Решение по дело №2415/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 13, ал. 6 от Закона за социални помощи ЗСП) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалбата на Ж. И. Д., [ЕГН] с адрес: с. Невша, общ. Ветрино, обл.Варна против Заповед № ЗСП/Д-В-П/2609 от 14.08.2024 г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Провадия , потвърдена с Решение № 03-РД06-0044/20.09.2024 г. издадено от директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Варна.

Заповедта се оспорва с основанията на чл.146, т.3,т.4 и т.5 от АПК като постановена при съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Излагат се съображения, че социалните органи са приложили превратно закона, като са се позовали на дяловото участие на жалбоподателя в дружеството "Графит“ ООД, без да вземат предвид, че дружеството не развива търговска дейност, считано от 2009 г. На следващо място се посочва, че относимата редакция на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Правилника за приложение на ЗСП, към датата на подаване на заявлението за отпускане на целева помощ, предвижда, че помощ може да се отпусне ако кандидатстващото лице не осъществява дейност като едноличен търговец и няма участие в капитала на търговско дружество. Излагат се аргументи, че е въведено като изискване именно действителното извършване на търговска дейност, а не формалното наличие на регистрация в търговския регистър. Излагат се допълнителни мотиви по съществото на спора. В хода на съдебното производство оспорващата, редовно призована се явява лично и поддържа жалбата. Претендира сторените по делото разноски. Представя писмено становище.

Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Провадия се явява лично и оспорва жалбата. Сочи се, че обстоятелството дали търговското дружество развива дейност е ирелевантно за преценката относно наличието на обстоятелствата за предоставяне на помощта . Счита, че жалбоподателката не отговаря на условията на чл.10,ал.1,т.2 от ППЗСП, тъй като има участие в капитала на търговско дружество „Графит“. Моли за отхвърляне на жалбата.

Съдът , като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Административното производство е образувано във връзка с подадено Заявление - декларация вх. № ЗСП/Д-В-П/2609/25.07.2024 г. на Ж. И. Д. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво. В заявлението е посочено, че жалбоподателката е разведена, безработна , притежава ТЕЛК, обитава собствено жилище, с брутни доходи през предходните шест месеца от 490,00 лв., не е регистрирана като ЕТ, няма участие в капитала на „Графит“ ООД, тъй като дружеството няма капитал съгласно установените факти в писма на НАП и БНБ.

Изготвен е социален доклад, в който е посочено, че жалбоподателката е разведена; регистрирана е в ТД „Бюро по труда“ с рег.№ 403154/23.07.2019 г.; живее сама; няма задължени по закон лица да осигуряват издръжка ; притежава ЕР на ТЕЛК № 90655/28 от 08.02.2024 г. издаден от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр.Варна, със срок пожизнен. Оценка на работоспособността/вида и степента на увреждане: Със заболяване от 50% до 70,99%. Водеща диагноза „Увреждане на шийните коренчета, некласифицирани другаде“; доходи от пенсии за предходните шест месеца от 2667,48 лв. Допълнително е посочено, че след справка в Regix на 26.07.2024 г. е установено, че има участие в капитала на търговско дружество „Графит“ ООД. Направено е предложение да се откаже целева помощ за отопление на основание чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.06.2008 г., във вр. с чл.10,ал.1,т.2 от ППЗСП, тъй като лицето има участие в капитала на търговско дружество.

Със Заповед № 3СП/Д–В-П/2609/14.08.2024 г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Провадия е отказал отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16 май 2008 г. във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП – лицето има участие в капитала на търговско дружество. Административният акт е връчен лично на адресата му на 04.09.2024 г. , видно от представено известие за доставяне.

Ж. Д. е подала жалба на 10.09.2024 г. срещу заповедта на директора на ДСП – Провадия пред директора на РДСП - Варна. Горестоящият административен орган е отхвърлил оспорването като неоснователно с Решение № 03-РД06-0044/20.09.2024 г. Решението е връчено на жалбоподателката на 09.10.2024 г., видно от представено известие за доставяне.

В хода на съдебното производство като доказателства са приети представените с жалбата и административната преписка документи, както и допълнително представените от жалбоподателката.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена на 14.10.2024 г. в Административен съд-Варна, в срока по чл.149,ал.1 от АПК, от процесуално легитимирано лице и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата:

В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона, по чл. 146, т. 1 – 5 АПК.

При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт (чл. 168, ал. 1 АПК) на основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът намира, че същият е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗСП. При издаването на заповедта е спазена предвидената в закона писмена форма.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008 г. на МТСП, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 ППЗСП. В конкретния случай между страните не се спори, че към датата на подаването на заявлението-декларация и към тази на издаване на процесната заповед, жалбоподателката е отговаряла на всички допълнителни изисквания по чл. 10 и чл. 11 ППЗСП, с изключение на това по чл. 10, ал.1, т. 2 ППЗСП (в сила от 01.06.2023 г. ), тъй като има участие в капитала на "Графит“ ООД.

Съдът е запознат с константната практика преди изменението на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, в сила от 01.06.2023 г., съгласно която в казуси от вида на разглеждания, се приема, че нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП въвежда като достатъчно основание, изключващо правото на целева помощ, единствено формалното наличие на регистрация като търговец/собственик на капитала, без да поставя изискване за реално осъществявана търговска дейност, съответно за получаване на доходи от тази дейност. Съдът намира, че изменението на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, в сила от 01.06.2023 г., следва да се тълкува съгласно чл. 46 от Закона за нормативните актове в съответствие с общия смисъл на промените в Правилника. Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт.

Видно от доклада на министъра на труда и социалната политика, внесен в Министерски съвет на основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет относно проекта за изменение на ППЗСП и публикуван на Портала за обществени консултации, ведно с оценката на въздействие, промените, внесени с проекта за изменение на ППЗСП, в сила от 01.06.2023 г., предвиждат трансформация на системата за подпомагане, насочена към разширяване на достъпа и увеличаване на размера на помощите, както и тяхната регулярна актуализация. Посочено е, че необходимостта от реформи е заложена и в специфичните препоръки на Европейската комисия (ЕК) към България. Като държава-членка на Европейския съюз, България следва да се съобразява с общата европейска политика в областта на социалната закрила, базирана на Европейския стълб за социални права, както и да изпълнява произтичащите в тази връзка ангажименти. Цялостният смисъл на измененията е разширяване на кръга на правоимащите лица чрез отпадане на редица ограничения.

Конкретно за чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП предишната редакция на нормата е: "да не са регистрирани като еднолични търговци и да не са собственици на капитала на търговско дружество". Новата редакция на нормата, в сила от 01.06.2023 г. е "да не осъществяват дейност като еднолични търговци и да нямат участие в капитала на търговско дружество". Според настоящия състав тълкуването на цитираната действаща редакция еднозначно налага извод, че конкретно по отношение на едноличните търговци, като правоизключващо получаването на социална помощ обстоятелство вече се въвежда именно действителното извършване на търговска дейност, а не формалното наличие на регистрация. По отношение на лицата притежаващи дялове в капитала на търговски дружества, изискване за действително осъществявана търговска дейност, като възможен източник на доходи, отново не е изрично въведено. Съдът обаче намира, че такова изискване следва от разума на закона, тъй като липсва правна логика за нееднакво третиране на отделните заявители на социална помощ, единствено на база правноорганизационната форма, под която същите участват в осъществяването на търговска дейност. Обратното тълкуване би означавало при еднакви други условия лице, регистрирано като едноличен търговец, но фактически неосъществяващо търговска дейност към определен момент, да се ползва с права, които само на това основание се отказват на съдружник в търговско дружество, също неизвършващо дейност.

При тълкуването на конкретните разпоредби от ППЗСП следва да се имат предвид целите на социалното подпомагане, прокламирани в чл. 1 от ЗСП, една от които е подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности /чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗСП/. В преследване на тази цел с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗСП, е регламентирано, че право на социални помощи имат лицата, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица, да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. От своя страна чл. 11 от ЗСП определя социалните помощи като средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства и се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от СК. Съблюдаването на цитираните цели и принципи на закона изисква тълкуването на въведените с чл. 10 и чл. 11 от ППЗП допълнителни изисквания, да бъде подчинено на идеята да се установи дали заявителите /членовете на семейството им/ са лица, изпаднали в материално затруднение и поради това не разполагащи с възможност за самоиздръжка и поемане на основните жизнени разходи.

В този ред на мисли, оправдано с оглед целта на закона е условието по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗП, да не се отпуска целева помощ на лица реално осъществяващи търговска дейност, независимо дали фактически получават доходи от същата. Извършването на този вид дейност предпоставя възможност както за реализиране на печалби, така и за търпене на загуби, рискът от които е преценен и приет за приемлив от съответното лице, след като същото е започнало да я осъществява. Доколкото е изцяло в зависимост от свободната воля на конкретното лице, продължаващото към определен момент извършване на търговската дейност е индикация, че посредством нея то има възможността да реализира доходи, позволяващи му да задоволи най-малко основните си жизнени нужди. Съответно в такива случаи осъществяването на търговска дейност е достатъчно основание да бъде отказано предоставянето на заявената социална помощ, а липсата на достатъчно доходи от тази дейност би следвало да се вземе предвид единствено ако е безспорно доказана от лицето, претендиращо подпомагане. Обратно, фактическото преустановяване на търговската дейност от лицето, макар и без извършена формална дерегистрация, изначално предполага липсата на доходи от тази дейност, което е и релевантният за целите на социалното подпомагане факт. Поради това, ако административният орган счита, че такива доходи все пак са реализирани, той следва да установи тяхното наличие и размер, за да провери дали те /заедно с евентуални други доходи/, са достатъчни за издръжка на лицето /семейството/.

В конкретния случай Ж. Д. формално е съдружник в търговско дружество „Графит“ ООД, което не упражнява дейност. Същевременно в нито един момент от производството не е било спорно, че единствените доходи на заявителката през законово определения за релевантен 6-месечен период са били от получаваните пенсии.

На практика разглежданият случай нагледно илюстрира несъответствието на предлаганото от административния орган тълкуване на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, с преследваната от закона цел, като на изцяло формално основание е лишено от възможност за социално подпомагане лице, което според данните по преписката, обективно отговаря на всички останали законови изисквания за получаването на такова подпомагане. Това тълкуване влиза и в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 11 от ЗСП, доколкото не е спорно, че доходите на Ж. Д. са под диференцирания доход за отопление, т. е. презюмира се, че не са достатъчни да осигурят отопляването на обитаваното от нея жилище през отоплителния сезон.

По изложените съобржения съдът намира че оспоранета заповед е издадена в противоречие с целта на ЗСП за подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго, не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. По тези съображения оспорената заповед следва да бъде отменена.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането на жалбоподателката за отпускане на еднократна социална помощ съобразно мотивите на настоящото решение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер на 10,00 ( десет) лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Ж. И. Д., [ЕГН] с адрес: с. Невша, общ. Ветрино, обл.Варна Заповед № ЗСП/Д-В-П/2609 от 14.08.2024 г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Провадия , потвърдена с Решение № 03-РД06-0044/20.09.2024 г. издадено от директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Варна.

ВРЪЩА преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Провадия, за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, в 14 дневен срок от влизането му в сила.

ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане да плати в полза на Ж. И. Д., [ЕГН] сторените по делото разноски в размер на 10,00 ( десет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.