Н.о.х.д. № 1093/2011 год. на ХРС
МОТИВИ:
Обвинението
срещу подсъдимия С.Н.И. ЕГН ********** ***
е повдигнато за това, че през периода от 21.03.2011г. - до 30.03.2011г., в гр.Хасково, при условията на продължавано престъпление и повторност,
чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот /разбиване на
врата/ отнел чужди движими вещи - а
именно 1 бр.електрожен, 2 бр. удължители от медни проводници със сечение
4х2,5 кв. и дължини съответно 15 и 7 метра и велосипед - бегач марка “Шимано”, всички
вещи на обща стойност 232,90 лева, от владението на К. Д. С. и П. Г. П. и двамата от гр.Хасково, без тяхно съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвои,
като деянието не представлява маловажен случай и макар и непълнолетен е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си -
престъпление по чл.195 ал.1 т.3 предл.1
и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.
РП-Хасково поддържат обвинението.
Извършването на престъплението, описано в обстоятелствената част на
обвинителния акт се установявало безсъмнено. Подсъдимият правел пълни
самопризнания. Пледират за налагане на наказание при условията на чл.58а ал.1
от НК. Осъждането следвало да бъде ефективно.
Подсъдимият С.Н.И. моли за минимално
наказание. Изразява съжаление за стореното. Признава се за виновен в
производството по чл.370 и сл. от НПК. Защитникът на подсъдимия сочи, че съдът
следвало да определи наказанието на И. при условията на чл.55 от НК, като се
замени наказанието „лишаване от свобода” с „пробация”. Подсъдимият понастоящем
бил на 16 години и се намирал в „Бойчиновци” за период от 2 години. Тази
продължителност била достатъчна да се постигнат целите на индивидуалната и
генералната превенции. Не следвало да има ново ефективно осъждане.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена от
фактическа страна обстановката, изложена в обвинителния акт, а именно :
На 21.03.2011г., около обяд, подсъдимият
С.И. се разхождал из вилната зона в местността „Идемирлийски лозя” в землището
на гр.Хасково. Решил да отиде до вилата на св.К.Д. С., за да види дали няма
нещо, което да вземе и в последствие да предаде на вторични суровини.
До вилата подс.И. забелязал, че била
заключена. През странична дървена врата на гаража, която избутал и изкъртил от
пантите влязъл в него. От рафтовете на гаража взел малък саморъчно направен монофазен
електрожен и 2 бр. удължители от медни проводници със сечение 4х2.5 кв. и
дължини съответно 15 и 7
метра.
След това подсъдимият И. сложил вещите в
един чувал, като след това отишъл до блок 42 в ж.к.”Орфей” в гр.Хасково, където
в близост до един трафопост разбил електрожена, извадил медните намотки и
заедно с другите кабели започнал да обгаря изолацията им.
В този момент при подс.И. дошли
свидетелите О. Е. Й. и А. Е. Й., както и лицето В.Р. Й.. Същите видели как И. обгаря
изолацията на кабелите.
Подсъдимият И. предложил на Велко
Йорданов срещу заплащане да предаде медта от кабелите и електрожена на пункт за
вторични суровини. В. Й. се съгласил и предал същите на пункт за вторични
суровини намиращ се в кв.”Република”, стопанисван от фирма “Калипсо-555” ЕООД. В пункта
предадената мед била приета от свидетелката
Х. А. Г. - управителка на пункта, и вписана на името на В...
Свидетелката Г. заплатила на последния сумата от 54 лева, които В.Й. дал на
подс.И.. Подсъдимият дал на В.Й. сумата от 10 лв. за „услугата”.
Според заключението на изготвената по делото
оценъчна експертиза стойността на инкриминираните вещи, а именно електрожен и 2 бр. удължители от медни проводници със сечение
4х2.5 кв. и дължини съответно 15 и 7 метра /общо 23 метра/, към момента на извършване на деянието е 79,30
лева.
На 30.03.2011г. около 16,40
часа, свидетеля П. Г.П. излязъл по работа, като оставил собствения си
велосипед-бечач марка “Шимано” на площадката пред апартамента, в който живее - бл.19,
ет.6 на ж.к.”Орфей” в гр.Хасково.
По същото време подс.И. ***.
Влезнал във входа на блок 19 и пеш се качил по етажите, където на площадка пред
апартамента на св.П.на шестия етаж забелязал велосипеда марка „Шимано”. И. взел
велосипеда, след което го пренесъл на ръце до входа на блока и го подкарал към
кв.”Република”.
По пътя И. срещнал свидетеля
Т. И. Й., като предложил да му продаде велосипеда за сумата от 50 лева. Т. Й. харесал
велосипеда, но нямал толкова пари. Предложил на И. да му даде собствения си
мобилен телефон марка “Сони Ериксон” в замяна за велосипеда. И. се съгласил,
след което двамата осъществили сделката. В последствие св.Йорданов бил посетен
от полицейски служители, които му обяснили, че велосипеда е краден, и той е
предал същия с протокол за доброволно предаване.
Според заключението на изготвената по делото оценъчна експертиза стойността
на велосипед-бегач марка “Шимано”, към момента на извършване на деянието е 153,60
лева.
Макар и непълнолетен,
подсъдимият С.И. е многократно осъждан.
По НОХД №627/2010г. на РС-Хасково И. е осъждан за взломна кражба. По
НОХД №1270/2010г. на РС-Стара Загора, С.И. отново е осъждан за взломна кражба.
Тези осъждания определят настоящото деяние като извършено повторно по т.7 на
чл.195 от НК.
При така установената фактическа
обстановка подсъдимият С.Н.И. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.195 ал.1 т.3
пред.1 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, като през периода от 21.03.2011г. - до 30.03.2011г., в гр.Хасково, при условията на
продължавано престъпление и повторност, чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот /разбиване на врата/ отнел чужди движими вещи - а именно 1 бр.електрожен,
2 бр. удължители от медни проводници със сечение 4х2,5 кв. и дължини съответно
15 и 7 метра
и велосипед-бегач марка “Шимано”, всички вещи на обща стойност 232,90 лева, от
владението на К.Д. С. и П. Г. П. и
двамата от гр.Хасково, без тяхно
съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай и
макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си.
Престъплението е извършено
при условията на пряк умисъл – деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите обществено опасни
последици и е искал настъпването именно на
престъпния резултат.
Подсъдимият е многократно
осъждан. Има лоши характеристични данни.
В тази връзка съдът
определи наказанието на подсъдимия С.И.
по следния начин : Престъпния състав на чл.195 ал.1 т.3,7 от НК предвижда
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 – до 10 години. Производството по
делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие. Освен това подсъдимият
е непълнолетен и в тази връзка съдът извърши редукцията по чл.63 ал.1 т.3 от НК
и съответно определи наказанието в интервала 3 месеца / минимума в общата част/
- 3 години. Тъй като делото се разгледа по съкратеното съдебно следствие с
оглед чл.58а ал.1 от НК съдът определи
наказанието на подсъдимия по общите правила в интервала 3 месеца – 3 години.
За индивидуализация на
наказанието съдът обсъди съотношението на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие пълните
самопризнания на подсъдимия още на досъдебното производство, оказаното
съдействие на органите и съда, изразеното критично отношение, младата възраст.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът прие – тежката минала съдимост и
лошите характеристични данни. Съдът прие превес на смекчаващите вината
обстоятелства и определи наказанието под средата и над минимума – а именно
„лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. С оглед правилото на чл.58а ал.1 от НК съдът намали така определеното по общите правила наказание „лишаване от
свобода” за срок от 6 месеца - с 1 / 3 и
наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца.
Въпреки наличието на
специален рецидив няма пречка за приложение на условното осъждане по чл.66 ал.1
от НК. Това е така, защото и по двете осъждания на И., имащи значение за
квалификацията – по НОХД №627/2010г. на РС-Хасково и по НОХД
№1270/2010г. на РС-Стара Загора, на подсъдимия не е налагано наказание
„лишаване от свобода”, а само „пробация” с първите две задължителни пробационни
мерки. Ето защо съдът отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3
години. Това е максималния срок по чл.69 ал.1 от НК за непълнолетни и съдът
намира, че отлагането на изпълнението за този по-дълъг срок има смисъл, в
предвид данните за личността на С.И..
С така наложеното
наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната
превенция на закона, което ще въздействува възпитателно и предупредително както
върху дееца, така и по отношение на останалите членове на обществото.
С оглед чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 60 лева,
произтичащи от възнаграждение на вещо лице.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия:/п/
Вярно с
оригинала!
Секретар:С.К.