№ 315
гр. Варна, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100502835 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.435 ал.2 ГПК, образувано е по въззивната жалба вх.
№ 24060/26.10.2021 на Д. Ц. К. - длъжник по изп.д.№ 2648/2021г по описа на ЧСИ Людмил
Станев, per.№ 895, против Постановлението на ЧСИ от 25.10.2021, с което възражението на
длъжника за недължимост на разноските по изп.дело е оставено без уважение, както и за
липсата на представителна власт и са определени са разноски в размер на 200лв, на
осн.чл.78 ал.5 ГПК.
Излага следните оплаквания :
На 11.10.2021г получил ПДИ по изп.д.№ 20218950402648 по на ЧСИ Л.Станев.
Към ПДИ било приложено копие от ИЛ по адм.д.206/2019г на Адм.съд-Добрич.
Веднага след получаването на ПДИ депозирал 2бр писмени молби до ЧСИ - едната с
вх.№ 23123/11.10.2021г, а втората - без поставен вх.№ под предтекст, че ЧСИ отстъства от
работа, тъй като бил в отпуск, с подробно изложени в тези молби възражения по отношение
на описаните в ПДИ разноски по изпълнението, както и по отношение законосъобразността
на самото образуване на изп.дело.
На следващия ден, 12.10.2021г, подал молба вх.№ 23227/12.10.2021г с приложено
платежно нареждане за платената главница в размер на 800лв, както и частично
платени такси и разноски към ЧСИ в размер на 115,70лв, изчислени към момента на
плащане.
1
По отношение на останалите, посочени в ПДИ суми, а именно - други разноски към
ЧСИ, както и присъдени разноски по изп. дело в размер на 300лв отново в молбата от
12.10.2021г преповторил възраженията си, поради които счита, че тези суми не са дължими
от длъжника и с искане изп.дело да бъде прекратено поради пълно погасяване на дълга.
На 22.10.2021г му било връчено съобщение изх.№ 22904/20.10.2021г по същото
изп.дело, с което ПЧСИ Марчела Славова го уведомявала, че с Разпореждане от
19.10.2021г е оставено без уважение възражението му за недължимост на таксата върху
материалния интерес – тази по т.26 от ТТРЗЧСИ , тъй като задължението било платено
след образуване на изп.дело.
По искането му за недължимост на разноските за заплатено адв.възнаграждение ЧСИ
щял да се произнесе след запознаване със становището на взискателя.
Посоченото в съобщението изх.№ 22904/20.10.2021г Разпореждане от 19.10.2021г
не му било връчено, и затова счита, че е бил лишен от възможността за запознаване с
мотивите на същото.
В период от осем дни след получаване на ПДИ ЧСИ бил в отпуск и длъжникът бил
лишен от възможност да ангажирам вниманието му, а производството се движело от ПЧСИ,
което вероятно обяснявало и забавянето в произнасянето.
Към настоящия момент не му било връчено и разпореждане за прекратяване на
изп.дело по съображения, изтъкнати в съобщението, свързани с чакане възражение от
взискателя.
След получаване на съобщението на 22.10.2021г длъжникът депозирал и трета
молба с искане за преразглеждане на мотивите от предходните ми молби.
С цел избягване на всякакви съмнения относно изложените от длъжника възражения,
имащи характер на жалба срещу определените му разноски, както и по отношение на
спазването на сроковете, подава настоящата жалба.
Счита, че в тежест на длъжника не следва да бъдат възлагани допълнителни разноски
за образуването и воденето на изп.дело - нито дължими към ЧСИ, нито такива в полза на
взискателя.
И в двете си молби, депозирани до ЧСИ, бил изложил подробни възражения,
свързани с нередовности при и по самото образуване на изп.производство. Затова счита, че
същото било нередовно и незаконосъобразно образувано. Като порочни процесуалните
действия, по правило следва да се считат за неизвършени и да отпаднат с обратна сила, като
подлежат на ново извършване.
Съображенията за това са следните:
Изп.дело е образувано по молба, подписана и подадена не лично от С.Р., в чиято
полза са присъдени разноските, а от пълномощник.
Счита същото за нередовно, тъй като се упълномощавало адв.дружество и лично
съдружници, но не бил описан конкретният предмет понеже липсвало описание на
2
вземането по ИЛ и индивидуализация на този изп.титул, а имената на лицето, срещу което
се води изп.дело, не съвпадали с тези на длъжника - в пълномощното като длъжник бил
посочен Даниел Коцев, а неговите имена били Д.К.. Липсвал и печат на упълномощеното
дружество, както и втори подпис от адвоката-съдружник, в случай, че мандатът е възникнал
за две лица-адв.дружество и адвокати-довереници, а също и данни за лицата, които го
представлявали. Те обикновено се вземат от нарочен протокол на ОСС-адвокати с избор.
Липсва такъв протокол за избор на съдружник и преупълномощаване от Адв.дружество на
конкретен адвокат-съдружник. Самият подпис на упълномощителя съмнително силно
приличал на подписа на упълномощения, което будело съмнение дали двата подписа не са
били положени от едно и също лице.
Ето защо счита, че липсва надлежна представителна власт у представляващия за
образуване на изп.дело по конкретния изп.лист и конкретно срещу жалбоподателя, за което
следвало да се следи служебно, както и за редовностите.
Самият адв.хонорар се претендирал на база договор за правна помощ не между
същите лица, между които било подписано упълномощаването, а само между адв.Р., а С.Р.
дори нямал пложен подпис.
Затова не би могло да се приеме изобщо, че е налице договор, тъй като липсвал
подпис на една от страните, а именно от клиент.
Доказателства за заплащане на хонорара също изцяло липсвали.
Обръща внимание, че в т.нар.договор било посочено, че сумата по него била
„платима", а не, че е била платена. Това било изявление, че до момента не била платена и
затова не намирал смисъл в изчакване становище на взискателя, тъй като от една страна не
било документирано плащане на разноски поради липса на основание и мемориално
отчитане, но и представлявало изявление, че това не се било случило.
Договора за правна защита и съдействие не бил на кочан, който се предоставя от
Адв.колегия, в която е регистриран адвокатът, номериран и прошнурован, с поставен печат
от Адв.колегия. Затова не играе ролята на разписка или квитанция, няма и фактура нито
касов бон за плащане в брой, каквато уговорка има.
В Договора за правна защита и съдействие не бил посочен конкретен
предмет/стопанска операция/, от който може да бъде направен обоснован извод, че е свързан
с конкретното изп.дело, т.е. налице била предпоставка същият да бъде представен по
множество изп.производства с различни страни и различен предмет.
Затова счита, че липсвала какво и да било основание на взискателя да бъде
давана допълнителна възможност за представяне на доказателства или за саниране на
порочни действия, след като ПДИ вече му била връчена.
За наличието или липса на представителна власт се следи служебно и считам
възраженията си, освен за основателни и за своевременни, при възникнало основание за
прекратяване на производството.
3
Поради незаконосъобразното образуване на производството, счита, че не дължа
каквито и да било такси и разноски, свързани с неговото образуване и водене - както към
взискателя, така и към ЧСИ.
Тъй бил платил доброволно в срока за доброволно изпълнение, не следвало да
дължа и такси за събиране и принудителни действия.
Ето защо моли, след като бъдат обсъдени всички изложени възражения, свързани с
нередовността и незаконосъобразността на образуваното изп.производство и останалите
аргументи, изложени по-горе, моли за отмяна Постановлението на ЧСИ за разноските, като
се приеме, че не дължи заплащане на такси и разноски към ЧСИ, и да не бъдат присъждани
разноски на възложителя поради липсата на доказателства за направата им и мандат, и след
като съдът се увери, че жалбоподателят е платил дълга в цялост, да бъде постановено
прекратявате на производството.
Ответната страна по жалбата и взискател по изпълнението СТИЛИЯН
НИКОЛОВ Р. е депозирала писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата.
Наведените оплаквания не кореспондират с фактическата обстановка. Твърденията в
жалбата за недължимост на присъдените разноски е неоснователно, като видно от делото, а
и от изричната молба от взискателя Стилян Р. е, че всички разноски са били заплатени, а не,
както се твърди в жалбата. Неясно е защо и на кое по точно основание, длъжникът счита, че
не дължи разноски по делото.
Видно от самото дело е, че същото е образувано през м.октомври 2021г, а решението
е влязло в законна сила на 03.02.21г, или взискателят е бил добронамерен и е изчакал повече
от 8 месеца длъжникът доброволно да изпълни своето задължение към него.С оглед
поведението му, на взискателя е станало ясно, че същият няма намерение да изпълни
доброволно задължението и това наложило и образуването на изп. дело.
Всички оплаквания посочени в жалбата са били направени пред ЧСИ, като с оглед на
всички доказателства съдебния изпълнител е оставил същите без уважение като
неоснователни.
Взискателят е изразил становище по всички подадени от длъжника молби и счита
същите за неоснователни и необосновани.
Ето защо счита всички действия на ЧСИ за правилни и законосъобразни и затова
моли за оставяне без уважение подадената жалба от длъжника.
На осн.чл.436 ал.3 ГПК са приложени обясненията на ЧСИ ЛЮДМИЛ СТАНЕВ,
рег.№ 895 със становище за неоснователност на жалбата.
СЪДЪТ, като разгледа постъпилата въззивна жалба, намира същата за допустима,
след е подадена в срок от надлежна страна и срещу действие на ЧСИ, попадащо сред
4
лимитативно изброените хипотези, една от които е тази на чл.435 ал.2 т.6 предл.2-ро ГПК –
длъжникът може да обжалва отказа на СИ да извърши определено действие. Поради това
дължи произнасяне по основателността й.
Въз основа на данните по делото се установява съдът достига да следните
фактически изводи
Изп.д.№ 2648/2021г по описа на ЧСИ Л.Станев, рег.№ 895, е образувано на
1.10.2021г на основание ИЛ, издаден на 28.06.2021 от Адм.съд-Добрич по адм.д.№
10187/2020г, по силата на който длъжникът Д. Ц. К. е осъден да заплати на СТ. Н. Р. сумата
800лв –разноски по делото.
По изп.дело е представено пълномощно и договор за правна помощ и съдействие, от
който е видно, че взискателят е направил разноски за заплатено адв.възнаграждение в
размер на 300лв, които са били платени на адв.Ив.Р. при подписването на договора.
Взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.
Направено е било проучване на имуществото на длъжника, като са наложени запори
върху банкови сметки.
Няма спор по отношение факта, че ПДИ е била връчена на длъжника на 11.10.2021г, с
която същият е поканен да заплати доброволно сумата от 800лв – дългът по ИЛ, както и
300лв - разноски за изп.производство, и 313,70лв – такси по Тарифата към ЗСЧСИ, от които
по т.26 - 129,60лв с вкл.ДДС, дължими към 25.10.2021.
Няма спор,че в рамките на няколко дни длъжникът е погасил основното задължение
по ИЛ.
Депозирал е и няколко възражения със следните искания: да не се присъждат
разноски на взискателя, тъй като пълномощното, с което упълномощавал адв.Р. било
нередовно, нямало доказателства, че хонорара бил платен, липсва представителна власт за
образуване и водене на изп.дело.
По искано от взискателя становище същият лично /а не чрез адв.Р./ депозирал молба,
в която заявявала, че адв.хонорар в размер на 300лв бил заплатен, но поради пропуск не
бил подписал договора за правна защита и съдействие, а само пълномощното.
Същевременно потвърждава всички извършени от адв. Р. действия.
Тъй като по делото са постъпили суми от доброволно изпълнение, както и в резултат
наложения запор, надвнесените суми са били върнати на длъжника и запорите
вдигнати.
С разпореждане от 25.10.2021г възражението на длъжника е било оставено без
уважение досежно недължимостта на разноските, както и за липсата на представителна
власт.
На осн.чл.78 ал.5 ГПК са определени разноски за заплатено адв.възнаграждение
в размер на 200лв.
5
На 26.10.2021г длъжникът е депозирал жалбата срещу Постановлението за разноски,
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Неоснователни са доводите на длъжника, че след като е изпълнил в срока за доброволно
изпълнение , не дължи таксите и разноските за образуваното изп.дело.
На първо място.Видно от датата на издаване на ИЛ, очевидно е ,че взискателят не е
предприел веднага действия за принудителното събиране на вземането си, за което да бъде
образувано изп.дело, а дал достатъчно дълъг срок длъжникът да изпълни доброволно
задължението си, определено с влязлото в сила решение.
Като не е сторил това, с поведението си е станал причина за образуването на изп.дело
и затова, съгл. чл.79 ГПК, разноските по изпълнението са за нетова сметка, освен ако са
налице изрично посочените в закона хипотези. Такива, обаче, липсват в конкретния случай.
Ето защо дължи сторените от взискателя по образуването и воденето на изп.дело, за
което е ползвал и услугите на адвокат.
За размера на разноските е бил надлежно уведомен с ПДИ, като същите са били
правилно определени
Що се отнася до основните и подробно изложени доводи в жалбата относно
нередовността на упълномощаването и валидността на договора за правна защита и
съдействие, както и относно реално заплатената по него сума, същите са несъстоятелни.
Позоваването на нередовности в представителната власт и договора за правна защита
и съдействие само по себе си представлява защита на чужди права, тъй като касае
вътрешните отношения между представляван и представител и само представляваното лице
може да се позове на нередовна представителна власт. В случая с последващо изявление
взискателят е санирал действията, извършени от адв.Ив.Р., за което липсва законова забрана,
нито има определен срок, и може да бъде извършено докато е висящо изп.производство
/чл.42 ал.2 ЗЗД, чл.426 ал.З вр.чл.129 ал.2 ал.4 ГПК/
Макар в договора за правна защита да липсва подписът на възложителя /клиента/, това
не опорочава частта, обективираща признанието на адвоката за получената от него сума от
300лв в деня на подписването на договора, имаща характера на разписка, щом като носи
подписа на издателя й и обективира признание за неизгодни за него факти.
Възражението относно размера на адв.възнаграждение.
Макар да липсва изричен диспозитив за намаляване на дължимите от длъжника суми
за заплатено от взискателя адв.възнаграждение , ЧСИ се е произнесъл в рамките на своята
компетентност, като, на осн.чл.78 ал.5 ГПК, е намалил сумата от 300лв на 200лв, който е
предвиденият в Наредбата № 1/2004г, чл.10 т.1, минимален размер за процесуално
представителство и защита по изп.дела.
Изложеното по-горе налага извод за неоснователност на подадената въззивна жалба и
6
затова същата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивната жалба вх.№ 24060/26.10.2021 на Д. Ц. К. -
длъжник по изп.д.№ 2648/2021г по описа на ЧСИ Людмил Станев, per.№ 895, против
Постановлението на ЧСИ от 25.10.2021, с което възражението на длъжника за недължимост
на разноските по изп.дело е оставено без уважение, както и за липсата на представителна
власт и са определени са разноски в размер на 200лв, на осн.чл.78 ал.5 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7