на имотите, защото се е грижил за възрастните си родители, то по никакъв начин
не е свел това до знанието на обществото, включително до останалите сънаследници.
Свидетелите, водени от ответниците, твърдят, че ищците са казвали, че „не искат нищо“, но
нито един от свидетелите не твърди, че бащата на ответниците ясно и категорично е заявил
на ищците, че вече счита себе си за едноличен собственик на имотите. Т.е. С. С. не е
направил изявление в подобен смисъл пред ищците.
Синът на общия наследодател – С.Р. С., е отдавал под наем и аренда два от делбените имоти,
видно от представени договори: Договор за аренда на земеделска земя от 04.04.2014 г. за
имот № 130016; Договор за наем на земеделска земя от 23.11.2009 г. за имот № 130016;
Договор за аренда на земеделска земя от 16.04.2014 г. за имот № 210002 и Договор за наем
на земеделска земя от 2011 г. за имот № 210002. Получавал е и рента за тези имоти, видно от
представен Разходен касов ордер от 25.03.2011 г. за получена рента. Съпругата на С.Р. С. –
П. С., след неговата смърт е сключила Договор за наем на земеделска земя от 07.02.2018 г. за
имот № 210002. Получила е рента за 2018/2019 г. за 6,440 дка по 20 лв., видно от Разходен
7
касов ордер от 09.12.2019 г. Видно от показанията на св. М.М., арендатор, е отдаден за
обработване и имот в масив 183, седми парцел, изобразен на скица на л. 6 по делото /имот
ид.№ 87299.183.7/, като свидетелят плащал рента на С., бащата на ответниците от 2012 г., а
след неговата смърт – на синовете на С.. Не е видно от доказателствата по делото бащата на
ответниците да е извършвал сделки на разпореждане с имотите, с които да обективира
своителното си намерение, а единствено е сключвал договори за аренда и наем, каквото
правомощие има всеки съсобственик по силата на ЗАЗ, още повече преди изменението от
07.02.2017 г., когато това е могло да става и от съсобственик с миноритарен дял в
съсобствеността. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), обн. ДВ, бр. 13 от 07.02.2017 г., разпоредбата на
чл. 3, ал. 4 ЗАЗ беше променена, като предвиди, че „Договор за аренда, както и
споразумение за неговото изменение или прекратяване, може да се сключи със собственик,
съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от
съсобствен имот или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи
общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Упълномощаването
трябва да бъде с нотариално заверено изрично пълномощно. В тези случаи отношенията
между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.“ В този
смисъл сключването на арендни договори не доказва своително намерение на сключилия ги
съсобственик касателно целия имот, а единствено съставлява действие по управление на
имота. Разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ предвижда, че ако арендният договор е сключен само
от някои от съсобствениците на имота, отношенията между съсобствениците се уреждат
съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността (ЗС). В този смисъл самото сключване на
арендни договори само по себе си не означава, че е отблъснато владението на останалите
съсобственици на имота за техните идеални части.
В ТР 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от
юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание,
което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е
достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79
ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и
презумпцията се счита за оборена. В настоящия случай ответниците не доказаха, че са
владели и идеалните части от делбените имоти на другите съсобственици като свои. С
действията си по сключване на арендните договори същите се явяват държатели на
идеалните части на ищците. Съгласно чл.31, ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с
общата вещ, следователно този, който ползва вещта, е придобил фактическата власт на
правно основание и се явява държател на правата на останалите съсобственици. За да
започне да тече в негова полза придобивна давност, е необходимо да демонстрира промяната
в намерението си чрез действия, които отричат правата им. В случая не се събраха
доказателства, че С.Р. С., отдавайки под аренда наследствените имоти, в един момент е
8
променил намерението си и е започнал да свои делбените имоти изцяло. Такова категорично
изявление да е направено от наследодателя на ответниците, адресирано до ищците, не се
доказа. Не се събраха доказателства бащата на ответниците публично да е заявявал пред
хора от селото, че тези имоти са само негова собственост или др. подобни демонстративни
собственически изявления. Разпоредителни сделки с наследствените имоти също не са
сключвани нито от ответниците, нито от техния баща. С оглед на изложеното С. С. не е
демонстрирал по ясен и категоричен начин своителното си намерение касателно
наследствените имоти, което да е достигнало до знанието на ищците.
Съдът не кредитира с доверие показанията на св. П.Х. в тяхната цялост, както се посочи по-
горе. Освен това, от цитираната от свидетелитеП.Х. и В. Р.а реплика на ищеца Ц. И. в
смисъл, че ищците не искат „нищо“, не се изяснява за отказ от получаване на рента ли става
въпрос от наследствените имоти или за изразено нежелание да бъдат ищците собственици на
наследствените имоти, както и на кои точно от тях ищците не искат да са собственици – на
всички или само на някои от тях. В този смисъл липсва яснота от какви свои права не желаят
ищците да се ползват, като не може да се заключи обективирали ли са ищците ясно своето
нежелание да получат дял от наследствените имоти и съответно демонстрирал ли е пред
ищците наследодателят на ответниците С., че той занапред ще счита имотите единствено за
свои.
Ищецът Ц. П. И. е получил рента за 2022/2023 г. за земеделска площ 3,220 дка по 85 лв.,
видно от РКО на л.65 и рента за 2021/2023 г. за площ 9,003 дка по 80 лв., видно от РКО на
л.65. Така описаната площ съответства на ½ ид. част от площта на два от делбените имоти –
имот ид. № 87299.130.16 с площ 6,441 дка. и имот ид. 24551.210.2 с обща площ 18,009 дка.
Т.е. за припадащата се идеална част от наследствените имоти на него и на сестра му Е. е
получил рентно плащане, обективиращо волята на същия, че не се е отказал от правото на
собственост върху наследствената земя.
Св. В. Р.а, съпруга на ответника, Р. Р., сочи, че преди повече от две години разбрала от
съпруга си, че ищецът Ц. вече иска някаква делба, като до този момент се поддържали
добри взаимоотношения, което индикира за това, че ищецът Цв. И. е считал делбените
имоти за съсобствени, след като е изразил желание за делбата им.
С оглед изложеното съдът намира, че не се събраха безспорни доказателства за упражнено
явно, нескрито и необезпокоявано владение, непрекъсвано в период от поне 10 години, което
да е било осъществено от бащата на ответниците и да е продължено от ответниците след
неговата смърт.
Половината от наследството, оставено от общия наследодател Р. С. И., е преминало в
патримониума на неговите двама внуци - ищците, заместили на осн. чл. 10, ал. 1 от ЗН
своята майка А.Р.Т., починала преди общия наследодател, като Ц. П. И. и Е. П. С. наследяват
общо двамата ½ ид.ч. от наследството на общия наследодател, или по ¼ ид.ч. за всеки от
тях.
Останалата ½ ид. част от наследството се получава от сина на общия наследодател - С.Р. С..
9
Последният, след смъртта си през 2017 г., е наследен от съпругата си П. и синовете си Р., Л.
и Н., като всеки от тях получава по 1/8 ид.ч. от наследството по силата на чл.5, ал. 1 и чл. 9,
ал. 1 от ЗН, тъй като ½ ид. част на С. се поделя на четири равни дяла.
Вследствие на изложеното по делото е установено по категоричен начин наличието на
съсобственост по отношение на делбените имоти, както и квотите, полагащи се на ищците и
ответниците – съделителите, в съсобствеността, като се налага изводът, че предпоставките за
допускането им до делба са налице, поради което и съдът следва да уважи иска.
По разноските: При наличие на спор относно правата на съделителите, респ. оспорване на
самия факт на съществуване на съсобствеността, както и при спор относно способа, по който
следва да бъде извършена делбата във втората фаза на производството, както и по
присъединените искове в делбеното производство и при обжалване на постановените от
първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78
ГПК, в който смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9
на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС. (в този смисъл виж и определение № 252
по ч. гр. д. № 2024/2014 г., I г.о. на ВКС). В случая е въведен от ответниците спор досежно
съществуване на съсобствеността, но разноски от ищците не са претендирани в настоящата
първа фаза на процеса, като не е представен и списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА, на основание чл. 344, ал. 1 ГПК, между Ц. П. И. с ЕГН
**********, постоянен адрес: с. ***, Е. П. С. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр.
******, П. Д. С. с ЕГН **********, постоянен адрес: с.****, обл. М., ул.“*****, Р. С. Р. с
ЕГН **********, постоянен адрес: гр. ****, Л. С. Р., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.
**** и Н. С. Р., ЕГН **********, постоянен адрес: *****, по отношение на земеделски
имоти, останали в наследство от Р. С. И., б.ж. на с. ****, обл. М., починал на 24.06.1994г.,
както следва:
1. Поземлен имот с идентификатор № 24551.210.2 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-352/22.05.2019г. на изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, е от
26.05.2023 г., с адрес на поземления имот: с. ****, местност „****“, с площ 18009 кв.м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята 2 /втора/, предишен идентификатор няма, номер от предходен план
210002, при съседи: 24551.210.3, 24551.210.7, 24551.207.283 и 24551.210.1;
2. Поземлен имот с идентификатор № 87299.183.7 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-354/22.05.2019г. на изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, е от
10
26.05.2023г., с адрес на поземления имот: с. ****, местност „****“, с площ 50069 кв.м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята: 2 /втора/, предишен идентификатор: няма, номер от предходен
план 183007, при съседи: 87299.183.8, 87299.183.367, 87299.183.6 и 87299.183.42;
3. Поземлен имот с идентификатор № 87299.411.14 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-354/22.05.2019г. на изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, е от
26.05.2023г., с адрес на поземления имот: с. ****, местност „*** ***“, с площ 1740 кв.м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 5 /пета/, предишен идентификатор: няма, номер от предходен план:
411014, при съседи: 87299.411.13, 87299.411.8, 87299.411.7, 87299.411.15 и 87299.411.668;
4. Поземлен имот с идентификатор № 87299.130.16 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-354/22.05.2019г. на изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, е от
26.05.2023г., с адрес на поземления имот: с. ****, местност „****“, с площ 6441 кв..м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята 2 /втора/, предишен идентификатор: няма, номер от предходен
план: 130016, при съседи: 87299.130.17, 87299.130.15, 87299.130.8 и 87299.126.187;
при следните права:
2/8 /две осми/ идеални части за Ц. П. И. с ЕГН **********,
2/8 /две осми/ идеални части за Е. П. С. с ЕГН **********,
1/8 /една осма/ идеална част за П. Д. С. с ЕГН **********,
1/8 /една осма/ идеална част за Р. С. Р. с ЕГН **********,
1/8 /една осма/ идеална част за Л. С. Р., ЕГН **********,
1/8 /една осма/ идеална част за Н. С. Р., ЕГН **********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – М. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила делото да се докладва за предприемане на действия по
подготовка на производството във втора фаза на делбата.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
11