Р Е Ш Е Н И Е
№
262854/23.11.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 12981 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от Р.Н.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу „А.И.Т.“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „*,
с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 200 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД за ОСЪЖДАНЕ на
ответника да заплати на ищеца:
1/
сумата в общ размер на 12 261,61 лв. /дванадесет хиляди двеста шестдесет и един
лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща парично обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди:
-
претърпяна загуба, изразяваща се в сторени разходи за закупуване на лекарства
във връзка с лечението на ищеца в общ размер от 217,53 лв. – 30,25 лв. на
02.01.2020 г., 112,51 лв. на 23.12.2019 г., 18 лв. на 12.02.2020 г., 11,44 лв.
на 23.01.2020 г. и 45,33 лв. на 23.01.2020 г.;
- пропусната полза, изразяваща се в разликата
от 3 011,02 лв. на месец между получаваното от ищеца трудово възнаграждение в
размер на 1 800 евро /3 520,49 лв./ и получаваното от него обезщетение за
временна неработоспособност в размер на 509,47 лв. за месеците януари-април
2020 г., в общ размер от 12 044,08 лв.
2/
сумата от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/ представляваща парично обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в физически и
психически болки и страдания,
ведно
със законната лихва върху обезщетенията от датата на увреждането /14.12.2019 г./ до окончателното
изплащане на задълженията,
всички
вреди вследствие от претърпяна от ищеца в резултат на настъпила трудова
злополука на 14.12.2019 г. в гр. *.
В
съдебно заседание е допуснато изменение на иска за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи, чрез
неговото увеличаване от сумата 12 261,61 лв. до сумата от 27 257,94
лв., представляваща разликата между получаваното от ищеца трудово
възнаграждение и получаваното от него обезщетение за временна
неработоспособност за периода декември 2019 г. – август 2020 г., в общ размер
от 27 040,41 лв. /от които сумата в размер на 25 664,40 лв. - за командировъчни
пари (задгранични суми), а сумата в размер на 1 376,01 лв. за брутно трудово
възнаграждение/ и сумата от 217,53 лв. разходи във връзка с лечението.
В
исковата молба ищецът Р.Н.Д. твърди, че от 17.11.2017 г. е в трудово
правоотношение с ответното дружество, като е бил назначен на длъжност „шофьор
тежкотоварен автомобил“ и е осъществявал
международен автомобилен транспорт. Излага, че на 14.12.2019 г. по повод
изпълнението на възложената му работа претърпял тежка трудова злополука, при
която получил необратими увреждания на левия крак, изразяващи се във фрактура
на диафизата на лявата бедрена кост. Сочи, че на
посочената дата около 23 ч. е бил на платен паркинг по време на 45 часовата си
задължителна почивка в гр. Монтелимар, Франция и по
време на слизане от автомобила се подхлъзнал и паднал на земята, като кракът му
попаднал между стълбата за слизане и намиращия се в близост до нея бордюр с
височина около 0,8 метра, ограждащ паркинга и асфалтовата основа на паркинга.
Твърди, че при падането на ръба на бетонния бордюр получил счупване на
бедрената кост, от която усетил много силна болка и не могъл да стане от
земята. Сочи, че с помощта на свои колеги на паркинга успял да се изправи и бил
откаран в болница, където са му направени изследвания и на 15.12.2019 г. му е
извършена остеосинтеза с предписания кракът да остане
в покой следващите два месеца. Излага, че лечението му продължава и до
настоящия момент и усеща силни болки в крака, което налага прием на
обезболяващи, не може да се движи и обслужва самостоятелно, като за големи
разстояния използва инвалидна количка. Твърди, че вследствие на злополуката се
нарушило и психичното му състояние и същата е довела до временната му неработоспособност.
Излага, че на 19.12.2019 г. работодателят подал декларация за злополуката,
която на 02.01.2020 г. е приета от НОИ ТД-Пловдив за трудова. Моли за осъждане
на ответника да заплати претендираните обезщетения за претърпените от
злополуката имуществени и неимуществени вреди, и за присъждане на разноски.
Ответникът
„А.И.Т.“ ЕООД, подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не
оспорва, че ищецът е назначен в дружеството с трудов договор от 16.11.2017 г.
на длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил“ за международни превози, както и
че със заповед от 25.10.2019 г. е командирован с товарен автомобил да извършва
международни автомобилни превози на товари в рамките на ЕС. Твърди, че за
ответника не е възникнало задължение да заплати обезщетение по чл. 200 КТ,
доколкото не е налице трудова злополука. В условията на евентуалност релевира
възражение за съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат със степен от 90
%, поради проява на груба небрежност, което води до редуциране на претендирания
размер на обезщетението. Сочи, че предстои на ищеца да му бъде изплатено
застрахователно обезщетение във връзка със злополуката в размер на 394,31 лв.,
което също следва да бъде съобразено от съда. Не оспорва претенцията за
заплащане на имуществени вреди за направените разходи във връзка с лечението на
ищеца в размер на 217,53 лв., но счита че за сумата от 12 044,08 лв. същата се
явява неоснователна, доколкото ищецът е включил в тази сума изплатените му по
време на работа командировъчни пари, които не се част от трудовото
възнаграждение. В тази връзка сочи, че трудовото възнаграждение на ищеца е 610
лв. на месец, което след законоустановените удръжки възлиза на 473,35 лв.,
която сума се явява база за определяне на вредите. Излага, че в конкретния
случай ищецът е получил обезщетение за временна неработоспособност в по-голям
размер, поради което и в тази част искът му се явява неоснователен. По
отношение на претендираните неимуществени вреди, счита че същите следва да се
намалят поради допусната от ищеца груба небрежност при пренебрегване на
правилата за безопасност. Оспорва и интензитета на търпените болки и страдания,
като счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно.
Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В
съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата
молба.
С
молба преди съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият състав на
съда, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени
осъдителни искове за заплащане на обезщетения за претърпени от работник
имуществени и неимуществени вреди, вследствие на настъпила трудова злополука, на
основание чл. 200 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест в тежест на ищеца
е било да докаже, че към датата на злополуката /14.12.2019 г./ е бил в трудово
правоотношение с ответника, както и основанието и размера на претендираните от
него имуществени и неимуществени вреди. В тежест на ответника е било да докаже,
че ищецът е съпричинил вредоносния резултат, като е проявил груба небрежност и
че му е заплатено застрахователно обезщетение за получените увреждания.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е назначен в дружеството с
трудов договор от 16.11.2017 г. на длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил“
за международни превози, както и че със заповед от 25.10.2019 г. е командирован
с товарен автомобил да извършва международни автомобилни превози на товари в
рамките на ЕС. Ищецът е претърпял инцидент, в резултат на който е пострадал,
бил е лекуван и е бил във временна неработоспособност, за което са му изплащани
обезщетения. С Разпореждане № 5104-15-3 от 02.01.2020 г. на ТД на НОИ-Пловдив
декларираната злополука се приема за трудова.
Във връзка с възраженията
на ответника, че процесният инцидент не съставлява трудова злополука, следва да
се отбележи, че установяването на злополуката като трудова не може да се
извърши по съдебен ред, а по специален административен ред, регламентиран в
КСО, съобразно който след деклариране и разследване на злополуката,
квалифицирането й като трудова се извършва по реда на чл. 60 КСО, поради което
в настоящото производство съдът не може да изследва предпоставките за това дали
злополуката се явява трудова, а е длъжен да се съобрази с разпореждането на
НОИ.
Не е спорно между
страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че Р.Н.Д.
е полагал труд при ответника „А.И.Т.“ ЕООД по безсрочен трудов договор №00002080
от 16.11.2017 г. на длъжност „водач на камиони над 20т.“
Липсва спор между
страните, а и видно от представения превод от френски език на Служба по
медицинска образна диагностика, издадена на 15.12.2019 г., ищецът е бил приет с
фрактура на бедрената кост, получена вследствие на падане от камион.
Видно от разпореждане № 5104-15-3/02.01.2020
г. на ТП на НОИ на основание чл. 55, ал. 1 КСО настъпилото събитие е прието за
трудова злополука.
От представения
амбулаторен лист № 1953 от 23.12.2019 г. е видно, че ищецът е с поставена
диагноза: „счупване на долния край на бедрената кост“, с посочено обективно
състояние – след открита репозиция метална остеосинтеза на ляво дистално
бедро.
От представените болнични
листи, издадени на името на Р.Д., се установява, че същият е бил в отпуск
поради болест от 15.12.2019 г. до 10.08.2020 г., включително.
От представеното извлечение
от разплащателна сметка с титуляр Р.Н.Д., открита в „Уникредит
Булбанк“ АД е видно, че по сметката му с IBAN ***.01.2020 г. до 18.08.2020 г. са
постъпили суми с основание „обезщетения и помощи“ в общ размер на 3 589,46
лв.
От представените копия на
касови бонове се установява, че ищецът е направил разходи за закупуване на
лекарства в общ размер на 217,53 лв.
Видно е от представените
доказателства, че на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Трудова злополука“ със застрахователна полица № **********/11.03.2019
г. в размер на 394,31 лв.
От представената Заповед №
2229 от 13.08.2020 г. се установява, че считано от 13.08.2020 г. е прекратено
трудовото правоотношение между страните по делото.
От ангажираните по делото
гласни доказателства, от разпита на свидетеля *, се установява, че последният е
посетил ищеца в дома му през месец февруари 2020 г., като споделя, че Р.Д. е
бил на легло, до което имало проходилка, с която ищецът се е придвижвал, а
синът му му е помагал да става. Ищецът споделил, че го боли. Излага, че след
това двамата са се видели през месец април-май 2020 г., когато Р.Д. е ходил
трудно, като се е подпирал с бастун и все още е куцал. Ищецът споделил, че няма
да се справи сам с курса, който му предстои да направи, поради което щял да
вземе колега, за да му помага. Излага, че Р. е ходил на процедури в Терапията,
а семейството му му е помагало да се обслужва.
От ангажираните гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля * – се установява, че същият е отишъл
на свиждане в дома на ищеца, като споделя, че състоянието на последния е било
тежко, движенията му били почти невъзможни, а болките в крака били почти
постоянни. Споделя, че през септември-октомври 2020 г. са започнали да се
срещат и навън, като ищецът се е придвижвал
с бастун, а у дома си се е движил с проходилка или с патерици. Към
момента все още накуцвал с левия крак. Бил в затруднено финансово положение и
се наложило отново да започне работа, но споделил, че задължително ще се качи с
колега, защото бързо се изморявал.
От разпита на свидетеля * – служител в ответното дружество се
установява, че на 14.12.2019 г. – събота, около 11:00 ч. сутринта ищецът е
спрял на паркинг във Франция за 45-часова почивка, като около 23:00 ч. вечерта същият
при слизане от камиона е залитнал, загубил е равновесие и падайки е заклещил
крака си между вратата на кабината и бордюра. Ищецът се е обадил във фирмата, а
от там са извикали бърза помощ, които са го транспортирали от паркинга до
близката болница. Споделя, че служителят, с когото ищеца е говорил след
инцидента е предположил, че последният е бил в неадекватно състояние. Р.Д. се е
обадил с желание да продължи работа за фирмата, но след като се е установило,
че това не би било удачно, ищецът е подал молба за напускане.
Относно исковата
претенция за неимуществени вреди:
От заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза се констатира, че в процесния случай
се касае за тежко многофрагментно счупване на лявата
бедрена кост в долна трета, като същото е наложило провеждане на оперативно
лечение по спешност - открито наместване и метална стабилизация, като това
увреждане обуславяло трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за
период не по-малък от 8-10 месеца. Констатира, че е налице тежко счупване на
бедрената кост, което се характеризира с ограничена функция, силни болки,
невъзможност за извършване на активни движения с левия долен крайник, а
непосредствено след получаването на такива травматични увреждания е необходимо
и наложително, пълно обездвижване в рамките на около месец, след което следвало
продължително предвижване с помощни средства, без натоварване на левия долен
крайник. Експертното заключение е в унисон и с ангажираната по делото
медицинска документация.
В о.с.з. вещото лице
поддържа заключението по съдебно-медицинска експертиза и допълва, че след
получаване на такова счупване е налице силна болка и невъзможност за
функциониране на левия долен крайник, като към настоящия момент имало
ограничения при сгъването и клякането. Излага още, че ищецът към момента не
може да се изправи, без да се подпре на бюрото, както и че е налице болка при
натоварване на коленната става и накуцваща походка, като подозира, че болката и куцането ще останат завинаги.
От заключението по
назначената съдебно-психиатрична експертиза се констатира, че в резултат на
злополуката ищецът изпитва ситуационна тревожност, страх от инвалидизация
и от липса на самостоятелност, с оглед на зависимостта му от грижи от страна на
неговите близки.
При така установените
факти от значение за спора, съдът намира, че ищецът безспорно доказва да са му
причинени неимуществени вреди от злополуката, която е довела до временната му
неработоспособност. Съдът приема, че предвид вида и характера на уврежданията,
на ищеца са причинени болки и страдания, които продължават и към настоящия
момент, макар и с отслабващ интензитет, поради което същите подлежат на обезвреда.
Съдът не възприема възражението на работодателя, че е налице съпричиняване от
страна на ищеца за настъпване на злополуката. Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност
- липса на елементарно старание и внимание, и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност - в този смисъл е Решение № 291/11.07.2012 г. по гр.д.№
951/2011г., ВКС, IV г.о., Решение № 348/11.10.2011г. по гр.д.№ 387/2010 г. на
ВКС, IV г.о. В настоящото производство работодателят не доказа груба небрежност
от страна на работника по време на трудовата злополука.
С оглед характера и тежестта
на увреждането на здравето на работника, изхождайки от получените травматични
увреждания, продължителността на понесените във връзка с травмата болки и
техният интензитет, проведеното болнично лечение, обстоятелството, че към
момента не се е възстановил изцяло от злополуката, както и че занапред ще
изпитва неприятни усещания, вследствие на полученото увреждане, при условия на
пълно и главно доказване се установи настъпването на неимуществени вреди -
болки и страдания, вследствие на трудовата злополука от 14.12.2019 г., както и
наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и трудовата злополука.
С оглед събраните по
делото доказателства, съдът намира, че за репарация на причинените на ищеца
болки и страдания следва да се определи обезщетение по справедливост в размер
на 40 000 лв., което е съобразено с икономическата обстановка в страната и
практиката на съдилищата за сходни случаи, като за разликата до предявените 60
000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Основателността на
главното вземане до посочения размер обуславя дължимостта и на произтичащите от
него акцесорни вземания за обезщетение в размер на законната лихва, считано от
датата на трудовата злополука до окончателното погасяване на вземането – арг. от чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Относно исковата
претенция за имуществени вреди:
Съобразно разпоредбата на
чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропусната полза,
и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. При определянето на
обезщетението за пропусната полза, вследствие на настъпила трудова злополука,
базата върху която то се определя е основната заплата и допълнителните трудови
възнаграждения, които образуват брутното трудово възнаграждение, като съобразно
чл. 245 от КТ именно то се дължи от работодателя на работника/служителя.
Съобразно разясненията
дадени в т. 5 и т. 6 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС в
размера на трудовото възнаграждение, което се взема за база при определяне на
размера на имуществените вреди, се включват всички добавки, които имат
постоянен характер, като когато увреденият работник или служител освен
трудовото си възнаграждение е имал и други доходи, които имат постоянен
характер, за тях той може да търси обезщетение на общо основание. Съобразно чл.
15 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са тези, които се
заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и
професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат
постоянно, заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и
са в зависимост единствено от отработеното време.
В чл. 215 КТ е
регламентирано обезщетението, което работникът или служителят има право да
получи при командироване, освен брутното си трудово възнаграждение.
Командировъчните суми, които включват пътни, дневни и квартирни пари, не
представляват допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, а
обезщетение за допълнителни разноски, свързани с изпълнението на работата в
друго населено място, за посрещане на ежедневни нужди от храна и нощувка.
Командировъчните суми трябва действително да са изразходвани при изпълнение на
служебните задължения извън населеното място, поради което не съставляват
пропусната полза, от която работникът да е лишен - в този смисъл Решение №
194/18.06.2015 г. по гр.д.№ 6546/2014 г. на ВКС, IV г.о. Предвид това
претенцията за пропуснати ползи, представляващи командировъчни по 54 евро на
ден е неоснователна, доколкото претендираните суми не са плащане с постоянен
характер.
От приетото и неоспорено
от страните заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза се
установява, че разликата между брутно трудово възнаграждение – основно и
допълнително такова с постоянен характер, което ищецът би получил в случай, че
е полагал труд през периода 15.12.2019 г. - 13.08.2020 г. /4 911,36 лв./ и
получените обезщетения за временна неработоспособност за същия период /3 589,46
лв./, е в общ размер на 1 321,90 лв. От представените по делото доказателства
се установи, че работникът е извършил разходи за лечение във връзка с
процесната злополука, които възлизат на 217,53 лв. Като при изчисляване на
дължимото обезщетение следва да се съобрази и полученото от „*“ КЧТ застрахователното обезщетение в
размер на 394,31 лв.
С оглед на горното, искът за
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди се явява основателен за
сумата от 1 145,12 лв., като следва да се уважи до този размер, а до пълния предявен размер от 27 257,94
лв. следва да се отхвърли, като неоснователен.
Следва да се уважи и
искането за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху присъдената сума от датата на настъпилата злополука 14.12.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
съдебно-деловодни разноски. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, предявените искове, броя на проведените съдебни заседания,
разпитаните свидетели и представени доказателства, намира направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за частично
основателно, поради което същото следва да бъде намалено до 4 000 лв. Съразмерно
с уважената част от исковата претенция, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на сумата от 1 886,14 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответната страна следва да се присъдят сторените
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Съдът
намира направеното от ищеца възражение за прекомерност за неоснователно, поради
което в тежест на ищеца следва да се възложат разноски в размер на 1 721,66 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС-Варна, сумата от 1 640,80 лв., представляваща държавна
такса върху уважените искови претенции, както и 259,34 лв., заплатено
възнаграждение по съдебно-психиатрична експертиза и съдебно-медицинска експертиза,
съразмерно на уважената част от исковите претенции, на осн.
чл. 78, ал.6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.И.Т.“
ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, р-н „*, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 40 000 лв. /четиридесет хиляди
лева/, представляваща парично обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в физически и психически болки и страдания, вследствие от
претърпяна от ищеца в резултат на настъпила трудова злополука на 14.12.2019 г.
в гр. *, ведно със
законната лихва от датата на възникване на злополуката (14.12.2019 г.) до
окончателното погасяване на задължението, на
основание чл. 200, ал. 1 КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата над 40 000
лв. до пълния му размер от 60 000 лв.
ОСЪЖДА „А.И.Т.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „*, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Н.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 1 145,12 лв.
/хиляда сто четиридесет и пет лева и дванадесет стотинки/, представляваща
парично обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи претърпяна
загуба, изразяваща се в сторени разходи за закупуване на лекарства във връзка с
лечението на ищеца и пропусната полза, изразяваща се в разликата на месец между
получаваното от ищеца трудово възнаграждение в и получаваното от него
обезщетение за временна неработоспособност, в резултат на настъпила трудова
злополука на 14.12.2019 г. в гр. *, ведно със законната лихва върху обезщетенията от датата
на увреждането /14.12.2019 г./ до окончателното изплащане на задълженията,
като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени вреди за горницата над 1 145,12 лв. до пълния му размер
от 27 257,94 лв.
ОСЪЖДА „А.И.Т.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „*,
ДА ЗАПЛАТИ на Р.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 886,14 лв. /хиляда осемстотин
осемдесет и шест лева и четиринадесет стотинки/, представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „А.И.Т.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, р-н „*, сумата от 1 721,66 лв. /хиляда седемстотин двадесет и един лева и шестдесет и
шест стотинки/, представляваща сторени разноски в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „А.И.Т.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „*, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – Варна сумата от 1 900,14
лв. /хиляда и деветстотин лева и четиринадесет стотинки/, представляваща
държавна такса по предявените искове, както и възнаграждение по изготвените съдебно-психиатрична
експертиза и съдебно-медицинска експертиза, на основание чл. 78, ал. 6, вр. ал. 1 ГПК.
Присъдената сума може
да бъде заплатена от ответника в полза на ищеца по следната, посочена в молба
на л. 92 от делото, банкова сметка: ***, открита в „Уникредит
Булбанк“ АД.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ответника – ЗД „Евроинс“
АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В
РАЙОНЕН СЪД: