Решение по адм. дело №516/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 215 и сл. от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 57а от ЗУТ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е жалба от С. А. Р. от гр. Русе, чрез адвокат Д. К., против заповед № РД-09-683 от 15.07.2025 г., издадена от кмета на община Сливо поле, с която на основание чл. 57а, ал. 3 вр. чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 за устройство на територията на Община Сливо поле, с която на жалбоподателката, в качеството й на собственик, е наредено да „премахне незаконно поставен в обхвата на [улица]навес с размери 3,60/2,85 м и височина до стряха 2,30 м. Конструкция: метална – носещи метални профили и тръби, монтирани в бетонов фундамент, две ограждащи стени от телена мрежа и тухлен зид на съществуваща сграда в имота. Покривната конструкция е изградена от L-образен метален профил и профилирана ламарина.“

В жалбата и в съдебно заседание се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че административният орган неправилно е квалифицирал процесния навес като „преместваем обект“, вместо като строеж. В тази връзка, сочи, че оспорената заповед е издадена при липса на мотиви. Сочи, че навеса е бил премахнат преди издаване на оспорения административен акт. Навежда доводи за нарушение на чл. 35 от АПК.

Претенцията е да се отмени оспорената заповед и да се присъдят направените в съдебното производство разноски по представен списък.

Ответникът в производството – кмет на община Сливо поле, чрез процесуален представител, оспорва основателността на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Административен съд - Русе, след като обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

По фактите

Производството пред административния орган е започнало по препратен до кмета на община Сливо поле от РДНСК - Русе сигнал за незаконни строежи – ограда, тоалетна и навес, намиращи се на адрес: [улица], [населено място], община Сливо поле (писмо рег. № СП-1546/12.03.2025 г. на л.61 от преписката).

По повод горецитираното писмо, заместник-кметът на община Сливо поле издал заповед № РД-09-254 от 26.03.2025 г., с която назначил комисия за извършване на оглед на място и по документи за изясняване на всички факти и обстоятелства във връзка с подадения сигнал (л.60 от преписката).

Комисията извършила проверка в архива на община Сливо поле, която не установила наличие на строителни книжа за сградите в процесния имот (виж Протокол от 11.04.2025 г. на л. 52 от преписката).

Оглед на място бил извършен на 15.05.2025 г. от 10:00 часа, за което бил съставен протокол от 21.05.2025 г. (л.39 и л.40 от преписката). Комисията констатирала, че С. А. М. е собственик на [УПИ], кв. 15, по регулационния план на [населено място], с административен адрес: [улица], [населено място]. Установено било, че пред имота има монтиран метален навес покрит с ламарина, разположен върху част от улицата (общинска собственост), а в него са изградени – жилищна сграда, лятна кухня, гараж и второстепенна постройка със селскостопанско и обслужващо предназначение, както и временна тоалетна. Ново строителство на ограда не било установено.

С писмо изх. № СП-1546 от 29.05.2025 г. (л.38 от преписката) от собственика били изискани строителни книжа, писмени обяснения и доказателства относно устройствения статут на сградите в имота.

С придружително писмо рег. № СП-1546#8 от 05.06.2025 г. (л.18 от преписката) С. Р. изпратила до кмета на община Сливо поле изисканите документи.

С протокол от 17.06.2025 г. (л.16 и л.17 от преписката) комисията излязла с решение, според което само за навесът, монтиран пред процесния имот, няма представени документи и по-конкретно разрешение за поставяне.

Предвид липсата на изискуемите от закона документи, комисията приела, че навесът е изграден в нарушение на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и следва да се започне процедура по реда на чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ за премахването му. Собственикът бил уведомен за това с писмо изх. № СП-1546 от 19.06.2025 г. (л.15 от преписката), получено от него на 23.06.2025 г. (видно от приложеното на л.14 от преписката известие за доставяне).

Последвало издаване на констативен акт № 1 от 20.06.2025 г. (от л.11 до л.13 от преписката), според който длъжностните лица по чл.57а, ал. 2 вр. чл.223, ал. 2 от ЗУТ са счели, че навесът представлява „преместваем обект“ по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Приели още, че за процесния обект няма издадено разрешение за поставяне по реда на чл. 56, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от ЗУТ и чл. 7, ал. 5 от Наредба № 8 за устройство на територията на община Сливо поле, както и писмено съгласие или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ от собственика на имота. При тези данни е направено заключение, че е налице незаконно поставен преместваем обект по смисъла на чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и чл. 12 то Наредба № 8 за устройство на територията на община Сливо поле, което е основание за започване на административно производство по реда на чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ.

Съставеният констативен акт № 1 от 20.06.2025 г. е съобщен по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ (л.9 и л.10 от преписката).

По същия в законоустановения срок не са постъпи възражения от жалбоподателката.

На 15.07.2025 г. е издадена и оспорената в настоящото производство заповед № РД-09-683 на кмета на община Сливо поле, с която органът е приел за установено и безспорно доказано следното:

Процесният навес е собственост на С. А. Р. и е поставен непосредствено до съществуваща сграда в [УПИ], кв. 15, [населено място], изградена по уличната регулация и по смисъла на чл. 56 от ЗУТ и §5, т. 80 от ДР на ЗУТ, същият се характеризира като „преместваем обект“.

[УПИ], кв.15, по регулационния план на [населено място], с административен адрес: [улица], [населено място] е собственост на С. А. М. (Р.), съгласно нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том II, дело № 836 от 1996 г. на русенски нотариус 3/4 ид.части от него (л.63 от преписката) и по наследство от А. Р. М., съгласно нот.акт №111/1989 г. (не е приложен по преписката) и съгласно удостоверение за наследници № СП-2138 от 09.04.2025 г. издадено от Община Сливо поле (л.55 от преписката) и удостоверение за идентичност на лице с различни имена № СП-2137#1 от 09.04.2025 г. издадено от Община Сливо поле (л.56 от преписката).

Преместваемият обект представлява навес, описан по следния начин: „с размери 3,60/2,85 м и височина до стряха 2,30 м. Конструкция: метална – носещи метални профили и тръби, монтирани в бетонов фундамент, две ограждащи стени от телена мрежа и тухлен зид на съществуваща сграда в имота. Покривната конструкция е изградена от L-образен метален профил и профилирана ламарина.“

Основание за издаване на обжалвания акт е наличието на преместваем обект - навес, извършен без съответните строителни книжа и разрешителни.

Във връзка с така установеното и на основание чл. 57а, ал. 3 вр. чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 за устройство на територията на Община Сливо поле, и констативен акт № 1/20.06.2025 г., съставен по реда на чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ и чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за устройство на територията на Община Сливо поле за незаконно поставен преместваем обект, монтиран пред имот с административен адрес: [улица], [населено място] и разположен върху част от улица (общинска собственост) е наредено на С. А. Р., в качеството й на собственик, да „премахне незаконно поставен в обхвата на [улица]навес с размери 3,60/2,85 м и височина до стряха 2,30 м. Конструкция: метална – носещи метални профили и тръби, монтирани в бетонов фундамент, две ограждащи стени от телена мрежа и тухлен зид на съществуваща сграда в имота. Покривната конструкция е изградена от L-образен метален профил и профилирана ламарина.“ (л. 8 от делото).

В заповедта е определен срок за доброволно изпълнение 1 месец от влизането й в сила, като е указано, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение премахването ще се извърши от община Сливо поле за сметка на С. Р..

С писмо изх. № СП-1546 от 18.07.2025 г. процесната заповед е изпратена на жалбоподателката и е получена лично от нея на 22.07.2025 г. (л.4 и л.5 от преписката).

Жалба до АдмС – Русе срещу заповедта е подадена директно в АдмС - Русе на 01.08.2024 г.

Жалбоподателката не оспорва извършеното строителство. Доводите й касаят обстоятелствата, че навесът не представлява „преместваем обект“ по смисъла на §5, т. 80 от ДР на ЗУТ и същият е премахнат преди постановяване на процесната заповед.

За изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани двама свидетели – З. И. Б. и Т. И. Б., които са участвали в премахването на навеса. От показанията им става ясно, че обектът е премахнат на 01.07.2025 г., като същият е бил трайно прикрепен към земята в бетон. Свидетелят Б. заявява: “Ние рязахме и разглобявахме, разглобен го демонтирахме. Навесът не може изцяло да се премести, без да се разделя на части……тръбите бяха бетонирани и всичко беше заварено……тръбите бяха трайно закрепени в земята, бяха бетонирани.“ Според свидетеля Б.: „В земята имаше излят бетон и имаше две метални тръби на навеса, на които основата им беше в самия бетон……..Не може да се премести изцяло навеса, тъй като имаше и заварки.“

Правни изводи

Жалбата е процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, съгласно чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, в необходимата писмена форма. При издаването на заповедта са спазени процедурните правила, предвидени в чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ. В случая, административното производство е започнало със съставяне на констативен акт № 1/20.06.2025 г. от длъжностни лица в администрацията на община Сливо поле, извършили проверката и констатирали нарушението.

Спазена е задължителната процедура за връчване на констативния акт и даване на възможност за възражения, с което е осигурено правото на участие на заинтересованото лице. Жалбоподателката е била надлежно уведомена за започналото производство по издаване на административния акт, чрез връчване на констативния акт, поради което специалното производство по ЗУТ е спазено и не е засегнато или ограничено правото на защита на страната в административното производство.

Същевременно обаче, настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В същия не са изложени в пълен обем фактическите основания, които да обосноват издаването му.

В случая предмет на заповедта за премахване е: навес с размери 3,60/2,85 м и височина до стряха 2,30 м. Конструкция: метална – носещи метални профили и тръби, монтирани в бетонов фундамент, две ограждащи стени от телена мрежа и тухлен зид на съществуваща сграда в имота. Покривната конструкция е изградена от L-образен метален профил и профилирана ламарина, квалифициран от административния орган като обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ и §5, т. 80 от ДР на ЗУТ.

В чл. 57а от ЗУТ са предвидени условията и редът за премахване на обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ. Следователно за приложението на този ред е необходимо да е налице обект от един от двата вида, посочени в закона.

Както бе посочено по-горе, в настоящия случай процесния навес е характеризиран като „преместваем обект“ по смисъла на чл. 56 от ЗУТ. Разпоредбите на чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение. Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗУТ (в приложимата редакция): „Върху поземлени имоти могат да се поставят: 1. преместваеми увеселителни обекти; 2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия; 4. преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.“

В § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ преместваемият обект, с оглед неговите конструктивни особености, е дефиниран като обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.

Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Следователно, за да се определи един обект като преместваем, следва да са изпълнени кумулативните изисквания на закона, както по отношение на предназначението му, така и по отношение на неговите технически и конструктивни характеристики. Липсата на който и да е от тези елементи изключва възможността за квалифициране му като такъв по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ.

В тази връзка, съдът намира, че в оспорената заповед липсват изложени мотиви досежно предназначението на процесния навес. Административният орган се е задоволил да посочи единствено размерите и конструкцията, както и част от използваните материали. Липсват обаче данни за предназначението на обекта, за да се определи дали действително представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ. Липсата на ясно формулирани мотиви прави невъзможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при оспорването му по административен ред и пред съда и представлява самостоятелно основание за неговата отмяна съгласно чл. 146, т.3 от АПК.

На следващо място, според съда липсва и втората предпоставка по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. От гласните доказателства събрани по делото се установява безспорно, че процесният навес не може да бъде отделен и преместен на друго място в пространството, без да бъде разрушен, което е несъвместимо с легалната дефиниция на понятието "преместваем обект", която предвижда възможността за запазване индивидуализацията и/или функционалното предназначение на обекта след отделянето му от повърхността като един от решаващите критерии за определянето му като преместваем. Освен това, свидетелите установиха, че навесът е бил трайно закрепен към земята в бетон и фактическото му премахване е свързано с разрушаването му (разбиване на бетон и рязане на тръби), поради отсъствие на самостоятелни конструктивни елементи и наличието на заварки, което от своя страна не позволява последващо използване на друго място със същото или с подобно предназначение като досегашното. При липсата на основни технически и конструктивни особености на преместваемите обекти по отношение на процесния навес, то същия по своето естество е извън обхвата на действие на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и редът на чл. 57а от ЗУТ е неприложим спрямо него.

Освен това, съобразно правилата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съдът, въз основа на представените от страните доказателства, проверява законосъобразността на административния акт за противоречие с относимите материалноправни разпоредби, към момента на издаването му. В тази връзка, следва да се отбележи, че свидетелите по делото установиха и че навесът е бил премахнат на 01.07.2025 г., т.е. преди издаване на оспорената в настоящото производство заповед – 15.07.2025 г. Обстоятелство, което не се оспорва от процесуалния представител на ответника, който в съдебно заседание заявява, че не е правена проверка на място между датата на издаване на констативния акт и датата на оспорената заповед. Такава е направена едва след получаване на жалбата и е установено, че действително навесът е премахнат.

Така, като не е изяснил с всички възможни доказателствени средства действителния статут на обекта и неговото фактическо състояние към момента на издаване на оспорената заповед, административният орган не е спазил императивните норми на чл. 35 и чл. 36 от АПК, допуснал е и нарушение на материалния закон, което е основание за отмяна на обжалваната заповед съгласно чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените и доказани в съдебното производство разноски. Съгласно представен списък те са за: адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, чието реално заплащане в брой е удостоверено в представения, на л. 5 от делото, договор за правна защита и съдействие от 29.07.2025 г., който в тази част удостоверява това обстоятелство и има функцията на разписка (т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК) и 10 лева държавна такса за завеждане на делото или в общ размер 2010 лева.

Направено е възражение от ответната страна за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по ЗУТ, минималното възнаграждение е в размер на 1250 лв. При преглед на наличните доказателства по делото се установява, че е проявено активно процесуално поведение от адвоката - чрез изготвяне и депозиране на жалба, чрез направени доказателствени искания, с които е провел пълно доказване на относимите към спора факти и обстоятелства и чрез явяване в проведеното по делото съдебно заседание.

Освен това, решаването на спора по същество, макар и лишен от фактическа сложност, изисква анализ на приложимата правната уредба, който процесуалният представител е извършил.

По изложените съображения, възражението за прекомерност се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.

Настоящото решение е окончателно - чл. 215, ал.7, т. 4 от ЗУТ.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на С. А. Р., от гр. Русе, заповед № РД-09-683 от 15.07.2025 г., издадена от кмета на община Сливо поле, с която на основание чл. 57а, ал. 3 вр. чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 за устройство на територията на О. С. поле на жалбоподателката, в качеството й на собственик, е наредено да „премахне незаконно поставен в обхвата на [улица]навес с размери 3,60/2,85 м и височина до стряха 2,30 м. Конструкция: метална – носещи метални профили и тръби, монтирани в бетонов фундамент, две ограждащи стени от телена мрежа и тухлен зид на съществуваща сграда в имота. Покривната конструкция е изградена от L-образен метален профил и профилирана ламарина.“

ОСЪЖДА О. С. поле да заплати на С. А. Р., [ЕГН], с адрес: гр. Русе, [улица], вх. 1, ет. 1, ап. 21, сумата от 2010 (две хиляда и десет) лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението е окончателно.