Определение по адм. дело №595/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 197 и сл. от АПК, вр. с чл. 30, ал. 2 и чл. 56, ал. 2 АПК.

Същото е образувано по жалба на А. Н. Л. - Хубанова и Н. А. Н., чрез адв. Ц. С. Д., срещу разпореждане [номер]-04-98#3/19.05.2025 г. на ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО“ към ТП на НОИ – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане тяхна молба вх. № 1019-04-98/24.04.2025 г. в частта за изплащане на законната лихва върху внесените суми по ревизионен акт за начет (РАН) № РМ-5-04-01595952/22.05.2024 г.

Жалбоподателите твърдят незаконосъобразност на обжалваното разпореждане поради неправилно приложение на материалния закон. Тъй като искането за възстановяване на сумата постъпва при органа в срока по чл. 115, ал. 2 КСО, паричните средства са действително постъпили в НОИ и основанието за тяхното плащане е отменено, то ответникът дължи възстановяването им със законната лихва от деня на внасянето им. Конкретно сочи, че в молбата до ТП на НОИ е посочено естеството на дължимост на лихвата – законна лихва. Искането за посочване на точен размер на лихвата намира за неоснователно, тъй като не се изисква по силата на чл. 29, ал. 2 АПК, а и към момента на депозиране на искането не им е бил известен периодът, за който същата следва да се изчисли. Никъде не е посочена датата на внасяне на сумата от жалбоподателите, а към момента на депозиране на искането не е известна датата на възстановяване на сумата. Към момента на искането сумите не са били възстановено, а задължение на административният орган е да извърши изчисление на законната лихва, чийто размер е определен по силата на правни норми на основния лихвен процент на БНБ за периода на забава, увеличен с 10 процентни пункта. С тези аргументи настоява за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на преписката на административния орган с указания по тълкуването и точното прилагане на закона. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО“ към ТП на НОИ – Велико Търново, не се е възползвал от възможността да ангажира становище с придружителното писмо, с което е представил административната преписка по делото.

След преценка на наличните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С Експертно решение № 90174 от заседание № 24 от 02.02.2023г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД на М. Д. И. е определена оценка на работоспособността 60 % трайно намалена работоспособност , със срок на намалената работоспособност - 3г. /до 01.02.2026г./ и дата на инвалидизиране - 02.02.2023г. Двамата жалбоподатели са членове на ТЕЛК, постановила експертното решение.

С експертно решение № 90720 от заседание № 75 от 18.04.2023г. на НЕЛК - специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ, то е отменено и медицинското досие е върнато за ново освидетелстване.

В изпълнение на указанията на НЕЛК друг състав на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД издава експертно решение № 90080 от заседание № 51 от 16.06.2023г., с което определя на същата пациентка оценка на работоспособността 70 % трайно намалена работоспособност, със срок на намалената работоспособност - 3г. /до 01.06.2026г./ и дата на инвалидизиране - 02.02.2023г.

Това експертно решение също е оспорено пред НЕЛК от ТП на НОИ Велико Търново. С експертно решение № 92098 от заседание № 222 от 21.11.2023г. на НЕЛК - специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ експертното решение на ТЕЛК е отменено по отношение оценка на работоспособността и е потвърдено по останалите поводи. Изложени са мотиви за липсата на диагностицирано хронично белодробно сърце, поради което и за основното заболяване хронична обструктивна белодробна болест се следва 30% трайно намалена работоспособност. Потвърдени са останалите заболявания, но е определена 45% трайно намалена работоспособност. Решението не е оспорено и е влиза в сила на 19.12.2023г.

На М. И. е отпусната лична пенсия за инвалидност в минимален размер от 02.02.2023г., която е спряна от 11.05.2023г. след постановяване на експертно решение № 90720 от заседание № 75 от 18.04.2023г. на НЕЛК. Според документите в административната преписка надвзета пенсия от М. Д. И. за периода 02.02.2023г. - 31.05.2023г. е 1 049.18лв. главница.

Във връзка с причинената щета на ДОО от отмененото ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, със Заповед № ЗР-5-04-01602027 / 04.06.2024г. на ръководителя на ТП на НОИ –В.Търново е възложена частична ревизия на разходите на ДОО, приключила с Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01603864 / 07.06.2024г., с който на основание чл.110, ал.1, т.1 от КСО на жалбоподателите е определен начет за сумата на неправомерно изплатената пенсия на М. Д. И. за периода 02.02.2023г. - 31.05.2023г. и лихви. Към ревизионния акт е приложен анализ, неразделна част от същия. Срещу ревизионния акт за начет е подадено Възражение от 14.06.2024г., прието е за неоснователно, и с Мотивирано заключение изх. № 1054-04-18#1 / 27.06.2024г. актът е потвърден. Издадено е Разпореждане № РО-5-04-01633398 / 27.06.2024г. от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Велико Търново, с което на основание чл.110, ал.3 от КСО на жалбоподателите е разпоредено да възстановят солидарно сумата по акта за начет. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново, който отхвърля жалбата на лицата с оспореното пред съда решение

С Решение № 3843/12.12.2024 г. по адм. д. № 612/2024 г. АСВТ е отменил Решение № 1012-04-54#1 / 26.07.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Велико Търново.

Посоченото съдебно решение и било обект на касационен контрол и потвърдено с Решени № 4777/09.05.2025 г. по адм. д. № 275/2025 г. на ВАС.

Съгласно справка за цялостното движение на суми по партида РМ-5-04-01595952/22.05.2024 г. сумите по РАН са в размер на 2 368.04 за А. Н. Л.-Х. и 2 368.05 лв. за Н. А. Н..

С молба вх. № 1019-04-98/24.04.2025г., чрез адв. Д., А. Н. Л.-Х. и Н. А. Н. са поискали във връзка с влязло в сила решение, да им бъдат възстановени внесените по РАН суми, ведно със законната лихва върху внесената сума, считано от датата на внасяне до датата на възстановяване.

С писмо изх. № 1019-04-98#1/30.04.2025 г., чрез адв. Д., А. Н. Л.-Х. и Н. А. Н. са уведомени относно направеното искане за изплащане на законната лихва, че в тридневен срок от получаване на писмото, по аргумент на чл. 29, ал. 2 АПК, следва да се посочи естеството на исканата лихва, за да бъде направена преценка на нейната дължимост, както и размерът. Посочено е, че при неотстраняване на недостатъците, искането ще бъде оставено без разглеждане.

Писмото е връчено на адв. Д. на 05.05.2025г., видно от приложеното известие за доставяне. В указания тридневен срок не е постъпило отстраняване на сочените недостатъци в депозираната молба.

Ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО“ към ТП на НОИ – Велико Търново е издал процесното разпореждане [номер]-04-98#3/19.05.2025 г., с което е оставена без разглеждане молба вх. № 1019-04-98/24.04.2025г. в частта за изплащане на законната лихва върху внесените суми по ревизионен акт за начет (РАН) № РМ-5-04-01595952/22.05.2024/19.06.2023г.

При тези фактически установености съдът прави следните правни изводи:

Разпореждането е съобщено на жалбоподателите на 19.06.2025 г., а жалбата е подадена с прикачен файл по имейл, подписан с КЕП, на 03.07.2025 г. – в 14-дневния срок по чл. 197, ал. 1 от АПК, от легитимиран субект – адресати на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна.

С разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от АПК административният орган е овластен са прекрати производството в случаите по чл. 30, ал. 1 и 2 при при неотстраняване на недостатъци на писменото искане в тридневен срок от съобщаването. Мотивите на органа, за да остави в оспорената част за изплащане на законната лихва върху внесените суми по РАН са, че констатираните недостатъци не са отстранени в указания тридневен срок, поради което, адв. Д. не е изпълнила изискванията на чл. 30, ал. 2 АПК и искането за изплащане на законната лихва върху внесената сума, считано от датата на внасяне до датата на възстановяване е оставено без разглеждане, а производството прекратено.

Неправилно органът се е позовал на хипотезата на чл. 30, ал. 2 АПК. В процесния случай не са били налице изисквания на закона, които искането да не удовлетворява, за да се уведомяват заявителите да ги отстранят като недостатъци в тридневен срок от съобщението. Целта на закона за своевременно отстраняване на недостатъци е за лимитативно изброените случаи, касаещи формата на искането по чл. 29 АПК. В процесния случай естеството на искането е законната лихва, което е било изрично посочено. По отношение на нейния размера не съществува задължение да бъде посочен, а и практически е невъзможно при липса на знание кога ще бъдат възстановени сумите по главницата. Настоящият съдебен състав преценява като основателно оплакването в жалбата, че естеството на лихвата – законна лихва е изрично посочено в искането, а точен размер на лихвата към момента на депозиране на искането е извън формалните изисквания на чл. 29 АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изречение второ от АПК когато един административен акт е отменен от съда решението има действие спрямо всички. Административния орган, за когото решението на съда е задължително и съгласно изречение първо на чл. 177, ал. 1 от АПК, е длъжен да изпълни съдебния акт. След като съдебния акт отменя разпореждането за внасяне на цялата сума, то изпълнението на съдебния акт включва възстановяването на сумите, получени от изпълнението му, тъй като те вече представляват недължимо получени от него суми – на отпаднало правно основание. Тъй като искането за възстановяване на сумата постъпва при органа в срока по чл. 115, ал. 2 от КСО, паричните средства са действително постъпили в НОИ и основанието за тяхното плащане е отменено, то ответникът дължи възстановяването им със законната лихва от деня на внасянето им. Като приема обратното административният орган постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено и преписката върната за ново произнасяне в съответствие с дадените в мотивите указания.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени, а преписката да се върне на директора на ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО“ към ТП на НОИ – Велико Търново за разглеждане и произнасяне по същество по молба вх. № 1019-04-98/24.04.2025г. в частта за изплащане на законната лихва върху внесените суми по РАН № РМ-5-04-01595952/22.05.2024 г., при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото определение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал.1 от АПК жалбоподателите имат право на разноски. Претендираните разноски са в размер на по 500 лв., изплатено от всеки един от тях адвокатско възнаграждение по два договора за правна защита и съдействие от 03.07.2025г., приложени към молбата по хода на делото на техния пълномощник, и по 10 лв. за държавна такса за образуване на делото, които разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати така, както са поискани.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, в седемдневен срок от уведомяването само от страните в административното производство. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 10/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган, издател на акта.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 200, ал. 1 АПК, Административен съд Велико Търново, четвърти състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ по жалба на А. Н. Л.-Х. и Н. А. Н., разпореждане [номер]-04-98#3/19.05.2025г. на ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО“ към ТП на НОИ – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане тяхна молба вх. № 1019-04-98/24.04.2025 г. в частта за изплащане на законната лихва върху внесените суми по РАН № РМ-5-04-01595952/22.05.2024 г.

ВРЪЩА преписката на директора на ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО“ към ТП на НОИ – Велико Търново за разглеждане и произнасяне по същество по молба вх. № 1019-04-98/24.04.2025г. в частта за изплащане на законната лихва върху внесените суми по РАН № РМ-5-04-01595952/22.05.2024 г., при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото определение.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт [населено място] да заплати на А. Н. Л.-Х. с [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 6, ап. 23, разноски по делото в размер на 510,00 (петстотин и десет) лева.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт [населено място] да заплати на Н. А. Н., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 510,00 (петстотин и десет) лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 10/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган, издател на акта.

Преписи от определението да се връчат на страните.