РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. ХАСКОВО, 30.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Р.М. К.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500402 по описа за
2023 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С Решение № 105/24.03.2023 г.по гр. дело № 306/2022 г., РС-Димитровград е
уважил предявените от А. Х. Г. против „Информационно обслужване“ АД, гр.***,
обективно съединени иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, от които
първият за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, вторият за
възстановяване на предишната работа и третият за обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради незаконното уволнение, като вместо това е признал уволнението,
извършено със Заповед № 365/11.03.2022 г. и Заповед № 366/11.03.2022 г., с което на
основание чл.188, т.3 КТ вр. чл. 190, ал.1, т.3 и 4 КТ, е наложено дисциплинарно наказание
уволнение и на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ е прекратено трудовото правоотношение с А.
Х. Г., за незаконно. Съдът е отменил Заповеди № 365/11.03.2022 г. и Заповед №
366/11.03.2022 г. на изп. директор на „Информационно обслужване“АД, с ЕИК *********
като незаконосъобразни и е възстановил А. Х. Г. на длъжността, която е заемала преди
уволнението *** в „Информационно обслужване“ АД, клон ***. РС - Димитровград е
осъдил „Информационно обслужване“ АД да заплати на А. Х. Г. сумата в размер на 7 347,20
лева - обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за 6 месеца - БТВ, ведно със законната лихва,
считано от 11.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като иска до пълния размер
от 11 160,00 лева, както и иска за възстановяване на неправомерно удържано обезщетение
по чл.221, ал.2 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение, е отхвърлил като
неоснователни. Първоинстанционният съд е осъдил „Информационно обслужване“ АД да
заплати в полза на ВСС-София сумата в размер на 673, 89 лева – ДТ и възнаграждение на
1
вещо лице, която сума да се внесе по сметката на РС Димитровград.
Недоволен от решението е останал въззивникът „Информационно обслужване“
АД, гр.*** , който чрез пълномощника си – П. Б. го обжалва в законоустановения срок с
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.Във въззивната жалба
са изложени съображения, че изводите на съда противоречат на събраните многобройни по
делото писмени доказателства, които въззивникът счита, че установяват по несъмнен начин
осъществяване на основанието, което е посочено в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата.
Изложени са подробни съображения във връзка с представените по делото
писмени доказателства от дружеството работодател, изложени са съображения по всяко
едно от тези доказателства защо въззивникът счита, че установяват законност на
уволнението, поради което счита, че изводите на първоинстанционния съд противоречат на
тези, събрани доказателства по отношение на незаконността на уволнението, а от там и по
отношение на изводите за основателност на останалите обективно съединени искове, които
имат акцесорен характер.
Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС -
Димитровград и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли
обективно съединени искове като незаконосъобразни. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата А. Х. Г.
чрез пълномощникът й - адв. С. Г., с който се оспорва подадената въззивна жалба и се
излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната
инстанция да потвърди обжалваното решение на РС- Димитровград. Претендира се и
присъждането на направените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от
надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради
което е процесуално допустима и следва да са разгледа по същество.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
СЪДЪТ, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК,
установи,че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Относно правилността на решението, настоящият състав на въззивният съд,
напълно споделя фактическите констатации, направени от първата инстанция и
окончателните правни изводи за разрешаването на спора, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение на Районен съд - Димитровград.
Във връзка с оплакванията във възивната жалба и въз основа на събраните по
делото доказателства преценени поотделно и съвкупност въззивният съд достига до
следните изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове за
отмяна на дисциплинарно уволнение, възстановяване на работа и изплащане на обезщетение
за времето през което ищцата е останала без работа поради наложеното й дисциплинарно
наказание – уволнение.
В исковата молба ищцата твърди, че по трудов договор е заемала длъжността
*** - клон Информационно обслужване АД, гр.***. Със заповед № 365/11.03.2022 г. на
изпълнителния директор на дружеството й е било наложено дисциплинарно наказание
уволнение за системни нарушения на трудовата дисциплина, злоупотреба с доверието на
работодателя и разпространяване на поверителни за него сведения. Със Заповед № 366
/11.03.2022 г. работодателят прекратил трудовото правоотношение на основание чл.330,
ал.2, т.6 КТ, като и двете заповеди й били връчени на 21.03.2022 г. Ищцата оспорва
2
законността на уволнението, като счита, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание уволнение е неправилна и незаконосъобразна. Издадена била при неспазване на
разпоредбите на чл.193, ал.1 КТ и в нарушение на чл.195, ал.1 КТ. Заповедта не била
мотивирана, като липсвало посочване на конкретни факти и обстоятелства водещи до
обоснован извод за цялостното й поведение и „системни нарушения“, липсвали посочени
данни за нарушения на служебни задължения и виновно поведение от нейна страна.
Оспорва твърденията за разпространяване на поверителна информация и за злоупотребата с
доверие. Липсвала и конкретизация на нарушенията по време и място.
Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно
и постанови неговата отмяна, възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност
и ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 1860,00 лева за период
от шест месеца след уволнението за времето, през което е останала без работа поради
уволнението, ведно с лихвата от предявяване на иска. Моли за произнасяне с решение, с
което да бъде възстановено неправомерно удържаното обезщетение по чл.221, ал.2 КТ - в
размер на едно БТВ за срока на предизвестието. Претендира деловодни разноски.
В срок по делото е депозиран писмен отговор на исковата молба от
„ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ“ АД, гр.***, с който предявените искове се
оспорват като неоснователни. Твърди се отговора на исковата молба,че със заповед № 365/
11.03.2022 г. на ищцата било наложено наказание за това, че в посочен период не е
упражнила контрол върху работа на „МС С.б.“ ЕООД - изпълнител по посочен договор с
възложител „ИО“ АД, клон, гр.***. Ищцата не докладвала незабавно на изпълнителния
директор посочени писма относно регистрация на документи в ИС „Е.-К.“ и
актуализирането на същите, предоставяне на информация на изпълнителя по
договора.Считат,че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание е мотивирана
и основана на факти и обстоятелства, установени по безспорен начин,а издадените заповеди
законосъобразни,поради което молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. По отношение на иска за възстановяване на удържано обезщетение по чл.221,
ал.2 КТ посочват,че е извършено прихващане с дължимо обезщетение по чл.224, ал.1 КТ.
Претендира деловодни разноски.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е обсъдил
представените от страните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Приети са
доказателствата, които са посочени от страните и които имат значение за неговото правилно
изясняване, като при напълно изяснена фактическа обстановка съдът е постановил
обжалваното решение,което решение е правилно и следва да се потвърди.
По делото няма спор и от приетите писмени доказателства се установява, че
между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което
ищцата е изпълнявала длъжността *** ,с място на работа „Информационно обслужване“
АД, гр. *** по силата на трудов договор № ***г. Длъжността *** с място на работа
„Информационно обслужване“ АД гр.*** ищцата е заемала по безсрочен трудов договор от
22.05.2017 г. до 21.03.2022 г., на която дата и е била връчена заповед № 365/11.03.2022 г за
налагане на дисциплинарно наказание ***. Със Заповед № 365/11.03.2022 г. на
изпълнителния директор на „Информационно обслужване“ АД, на основание чл.188, т.3 КТ
вр. чл.190, ал.1, т.3 и 4 КТ и при спазване на процедурата по чл.193, ал.1 КТ и представени
писмени обяснения от 14.02.2022 г. на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание
***. На 21.03.2022 г. на ищцата е била връчена и заповед № 366/11.03.2022 г., с която на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ трудовото й правоотношение с ответника е прекратено поради
наложеното й дисциплинарно наказание.
По делото е установено, че процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание е спазена. Работодателят е изпълнил задълженията си по чл.193, ал.1 КТ, като на
два пъти от ищцата са били изискани писмени обяснения, тъй като са били издадени две
3
заповеди. Със Заповед № 365/11.03.2022 г. на изпълнителния директор на „Информационно
обслужване“ АД, на основание чл.188, т.3 КТ вр. чл.190, ал.1, т.3 и 4 КТ на ищцата е било
наложено дисциплинарно наказание ***, а със заповед № 366/11.03.2022 г.,на основание
чл.330, ал.2, т.6 КТ трудовото й правоотношение с ответника е прекратено поради
наложеното на ищцата дисциплинарно наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ дисциплинарното наказание се налага
с мотивирана писмена заповед, в която се посочва, нарушителят, нарушението, кога е
извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага дисциплинарното
наказание. Заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание*** напълно
достатъчна, за да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено по дисциплинарен
ред, като при издаване на втора заповед ,както е в настоящия случай налагането на
дисциплинарно наказание *** следва да предхожда прекратяването на трудовото
правоотношение поради наличието на основанието на чл.330, ал.2, т.6 КТ, като не е налице
законова пречка да се издаде втора заповед по чл.330, ал.2, т.6 КТ, която заповед има само
констативен характер,тъй като с връчването на заповедта за дисциплинарно наказание ***
трудовото правоотношение се прекратява.
Доказателствената тежест по иска за оспорване законността на уволнението е на
работодателя ответник, който следва да докаже законността на извършеното уволнение, като
установи извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина за които й е
наложено дисциплинарно наказание ***.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на
процесуалния представител на въззивника за неправилност и необоснованост на решението.
При разглеждане на делото и постановяване на решението
ппървоинстанционният съд не е допуснал нарушение на закона. Решението е постановено
в съответствие установените по делото факти и обстоятелства.
За да е налице посоченото в заповедта основание за налагане на дисциплинарно
наказание уволнение - системни нарушения на трудовата дисциплина съгласно § 1, т.22 от
ДР на КТ, следва да са установени три или повече нарушения на трудовата дисциплина,
извършени за период от една година, като поне за едно от тях да не е налагано
дисциплинарно наказание и за налагането им да не са изтекли установените срокове, а за
тези, за които са налагани - когато дисциплинарните наказания не са заличени по съответния
ред.
По отношение на първото посочено в заповедта основание за налагане на
дисциплинарно наказание ***, изразяващо се в неупражнен контрол от страна на ищцата
в периода от 05.10.2021 г. до 30.11.2021 г.. върху работата на „МС С.б." ЕООД, изпълнител
по договор № ***г., в резултат на което се твърди, че е било допуснато изпълнение на
подробно описани в Таблица -равносметка за извършени и отчетени дейности по сключения
договор, установени на място с констативен протокол от 08.12.2022 г., за които в колона
„забележка“ на таблицата е посочено, че извършената дейност не е договорена, по делото не
са представени доказателства установяващи твърденията на работодателя за неупражнен
контрол от ищцата във връзка с изпълнението на сключения с „МС С.б." ЕООД договор №
***. Ответникът не представя по делото посочените в заповедта „Таблица - равносметка за
сравнение на извършените и отчетените дейности по договора, установени на място“ и
“констативен протокол от 08.12.2021г.“, поради което изложените фактически твърдения в
заповедта са останали недоказани. В тази връзка правилно първоинстанционният съд
приема,че в заповедта на работодателя за обяснения по чл.193, ал.1 КТ от 09.02.2022 г.
такива документи не са посочени, а се искат обяснения от ищцата по отношение на
констативен протокол от 08.11.2021 г.
При преценка основателността на визираното в заповедта основание, изразяващо
се в неупражнен контрол от страна на ищцата в периода от 05.10.2021 г. до 30.11.2021 г..
4
върху работата на „МС С.Б." ЕООД, следва да се има предвид и факта, че с договор между
„ИО“ АД и „МС С.б.“ ЕООД, сключен на 05.10.2021 г., е възложено изпълнение на СМР,
описани в приложение към договора на обща стойност 52 240,70 лева, без ДДС, като е
уговорен и срок за изпълнение не повече от 55 дни, считано от 11.10.2021 г., който срок
може да бъде удължен по договорка на страните или автоматично - при недопускане до
обекта, а така също и при спиране на възложеното от страна на възложителя - за извършване
на съпътстващи дейности.
Видно от договора в т. 6.1 , след изпълнение на възложеното с договора се
подписва приемо-предавателен протокол за окончателно извършване на работата, а съгласно
т. 6.2 при наличие на необходимост от изпълнение на допълнително възникнали дейности,
преди започване на изпълнението им, между страните се подписва констативен протокол за
установяване на техния обем и снимков материал, като съгласно чл.6.2.1 възлагането на
непредвидени работи става чрез сключване на допълнително споразумение между страните
и стойността на извършените непредвидени дейности се заплаща от възложителя
допълнително, отделно от уговореното в т.3.1 след подписване на приемо-предавателен
протокол.
От доказателства по делото е видно, че в хода на извършване на строително-
ремонтните работи е било установено от изпълнителя, че поради липса на чертеж, не могат
да се извършат някои СМР, заложени в количествено стойностната сметка, поради което с
писмо от 22.10.2021 г., изпълнителят е предложил от наличните средства да се извърши
необходимия ремонт на санитарните помещения, което да бъде актувано в рамките на
договора. В тази връзка безспорно е установено по делото,че между възложителя и
изпълнителя са били водени разговори, като ищцата е искала тяхното съгласуване с главен
експерт по управление на собствеността, за което по делото е налице писмено
доказателство.
От страна на изпълнителя има изпратени две писма с предложение за замяна на
дейности в рамките на договореното, като същият е предложил свои вариант на таблица за
предложената замяна - заменителни таблици и е поискал съгласуване с ръководството на
ИО. Подписан е бил и протокол от 09.11.2021 г. за предложения за извършване замяна на
дейности, като ищцата в отговор на постъпилите от изпълнителя предложения, с писмо от
11.11.2021 г. до дружеството изпълнител го е уведомила, че е изпратила същите на главен
експерт, управление на собствеността, сектор управление на собствеността Д.Н. за
съгласуване и одобрение.
По делото е приета като писмено доказателство и водената кореспонденция по
електронен път, в която се е коментирала необходимостта от преработване на заменителните
таблици предложени от изпълнителя, съставянето на констативен протокол, докладна
записка, след което сключване на допълнително споразумение.На 26.11.2021 г. от страна на
възложителя е било разпоредено спиране на ремонта и възлагане на проверка на
документите от П.Ц., като за спирането на ремонтните дейности е бил уведомен и
изпълнителя, който с писмо от 29.11.2021 г. е поискал обяснение за причините за спиране на
изпълнението, заплащане на извършените до момента разходи, след което е уведомил
възложителя, че няма основание за прекратяване и че дружеството продължава
изпълнението на договора, като е дал уверения, че всичко, което ще извършат ще бъде в
рамките на договора.
От приетите по делото докладни записки от 24.11.2021 г. и 26.11.2021 г. до
изпълнителния директор на дружеството изготвени от ищцата е видно,че е било направено
и предложение за разрешение и съгласие за сключване на допълнително споразумение с
дружеството изпълнител, без да бъде променяна сумата за извършените ремонтни дейности.
На 12.01.2022 г. е било подписано допълнително споразумение към договор №*** г. между
„ИО“ АД клон гр.*** и изпълнителя „МС С.б.“ ЕООД, като на базата на предложението от
5
изпълнителя и подписания между страните констативен протокол за предложение за
извършване на замяна на дейности - дата на подписване 09.11.2021 г. - регистриран н ИО
08.11.2021 г., приложение № 1 към Допълнителното споразумение, със знанието на
възложителя вместо част от уговорените СМР, изпълнителят е извършил други СРР, така
както са предложени в КП от 09.11.2021 г. ,като срокът на договора е удължен до 14.01.2022
г., и с приетото изменение е уговорено, че възнаграждението по договора няма да надвишава
договорената стойност от 52 240,70 лева, което споразумение за възложител е подписано
от Л.Ж. - директор, предприятие клон.
Всички описани по-горе действия са пряко свързани с изпълнението на
договора между „ИО“ АД и „МС С.б.“ ЕООД, сключен на 05.10.2021 г., поради което
посоченото в заповедта нарушение - неупражняване на контрол от страна на ищцата
върху работата на дружеството изпълнител. Не са налице и доказателства, че до 30.11.2021
г., от страна на изпълнителя по договора са били изпълнени дейности, които не са били
договорени между страните по договора.Видно от констатациите на възложения
извънпланов одит за периода 01.04.2019 г. - 06.12.2021 г., започнал на 07.12.2021г. и
приключил на 08.12.2021 г., към момента на проверката фирмата изпълнител не е спряла
изпълнението на дейностите по СМР, като при проверката е установено, че предложените за
замяна дейности, които следва да са предмет на допълнителното споразумение съгласно
констативния протокол от 08.11.2021 г. реално са извършени, като е направен извод, че е
допуснато да се извършат дейности по договора, без да са предоговорени.
По делото не се установява да е допуснато от страна на ищцата нарушение на
чл.19, ал.2 от ПОДКИО АД, съгласно която разпоредба директорите на клонове управляват
и представляват клона, като при действията си полагат грижата на добър стопанин. Налице
са доказателства по делото , че ищцата е положила необходимата грижа на добър стопанин
за приключване на СМР в срок, като видно от приетите по делото писмени доказателства
извършените строителни работи по договора впоследствие са били приети. Не се
установява и нарушението по т. 2 от заповедта за уволнение - недокладването на
изпълнителния директор на трите писма от дружеството изпълнител, което работодателят е
приел като системно нарушение на трудовата дисциплина, респективно нарушение на чл.21,
т.2 от Правилника и за необходимостта да се вземе решение по въпрос, който е от
компетентността на ръководството на дружеството. Видно от внесената от ищцата
докладна записка ръководството е било уведомено за необходимите действия които
следва да бъдат извършвани във връзка с изпълнението на договор, както и за въпросите
от компетентността на ръководството на дружеството.Не се установяват и доказват от
страна на ответника и останалите нарушения посочени в заповедта. Не е извършено и
нарушение по чл.190, ал.1, т.4 КТ - разпространяване на поверителни за работодателя
сведения, посочено в т.2.3 - опазване на служебни и търговски тайни, с изпращането на
писмо 21-00-35/11.11.2021 г. до „МС С.Б.“. С уведомлението изпратено до изпълнителя, че
писмата и предложенията са изпратени за съгласуване, не се разпространяват поверителни
за работодателя сведения, които да са поверителни за „ИО“ АД. Не се доказва и
нарушението по т.2.5 от заповедта, за това, че в изпълнение на даденото нареждане на
изпълнителния директор по имейл за спиране на ремонта, ищцата не е ограничила достъпа
на изпълнителя до помещенията, в които се извършват дейностите по договора.
Изпълнителят по договора е бил уведомен за даденото нареждане за спиране на ремонтните
дейности, на което той се е противопоставил писмено, мотивирайки се че съгласно
сключения договор, има срок за изпълнението му. По делото не е представено като
доказателство изрично нареждане от изпълнителния директор за ограничаване достъпа на
изпълнителя до помещенията, поради което ищцата не е извършила нарушението посочено
в т.2.5 от заповедта.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционият съд, поради което
обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
6
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 105/24.03.2023г. по гр.д.№ 1306/22г. по описа на
Pайонен съд -Димитровград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС -София, в едномесечен
срок, считано от 30.08.2023 г., от която дата тече срокът за касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7