Р Е
Ш Е Н
И Е
№
2010
гр.
Пловдив, 04.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4731/2019 г., по описа на Районен съд Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия „К“, № 2521634,
издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на А.Д.М., ЕГН: **********, в качеството
й на собственик, на когото е регистрирано МПС марка „БМВ“, модел „530 И“, с
рег. № *****, на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 100.00 /сто/ лева, за това, че на 03.02.2019 г. в 13:49
ч. в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 67, при въведено ограничение на
скоростта за населено място от 50км/ч, е било установено, че управлява МПС със
скорост от 72 км/ч – нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
В така подадената срещу ел. фиш жалба
се излагат съображения в насока незаконосъобразност на обжалвания електронен
фиш.
Преди даване ход на делото в настоящата
инстанция, от жалбоподателя е постъпило допълнение към депозираната жалба.
Възразява се, че за процесното АТСС не са събрани безспорни доказателства за
съответствието му с изискванията за одобрен тип и дали същото е преминало
последваща метрологична проверка. Посочва се, че следва заснемащото устройство
да е стационарно, а в настоящия случай е използвана мобилна система, при която
не следва да се издава електронен фиш, а е приложим общият ред по ЗАНН за
съставяне на АУАН и НП, в която връзка е постановено и Тълкувателно решение на
ВАС. Излагат се доводи, че към изпратената от наказващия орган
административнонаказателна преписка не фигурира снимка на разположението на
техническото средство. Поради изложеното, от съда се иска отмяна на обжалвания
електронен фиш.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява лично, за него се явява адв. И. с представено пълномощно
по делото. Поддържа жалбата и допълнението към нея. Излага становище по
същество на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът, след като съобрази доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на
самостоятелно обжалване пред съд акт, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Обжалваният електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, доколкото в същия са
посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението /ОД на МВР – гр. Пловдив/, мястото / гр.
Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 67/, датата /03.02.2019 г./, точният час на
извършване на нарушението /13:49ч./, регистрационният номер на управляваното
МПС /*****/, както и собственикът, на кого е регистрирано МПС /А.Д.М., ЕГН: **********/.
Последното обстоятелство се потвърждава и от приетата като писмено
доказателство по делото справка за собствеността върху МПС рег. № ***** ( л. 20
от съдебното производство).
В
атакувания електронен фиш е налице и пълно описание на нарушението- управление
на лек автомобил със скорост от 72 км/ч, при ограничение от 50км/ч, въведено при
шофиране в населено място. Отразено е и превишението на скоростта /22 км. ч/, нарушената
разпоредба /чл.21, ал.1 от ЗДвП/, размерът на глобата /100 лв./, основанието,
на което се налага /чл. 189 ал.4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП/, срокът,
сметката и мястото на доброволното й заплащане /в 14 - дневен срок по указаната
сметка на името на отбелязания във фиша фонд/. В тази връзка следва да се
посочи, че правилно е приложен и установеният толеранс на измерената скорост от
минус 3км/ч в полза на водача. На фотоклипът, приложен към електронния фиш е
посочена измерената скорост на движение на МПС - 75 км/ч., а в електронния фиш е
отразена скорост с вече взет предвид толеранс, а именно - 72 км/ч. Именно на
база на последната величина е съобразено и дали е налице нарушение по смисъла
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и какъв да бъде размерът на наложеното административно
наказание „глоба“.
Относно обстоятелството, че нарушението
е установено посредством заснемането му с мобилно автоматизирано техническо
средство за видеоконтрол, то спор за това не съществува между страните, а този
факт се установява по един категоричен начин от всички събрани по делото
доказателства – Ел. фиш серия „К“, № 2521634, ведно с фотоклип № 14130 към
него, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Протокол
№ 8-32-18 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол; Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В тази
връзка, неоснователно се явява оспорването на жалбоподателя за годността на
техническото средство за измерване на скоростта, поради разминаване в
наименованието в протокола от проверка и протокола за използване на АТСС.
Според съда несъмнено се касае за техническо средство тип „TFR-1M“, което е с идент. № 648/14. Същото е идентично
с посоченото в протокола за използване на АТСС- „TFR1-M“ идент.
№ 648. Това следва от обстоятелството, че и в двата документа е посочен един и
същ номер на АТСС – 648. Разминаването касае единствено типа на техническо
средство, който не може да бъде различен от „TFR-1M“, поради което посоченото в
протокола за използване „TFR1-M“ представлява техническа грешка.
Изводът за идентитет се затвърждава и от факта, че се касае за една и съща
комбинация от цифри и букви, като единствено поставеното разстояние между тях е
на различно място. Поради изложеното за съда не се съществува съмнение с кое
техническо средство е извършено заснемането, както и че същото е преминало
техническа проверка за годност.
По
отношение на въведеното възражение, че съобразно Тълкувателно решение №
1/26.02.2014 г. на ВАС по т.д. № 1/2013 г. е прието, че установяването и
заснемането на нарушение могат да се установяват само със стационално
техническо следва, следва да се акцентира върху следното: диспозитивът на посоченоето
тълкувателно решение гласи, че в хипотезата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП,
установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със
стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Според изложените мотиви на
това решение, нито ЗДвП,
нито който и да е друг закон, регламентира процедура, регулираща действията на
контролните органи при използването на мобилни технически средства, като с
оглед вида на тези средства /за разлика от стационарните технически средства/
изпълнението на задължението за обозначаване на пътната отсечка обективно е
затруднено. Използването на заснемащи технически средства е позволено с нормата
на чл.165 ал.2 т.7 ЗДвП,
тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по
пътищата, а наред с това, тези технически средства могат да създадат и висока
степен на достоверност. Във връзка с използването на мобилни технически
средства, правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на
гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които
контролните органи имат право да ги използват. Върховният административен съд е
преценил, че при използване на мобилно техническо средство за видеоконтрол и
при наличие на контролен орган на мястото на извършване на нарушението, следва
административното наказание да се наложи по реда на ЗАНН чрез
съставяне на АУАН и впоследствие НП поради липсата на ясни правила за
използването на мобилни технически средства от контролните органи.
Изложените в тълкувателното решения съображения, касаещи непълноти в правната
уредба, са преодолени с приемането на подзаконов нормативен акт - Наредба №
8121з - 552 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обв.
ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./. Въведените изисквания относно експлоатацията и
реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган - освен включването и изключването на мобилното
АТСС /чл. 9 от Наредба № 8121з - 552 от 12.05.2015 г./, отговорят напълно на
изискванията, поставени с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно непълнотите в
регламентацията на работата на техническите средства, преди изменението на
разпоредбата на чл.189 ал.4 от Закона за движение
по пътищата /с ДВ, брой 19 от 2015 г./. Също така,
съгласно § 6 т. 65
от ДР на ЗДвП, автоматизирани
технически средства и системи са уредите за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес. Подобно разграничение на автоматизираните технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата се прави и в
чл. 2 от Наредба № 8121з - 552 от 12.05.2015 г., като в чл. 3 от същата се
посочва, че установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата
се издават електронни фишове, чрез използване на автоматизирана информационна
система.
От гореизложеното следва, че към датата на извършване на процесното
нарушение - 03.02.2019 г., нарушения на правилата за движение по пътищата могат
да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез
използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол /в
този смисъл Решение № 1859/07.10.2019
г. по к. адм. н. д. № 1686 / 2019 г. на Административен съд – Пловдив/.
Неоснователно
се явява и последното възражение, изложено от процесуалния представител на
жалбоподателя, а именно, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила при издаването на електронния фиш, доколкото не е налице снимка на
разположението на уреда. В настоящия случай, е налице ясна
връзка между процесния електронен фиш и приложения към него фотоклип. От
протокола за използване на АТСС се установява, че техническото средство-
мобилна система “TFR- 1M”,
идент. № 648/ 14 е била позиционирана в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“
№ 67 и именно тази система е заснела
движещия се със 72 км/ч лек автомобил с рег. № *****. Допълнително, в протокола за използване на АТСС са отразени
номерата на всички статични изображения от 03.02.2019 г. на процесното място на
контрол, като първият фотоклип е с пореден № 14111, а последният с № 14130. Фотоклипът,
приложен към административнонаказателната преписка е с пореден № 14130, която
попада в изброените статични изображения, посочени в протокола за АТСС.
Следователно, няма съмнение, че процесното статично изображение и получено при
използването на техническо средство TFR-1M идент. № 648/14, и в
тази връзка снимка на разположението на уреда не се явява необходима. От това
следва и че липсата на снимка за разположението на уреда не се явява съществено
нарушение и не води до каквото и да бил ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
Въз основа на всичко изложено съдът счита,
че безспорно се установи жалбоподателката да е извършила вмененото й нарушение,
като при издаване на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени
нарушения на процедурните правила. Законосъобразно е определена и
административната санкция, която следва да понесе нарушителят – „глоба“ в
размер от 100 лева, съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП.
Размерът на глобата е фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквото и
да било ревизиране от страна на съда.
Съдът счита и че настоящият случай не
разкрива белези, дефиниращи го като маловажен по смисъла на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Дори напротив - измерената с техническото средство скорост на движение е с
22км/ч. над допустимото. Следва да се посочи, че обществените отношения,
гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за
обществено ползване са от особено значение. Установеното в случая превишение на
скоростта ги накърнява с особен интензитет и доколкото превишената скорост е
една от най- често срещаните причини за настъпване ПТП, то липсва каквото и да
било основание да се заключи, че процесното нарушение на маловажно.
Предвид гореизложеното, атакуваният
електронен фиш следва да бъде потвърден в своята цялост.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен фиш серия „К“, № 2521634, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на А.Д.М.,
ЕГН: **********, в качеството й на собственик, на когото е регистрирано МПС
марка „БМВ“, модел „530 И“, с рег. № *****, на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 /сто/ лева, за
това, че на 03.02.2019 г. в 13:49 ч. в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ №
67, при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50км/ч, е било
установено, че управлява МПС със скорост от 72 км/ч – нарушение на чл. 21, ал.
1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд- Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му, по реда на гл. XII от АПК и на касационните
основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.