Решение по дело №1281/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260355
Дата: 13 ноември 2020 г. (в сила от 28 януари 2021 г.)
Съдия: Цвета Стоянова Желязкова
Дело: 20201100901281
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№....................

гр. София, 13.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав в закрито заседание, в състав:

                                      СЪДИЯ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

 

разгледа търговско дело № 1281 по описа за 2020 г. и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на СД „Д. Б Б. и сие“, ЕИК *********, чрез адв. К. срещу отказ № 2020073111351/06.07.2020 г. на Агенция по вписванията, с който е отказано вписване на заличаване на дружеството.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения отказ. Твърди се, че длъжностното лице не се е съобразило с разпоредбата на чл. 15 ТЗ, както и с предходно вписаното заявление образец В1 и обстоятелствата по прехвърляне и поемане на търговското предприятие на СД „Д. Б Б. и сие“ от правоприемника „Б. Б“ ЕООД, ЕИК ********. Сочи се, че не съществува нормативен акт, който да задължава отчуждителят на търговското предприятие, след неговото прехвърляне, да предприеме процедура по прекратяване и ликвидация, поради което моли съда да отмени постановения при тези мотиви отказ.

 

Съдът, след като разгледа събраните доказателства, намира следното от фактическа страна:

 

С вписване, рег. № 20200624173002/24.06.2020 г. по партидата на СД „Д. Б Б.и сие“, ЕИК *****е вписано прехвърляне на търговското предприятие на събирателното дружество в полза на правоприемника „Б.Б“ ЕООД, ЕИК *****, посредством сключен договор за покупко-продажба на предприятие, уреден в чл. 15 ТЗ.

В последствие, със заявление, вх. № 20200703111351/03.07.2020 г. е поискано вписване на заличаване на СД „Д. Б Б.и сие“, ЕИК *****от Търговски регистър при Агенция по вписванията.

Към заявлението са представени следните документи: документ за внесена държавна такса, решение на едноличния собственик на „Б.Б“ ЕООД за закупуване на търговското предприятие на СД „Д. Б Б.и сие“, адвокатско пълномощно и декларация по чл. 13, ал. 4 ТЗ.

На 06.07.2020 г. по заявлението е постановен отказ № 20200703111351, с мотиви, че не са спазени законовите изисквания за иницииране на процедура по ликвидация, както и изискванията на чл. 15, ал. 3, т. 6 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице – заявителя в регистърното производство чрез надлежно упълномощен адвокат и е постъпила в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

 

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

 

В конкретния случай атакуваният отказ е поставен по искане за заличаване на търговеца - СД „Дева Б Б.и сие“, като заявителят твърди, че същият следва да се заличи поради прехвърляне на търговското предприятие на друго дружество, което надлежно е отразено                                                                               .

Правната възможност за прехвърляне на търговско предприятие е призната и уредена в чл.15, ал.1 от ТЗ, според който предприятието, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, може да се прехвърля чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Валидно сключеният договор за прехвърляне на търговско предприятие предпоставя постигане на съгласие между отчуждителя и приобретателя относно съществените елементи на конкретния договор /продажба, дарение, замяна и др./ и неговия предмет - търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения/, както и спазване на предвидената в чл.15, ал.1 от ТЗ форма за действителност - писмена с нотариална заверка на подписите.

Договорът подлежи на вписване в търговския регистър, съгл. чл.16, ал.1 от ТЗ, но вписването има само оповестително действие и не е елемент от фактическия състав на сделката (в този смисъл решение № 115 от 01.10.2009 г. по т. д. № 308/2009 г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на чл.290 от ГПК). При прехвърляне на предприятие, ако не е налице друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Договорът за прехвърляне на предприятие посредством покупко-продажба, какъвто е налице в настоящия случай, е възмезден, консенсуален и транслативен – от датата на постигане на съгласието в правната сфера на приобретателя преминава обособеното счетоводно или по друг начин предприятие на отчуждителя, който получава уговорената цена по сделката.

Гореизложените особености очертават разликата между института на прехвърляне на предприятието на дружеството (правна уредба в чл. 15 – 17 ТЗ) и преобразуване на дружество чрез вливане (уредба - чл. 261 и сл. ТЗ). Съгласно  чл. 262, ал. 1 ТЗ вливането е форма на преобразуване на търговските дружества, при която цялото имущество на едно или повече търговски дружества, наричани преобразуващи се, преминава към едно съществуващо дружество, наричано приемащо, което става техен правоприемник, а преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация. Преобразуването чрез вливане представлява смесен фактически състав, чиито юридически факти имат съвкупно проявление.

Прехвърлянето на предприятието на дружеството не е свързано с прехвърляне на цялото имущество на дадено дружество на друго дружество и прекратяването му след това, като търговецът прехвърлител не се лишава от възможността да развива търговска дейност, било то дейност, еднаква с развиваната до момента на продажбата, или друг вид такава.

С договора за прехвърляне на търговско предприятие, се прехвърлят съществуващите към сключването му права, задължения и фактически отношения, но не и бъдещи такива, възникнали след този момент. Нещо повече - прехвърлилият възмездно предприятието си търговец, какъвто е СД „Д. Б Б.и сие“, има новопридобито имущество – цената по договора за покупко-продажба, с което може да продължи да развива търговската си дейност.

В случай, че прехвърлилото предприятието си дружество се прекрати, то следва това да се случи на някое от основанията, предвидени в чл. 93 ТЗ, а не на основание чл. 15 ТЗ, като съгласно предвиденото в чл. 266, ал. 1 ТЗ, след прекратяването му, се извършва ликвидация.

 Поради това и не са налице основания за заличаване на молителя от ТР и постановеният отказ е правилен.

 

По изложените съображения, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 20200709155926 на СД „Д. Б Б.и сие“, ЕИК: ********, чрез адв. К. срещу отказ № 2020073111351/06.07.2020 г. на Агенция по вписванията, с който е отказано вписване на заличаване на СД „Д. Б Б.и сие“, ЕИК *****по заявление, образец А2, вх. номер № 20200703111351/03.07.2020.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в седемдневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

 

Препис – на жалбоподателя.

 

 

СЪДИЯ: