РЕШЕНИЕ
№ 245
гр. Велико Търново , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Любка Милкова
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20204100500968 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение №333/28.10.2020г., постановено по Гр.д.№475/2020г. по описа на РС –
Горна Оряховица е прието за установено по отношение на „Енерго – Про Продажби“ АД, с
ЕИК *********, адрес гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.“Владислав Варненчик“
№258, че М. СТ. Н., с ЕГН **********, адрес гр.Г.О., ул.“Н.“ №18, не дължи на дружеството
сумата в размер на 2022,48лв., начислена по партида с кл.№**********, за аб.№**********,
представляваща сбор от сумите 1002,74лв. по фактура, издадена на 12.02.2020г., и
1019,74лв. по фактура, издадена на 13.03.2020г., за недоставена и непотребена
електроенергия на адрес: гр.Горна Оряховица, ул.“Ниш“ №18, за периода на издаване на
фактурите, както и е осъдено „Енерго – Про Продажби“ АД със седалище гр.Варна да
заплати на М. СТ. Н. сумата в размер на 550,90лв., представляваща направени от ищеца
разноски по делото.
Против постановеното първоинстанционно съдебно решение е постъпила въззивна
жалба от ответника „Енерго – Про Продажби“ АД със седалище гр.Варна, чрез ЮК В.М., с
която го обжалва изцяло, като са развити оплаквания за неговата неправилност и
необоснованост. Излага, че доводите на първостепенният съд, според които ответното
дружество не е доказало изправността на процесния електромер, по съображения, че след
демонтажа му на 30.03.2020г. поради техническа неизправност – изгорял дисплей, на ищеца
1
е начислена служебна енергия за периода 26.03.2020г. – 30.03.2020г., на база отчетена ел.
енергия за минал аналогичен период, не са относими към исковата претенция, предмет на
делото. Посочва, че обсъдената в обжалваното решение фактура за начислена ел. енергия за
период на консумация 26.03.2020г. – 30.03.2020г., е извън процесния период, и не се оспорва
от ищеца. Оспорва като неправилни доводите на първостепенният съд, че не може да се
определи от кога е възникнала техническата неизправност на процесното СТИ. Посочва, че
на 30.03.2020г. СТИ е демонтирано именно поради техническа неизправност – изгорял
дисплей и е начислена служебна енергия за период 26.03.2020г. – 30.03.2020г., т. к. при
изгорял дисплей е невъзможно да бъдат снети показанията от електромера. Позовава се, че
процесните фактури № №**********/12.02.2020г. и **********/13.03.2020г., които са
начислени преди 30.03.2020г., са на база редовен отчет със снети показания от електромера,
видно от самите фактури липсва начислена служебна ел. енергия. Твърди, че ако дисплеят
на електромера беше изгорял, няма как да бъдат снети показанията, т.к. същите нямаше да
се виждат и начислената ел. енергия нямаше да е редовен отчет, а служебна. Излага, че от
назначената СТЕ е доказано, че процесния електромер е годно СТИ и е преминало
задължителната метрологична проверка, че процесните фактури са по редовен отчет, липсва
начислена служебна енергия, което означава, че същите са снети от електромера със здрав
към момента на отчета им дисплей. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да
отмени изцяло обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови друго, с
което отхвърли предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за
недължимост на исковата сума от 2022,48лв., като неоснователен и недоказан. Претендира
направените по делото съдебно – деловодни разноски и ЮК възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата по
делото М. СТ. Н., чрез пълномощника й адв.Т. от МАК, с който оспорва въззивната жалба
като неоснователна и необоснована и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното
първоинстанционно решение потвърдено като правилно и законосъобразно, по
съображения, подробно изложени в отговора на жалбата. Претендира направените във
въззивното производство съдебни разноски.
В СЗ въззивникът „Енерго – Про Продажби“ АД със седалище гр.Варна, чрез ЮК М.,
с писмена молба от 09.04.2021г. поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена.
Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80
от ГПК. Релевира възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение, в случай, че надвишава минималният
размер, съгласно „Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения“.
В СЗ въззиваемата страна М. СТ. Н., чрез пълномощника си адв.Р. Т. от МАК,
поддържа съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба и доразвити в
представена писмена защита и моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, респ.
обжалваното първоинстанционно решение потвърдено. Претендира направените във
2
възивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните
предели, очертани от въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба,
разгледана по същество, е основателна, а обжалваното съдебно решение е неправилно,
поради което следва да бъде отменено изцяло.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Горна Оряховица е бил
предявен от М. СТ. Н., чрез адв.Р. Т. от МАК, против „Енерго – Про Продажби“ АД
гр.Варна отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за приемане
за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 2022, 48лв., начислена
по партида с кл.№**********, за аб.№**********, представляваща сбор от сумите
1002,74лв. по фактура, издадена на 12.02.2020г. и 1019,74лв. по фактура, издадена на
13.03.2020г., за недоставена и непотребена електроенергия на адрес: гр.Горна Оряховица,
ул.“Ниш“ №18 за периода на издаване на фактурите. Твърди се, че потребителят е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Г.Оряховица, ул.“ниш“ №18, като
ползваната ел. енергия на този адрес се заплаща на ответника по негова партида с кл.
№**********, за аб.№**********, записан на името на ищеца. Сочи се, че потребителят
посещава касите на ответното дружество и е уведомен, че са издадени процесните фактури
на 12.02.2020г. за сумата 1002,74лв., както и на 13.03.2020г. за сумата 1019,74лв., които
оспорва с довод за нереално високи сметки за ел. енергия, които не съответстват на
консумацията на процесният адрес. Твърди, че фактурите са за корекция и начислена
служебно ел. енергия с довод, че не дължи сумите по корекцията, поради което оспорва
издадените фактури да са с основание за доставка на ел. енергия, която да е реално
доставена, измерена и получена ел. енергия въз основа на годно и сертифицирано СТИ при
действието на договор при Общи условия за гр.Г.Оряховица, както и оспорва дължимостта
на всички видове мрежови услуги. Твърди, че на процесния адрес на доставка не е
потребена енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по одобрените от
КЕВР цени за ел. енергия, както и че се касае за липса на „доставка на ел. енергия“ по
смисъла на ЗЕ. Навел е, че доколкото ответникът би се позовал на потестативното право за
корекция, уредено в ОУ или в ПИКЕЕ, то счита, че това право е нищожно. Сезирала е съда с
3
претенция за разноски.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответникът „Енерго – Про
Продажби“ АД, чрез пълномощника си ЮК В. М., е оспорил предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на исковата сума,
като неоснователен и недоказан с искане да бъде отхвърлен. Признал е факта, че ищцата е
негов клиент с кл.№********** и аб.№********** за обект на потребление гара Горна
Оряховица, „Ниш“ 18. Изложил е твърдения, че посочените киловати по процесните
фактури са реално отчетени от електромера, т.е., те не са в резултат на корекция на сметка,
видно от същите липсват киловати начислена служебна енергия, консумацията е от редовен
отчет, СТИ в процесния обект на потребление е метрологично годно и измерва вярно
преминалата през него ел. енергия. Изложил е твърдения, че фактурираната електроенергия
е доставена на ищеца, реално потребена от същия, измерена енергия от електромера и
съответно дължима. Претендира разноски, в т.ч. ЮК възнаграждение.
Правно релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото
доказателствен материал са следните:
Между страните по делото не е спорен факта, че са страни по съществуващо между
тях облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия при ОУ, вкл. през исковия
период по процесните две фактури, по което ищцата е потребител на ел. енергия с кл.
№**********, за аб.№********** за обект на доставка в гр.Г.Оряховица, ул.“Ниш“ №18, а
ответникът е доставчик на ел. енергия.
С процесната фактура №********** от дата 12.02.2020г. ответникът е начислил на
ищцата сумата 1002,74лв., стойност на доставени количества ел. енергия за периода от
28.12.2019г. до 26.01.2020г. за процесния обект на доставка с аб.№********** с адрес: Гара
Горна Оряховица, ул.“Ниш“ №18, със срок за плащане до:02.03.2020г. Видно от фактура
№**********/12.02.2020г., периода на следващо отчитане е: от 22.02.2020г. до 28.02.2020г.
С процесната фактура №********** от 13.03.2020г. ответникът е начислил на
ищцата сумата от 1019,74лв., стойност на доставени количества ел. енергия за периода от
27.01.2020г. до 25.02.2020г. за процесния обект на доставка с аб.№********** с адрес: Гара
Горна Оряховица, ул.“Ниш“ №18, със срок за плащане до:01.04.2020г.
Видно от горепосочените две процесни фактури, със същите на ищцата не е
начислена служебно ел. енергия. По делото е прието като доказателство и Извлечение
фактури и плащания за период към дата 11.06.2020г. за кл. №********** на ищцата, за аб.
№**********.
Видно от представеното с молба – становище от „Електроразпределение Север“ АД
вх.№260504/09.0.2020г., депозирано по реда на чл.192 ГПК, Извлечение от електронната
база данни за отчетените количества ел. енергия чрез мобилни устройства за клиент М. СТ.
4
Н. с кл.**********, за процесния аб.№**********, неоспорено от ищцата, отчетените
количества ел. енергия чрез мобилни устройства за процесното място на доставка, чрез
електромер №А 1127031800294363, съответстват на фактурираните с двете процесни
фактури.
В първоинстанционното производство е изслушана СТЕ, като видно от писменото
заключение на ВЛ доц. д-р инж.Миневски, възприето от въззивния съд като пълно,
компетентно и обосновано, електромера, отчитащ ел. енергията в процесния обект на
потребление с аб.№********** за процесния период е трифазния статичен електромер тип
АМТ №1127031800294363, произведен през 2018г., преминал първоначална метрологична
проверка през 2018г. и притежава оценка на съответствие М18/1781. Видно от СТЕ,
процесния СТИ е монтиран на абоната – ищца по делото с аб.№********** с обект на
потребление гр.Г.Оряховица, ул.“Ниш“ №18 на 01.02.2019г., като на 30.03.2020г. е
демонтиран поради техническа неизправност в отчитащото устройство /изгорял дисплей/ и
заменено с ново СТИ тип АМТ В2-FA4TEI4 №1127031900416500.
ВЛ по СТЕ с писменото заключение посочва отчетената електроенергия от абоната
М. СТ. Н. с аб.№********** по периоди на отчет, като за период на отчет 28.12.2019г. –
26.01.2020г. отчетените показания /старо и ново/ съвпадат с посочените в процесната
фактура №**********/12.02.2020г., като според ВЛ по СТЕ потребената за този отчетен
период ел. енергия е 1363 квтч. върхова , 2007 квтч. дневна и 1621 квтч. нощна, именно
колкото са фактурирани с процесната фактура №**********/12.02.2020г., съответно за
период на отчет 27.01.2020г. -25.02.2020г. отчетените показания /старо и ново/ съвпадат с
посочените в процесната фактура №********** от дата 13.03.2020г., като според ВЛ по СТЕ
потребената за този отчетен период ел. енергия е 1387 квтч. върхова , 2042квтч. дневна и
1645 квтч. нощна, именно колкото са фактурирани с процесната фактура №********** от
дата 13.03.2020г. ВЛ по СТЕ заключава, че възможно е количествата ел. енергия да бъдат
потребени в процесния обект с аб.№********** за съответните отчетни периоди
Видно от СТЕ, поради обстоятелството, че на 30.03.2020г. е регистрирана техническа
неизправност в отчитащото устройство /изгорял дисплей/ на СТИ тип АМТ В-2- FA4TEI4
№1127031800294363 за периода 26.03.2020г. – 30.03.2020г. на абоната е нечислено служебно
количество електроенергия, на база отчетена електроенергия за изминал аналогичен период.
Видно от СТЕ, киловатите ел. енергия, отразени в електронния картон на абоната –
ищца с аб.№********** в Справката за консумирана ел. енергия съответстват на
фактурираните в процесните фактури, като същите са начислени по редовен отчет, с
изключение на издадената фактура с №********** за периода на отчет 26.03.2020г. –
30.03.2020г., която е за служебно начислена електроенергия. Видно от СТЕ, с процесния
електромер е възможно да бъдат отчетени количествата ел. енергия, посочени в Справката за
консумирана ел. енергия. ВЛ по СТЕ заключава, че количествата ел. енергия по процесните
фактури са правилно остойностени, съобразно утвърдените от КЕВР за съответните периоди
5
цени.
Изслушано в СЗ пред първостепенният съд ВЛ по СТЕ установява, че склед
демонтажа процесният СТИ не е предаден в БИМ за изследване на неговото техническо
състояние, като причина за демонтажа е изгорелият дисплей на СТИ. ВЛ по СТЕ е посочило
пред ГОРС в СЗ, че електромерът е демонтиран за техническа неизправност, от кога е
възникнала – изгорял дисплей не може да се определи, т.е. в края на този период той е
технически неизправен.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
за недължимост на исковата сума от 2022,48лв. е процесуално допустим, доколкото е налице
правен интерес у ищеца от предявяването му.
С оглед правната природа на предявеният отрицателен установителен иск за
недължимост на парично вземане по чл.124 ал.1 от ГПК, ответникът носи доказателствената
тежест при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата,
от които произтича оспореното му парично вземане и неговият размер, т.е. да докаже
съществуването на вземането си по основание и по размер, респ. в тежест на ищеца е да
докаже възраженията си за недължимост на вземането. В тази връзка и по повод
твърденията на ответното дружество, същото следва да установи в процеса, че с ищцата в
процесния период по двете спорни фактури са в облигационно правоотношение по
продажба на ел. енергия при Общи условия за процесното място на доставка в
гр.Г.Оряховица, ул.“Ниш“ №18, с аб.№**********, по което ищцата има качеството
потребител, както и че ответникът – доставчик на ел. енергия е доставил на ищцата в
рамките на исковия период по всяка една от процесните две фактури начислените й с всяка
фактура по редовен отчет количества ел. енергия, че същите са реално потребени от ищцата,
както и искът си по размер, каквото пълно и главно доказване е проведено от ответника
/настоящ въззивник/ по делото, поради което и предявеният от ищцата отрицателен
установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на исковата сума общо от
2022,48лв., представляваща сбор от начислените стойности ел. енергия по двете процесни
фактури, се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Между страните по делото не е спорен факта, който и се установява от събраните по
делото доказателства, че са страни по съществуващо между тях, вкл. и през исковия период
по двете процесни фактури, облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия при
Общи условия за процесното място на доставка в гр.Горна Оряховица, ул.“Ниш“ №18, с аб.
№**********, по което ищцата е потребител и има качеството „потребител на енергийни
услуги“ по смисъла на §1 т.41б б.“а“ от ДР на ЗЕ, тъй като е краен клиент, който купува
енергия, съответно ответникът е доставчик на ел. енергия. Безспорно по делото от събраните
писмени доказателства, в т.ч. изслушана СТЕ, се установи, че начислените от ответника на
6
ищцата количества квтч. ел. енергия с двете процесни фактури за съответния исков период
по всяка една от тях е по редовен отчет, като видно и от самите спорни фактури със същите
на ищцата не е начислена служебно ел. енергия, поради което и доколкото не се касае до
начислени суми по корекция в резултат на упражнено от ответника едностранно
потестативно право на корекция, всички релевирани възражения от ищцата в ИМ за
недължимост на вземането от 2022,48лв., основани на твърдения за проведена корекционна
процедура и нейната нищожност, съответно за извършването й при неспазване на реда,
предвиден в ПИКЕЕ, са от една страна неоснователни, а от друга неотносими и не следва да
бъдат обсъждани. Доколкото исковите суми по двете процесни фактури не са начислени на
ищцата в резултат на проведена корекционна процедура, а по редовен отчет и установено от
представеното Извлечение от електронната база на „Електроразпределение Север“ АД
съставляват отчетени количества ел. енергия чрез мобилни устройства, като неотносими не
следва да бъдат обсъждани доводите на въззиваемата страна, основани на чл.52 ал.1 ПИКЕЕ
/ДВ, бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./.
Спорът по делото е концентриран по въпроса налице ли е реална доставка по
смисъла на ЗЕ на начислените от ответника на ищцата с процесните две фактури количества
ел. енергия, отговорът на който въпрос е положителен, доколкото съвкупният анализ именно
на всички събрани по делото писмени доказателства, в това число и изслушана СТЕ,
обосновава извод, че начислените от ответника на ищцата с двете процесни фактури
количества ел. енергия по редовен отчет са й доставени в рамките на исковия период по
всяка една от тях и съответно реално потребени от ищцата. Ел. енергията е движима вещ,
поради което и безспорно ищецът – купувач дължи заплащане на цена само за реално
доставена му стока, в случая ел. енергията като движима вещ. От Извлечение от
електронната база данни от „Електроразпределение Север“ АД за отчетените количества ел.
енергия чрез мобилни устройства от процесния електромер №А 1127031800294363 за
процесното място на доставка с аб.№**********, неоспорено от ищцата, безспорно се
установява съвпадение между отчетените дистанционно от процесното статично СТИ
показания /старо и ново/ и фактурираните по всяка една от процесните две фактури по
редовен отчет, като видно от писменото заключение на ВЛ по СТЕ за периода на отчет
28.12.2019г. до 26.01.2020г. начислените за същия с процесната фактура
№**********/12.02.2020г. 1363 квтч. върхова, 2007 квтч. дневна и 1621 квтч. нощна
съставляват потребена ел. енергия, респ. за периода на отчет 27.01.2020г. – 25.02.2020г.
начислените за същия с процесната фактура №**********/13.03.2020г. 1387 квтч. върхова,
2042 квтч. дневна и 1645 квтч. нощна съставляват потребена ел. енергия, следователно по
делото от ответника /въззивник/, в чиято тежест е, е проведено пълно и главно доказване, че
начислените на ищцата с процесните две фактури квтч. електроенергия за съответния исков
период по всяка фактура са доставени от ответника на ищцата до процесното място на
доставка и реално потребени от същата, поради което и ищцата дължи заплащане на тяхната
цена в размер на 1002,74лв. по фактура №**********/12.02.2020г. и в размер на 1019,74лв.
по фактура №**********/13.03.2020г., поради което оспореното от ищцата парично вземане
7
на ответника срещу същата е доказано по основание, и отрицателният установителен иск по
чл.124 ал.1 от ГПК за неговата недължимост е неоснователен и недоказан. Вземането на
ответника срещу ищцата за исковите суми по процесните две фактури е доказано и по
размер, съвпадащ с фактурираните стойности доставена и реално потребена от ищцата ел.
енергия за процесното място на доставка с всяка една от процесните две фактури, с оглед
писменото заключение на ВЛ по СТЕ, според което количествата ел. енергия по процесните
фактури са правилно остойностени, съобразно утвърдените от КЕВР цени за съответните
периоди. Съгласно чл.28 ал.2 от действащите ПИКЕЕ, собствениците на измервателните
системи отчитат на място или дистанционно данните от статичните средства за търговско
измерване най-малко веднъж в месеца. В настоящият случай, видно от СТЕ, процесният
СТИ, отчитащ ел. енергията на процесното място на доставка през исковите периоди по
процесните две фактури, е трифазен статичен електромер тип АМТ, данните от който,
съгласно чл.21 ал.2 и чл.28 ал.2 ПИКЕЕ, се отчитат на място или дистанционно най-малко
веднъж в месеца. В случая отчитането на данните от СТИ през исковите периоди по
процесните фактури е дистанционно, същите са извлечени от паметта на статичния СТИ,
като представеното от „ЕРП Север“ АД Извлечение от електронната база данни за
отчетените количества ел. енергия чрез мобилни устройства не е оспорено от ищцата, както
и не са наведени от същата твърдения, а и не се установява несъответствие между данните
от измервателната система и тези в базата данни, поради което и с оглед констатациите в
СТЕ, безспорно по делото е установено, че фактурираните на ищцата с процесните две
фактури количества ел. енергия за съответните искови периоди по тях съставляват доставена
от ответника и реално потребена от ищцата ел. енергия, за която последната дължи
заплащане на ответника на продажната й цена в размер на исковата сума по всяка фактура,
по които падежът е настъпил преди датата на подаване на ИМ в съда. Дистанционното
отчитане от статичния СТИ на потреблението по реален отчет в процесното място на
доставка е извършено в период и съгласно предварително определен график преди
демонтажа на процесния СТИ на 30.03.2020г., поради техническа неизправност в
отчитащото устройство /изгорял дисплей/. Т.е., установената техническа неизправност на
процесния СТИ следва исковите периоди по процесните фактури и е ирелевантна за
отчитането в предходни установяването й отчетни периоди, при това в случая и извършено
дистанционно, посредством снети данни не от дисплея на СТИ, а извлечени от паметта му.
Съобразно заявеното от ВЛ по СТЕ в СЗ, процесният СТИ следва да се счита технически
неизправен именно в края на периода, т.е. към 30.03.2020г., която дата следва както
исковите периоди, така и още един след тях период на отчет 26.02.2020г. – 25.03.2020г.
/който не е процесен/. Отчетената за процесните периоди по спорните две фактури,
посредством дистанционно отчитане, доставена от ответника и реално потребена от ищцата
ел. енергия, е измерена посредством метрологично годно през исковите периоди СТИ, което
се установява от СТЕ.
Предвид изложеното, ищцата дължи на ответника заплащане на исковата сума в
размер на 2022,48лв., начислена по партида с кл.№**********, за аб.№**********,
8
представляваща сбор от сумите 1002,74лв. по фактура, издадена на 12.02.2020г. и 1019,74лв.
по фактура, издадена на 13.03.2020г., за доставена и потребена електроенергия на адрес:
гр.Горна Оряховица, ул.“Ниш“ №18 за периода на издаване на фактурите, поради което и
предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за
нейната недължимост се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Предвид несъвпадение в правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено изцяло, като неправилно, вместо което постановено друго,
с което предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
за недължимост на исковата сума от 2022,48лв. бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен
и недоказан.
При този изход на спора, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
направените съдебни разноски във въззивното производство в доказан размер общо от
140,45лв. /от които 40,45лв. внесена ДТ и 100лв. ЮК възнаграждение, определено от съда
на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ /НЗПП/.
С оглед изхода по спора, претенцията на въззиваемата страна за присъждане на
съдебни разноски във въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, предвид което и съдът не дължи произнасяне
по възражението на въззивника по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода по спора, следва да бъде преразгледан и въпроса за отговорността на
страните за съдебни разноски в първоинстанционното производство.
С оглед отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск, на ищцата не се
следват разноски в първоинстанционното производство и претенцията й за присъждане на
такива следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се следват
направените в първоинстанционното производство съдебни разноски общо в доказан размер
от 300лв. /от които 200лв. за ВЛ по СТЕ и 100лв. ЮК възнаграждение, определено от съда
на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ/, които следва да бъдат възложени в тежест на ищцата.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.2 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ изцяло Решение №333/28.10.2020г., постановено по Гр.д.№475/2020г.
по описа на РС – Горна Оряховица, като неправилно, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от М. СТ. Н. от гр.Горна Оряховица, ул.“Ниш“
№18, с ЕГН **********, против „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД със седалище и адрес
на управление гр.Варна 9009, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г,
бул.“Владислав Варненчик“ №258, с ЕИК *********, отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за приемане за установено, че ищцата не дължи на
ответника сумата в размер на 2022,48лв. /две хиляди двадесет и два лева и четиридесет и
осем стотинки/, начислена по партида с кл.№**********, за аб.№**********,
представляваща сбор от сумите 1002,74лв. по фактура №**********, издадена на
12.02.2020г. и 1019,74лв. по фактура №**********, издадена на 13.03.2020г., за недоставена
и непотребена електроенергия на адрес: гр.Горна Оряховица, ул.“Ниш“ №18 за периода на
издаване на фактурите, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М. СТ. Н. от гр.Горна Оряховица, ул.“Ниш“ №18, с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД със седалище и адрес на
управление гр.Варна 9009, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул.“Владислав
Варненчик“ №258, с ЕИК *********, сума в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща
направени съдебни разноски в първоинстанционното производство, както и сума в размер
на 140,45 лв. /сто и четиридесет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща
направени съдебни разноски във въззивното производство.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10