Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ....01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
МАРИЯ
БОГДАНОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл.съдия Мария
Богданова гр. дело № 3155 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение № III-88-71/05.11.2015 г., постановено по гр. д. № 18609/2014 г. по
описа на CPC, III Г. О., 88-ми състав, е осъден С.Б.М. да заплати на Г. Б.Г.,
на основание чл. 61, ал. 1, във вр. ал. 2 ЗЗД, сумата
от 11897,15 лева, представляваща обезщетение за водене на чужда работа без
пълномощие за периода от м. 05.2011 г. до м. 04.2012 г. за извършване на
ремонтни дейности и закупуване на материали за това в апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж. к. „******, състоящ се от две
стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 65,20 кв. м., като искът е
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 12169,00 лева.
Срещу
така постановено решение е подадена въззивна жалба от ответника, в която се
твърди, че последното е нищожно, недопустимо и неправилно, тъй като е
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Поддържа, че първоинстанционното решение било нищожно като постановено
от незаконен съдебен състав, което твърдение обосновава с извършеното по делото
случайно разпределение. Навежда доводи, че обжалваното решение е недопустимо,
тъй като от доказателствата по делото се установявало, че процесният
апартамент е бил прехвърлен на трети лица, поради което въззивникът
не бил пасивно легитимиран по делото, доколкото единствено собственикът на
имота можел да отговаря по така предявената претенция за водене на чужда работа
без пълномощие. Сочи, че в случая не се касае за хипотеза по чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
по която трябвало да отговаря лицето, действително облагодетелствало се от
предмета на обогатяването. Излага съображения, че са допустнати
съществени процесуални нарушения, свързани с доклада по делото и
разпределението на доказателствената тежест, в това число и във връзка с
приложението на императивни правила на закона. Твърди, че извършения доказателствен анализ от първоинстанционния съд е
незадълбочен и едностранчив, обслужващ единствено тезата на ищеца, като отделно
сочи, че не са изложени мотиви при кредитирането на свидетелските показания,
които били и противоречиви. Поддържа, че неправилно са кредитирани единствено
представени от ищеца частни документи, както и немотивираната съдебно-
оценителна експертиза. Навежда доводи, че първоинстанционното
решение е необосновано, тъй като изводите на съда не кореспондирали със
събраните по делото доказателства, а освен това част от същите стъпвали на
оспорени доказателствени средства. Излага
съображения, че исковата претенция е недоказана съобразно изискванията за пълно
и главно доказване. Прави подробен анализ на събраните по делото доказателства,
като достига до извод, че те нямат достатъчна доказателствена
стойност да установят наличието на предпоставките за основателност на
предявения иск. Отправя искане за прогласяване на обжалваното решение за
нищожно, евентуално - същото да бъде обезсилено и производството да бъде прекратено,
или да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, в който се
твърди, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, като постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства и неоспорената от страните експертиза. Поддържа, че са
неоснователни доводите на въззивника за нищожност и недопустимост на съдебния
акт. Навежда доводи, че в случая се касае за облигационен спор между страните,
поради което обстоятелствата относно собствеността върху процесния апартамент
били ирелевантни. Излага съображения, че в първоинстанционното производство не са допуснати твърдените
от въззивника съществени процесуални нарушения, като районният съд в мотивите
си бил обсъдил всички събрани по делото доказателства и е основал решението си
именно на тях, като сочи още, че приетото по делото заключение на СТЕ не било
оспорено. Поддържа, че претенцията е доказана, тъй като по делото били
представени писмени доказателства, които не били оспорени от ответника и с
които се установявали направените плащания във връзка с извършените СМР.
Навежда доводи, че претенцията била правилно квалифицирана от съда. Иска
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението не е било обжалвано в
частта, с която искът е бил отхвърлен, поради което в тази част то е влязло в
сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, поради което е
процесуално допустима. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната
част.
CPC, 88-ми състав, е бил сезиран с осъдителен иск е правно
основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, във вр. ал. 1 ЗЗД.
От фактическа страна:
Между страните не се спори, че въззивникът-ответник е заплатил извънсъдебно на въззиваемата ищца сумата от 720,00 лева.
Представен е Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 47, том 1, pег. № 1383, нот. д. № 40/2011 г. по описа на нот.
З.Т., per. №
438 от НК от 28.03.2011 г., от който се установява, че С.Б.М. е закупил следния
недвижим имот: Апартамент № 3, находящ се в гр.
София, ж. к. „******.
От Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 56, том I, peг. № 02023, нот. дело № 53/2013 г.
по описа на нот. В.Б., peг. № 302 от НК от 08.02.2013 г. се изяснява, че С.Б.М. е
продал Апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж. к.
„****** на трето лице за процесния спор.
Приложено е
Споразумение от 11.07.2011 г„ сключено между Г. Б.Г. и Р.Н.Г.по което страните
са уговорили, че за периода „от
11.04.2011 г. до 10.07.2011 г. е изплатена сумата от 3150,00 лева за ремонт на
апартамент в Мл. 1А, бл. ******“, на 11.07.2011 г. се изплащат 200 лева за
довършване на шпакловка, монтаж на радиатори и за банята: гипсокартон,
ключове за осветление, вентилатор и вана. Остатъка от 1150
лева е за фаянс и теракота с плащане до края на м. август 2011 г. За
довършителни работи още 500 лева при приключване на ремонта.“.
От представени разписки-нареждания
(л.
20-30 в кориците на първоинстанционното дело) се установява, че за периода 30.04.2011 г. – 04.08.2011 г., въззиваемата ищца е изтеглила от
своя сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 4500,00 лева.
Представени са разписки от „УниКредит Булбанк“ АД (л. 31-32 в кориците на първоинстанционното дело), видно от които за периода от 23.05.2011 г.
до 23.08.2011 г„въззиваемата е изтеглила чрез ATM устройство от сметката си в банката сумата от 1500 лева.
Приложен е договор
№ 02/01.07.2011 г., сключен между Г.Г.
и „Ф.“ ООД за проектиране и остойностяване на поръчка за PVC дограма и изработка, доставка, монтаж и остъкляване на
дограмата съгласно спецификация, представляваща неразделна част от договора, за
обект, находящ се в ж. к. „******, ап. 3. Уговорена е
цена в размер на
1088 лева. Към договора е
представен приемо-предавателен протокол, с който се
установява, че дограмата по договора е монтирана на 08.07.2011 г.
От квитанция от „Ф.“ ООД се
установява, че е заплатена сумата от 400,00
лева по Договор № 02/01.07.2011 г„ като са представени и 3 бр. разписки от „УниКредит Булбанк“ АД (л. 37 в кориците на първоинстанционното дело) за сумата от 1200,00 лева,
изтеглени от сметка на въззиваемата за периода от 27.06.2011 г. до 08.07.2011 г.
Представена е фактура №
**********/14.05.2013 г„ издадена от „АиГ Стил“ ЕООД,
за сумата от 332,80 лева, за структура за сграждане и капак, като към фактурата
е представен фискален бон за заплатената сума.
Приложени са
2 бр. поръчки за баня (л. 40-41 в кориците на първоинстанционното
дело), като се установява, че същите са на стойност от 232,80 лева, за която
сума е представена фискален бон, както и за сумата от 100 лева.
От Договор №
721/1 от 25.05.2011 г., сключен между „А.“ ЕООД и Г. Б.Г., се установява, че последната в
качеството на възложител е възложила на изпълнителя по договора да изработи,
достави, демонтира и монтира PVC дограма и стъклопакет по спецификация,
уточнена в договора. Уговорено е, че дължимото възнаграждение за изпълнителя е
в размер на 3358,00 лева.
От
разписка-нареждане (л. 44 в кориците на делото) се установява, че Г.Г. е изтеглила сумата от 3300,00 лева на 25.05.2011 г. от
своя сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД.
Ангажирани
са фактури, стокови разписки и фискални бонове за заплатени суми за уреди за
баня, строителни материали, проектиране на баня.
По делото са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпит
на св. М.Й., Д.Г., Г.М., М.Б..
От разпита
на св. Й.- майка
на ищцата, се установява, че дъщеря й отишла да живее при ответника на
квартира в ж. к. „Илиянци“. Тя лично не била ходила там, а събота и неделя
дъщеря й идвала, като й казвала, че квартирата била мръсна и неуютна. Дъщеря й
купувала домакинските принадлежности за там. През м. септември 2010 г. дъщеря й
забременяла, като скоро след това се прибрала да живее вкъщи и си изнесла
поетапно багажа от квартирата. През това време страните продължавали да живеят
заедно, тъй като квартирата в Илиянци била запазена, живеели и в дома на
свидетеля и ходели при бащата на ответника в с. Стоб. Свидетелства, че страните
били решили да купят жилище и искали всеки да заплати половината цена, като то
бъде и на двамата, но ответникът казал, че ще го купи сам. Сочи, че жилището
било купено през м. април 2011 г., малко преди да се роди детето. В жилището не
бил извършван ремонт и след като детето се родило, страните започнали да
говорят за ремонт, като по това време живеели в дома на свидетеля заедно с бебето. Свидетелката, тъй като била
брокер, търсела познати за извършването на ремонта. Изяснява, че С. бил намерил
майстор - Р.Г.. В началото той бил сам, но ответникът се карал е майстора и
последният спрял да работи. След това С. намерил други хора, но след определено
прекъсване Р.довършил ремонта, което се случило през септември или октомври
2011 г. Свидетелства, че ремонтът се изразявал в това, че кухнята била изнесена
на терасата на спалнята, като тази тераса станала кухненски бокс. Всичко било
направено наново - подови настилки, нови врати, луксозна баня с проект от магазина. Кухнята била
превърната в детска стая, била изградена окачена тоалетна с вградено казанче в банята, имало
много хубави пана, хидромасажна вана по настояване на
С., лунички, окачени тавани, тонколона над тавана в банята, за която
ответникът настоявал. Също така била сложена PVC дограма, а в хола били сложени френски прозорци, като нова
дограма се сложила и на терасата. Изяснява, че ВиК
било направено от Р., но плочките били поставени от друг майстор, който бил
приятел на С.. Стените били изжулени с шпакла и било извършено прешпакловане и изшкурване, за да
бъде изравнено с латекс. Свидетелства, че за всичко това плащала дъщеря й, като
с другата страна имали договорка, че той ще й върне парите, защото жилището
било на негово име. Установява, че външната врата била метална, като дъщеря й
отново платила за вратата на мазето, както и за вратата на банята. Изяснява, че
уговорките за връщането на парите станали след първия побой над дъщеря й, след
който тя се изнесла и отишла да живее в новото жилище. Изяснява, че била
сменена дограмата на целия апартамент. Били сложени и радиатори, които С.
смятал да монтира сам, но тъй като бил започнал отоплителният сезон, си изгорил
ръката, след което съсед поставил радиаторите, за което Г. платила. Имало също
така осветителни тела и скрин, които били платени от ищцата. Г. ходела със С. и
бебето да пазарува за ремонта, като материалите се купували от нея - за външна
изолация. Изолацията била започната от един от майсторите, намерени от С., но
се довършила от техен приятел. След това С. се нанесъл в жилището, където
живели две седмици, но дъщеря й напуснала дома, защото той я е биел. След това се върнала при него, но
окончателно се прибрала при майка си на 04.11.2012 г., след трети побой. Били
провеждани разговори, че ответникът ще продаде жилището и ще върне парите на
ищцата. Продажбата се осъществила на 08.02.2013 г. или 2014 г., като след това
ответникът не отричал, че ще върне 12000,00 и нещо лева, но не го направил.
Казал им, че април щял да получи парите за жилището и тогава щял да ги върне,
както и че, тъй като продал жилището на загуба, бил сложил парите на 2-годишен
влог, за да си върне загубата. Последните ден-два, преди да се изнесе от
жилището, бил възстановил на дъщеря й сумата от 720,00 лева. Свидетелката
заявява, че по време на ремонта често ходила в апартамента, като когато се
налагало, пазела детето или ходела с дъщеря си и детето. Това било около 10
пъти по време на ремонта. Сочи, че в имота имало теч, който бил от банята към
новия кухненски бокс, който бил отстранен. Не била присъствала на закупуването
на радиаторите, но ги видяла на място, като не знае дали преди да се купи
имотът е имало радиатори, но ако е имало, не били нови. Изяснява, че през
процесния период дъщеря й постоянно следяла през интернет промоциите, защото
всичко се купувало на такива, като също така била присъствала на разговори за
парите, като ответникът не отричал, че ги дължи. Сочи, че Р.бил изхвърлил
контейнера с отпадъци, който Г. била наела. По това време последната работела
повече от 8 години в строителна агенция със заплата от 1500,00 лева.
При разпита
на св. Г. се установява, че познавала страните. Първоначално те живеели в ж. к.
„Илиянци“ на квартира, като след като ищцата забременяла, купили жилище, тъй
като квартирата не била хигиенична, и отишли да живеят в жилището на майката на
ищцата. Свидетелства, че живее в гр. София и поддържа връзка със страните. По
отношение на процесния апартамент сочи, че искали да го купят двамата, като Г.
тегли кредит, защото нямала достатъчно пари, но С. не бил съгласен. По тази
причина се разбрали той да купи жилището, а тя да направи ремонта, както и
станало. Свидетелката твърди, че видяла жилището след ремонта - на прощапулника на детето, когато била за първи път там.
Присъствала и на обаждания от С. до Г., че ще дойде, за да му даде пари за
материали, след което той идвал, тя му давала пари и отивал да пазарува. Била
също така присъствала и когато тримата е бебето ходели да купуват уреди.
Свидетелства, че в жилището имали сериозно преустройство - спалнята била
преместена на мястото на хола, а кухнята на мястото на спалнята, като била усвоена
терасата и всичко било ново. В банята имало хидромасажна
вана, тонколони на тавана, което Г. й казала, че те били поставени по желание
на ответника. Имало също така окачена тоалетна, бежови плочки, външна изолация,
която била видима, тъй като другите апартаменти не били санирани.
Изяснява, че дограмата е била сменена, като ремонтът бил изцяло до панел. Вътре
били сменени врати и външна дограма. Била сменена и ВиК
системата, тъй като имало преразпределение. Плочките имало в банята, коридора,
на терасата на кухнята и на терасата на спалнята. Имало нови радиатори в
спалнята и дневната. Когато отишли на гости, радиаторите били монтирани.
Свидетелства, че страните живеели в апартамента до ноември 2012 г. заедно е
бебето. След това Г. се преместила при майка си, като свидетелката и съпруга й
отишли да помогнат е багажа. За преустройствата знаела от ищеца, че тя плащала
по-голямата част от строителните материали и вратите, но кухненските шкафове
били поръчани от С., също така той купил част от дивана и спалния комплект.
Свидетелства, че той бил върнал дребна парична сума. Не знаела какви суми е
предоставяла Г. на С., само видяла, че му давала пари от портфейла си.
От казаното
от св. М. се установява, че е брат на ответника и че знаел за апартамент в ж.
к. „Младост 1А“, който брат му купил през 2012 г. Знаел, че преди това страните
живеели на семейни начала в „Илиянци“, като издръжката била поета от брат му.
След това брат му купил жилището в Младост, което се нуждаело от основен ремонт
и се събрали да го оправят. През това време ищцата била бременна. Изяснява, че
брат му повикал майстори, но те вземали инструментите и не идвали повече да
работят, за това свидетелят отишъл да помага на брат си. Лично той бил къртил
комините, за да се разшири кухнята. Освен това бил къртил и балконите, като
приятел на брат му идвал, за да товарят отпадъците. Негов колега помагал за ел.
инсталацията и ВиК, като сочи, че в кухнята имало
течове. Свидетелства, че брат му монтирал ваната, мивката и тоалетната чиния,
като един път повикал него и колегите му. Плочките за баня и коридора били
сложени от познат на брат му на име Б.. Установява, че е виждал в апартамента Б.,
който се занимавал с лепенето на плочките. По отношение на външната изолация
сочи, че знае, че е правена, но не може да посочи от кое лице. Изяснява, че са
ходели с брат си и ищцата да пазаруват строителни материали и плочки, като
ищцата събирала бележките, а брат му плащал стоките и материалите.
Свидетелства, че към края на отношенията между ищцата и брат му, последният
поискал от него 4700,00 лева, но свидетелят нямал възможност да ги даде, поради
което бащата на неговата приятелка предоставил сумата. Бил питал брат си защо
му е тази сума, а той му казал, че трябвало да ги върне на Г.. Парите били
дадени на Г. през месец януари. Свидетелства, че по разговорите съдел, че тези
пари били за цена на вътрешните врати, дограмата и нещо друго, което не знаел
какво е. Това били парите, които ищцата дала и брат му трябвало да й ги върне,
за да приключат отношенията си, за което свидетелят разбрал чак тогава.
Изяснява, че не бил виждал радиатори в жилището, макар да ходел в седмицата по
два пъти. Сочи, че не знае кой е сложил структурата на тоалетната чиния.
Свидетелства, че до 2011 година страните живеели в „Илиянци“, когато се купило
жилището. След като Г. забременяла, отишла при майка си, докато се правел
ремонтът, като нямал спомени брат му да е живял при майката на Г. и не му бил
казвал подобно нещо. Брат му се преместил от „Илиянци“ в „Младост“, но не помни
кога. Държал квартирата, докато не приключил ремонтът, който продължил около
година. Установява, че по професия е контрольор в градския транспорт, каквото
работел и брат му. Той лично бил ходил да кърти в имота, както и колегите му,
които разбирали от ремонти. Свидетелства, че контейнер не бил наеман, а негов
приятел имал бус, като отпадъците се пълнели в чували
и се извозвали с буса. Сочи, че Б., който
познавал и който бил лепил плочките в банята, бил професионалист. Изяснява, че
не познава Р.Г.. Свидетелства, че когато ходели по магазините, брат му винаги
плащал нещо по ремонта, но не бил вижда ищцата да плаща нищо. От брат му знаел,
че Г. била платила дограмата и вратите, като той трябвало да й върне тези пари.
Установява, че брат му е бил съгласен с ремонта, както и че не бил присъствал
на разговори между страните по отношение на ремонта. Изяснява, че апартаментът
бил продаден през 2013 г.
Свидетелят Б.изяснява,
че знаел за апартамент в ж. к. „Младост 1“, който бил на С.. В имота били
извършени ремонти - изграждане на ел. и ВиК
инсталация, зидане на два балкона, изграждане на свод за кухненски бокс, в
които свидетелят бил участвал. Свидетелства, че със С. били колеги и той се
съветвал е него, включително и за материалите. Също така били отстранявани
дефекти от предишни майстори, като били полагани и замазки. Установява, че бил
работил подобни неща, поради което С. се обърнал към него. Изяснява, че замазки
имало в стаите, където имало ламинат. Бил помагал при
шпакловането на стените, а братът на ответника помагал при боядисването е
латекс, като сочи, че го е виждал лично. Бил виждал, че плочките ги слага чужд
човек. С. участвал по ремонта, тъй като тогава бил в болничен и не работел. Не
познавал лице на име Р.Г.. Свидетелства също така, че не помнел имената на
другите майстори, поради изминалия период от време, като не помни и дали е
имало лице с
такова име. Свидетелства, че когато къртели комините, имало и други лица, а
братът на С. също работел. Изяснява, че ремонтът е бил извършен 2011-2012 г„
като по това време той работел като контрольор. Сочи, че страните по това време
живеели в „Илиянци“, където С. имал квартира. В апартамента се преместили
по-късно, след като ремонтът завършил. Свидетелства, че той бил направил ел. и ВиК инсталациите, за което нищо не му било заплащано, тъй
като били приятели и колеги, всеки ден били заедно и си помагали. Изграждането
било извършено с тухли Итонг, като обръщането на
прозорците и замазката без коридора е било направено от свидетеля. На мястото
бил ходил през почивните дни, тъй като работели на графици. Установява, че
преди ремонта банята била стара, а след това се направил окачен таван с гипсокартон,
осветление с
лунички и музикална колона, като освен това имало и хидромасажна
баня. Не бил виждал радиатори в имота. Изяснява, че познава Г.. Свидетелства,
че в негово присъствие материалите били плащани от С.. Ходели по магазини, като
основно ответникът сам ходел да пазарува. Свидетелят лично не бил ходил заедно
с ответника, когато Г. е била с него.
Настоящата
съдебна инстанция приема показанията на св. Й.и св. Г. за достоверни, тъй като,
преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно
логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересовани от изхода на
правния спор, предмет на делото. Обстоятелството, че св. Й.е в роднинска връзка по
права линия (майка- дъщеря) с въззиваемата-ищца, не може изначално да изключи
възможността този свидетел да дава достоверни показания. Казаното от свидетеля кореспондира с показания
на други разпитан по делото свидетели, които нямат дела и родство със страните,
а отделно от това кореспондират със събраните по делото писмени доказателствени средства.
По отношение
казаното от св. М. и св. Б., съдът намира, че при преценка показанията им
съобразно чл. 172 ГПК, следва да се даде частично вяра - само по отношение на обстоятелствата,
свързани с това какви ремонти са извършени в имота. В останалата си част
показанията на свидетелите са схематични, непоследователни, включително се
съобщават детайли за отношенията между страните, но други съществени детайли са
избледнели от съзнанието на свидетели по техни твърдения. Друга част от
съобщеното от тях не кореспондира с останалите събрани по делото доказателства.
Нещо повече - самите свидетели признават, че не са присъствали на разговори
между страните във връзка е ремонтите, съответно не съобщават никакви детайли
във връзка с уреждането на отношенията помежду им.
Съгласно обяснения по реда на чл. 176 ГПК на въззиваемата,
същата не е получавала сумата от 4700,00
лева, а единствено няколкократни обещания за това.
От приетото
и неоспорено заключение на СТЕ се установява, че кухнята на процесния имот е
била реконструирана в детска стая с премахване на ВиК
и ел. инсталацията, както и балконът между кухнята и спалнята е реконструиран в
кухненски бокс, спалнята с реконструирана тераса е направена на всекидневна и трапезаря, а холът е реконструиран на спалня, която е
отделена от балкона с алуминиева дограма. Експертът е изследвал извършените
работи и вложените материали, съобразно представените по делото доказателства,
като е направил извод, че извършените от ищеца работи и закупени материали
възлизат на 12739,00 лева, каквато е стойността и на увеличената стойност на имота, като
вещото лице е посочило още, че от тази сума следва да се приспаднат 720,00
лева, за които няма спор, че са заплатени.
II. От правна страна.
Спорното
материално право е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) наличието на действия по предприемане и управление на
чужда работа от гестора без натоварване от доминуса; 2) установяване на извършени конретни
действия по водене на чужда работа без натоварване, която работа е предприета
уместно в интерес на доминуса или в интереса на доминуса и на гестора
едновременно; 3) установяване, че заплатените парични суми и сторените разходи
са във връзка с предприетото и водената чужда работа без натоварване, като бъде
установена и тяхната стойност; 4) да се установи размерът на
обогатяването на ответника, когато работата е водена в полза на гестора и доминуса, респ. при
наличието на изрично противопоставяне от страна на доминуса.
Съгласно чл.
61 ЗЗД, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в
чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от
негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той
е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно е лихвите от деня
на изразходването им. Ако работата е била предприета и в собствен интерес,
заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му. Ако някой е
предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря
по правилата за неоснователното обогатяване.
Облигационното
правоотношение при водене на чужда работа без натоварване се поражда между гестора и доминуса, като гесторът съзнателно поема извършването на чужда работа, без
да е натоварен от лицето, в чиято правна сфера се интервенира
- доминуса. Когато работата е поета в чужд и собствен
интерес, съзнанието за това се извежда от фактическите действия, извършени от гестора при преценка на неговото правно и фактическо
положение в конкретната ситуация. Тъй като за разлика от други правни фигури
(напр. владението) субективният елемент не е изрично изведен във фактическия
състав на гестията, то последният не подлежи на пълно
и главно доказване при твърдение за поета чужда работа без натоварване. Този елемент
подлежи на изследване, ведно с фактическите или правните действия, които гесторът твърди, че е извършил, за да бъде направена
преценка дали се касае за проявление на фигурата на водене на чужда работа без
пълномощие, съответно - неоснователно обогатяване, плащане на чуждо задължение с правен интерес (суброгация),
по грешка или доброволно (чл. 56 ЗЗД и чл. 73 ЗЗД), или за проявление на друг
правен институт.
Възможна е
хипотеза, при която резултатът е настъпил в патримониума
на трето лице, а не на насрещната страна по договора. Когато резултатът има
веществен елемент и се е проявил в правната сфера на собственика на имота, в
който са извършени СМР, то имуществените последици ще се уредят по правилата на
водене на чужда работа без пълномощие - чл.60-62 ЗЗД, доколкото към момента на
предприемане на работата не е налице натоварване и задължаване, а намесата в
чуждата правна сфера е правомерна. В определените от законодателя случаи
отговорността се ограничава до необходимите и полезни разноски (чл.61, ал.1 ЗЗД),
до обогатяването (чл.61, ал.2 ЗЗД) или чрез препращане към правилата на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД (арг.
чл.61, ал.3
ЗЗД) или на договора за поръчка (чл.62 ЗЗД) - така Решение №
219 от 04.02.2014 г. по търг. д. № 871/2012 г. на ВКС, I Т. О. Нещо повече, правилото на чл. 61, ал.
2 ЗЗД е приложимо не само когато се касае за отделни лица, които имат права
върху вещта, но и за лица, които фактически се ползват и са се ползвали от
извършените подобрения. В този смисъл новелата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, предоставява правило, аналогично на чл. 59, aл. 1 ЗЗД по отношение на обезщетението и е частен израз на
забраната за неоснователно обогатяване — вж. Решение № 238/19.08.2013
г. по гр. д.
№ 1012/2012 г. на ВКС, IV Г. О.; Решение № 132/09.11.2009 г. по т. д. № 563/2008 г.
на ВКС, I Т. О.
Процесният случай е именно такъв, като към момента на пораждане на
облигационното отношение между страните е налице хипотезата на negotiorum gestorum tua et sua gratia /и в интерес на гестора/ по смисъла
на чл. 61, ал. 2 ГПК, поради което собственикът на имота - към момента на предприемане на
процесните действия по водене на чужда работа без натоварване е С.М. - следва
да заплати стойността на подобренията, с която се е обогатил и която е
установена от приетото и кредитирано по делото заключение на СТЕ.
Неоснователни
са доводите на въззивника за нищожност на първоинстанционното
решение. В случая е спазен принципът за случайното разпределение, а делото е
решено от съдията, който е приключил съдебното дирене и е изслушал устните
състезания. По делото нито се сочат, нито се представят доказателства за
проблем със случайното разпределение на делото, респ. за манипулирането на
същото, като съдът отчита и обстоятелството, което не е взето предвид в
оплакванията на въззивника, че за разлика от наказателното производство, в
гражданския процес няма принцип за неизменност на съдебния състав.
Не може да
бъдат уважени и доводите за недопустимост на първоинстанционното
решение. В случая въззиваемата-ищца е въвела
достатъчно твърдения, че именно ответникът е пасивно материално легитимиран да
отговоря по предявения иск, като с оглед изложеното по-горе, преценката за това
обстоятелство се прави към момента на възникване на облигационното отношение, а
правоотношенията във връзка с промяната на собствеността в последващ
момент са ирелевантни. В тази насока трябва да се
посочи, че материалната легитимация има отношение към основателността, а не към
допустимостта на претенцията, за която от значение са твърденията на страните,
а не доказателствата по делото.
С въззивната жалба е оспорена
достоверната дата на споразумението от 11.07.2011 г., както и че е сключено във
връзка с реално извършени в имота строително-монтажните работи. Настоящият
съдебен състав намира, че доколкото доказателствената сила на частния документ
е само формална – ако е подписан, се изчерпва само с авторството му, а ако не е
- че е съставен, то съдът, няма задължението да приеме за осъществен оспорения
факт, материализиран в същия, нито за достоверна датата на съставянето му, ако
е оспорена. Последната трябва да бъде установена с всички други доказателствени средства и то от лицето, което претендира
изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. В този смисъл - Решение №
32 от 3.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 423/2019 г., II т. о., ТК, Решение № 213
от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 856/2017 г., III г. о., ГК и др. Частните
документи имат достоверна дата спрямо трети лица само при условията на чл. 181 ГПК, като при всички случаи, съдът ги преценява като писмени доказателства
според правилата по чл. 178 - 189 ГПК, а фактическите изводи гради по вътрешно
убеждение и при съвкупна преценка с всички доказателства по делото – така Решение
№ 315 от 9.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1216/2010 г., I г. о., ГК.
Споразумението от 11.07.2011 г. обективира договор за изработка, с предмет извършване на
ремонт в процесния апартамент и е сключено от ищцата, в качеството на
възложител и лицето Р.Г., в качеството на изпълнител. По този начин, то има характера на частен документ и е в
тежест на ищцата да установи сключването му на посочената дата и че въз основа
на него са извършвани строително-монтажни работи в имота. Съдът намира, че
възникването на тези обстоятелства се установява от съвкупната преценка на
ангажираните по делото писмени и гласни доказателства. На първо място от
свидетелските показания и на четиримата разпитани по делото свидетели се
доказва, че е предприет цялостен ремонт и преустройство на процесното
жилище, който включва промяна в предназначението на стаите на апартамента,
включително преместване на кухнята, както и основен ремонт на банята,
съпроводени по необходимост с основно преизграждане
на ВиК и Ел. системите на имота. Предвид
относителната специфика, сложност и обем на работата, съдът намира за обоснован
извода тя да е извършена от професионалист, притежаващ нужните умения, опит и
време. Това поставя под съмнение тезата на ответника, че тези дейности са
извършвани изцяло от него и негови близки и приятели. В тази връзка, не следва
да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Б., който посочва че сам е
изградил изцяло ВиК и Ел. системите на жилището -
видно от показанията му той е заемал длъжността „контрольор“ и няма данни да е
притежавал уменията и опита да се справи с подобен ремонт. От друга страна, от
депозираните по делото свидетелски показания, включително на допуснатите на
ответника свидетели – М. и Б.се установява, че майстори са работели по имота,
което кореспондира и с показанията на свидетелката Й., че ремонтът бил започнат
и впоследствие завършен от лицето Р.Г. – изпълнителя по споразумението от
11.07.2011г. Предвид изложеното, следа да бъде направен извод, че моментът на
сключване на споразумението съвпада с провеждането на процесния ремонт и че по
него са извършвани дейности от изпълнителя Р.Г..
Видно от съдържанието на
споразумението, по него са заплатени единствено 3 350 лв. от общо уговореното
възнаграждение в размер на 5000 лв., като по делото не са ангажирани
доказателства за други плащания. С оглед изложеното, на ищцата се дължи
обезщетение във връзка със споразумението единствено за платената сума от
3 350 лв. В допълнение следва да изложено, че не се установява извършване
на пълния обем на уговорената със споразумението работа. Нито в исковата молба
се твърди, нито по делото се установява полагането на фаянс и теракота, за
което е уговорено заплащането на възнаграждение в размер на 1 150 лв. да е
извършено от лице Р.Г.. От свидетелските показания на свидетелите М. и Б.,
както и на допуснатия на ищцата свидетел Й., се установява, че плочките в
апартамента били постановени от приятел на ответника. Предвид изложеното,
изводът на първоинстанционния съд, че на ищцата се дължи заплащане на обезщетение
във връзка със споразумението от 11.07.201 г. за разликата над 3 350 лв.
до 5 000 лв. се явява неправилен.
По отношение останалата част от първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав
намира, че не са допуснати пороци на правилността, каквито са релевирани от
въззивника. Налице е пълен и правилен анализ на събраните по делото
доказателства по отношение на останалите суми, които настоящата инстанция
споделя и на основание чл. 272 ГПК го прави част от логическите си съждения.
На първо място, следва да бъдат
оставени без уважение възраженията на ответника, че не е легитимиран да
отговаря по предявения срещу него иск, доколкото към момента на образуване на
делото не е бил собственик на процесния имот. Претендираното
вземане по чл. 61, ал. 1 вр. 2 от ЗЗД има
облигационен характер и е възникнало към момент, по време на който длъжникът е
бил собственик на жилището, където е извършена работата. То не следва имота и
отчуждаването на последния е ирелевантно за основателността на процесната искова претенция.
Изцяло неоснователни са съображенията на
въззивника, че претенцията не била доказана, тъй като били ангажирани като
доказателства само частни документи. Същите, макар и да не притежават формална доказателствена сила, имат доказателствена
стойност, която се преценява от съда съвкупно с останалите събрани по делото
доказателства и с оглед кореспондирането между самите писмени доказателствени средства. В случая при съвкупната преценка и при приложение на опитните правила,
които са част от доказателствения процес, безспорно
се достига до извод, че процесните суми са теглени и влагани
именно в процесния ремонт - за закупуване на материали, вещи за монтаж в
жилището и пр. В тази насока, настоящият съдебен състав отчита и
обстоятелството, че оспорванията във въззивната жалба
не са подкрепени с докзаателства,
респ. не
е проведено насрещно доказване, което да разколебае тезата на ищцата.
По конкретните
възражения против представените пред съда писмени доказателства относно
неправилното изписване на адреса на имота, неяснота в предмета на договорите и
ненадлежно оформяне на разходни документи, съдът намира следното: Представените
документи достатъчно ясно и изчерпателно описват техния предмет - доставка
и/или монтаж на строителни материали и домашно обзавеждане. Дори в тези
документи, където не е посочен адресът, за който тези материали и обзавеждане са
предназначени, с оглед предприетия ремонт, следва да се приеме, че те са
доставени именно за процесния имот. В тази връзка, от депозираните свидетелски
показания безпротиворечиво се установява, че ремонтът
на жилището е завършен и не са изложени данни за недостиг на материали или
обзавеждане. Ответникът не е провел насрещно доказване, че обзавеждането е
закупено от него, респективно че за ремонта е използвано друго, което той е
снабдил. Що се касае до изписването на адреса на имота в договорите от
01.07.2011 г. и 29.05.2011 г., съдът намира, че това е направено достатъчно
четливо и разбираемо и възраженията на ответника в тази насока са
неоснователни. С оглед оспорването на квитанция на „Ф.“ ООД съдът намира, че същата
е издадена за задължения по договор от 01.07.2011 г. във връзка с установени
строително-монтажни работи и не може да се отрече годността ѝ да удостовери,
обективираното в нея плащане. Неоснователни са и
доводите относно фактура **********/14.05.2013 г. и фискален бон към нея за
сумата от 332,80 лв. - макар посочената в тях дата да следва релевирания период, в който се е осъществил ремонтът, те са
издадени на база поръчки от 16.04.2011 г. и 20.07.2011 г. В този смисъл,
задълженията по фактурата са възникнали към момента на отправяне на поръчките,
т.е. в периода, в който е протекъл ремонтът на жилището. Във връзка с
изложеното във въззивната жалба следва да се посочи, че неспазването на правилата
на ЗСч при оформяне на представените по делото счетоводни документи само по
себе си не е пречка с тях да бъдат установявани облигационни отношения.
Неоснователни са и възраженията на
ответника, че е заплатил на ищцата сумата от 4 700 лв. във връзка с ремонта.
В съответствие с носената от него доказателствена
тежест, той не е доказал извършването на това плащане. Единствените ангажирани
доказателства в тази насока са показанията на св. М.. От тях се доказва
единствено, че той е осигурил получаването от ответника на заем за тази цел, но
не и предаването парична сума в този размер на ищцата. От друга страна, изводът
за настъпването на факта на плащането се разколебава от показанията на св. Й.,
която посочва, че на ищцата било обещано да ѝ се възстановяват разходите,
които е направила по имота след продажбата на апартамента от ответника, но това
така и не се осъществило.
С оглед приетото и неоспорено от
страните заключение на съдебно-техническата експертиза, след изключване на
сумата от 121,85 лв. по фактура № **********/17.05.2013г. (предвид влизането в
сила на решението в отхвърлителната част), при
съобразяване на плащането от 720 лв. и предвид на приетия дължим размер на
обезщетението във връзка със споразумение от 11.07.2011г., съдът намира, че дължимото
на ищцата обезщетение възлиза в размер на сумата 10 247,15 лв.
Ответникът по делото е предявил
възражение за прихващане със свое насрещно вземане за сумата от 4 700 лв.,
заплатена на ищцата, за обезщетяване извършените от нея разходи по обзавеждане
на имота. Тези доводи, се отнасят към основателността претенцията и не могат да
бъдат дублирани като основание на наведено възражение за прихващане. От друга
страна, както бе посочено, по делото не се установява заплащането на посочената
сума. Що се касае до възражението за прихващане с вземане на ответника към
ищцата, възникнало за ползването на имота от ищцата без основание, съдът намира
същото, като наведено едва пред въззивната инстанция за преклудирано.
То е и неоснователно - по делото е безспорно установено, че страните са живели
на семейни начала през процесния период и по тази причина ищцата е ползвала
имота със съгласието на ответника, като това съглашение носи белезите на
договор за заем за послужване по чл. 243 и сл. от ЗЗД.
Предвид всичко гореизложено,
предявеният иск, с правно основание чл. 61, ал. 1 вр.
ал. 2 от ЗЗД, се явява основателен до размера на сумата 10 247,15 лв.
Предвид частично несъвпадение на
изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде частично
отменено и вместо него постановено друго за отхвърляне на предявения иск за
разликата надт 10 247,15 лв. до пълния присъден размер
от 11 897,15 лв. - обезщетение за водене на чужда работа без пълномощие за
периода от м. 05.2011 г. до м. 04.2012 г. за извършване на ремонтни дейности и
закупуване на материали за това в апартамент № 3, находящ
се в гр. София, ж. к. „******, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, с площ от 65,20 кв. м., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 08.04.2014 г. до окончателното изплащане и предявеният иск бъде
отхвърлен за тази част от вземането. Решението подлежи на отмяна и в частта, с
която ответникът е осъден да заплати разноски за държавна такса за разликата
над 409,89 лв. до 477,02 лв. по сметка на СРС, както и за депозит за вещо лице за
разликата от 126,31 лв. до 147,00 лв. В останалата част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на
разноски е възникнало и за двете страни.
На въззивника следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция в размер
на още 13,79 лв., съобразно уважената част от иска и за държавна такса във
въззивното производство в размер на 9,71 лв., съобразно изхода по въззивната жалба.
Следва да бъде оставено без уважение искането за присъждане на разноски за
заплатени държавни такси по предявени по делото частни жалби, като тази
претенция е следвало да бъде предявена в съответните частни производства.
С оглед изхода по въззивната жалба, на
въззиваемата следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 861,31 лв., съобразно отхвърлената част
от жалбата.
Предвид частичното освобождаване на
въззивника от заплащането на държавна такса за въззивното производство, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, въззиваемата следва
да заплати по сметка на СГС, сумата от 23,29 лв. – държавна такса, съобразно
уважената част от въззивната жалба.
На процесуалния представител на въззивника
- адвокат В.М. следва да бъде присъдена сумата от 123,01 лв. - възнаграждение за безплатно
предоставената правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.,
съобразно уважената част от въззивната жалба. Във връзка с възраженията на въззиваемата,
следва да се посочи, че липсата на явяване в съдебни заседания на процесуалния
представител на въззивника не е пречка за присъждане на хонорар по реда на
горепосочената разпоредба, доколкото по делото се установява извършването от
негова страна на множество процесуални действия.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № III-88-71/05.11.2015 г., постановено по гр. д. № 18609/2014
г. по описа на CPC, III Г. О., 88-ми състав, в частта, с която е осъден С.Б.М.,
ЕГН: ********** да
заплати на Г. Б.Г., ЕГН: ********** разликата над сумата от 10 247,15 лева до пълния присъден размер от 11 897,15 лева, на основание
чл. 61, ал. 1, във вр. ал. 2 ЗЗД, представляваща
обезщетение за водене на чужда работа без пълномощие за периода от м. 05.2011г.
до м. 04.2012г. за извършване на ремонтни дейности и закупуване на материали за
това в апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж. к.
„******, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 65,20
кв. м., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.04.2014г. до
окончателното изплащане; както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – разноски за
разликата над 126,31 лв. до присъдения размер от 147,00 лв, както и в
частта, с която е осъден С.Б.М. да заплати разноски за държавна такса за
разликата над 409,89 лв. до 477,02 лв. по сметка на СРС и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Б.Г., ЕГН: ********** срещу С.Б.М., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 61, ал.
1, във вр. ал. 2 ЗЗД за разликата над сумата от 10 247,15 лева до пълния присъден размер от 11 897,15 лева,
представляваща обезщетение за водене на чужда работа без пълномощие за периода
от м. 05.2011 г. до м. 04.2012 г. за извършване на ремонтни дейности и
закупуване на материали за това в апартамент № 3, находящ
се в гр. София, ж. к. „******, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, с площ от 65,20 кв. м., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 08.04.2014 г. до окончателното изплащане като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № III-88-71/05.11.2015 г.,
постановено по гр. д. № 18609/2014 г. по описа на CPC, III Г. О., 88-ми състав
в останалата обжалвана част.
Решението в отхвърлителната
част е влязло в сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА
С.Б.М., ЕГН ********** да заплати на Г. Б.Г., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 861,31 лв. - адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА
Г. Б.Г., ЕГН ********** да заплати на С.Б.М., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, сумата от още 13,79 лв. – адвокатско възнаграждение пред първата
инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 9,71 лв. – разноски за
държавна такса във въззивното производство.
ОСЪЖДА
Г. Б.Г., ЕГН ********** да заплати на адвокат В.М., на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА, сумата от 123,01 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Б.Г., ЕГН ********** да заплати по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 23,29 лв. – държавна такса във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщенията до страните с
касационна жалба пред ВКС, съобразно чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.