Решение по дело №455/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.

Административното дело е образувано по жалба от С.А.С. и Й.В.С.,***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Е.Х., против Заповед № РД-15-2291/24.11.2023 г. на Кмета на Община Сливен, в частта, с която е определен размерът на дължимото парично обезщетение за предвидените за отчуждаване земя и сгради, ведно с подобренията, които се засягат от отчуждителните мероприятия, определено съгласно чл. 22, ал. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, за поземлен имот с идентификатор 67338.532.42 с площ 186 кв. м., в общ размер 64 960 лева.

С оспорената заповед на основание чл. 25, ал.  2 и чл. 21, ал. 1 от Закона за общинската собственост, за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, в съответствие с влязъл в сила Застроителен и регулационен план на Централна градска част, гр. Сливен, одобрен със Заповед № РД 15-170 от 13.03.2001 г. на кмета на община Сливен, предвиждащ разширение на ул. „Г. С. Раковски“ от о.т. 412б до о.т. 400 и при спазени изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗОС – публикувани обявления в два централни ежедневника, в електронно издание на местен вестник, в официалния сайт и на информационното табло на Община Сливен се отчуждава в полза на Община Сливен поземлен имот с идентификатор 67338.532.42 с площ 186 кв. м., със следните характеристики: трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, граници на имота – ПИ 67338.532.44, 67338.532.43, 67338.532.41 и 67338.532.3, заедно с построените в него сгради с идентификатори 67338.532.42.1 – жилищна сграда, 67338.532.42.2 – жилищна сграда /лятна кухня/ и 67338.532.42.3 – друг вид сграда за обитаване, собственост на С.А.С., съгласно нотариален акт № 136, том VII, дело 1169 от 2004г., вписан по ЗС/ПВ с вх.рег.№ 7382 от 03.11.2004 г., Акт № 108, том ХХІІІ, дело 5243/2004 г. Определено е дължимото парично обезщетение за отчуждаване на 186 кв.м. поземлен имот с идентификатор 67338.532.42 е в размер на 64 960 лева.

В жалбата си оспорващите твърдят, че определеното със заповедта обезщетение е занижено и молят да бъде завишено.

В съдебно заседание оспорващите се явяват лично и упълномощен процесуален представител адвокат Е.Х., която поддържа жалбата. Прави искане заповедта да бъде изменена в частта относно размера на паричното обезщетение, като бъде определено равностойно парично обезщетение за отчуждавания имот.  Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък.

Административният орган – Кмета на Община Сливен, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител юрисконсулт Е. М., която оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

Оспорващият С.А.С. е собственик на поземлен имот с идентификатор 67338.532.42, съгласно 67338.532.42 нотариален акт № 136, том VII, дело 1169 от 2004г., вписан по ЗС/ПВ с вх.рег.№ 7382 от 03.11.2004 г., Акт № 108, том ХХІІІ, дело 5243/2004 г..

Отчуждителното производство е предприето за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, в съответствие с влязъл в сила Застроителен и регулационен план на Централна градска част, гр. Сливен, одобрен със Заповед № РД 15-170 от 13.03.2001 г. на кмета на община Сливен, предвиждащ разширение на ул. „Г. С. Раковски“ от о.т. 412б до о.т. 400, за която липсват данни, а и не се спори, че не е обжалвана от оспорващите.

С обявление изх.№ ОРД 03-927 от 03.10.2023 г. до засегнатите собственици на поземлените имот, вкл. С.А.С., публикувано в два централни (вестник „България днес" от 05.10.2023 г. и вестник „24 часа" от 05.10.2023 г.) и един местен вестник (вестник „АЛО Сливен" обява № 9055965), както и на интернет страницата на общината и на информационното табло на Община Сливен на 02.10.2023 г., за което е съставен протокол, Кметът на община Сливен е уведомил заинтересованите лица за откриване на процедура по отчуждаване на имоти и сгради, във връзка с  разширение на ул. „Г. С. Раковски“ от о.т. 412б до о.т. 400.

По отношение на подлежащия на отчуждаване имот Община Сливен възложила оценка и такава била изготвена на 22.08.2023 г. от  „Оценителска компания" ООД гр. Сливен с л. о. и.. М. П., съгласно която отчуждаваният поземлен имот с идентификатор 67338.532.42 с площ 186 кв. м. е оценен на 64 960 лева. За да определи пазарната цена на отчуждавания имот в общ размер на 64 960 лева, лицензираният оценител е ползвал разходен подход и сравнителен подход.

Данъчната оценка на предвидената за отчуждаване земя е 14 473,10 лева, видно от Удостоверение за данъчна оценка, издадено на 08.09.2023 г. от Община Сливен.

Въз основа на изготвената оценка възприета от административния орган с оспорената в частта й в настоящото производство Заповед № РД-15-2291/24.11.2023 г. на кмета на Община Сливен на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗОС, е определено дължимото парично обезщетение за отчуждаване на поземлен имот с идентификатор 67338.532.42 с площ 186 кв. м. в размер на 64 960 лева.  

Процесната заповед на кмета на община Сливен е поставена на информационното табло на община Сливен на 27.11.2023 г. и е обявена на интернет страницата на общината. Заповедта е съобщена на оспорващите лично на 04.12.2023 г.

С оглед изясняване на обстоятелства от значение за делото, е допусната и възложена съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице и. М.З. пазарната цена на отчуждавания поземлен имот с идентификатор 67338.532.42 с площ 186 кв. м. е в размер на 72 603 лева.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата на С.А.С. е допустима, тъй като е подадена от заинтересовано лице, адресат на оспорената заповед, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Същевременно съдът намира, че жалбата на Й.В.С. е подадена от лице без процесуална легитимация, тъй като тя не притежава право на собственост върху процесния поземлен имот и не е адресат на оспорената частично заповед, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорената Заповед № РД-15-2291/24.11.2023 г. на кмета на Община Сливен е издадена от компетентен за целта орган, съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 25, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗОС и е в кръга на правомощията му, съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗОС. При издаването на заповедта са спазени изискванията на чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗОС, като е спазена писмената формата и акта съдържа правните и фактическите основания за издаването му. При издаването на заповедта са спазени процесуалните правила, съобразно изискванията на ЗОС и АПК, като са предприети необходимите съгласно закона действия за уведомяване на адресатите на акта за започналата процедура по отчуждаване.

Общинска собственост са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА. Улиците са имоти предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение и според чл. 3, ал. 2 от ЗОС са публична общинска собственост. Отчуждителното производството е осъществено за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост и в този смисъл съответства на целите и основанията посочени в чл. 21, ал. 1 от ЗОС.

Предмет на оспорване в настоящото производство е размерът на определеното в заповедта за отчуждаване парично обезщетение. В производството по принудително отчуждаване собственикът на предвидения за отчуждаване имот следва да бъде обезщетен с равностойно парично или имотно обезщетение /чл. 21, ал. 1 от ЗОС/. Размерът на равностойното парично обезщетение се определя съобразно конкретното предназначение на имота преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот /чл. 22, ал. 5 от ЗОС/, като в случай че определеният размер на равностойното парично обезщетение е по-малък от данъчната оценка на имота, обезщетението се изплаща в размер, равен на данъчната му оценка /чл. 22, ал. 11 от ЗОС/. В разглеждания случай възприетата от административния орган пазарна стойност на предвидения за отчуждаване поземлен имот е по-висока от данъчната му оценка и е по-ниска от пазарната им стойност, определена от назначеното от съда вещо лице. Използвайки едни и същи методи, двамата оценители са достигнали до различни цени на оценявания поземлен имот и намиращите се в него сгради. Заключението на вещото лице е съобразено с местоположението на имота, неговия статут, инфраструктурата в района на имота, както и сходни продажби на недвижими имоти, в непосредствена близост до процесния имот, извършени в относимия времеви период през 2023 г. Съдът счита, че следва да кредитира предложената от вещото лице З. пазарна стойност на отчуждавания поземлен имот, като изготвена въз основа на компетентно и безпристрастно заключение, неоспорено от страните, и съобразена в максимална степен с принципа за равностойно парично обезщетение при принудително отчуждаване, определено по реда на чл. 22, ал. 5 и § 1 от ДР на ЗОС.

По изложените съображения, заповедта на кмета на Община Сливен в оспорената  част е неправилна, поради което следва да бъде изменена в тази част, като се увеличи размера на паричното обезщетение от 64 960 лева на 72 603 лева.

С оглед изхода на спора, Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия претендираните и направени от него по делото разноски в размер на 800 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение, чийто размер не е оспорен от ответната страна по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и 400 лева за възнаграждение на вещо лице.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 4 и чл. 172, ал. 2, пр. 3 от АПК, Административен  съд - Сливен

 

             Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Й.В.С.,***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Е.Х., против Заповед № РД-15-2291/24.11.2023 г. на Кмета на Община Сливен, в частта, с която е определен размерът на дължимото парично обезщетение за предвидените за отчуждаване земя и сгради, ведно с подобренията, които се засягат от отчуждителните мероприятия, определено съгласно чл. 22, ал. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, за поземлен имот с идентификатор 67338.532.42 с площ 186 кв. м., в общ размер 64 960 лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ИЗМЕНЯ Заповед № РД-15-2291/24.11.2023 г. на Кмета на Община Сливен, в частта, с която е определен размерът на дължимото парично обезщетение за предвидените за отчуждаване земя и сгради, ведно с подобренията, които се засягат от отчуждителните мероприятия, определено съгласно чл. 22, ал. 3 от Закона за общинската собственост, за поземлен имот с идентификатор 67338.532.42 с площ 186 кв. м., като УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично обезщетение от 64 960 лева на 72 603 лева /седемдесет и две хиляди шестстотин и три лева/.

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на С.А.С. ***, сумата 1200,00 (хиляда и двеста) лева, направени по делото разноски.

 

Решението на основание чл. 27, ал. 6 от ЗОС не подлежи на обжалване.

В прекратителната му част решението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на Й.В.С..