Решение по дело №218/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 63
Дата: 13 юни 2022 г.
Съдия: Ради Иванов Йорданов
Дело: 20211800900218
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. С., 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20211800900218 по описа за 2021 година
Ищецът „Д.“ ООД с ЕИК. със седалище и адрес на управление гр.С. ул.“Захари
Хаджигюров“ 19 чрез упълномощения от нея процесуален представител адв. П.Д., е
предявил иск по чл.405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД срещу „З.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Стефан Караджа“ №2, за осъждането му да му заплати сумата
41743,65лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на
завеждане на настоящата искова молба 02.11.2021г., до окончателното изплащане на сумата,
както и сторените съдебно - деловодни разноски, в това число адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че с полица № 0307X0012923 от 27.02.2021г. в ответното
дружество е сключен договор за имуществена застраховка “Каско” за л. а. марка „Ауди“,
модел „Ку 7“, с рег. номер СВ4114РР, със срок на действие от 28.02.2021г. до 27.02.2022 г.,
при уговорено покритие клауза „П” - пълно „Каско“ на рисковете, съгласно “Общи условия”
на предлаганата застраховка.
На 04.07.2021г., в гр.С., на ул.„Софийско шосе“, настъпва пътнотранспортно
произшествие, при което процесния л. а. марка „Ауди“, модел „Ку 7“, с рег. номер СВ4114
РР е увреден. Водачът А.Г., макар и да се движи с разрешената за района скорост, при сухо
време, но през тъмната част на денонощието, поради внезапно излязло животно на пътя,
изгубва контрол при управление на процесния автомобил. Вследствие на това, автомобилът
преминава през острова на кръговото движение и самокатастрофира от дясно на пътя.
В резултат на гореописаното събитие и подадено Уведомление за щета по
застраховка „Каско на МПС”, в ЗАД „А.” е образувана преписка по щета №
42021030100156/2021г. Основанието за ангажиране на договорната отговорност на
1
ответното дружество е настъпилото застрахователно събитие „авария“. Извършен е оглед на
увредения л. а. марка „Ауди“, модел „Ку 7“, с рег. номер СВ 4114 РР.
С писмо с изх. № 100-3981/16.08.2021г., ответникът е уведомил ищеца, че отказва да
изплати застрахователно обезщетение по преписка по щета №42021030100156/2021г.,
поради проява на „умишлени или с груба небрежност действия“ от страна на водача на
застрахования автомобил, „който се е движил с несъобразена скорост, надвишаваща
съществено максимално допустимата за конкретния пътен участък“, както поради
„неизпълнение на задължение за ползване на застрахованото МПС с грижата на добър
стопанин“. Ищецът не е съгласен с изводите на застрахователя, които са неоснователни и
бланкетно изложени, като депозирал жалба с вх. № 100-3396/24.09.21г. до ответника.
Мотивирано са изложени фактите, че на водача А.С.Г. е издаден акт за установяване на
административно нарушение за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и управление на МПС с
несъобразена скорост, а не по чл. 21 от ЗДвП за управление на МПС с превишена скорост.
Произшествието е възникнало, поради внезапното излизане на животно на пътя, което е
изненадало водача Г. и предизвикало уплаха и преминаване през острова на кръговото
движение. Същата се е движила с разрешената за мястото на настъпване на произшествие
скорост, като внезапната поява на животното на пътя е довело до изменение траекторията на
движение на МПС и настъпване на пътнотранспортното произшествие. Изразили са
готовност водачът Г. и нейния спътник да изложат подробно фактите, свързани с механизма
на настъпване на ПТП и да съдействат за изясняване на същия, но възраженията не са
уважени и с писмо с изх. №100-4628/06.10.2021г. застрахователят повторно се произнесъл с
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника „З." АД,
който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, чрез упълномощения от него
юр.К..
Ответникът оспорва изцяло предявения срещу ЗАД „А.” АД иск по основание и
размер.
Моли да му се присъдят направените по производството съдебно-деловодни
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Счита предявения иск за допустим, но изцяло неоснователен.
Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество „А.” по имуществена застраховка „Каско“ на МПС.
Оспорва твърдението в исковата молба, че настъпилото събитие, представлява покрит
риск по застраховка „Каско“ на МПС.
Ответникът твърди, че е реализиран риск, изрично изключен от застрахователното
покритие по т. 14.5 от Общите условия. Договорът за имуществена застраховка „Каско“ на
МПС е доброволна застраховка, при която страните са свободни да уговарят както
основанието за носене на отговорност от застрахователя, в случай на увреждане на
застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна
2
отговорност. В т. 14.5. от Раздел IV „Изключени рискове“ на приетите от застрахования
Общи условия, при които е сключен застрахователния договор, изрично е договорено между
страните, че „застрахователят не покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото
МПС, причинени при, от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на
застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице,
водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали
застрахователното събитие", т е. не може да се ангажира отговорността му за изплащане на
застрахователно обезщетение. В съответствие с принципа за свобода на договаряне в
гражданския оборот страните по застрахователния договор са свободни да уговарят
основанието за носене на отговорност от застрахователя, в случай на увреждане на
застрахованото имущество по застраховка „Каско на МПС“, както и случаите, в които
застрахователят не носи риска.
Съгласно българското законодателство имуществена застраховка “Каско” на МПС е
доброволна такава и сключването й е инициирано от волята на лицето, което има
застрахователен интерес. При подписване на застрахователна полица № 0307X0012923,
упълномощено от ищеца лице е декларирало, че е получило, запознало се е и приема
Общите условия на застраховка „Каско“ на МПС на застрахователя. В Общите условия на
застраховката предварително са договорени хипотези на изрично изключени от
застрахователното покритие по полицата рискове. Това са събития, при които страните
отнапред са се договорили, че са изключени от застрахователното покритие по полицата и в
тези случаи застрахователят не дължи плащане на застрахователно обезщетение.
Хипотезите на изключен риск са различни и не се отъждествяват с хипотезите на
неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахования.
Понятието „груба небрежност“ не е легално дефинирано. По отношение на същото е
формирана практика на ВКС, съгласно която се приема, че грубата небрежност
представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежния човек при подобни
условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. От друга страна,
управлението на МПС представлява дейност с повишена опасност, която изисква засилена
степен на внимание от страна на застрахованото лице досежно пътната обстановка, пътните
знаци и сигнализация, регулиращи движението по пътищата.
В хода на експертната проверка по доброволно заведената претенция пред
застрахователя е установено, че единствена причина за настъпване на вредите са действията
на водача на застрахования автомобил, който:
- в тъмната част на денонощието се е движил със скорост, по-голяма от максимално
разрешената за съответния пътен участък;
- движил се е с технически несъобразена скорост, съобразно радиуса на завоя, в който
е навлязъл, поради което е загубил контрол върху МПС;
- не е предприел действия по аварийно спиране с цел предотвратяване на ПТП
При ликвидацията на щетата от експерти на застрахователя е установено, че в зоната
3
на кръстовището, където е настъпило ПТП, по посока на движението на автомобила, на
около 80 м. преди мястото на катастрофата отдясно на пътя, има поставен знак В26
„Забранено е движение със скорост, по-висока от означената 40 км./ч.“.
В тази връзка, твърди, че водачът на МПС се е движил със скорост, значително
надвишаваща разрешената такава за съответния пътен участък, като същата е надвишавала
критичната скорост за преодоляване кривата на завоя. Водачът на МПС е нямал
техническата възможност да предотврати ПТП при избраната скорост на движение,
съобразно радиуса на завоя. Той обаче е имал техническата възможност да намали скоростта
под границата на критичната преди завой или да намали скоростта до максимално
разрешената. Това действие е следвало да се осъществи на достатъчно голямо разстояние,
като по този начин е имал техническата възможност да предотврати ПТП.
Твърди, че водачът на лекия автомобил съзнателно, при избора си на скорост, сам се
е поставил в техническа невъзможност да предотврати ПТП. Той е нямал техническа
възможност да предотврати ПТП при избраната от него скорост на движение и съобразно
радиуса на завоя.
Оспорва твърдението в исковата молба, че появата на животно на платното за
движение е причина за загубата на контрол върху автомобила и настъпване на ПТП. Счита,
че единствената причина за настъпване на произшествието е неправилно подбраната
съобразно пътната обстановка скорост от водача на автомобила.
Както се приема от практиката на ВКС, изводът за наличие или липса на груба
небрежност в поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните
обстоятелства на всеки отделен случай, като съдебната практика по този въпрос е в смисъл,
че груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно противоправно
поведение на застрахования, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по
пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото
имущество /в този смисъл изрично в определение № 244/12.04.2011г. по т.д.№ 882/2О10г., II
т.о. и др./.
На самостоятелно основание, твърди, че поведението на водача на застрахованото
МПС представлява изключен риск по т. 14.11 от Общите условия за застраховка „Каско“ на
МПС. Съгласно цитираната разпоредба, „не се покриват пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, причинени при, от или ... неспазване на предписанията на
компетентните органи /движение по забранени и сигнализирани участъци, пътища, проходи,
движение без вериги, движение с ремаркета и др./. В случая, водачът на автомобила
съзнателно не е съобразил поведението си с указанията на компетентните органи, съобразно
допустимата скорост на движение в процесния пътен участък, движил се е със скорост,
значително надвишаваща разрешената от 40 км./ч., загубил е контрол върху автомобила при
навлизане в десен завой и е допуснал ПТП с материални щети.
При условията на евентуалност, твърди, че ответникът не дължи изплащане на
застрахователно обезщетение, поради неизпълнение от страна на ищеца на задължението му
4
по чл.395, ал. 1 от КЗ, т. 50.2, т. 50.3 и т. 50.5. от Общите условия. Съгласно чл.408, ал.1, т.3
от КЗ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния
договор и е довело до настъпване на застрахователното събитие.
Видно от разпоредбата на чл.395, ал.1 от КЗ, застрахованият е длъжен да вземе мерки
за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. Съгласно ал. 4 на
същия член, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнението на задължението по
ал. 1 и само, ако е предвидил това в договора.
В т. 14.5. от приложимите към настоящия застрахователен договор Общи условия
изрично е уговорено, че застрахователят не покрива щети, причинени от действия на водача,
които са умишлени и при груба небрежност. В т. 50.2 и т. 50.3. от Общите условия пък е
уговорено, че застрахованият има задължение да пази и ползва застрахованото имущество с
грижата на добър стопанин и да го поддържа в добро техническо състояние, както и да
предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване
на МПС от вреди, а по т. 50.5. е предвидено задължение да спазва стриктно правилата за
движение съгласно Закона за движение по пътищата и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. Като последица в т. 50.9. от Общите условия изрично е регламентирано, че
при неспазване на което и да е било задължение на застрахования по т. 50, застрахователят
може да намали или откаже изцяло плащане на застрахователното обезщетение.
Счита, че са изпълнени условията на чл. 408, ал. 1,т. 3 от КЗ и е налице основание за
отказ за заплащане на обезщетение. Касае се за неизпълнение на задължения на
застрахования, уредени както в закона /чл. 395, ал. 1 от КЗ/, така и на посочени в Общите
условия задължения /т.50.2, т. 50.3 и т. 50.5 от ОУ/, като това неизпълнение е значително с
оглед интереса на застрахователя. За значително неизпълнение по смисъла на чл.408, ал.1,
т.3 от КЗ се приема неизпълнението на договорно задължение, което се отразява на
настъпването на застрахователното събитие, има за цел да попречи на застрахователя да
установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или е довело до настъпване на
застрахователното събитие вследствие на неизпълнението на задължение за предотвратяване
и ограничаване на вредите - така и решение № 49 от 29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г., I ТО,
ВКС, решение № 207 от 13.01.2017 г. по т.д. № 3394/2015 г., II ТО, ВКС, решение №
102/02.10.2012 г. по т.д. № 615/2011 г., I ТО, ВКС. Също така, счита, че именно
неизпълнението на посочените задължения е довело до възникването на вредоносното
събитие - действията на застрахованото лице, състоящи в движение с превишена за
съответния пътен участък скорост, като същата е била и несъобразена с критичната такава за
преодоляване на завоя в района на кръстовището.
При условията на евентуалност, твърди на самостоятелно основание, че ответникът
5
дължи изплащане на застрахователно обезщетение в намален размер, поради неизпълнение
от страна на ищеца на задължението му по т. 50.2, т. 50.3 и т. 50.5., във връзка с т. 50.9 от
Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС.
Нарушението на задълженията на застрахования по т. 50.2, т. 50.3. и т. 50.5. от
Общите условия да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин и да го
поддържа със същата грижа в добро техническо състояние, да предприема всички обичайни
и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от
вреди, както и да спазва стриктно правилата за движение, съгласно Закона за движение по
пътищата и подзаконовите актове по прилагането му, отговарят на предпоставките по т. 50.9
от Общите условия и предпоставя намаляване на застрахователното обезщетение
наполовина.
Освен по основание, при условията на евентуалност, оспорва предявения иск и по
размер, като завишен, включително и в незаявената му част, както счита, че същият не
отговаря на действително претърпените вреди.
При условията на евентуалност, в случай че се установи, че е налице тотална загуба
на процесното МПС, твърди, че дължимото обезщетение следва да се определи като от
действителната стойност на автомобила към датата на събитието следва да се приспадне
стойността на запазените части на автомобила, които могат да бъдат реализирани на
вторичния пазар.
Оспорва претенцията за заплащане на законна лихва като неоснователна, поради
неоснователността на главния иск. Искът за лихва е акцесорен и неоснователността на
основния иск води до неоснователност на иска за лихви.
Не оспорва, че между страните по делото е сключена валидна имуществена
застраховка "Каско на МПС“, обективирана в полица № 0307X0012923.
Оспорва претенцията на ищеца за присъждане на разноски за правна защита -
адвокатско възнаграждение, като неоснователна, като твърдя, че такива разноски не са
действително направени и това обстоятелство не е удостоверено.
При условията на евентуалност, оспорва по размер адвокатския хонорар на
процесуалния представител на ищеца като прекомерно завишен съобразно фактическата и
правна сложност на защитата, необходима за образуване и представителство по делото. При
условията на евентуалност, оспорваме претенцията за заплащане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, като неоснователна и недоказана.
На основание гореизложеното, моли да се отхвърли изцяло като неоснователни и
недоказани исковите претенции на ищеца, като му се присъдят съдебните и деловодни
разноски.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищецът „Д.“ ООД е депозирал допълнителна искова
молба.
Поддържа подадената искова молба по аргументите изложени в нея - същите се
6
основават на трайната съдебна практика и в подкрепа на становището си, в хода на процеса
ще ангажира доказателства, за които са направени съответните доказателствени искания.
На първо място, във връзка с твърдението на ответника, че е на лице изрично
изключен от покритието на застрахователния договор риск, на основание т. 14.15 от ОУ
счита, че чл. 408 от КЗ изчерпателно изброява хипотезите, в които застрахователят може да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение, поради което твърдението на
застрахователя за недължимост на застрахователно обезщетение е изцяло неоснователно.
Съгласно изложеното от ответника, „застрахователят не покрива пълна загуба или частична
щета на застрахованото МПС, причинени при, от или вследствие на умишлени или с груба
небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство...., чиито действия са
предизвикали застрахователното събитие“. Според ответника, водачът на застрахования
автомобил се е движил със скорост, надвишаваща съществено максимално допустимата за
конкретния пътен участък. Съгласно представения протокол за ПТП, на водачът А.Г. е
издаден акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл.20, ал.2 от
ЗДвП и управление на МПС с несъобразена скорост, а не по чл.21 от ЗДвП за управление на
МПС с превишена скорост. Произшествието е възникнало, поради внезапното излизане на
животно на пътя, което е изненадало водача Г. и предизвикало уплаха и преминаване през
острова на кръговото движение. Същата се е движила с разрешената за мястото на
настъпване на произшествие скорост, като внезапната поява на животното на пътя е довело
до изменение траекторията на движение на МПС и настъпване на пътно-транспортното
произшествие.
На следващо място неоснователно и бланкетно изложено е твърдението на ответника
за проявление на изключен риск поради „....неспазване на предписанията на компетентните
органи“ от страна на водача Г.. С цитираните от ответника „изключени рискове“, съгласно
Общите условия за застраховка „Каско“, застрахователя си подсигурява възможност по своя
субективна преценка да откаже изплащането на застрахователно обезщетение, на който
застрахован прецени, като всяко евентуално „....неспазване на предписанията на
компетентните органи“ да бъде определено като изключен риск и без да изяснява къде е
границата между нарушаване на съществуващите „правила“ и тяхното „грубо нарушаване“.
Не на последно място, счита възражението на ответника, че е налице „..неизпълнение
на задължения по застрахователния договор, които са значителни с оглед интереса на
застрахователя...“, поради което следва да бъде отхвърлен предявения иск, изцяло за
бланкетно и неоснователно. Кратко и маркиращо ответника е отбелязал, че:
„застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото
имущество от вреди“
„да спазва предписанията на застрахователя и компетентните органи, за отстраняване
на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави
проверки“
„да пази и ползва застрахованото имущество с грижата на добър стопанин и да го
7
поддържа в добро техническо състояние, както и да предприема всички обичайни и разумни
предохранителни действия и мерки за предпазване на МПС от вреди“
„да спазва стриктно правилата за движение, съгласно ЗДвП и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му“.
Наличието на маркираните задължения не доказва по никакъв начин в какво се
изразява неизпълнението на задълженията от страна на застрахования, което да дава право
на застрахователя изцяло да откаже изплащането на застрахователно обезщетение или да
намали размера на същото. Държим на направените искания като, счита че са допустими и
относими към настоящия съдебен спор, като с тях цели доказване на твърдените факти и
обстоятелства, за доказването, на които ищецът носи доказателствена тежест.
Ответникът „З." АД е подало в срок допълнителен отговор на допълнителната искова
молба.
Ответникът поддържа изцяло направените възражения и доказателствени искания в
отговора на исковата молба. Счита същите за допустими, относими и необходими за
изясняване предмета на спора по настоящото дело.
Разпоредбата на т. 14.5 от Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС, цитирана
в отговора на исковата молба като основание за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение, касае наличието на изрично изключен с договора на застраховка риск, която
хипотеза не е идентична с нормата на чл. 408 от КЗ. Чл. 408 от КЗ се отнася за възможността
на застрахователя да откаже обезщетение в случаите, когато принципно е налице покрит
риск, но е констатирано съществено неизпълнение на задължение на застрахования по
полицата, което се намира в причинна връзка с настъпването на вредоносното събитие.
Поддържа твърдението в отговора на исковата молба, че е налице изключен
застрахователен риск, съгласно т. 14.5 от приложимите Общи условия.
При условията на евентуалност, счита, че е налице изключен застрахователен риск по
т. 14.11 от Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС.
При условията на евентуалност, твърди, че ЗАД „А.“ не дължи изплащане на
застрахователно обезщетение, поради неизпълнение от страна на ищеца на задължението му
по чл.395, ал.1 от КЗ, т.50.2, т.50.3 и т.50.5 от Общите условия. Съгласно чл.408, ал.1, т.3 от
КЗ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния
договор и е довело до настъпване на застрахователното събитие.
Видно от разпоредбата на чл.395, ал. 1 от КЗ, застрахованият е длъжен да вземе
мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. Съгласно ал. 4 на
същия член, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнението на задължението по
8
ал. 1 и само, ако е предвидил това в договора. В относимите към договора застраховка Общи
условия изрично са регламентирани задължения на застрахования да спазва правилата на
ЗДВП, да пази застрахованата вещ с грижата на добър стопанин, както и да предприема
всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на МПС от
вреди.
Поддържа твърдението, че водачът на лек автомобил марка „Ауди“, модел „Ку 7“,
рег. № СВ 4114 РР се е движил с превишена за пътния участък скорост, в нарушение на
ЗДВП, за което са направени доказателствени искания.
С подписване на застрахователния договор с уговореното му съдържание,
застрахованото лице се е задължило да спазва нормите по т. 50.2, т. 50.3, т. 50.5 и 50.9 от
Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС, като случаите, в които е налице
съществено неизпълнение на същите, житейски е невъзможно да бъдат регламентирани
предварително. Обстоятелството дали е налице съществено неизпълнение на задължение на
застрахования по договора за застраховка следва да се преценява конкретно във всеки един
казус. При спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора
съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните,
тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който
произтича от целия договор.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от акт за установяване на административно нарушение №484266 на
04.07.2021г. А.С.Г. в гр.С. ул.Софийско шосе посока гр.С. при бензиностанция Ш. управлява
товарен автомобил ауди Ку 7 с рег. № СВ4114РР, собственост на П. ЕООД, вследствие на
несъобразена с пътните условия скорост по сух път на прав пътен участък губи управление
над автомобила, като преминава през острова на кръговото и самокатастрофира в дясно от
него извън пътното платно, като реализира ПТП с материални щети, като е нарушила чл.20
ал.2 ЗДвП не избира скорост съобразена с атмосферните условия релефа и др..
По делото се разпита свидетелката А.С.Г..
„На 4.07.2021 г. бях тръгнала в посока С.. На излизане от град С., управлявах „Ауди
Q7“ с рег. № 4114, на кръговото на излизане от града, беше късно вечерта, тъмно, пътят
беше сух сравнително, нямаше валежи, на пътя преди кръговото от дясната страна ми излезе
животно, предполагам, че беше лисица, не мога да кажа със сигурност. Аз карах със
сравнително ниска скорост, не помня точната скорост, не съм погледнала, познато ми е
трасето, всеки ден минавам по него, аз съм от града и постоянно пресичам, животното
излезе отдясно в посока на движение на колата. Не мога да ви кажа какво направих, не мога
да твърдя, че съм натиснала спирачка или съм дала газ, скоростта, с която карах, беше ниска,
но нямам спомен, всичко стана толкова бързо, че просто... Може би от самия стрес да не
ударя животното съм изправила движението и не взех кръговото. Нямам никакви спомени
9
дали ударих животното, аз се бях толкова много изплашила при самото изправяне. Там
участъкът беше осветен от улично осветление, мисля, че да. Автомобилът е с автоматични
светлини, автоматично се прехвърлят. Излезе животното и за да го предпазя просто
изправих движението може би, ударих се в началото и после отсреща отхвръкнах отстрани,
където има паметник, до самия паметник и вече там бях много изплашена. Автомобилът
пресече цялото кръгово, пресече пътното платно и спря отстрани извън пътното платно и
тревната площ до един паметник. Задейства се въздушна възглавница, предна лява гума
имаше някакво изкривяване, капакът, не мога точно да ви кажа. Аз нямам спомен бях ли с
предпазен колан. Въздушната възглавница на волана леко се отвори и леко ме удари,
отстрани се пуснаха пердета, всичко из цялото табло започна да... Видимите поражения по
автомобила, които си спомням на момента, когато първо погледнах, предната лява гума
видях, че е изкривена, отпред имаше поражения по бронята, самият капак беше повдигнат от
удара при падането на колата, имаше изтекло масло, вътре абсолютно всички възглавници
се бяха отворили, пердетата на страничните стъкла се бяха пуснали, стъклото беше счупено
много, не беше се раздробило, но беше спукано просто. Когато стана това ПТП с мен в
автомобила пътуваше З.В., той седеше на предната дясна седалка, нямахме поражения и
двамата, само някакви лекички такива от възглавниците, но само стресът беше, нямахме
никакви наранявания абсолютно, дори не е викана линейка. В ПТП- то нямаше друго
замесено или пострадало лице.
Много ми е познат този пътен участък, защото аз съм от града и често пътувам до С.,
доста добре познавам участъка. Преди кръговото движение има пътни знаци, не мога да
кажа точно какви, но знам, че пред мен следва кръгово движение и намалявам очевидно
скоростта, не ми е непознато, за да оглеждам самото кръгово движение, не мога да кажа
какви знаци има и каква маркировка. Дойдоха органите на МВР на място и съставиха
протокол. Ние се обадихме на тел. 112, те дойдоха, огледаха, констатираха какво се е
случило, след това заминахме в районното, взеха ми проби за алкохол и наркотици,
разпитаха ме какво е станало и това беше.
По делото се прие заключение на съдебна-автотехническа експертиза. От
заключението се установява, че на 04.07.2021 година, към 03,30 часа - тъмната част на
денонощието, ясно време, нормална видимост, сухо асфалтово покритие в зоната на
населено място - гр. С., по улица „Софийско шосе”, в посока от центъра на града към
периферията му - към град С. се е движил автомобил „Ауди Ку 7” с регистрационен номер
СВ 41 14 РР, управляван от А.С.Г.. Платното за движение по улицата е било двупосочно с
две ленти за движение, прав, равнинен участък.
Автомобилът е наближавал кръгово кръстовище, образувано между улица „Софийско
шосе” и „Околовръстен път” на гр. С., преди което е бил трайно монтиран пътен знак „В26”
- „Забранено е движение със скорост по-висока от означената” с надпис на него „40”,
отнасящ се за посоката на движение на процесния автомобил.
В центъра на кръговото кръстовище се намирала тревна площ с кръгла форма,
отделена от платното за движение посредством тротоарно пространство, ограничено от към
10
платното за движение с бетонови бордюри с височина около 5 сантиметра и от тревната
площ също с бетонови бордюри с височина 15 сантиметра. Общият радиус на кръглата
площ била около 38 метра.
Движейки се по описания начин, товарен автомобил „Ауди Q7” е навлязъл в обхвата
на кръговото кръстовище, при което, автомобилът е продължил праволинейното си
движение, преминал е през тротоарното пространство, навлязъл е в тревната площ, която
също е пресякъл и отново е преминал през платното за движение в кръговото движение и се
е установил в крайпътното пространство.
Изводимо от описаният механизъм на развитие на ПТП, процесният автомобил е
преминал през бетонови бордюри, при което са задействали еърбеците пред водача, пред
предна дясна седалка, лява и дясна завеса, при което са повредени челното стъкло и тавана.
Останалите описани деформации, са по части, намиращи се ниско по купето, което води до
извода, че уврежданията по автомобил „Ауди Q7” с регистрационен номер СВ 41 14 РР,
описани в опис заключенията по щетата са в причинно- следствена връзка с настъпилото
ПТП.
Към датата на събитието, процесният автомобил е бил на възраст над четири години
от датата на първата регистрация, при което, съгласно чл.72 от Общите условия за
застраховка „Каско”, стойността на настъпилите вреди по автомобила ще се определи по
експертна оценка, тъй като към търговското дело не са представени оригинални фактури от
оторизиран или друг сервиз, при което стойността на новите части ще се съобразят с
предлаганите такива от фирми вносители и търгуващи с автомобилни части.
В зоната на ПТП липсват следи, указващи действие на водачът за намаляване на
скоростта или изменение на посоката на движение.
По отношение на спирачните следи, следва да се каже, че конкретната марка
автомобил, в конкретните пътни условия - сухо асфалтово покритие няма да остави
спирачни следи при задействане на спирачната система за аварийно спиране. Такива биха
могли да се открият при насочена светлина и внимателно оглеждане на платното за
движение.
Техническият анализ на цялостните материали по търговското дело показва, че за
водачът на товарен автомобил „Ауди Q7” регистрационен номер СВ 41 14 РР - А.С.Г., ПТП
е било предотвратимо, при условие, че в зоната, преди навлизане на автомобила в кръговото
кръстовище непрекъснато е контролирала управлението на автомобила. От техническа
гледна точка, това би се получило, ако преди да навлезе в кръстовището намали скоростта
до не повече от 40 километра в час и предприеме действия за вписване на автомобила в
кръга на кръстовището, съобразявайки се е всички условия за безопасно движение.
Тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. В
конкретния случай, действителната стойност на товарен автомобил „Ауди Q7п
регистрационен номер СВ 41 14 РР, определен в представената по делото застрахователна
11
полица е 35790,43 EUR. При фиксиран курс на евро- лев = 1,95581 лева за 1евро,
действителната стойност на автомобилът е 70000 лева.
От тук, за да е тотална загуба на автомобила тоталната - 70000 х 0,7 = 49000 лева.
Стойността на ремонта на настъпилите материални вреди е 41743,65 лв.
Т.е. не е налице тотална щета от настъпилото ПТП.
Страните не спорят по факта на наличие на имуществена застраховка „каско” по
застрахователна полица № 0307X0012923 при ответника „З.“ АД, относно процесния лек
автомобил марка „Ауди“, модел „Ку 7“, с рег. номер СВ4114РР към датата на ПТП-
04.07.2021г.
С писмо с изх. № 100-3981/16.08.2021г застрахователят „З.“ АД е отказал
изплащането на обезщетение по щета №42021030100156/2021г. по застрахователната
претенция.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че исковете за допустими и частично основателни.
Увредено лице е предявило срещу застраховател осъдителен иск за застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпване на застрахователното събитие
по имуществена застраховка Каско върху застраховано имущество. Правното основание на
иска е чл.405 КЗ и чл.86 ЗЗД.
От събраните доказателства и приетата съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че на 04.07.2021г. А.С.Г. в гр.С. ул.Софийско шосе посока гр.С. при
бензиностанция Ш. управлява товарен автомобил ауди Ку 7 с рег. № СВ4114РР, собственост
на П. ЕООД, вследствие на несъобразена с пътните условия скорост по сух път на прав
пътен участък губи управление над автомобила, като преминава през острова на кръговото и
самокатастрофира в дясно от него извън пътното платно, като реализира ПТП с материални
щети, като е нарушила чл.20 ал.2 ЗДвП. Автомобилът е наближавал кръгово кръстовище,
образувано между улица „Софийско шосе” и „Околовръстен път” на гр. С., преди което е
бил трайно монтиран пътен знак „В26” - „Забранено е движение със скорост по-висока от
означената” с надпис на него „40”, отнасящ се за посоката на движение на процесния
автомобил. За водачът на товарен автомобил „Ауди Q7” регистрационен номер СВ 41 14 РР
- А.С.Г., ПТП е било предотвратимо, при условие, че в зоната, преди навлизане на
автомобила в кръговото кръстовище непрекъснато е контролирала управлението на
автомобила. От техническа гледна точка, това би се получило, ако преди да навлезе в
кръстовището намали скоростта до не повече от 40 километра в час и предприеме действия
за вписване на автомобила в кръга на кръстовището, съобразявайки се е всички условия за
безопасно движение. Фактическата обстановка описана от свидетелката Г., АУАН и САТЕ е
безпротиворечива, с изключение на твърдяното от Г. изскачане на животно от дясно, което
съдът не кредитира, тъй като не се подкрепя от никакви други доказателства. При такова
внезапно събитие нормално би следвало да предприеме реакция с органите за управление по
спиране или избягване на препятствието, което би променило скоростта и траекторията на
автомобила, каквато видно от съдебно-автотехническата експертиза не се наблюдава. Видно
12
от САТЕ в зоната на ПТП липсват следи, указващи действие на водачът за намаляване на
скоростта или изменение на посоката на движение. Товарен автомобил „Ауди Q7” е
навлязъл в обхвата на кръговото кръстовище, при което, автомобилът е продължил
праволинейното си движение, преминал е през тротоарното пространство, навлязъл е в
тревната площ, която също е пресякъл и отново е преминал през платното за движение в
кръговото движение и се е установил в крайпътното пространство. За водача на товарен
автомобил „Ауди Q7” регистрационен номер СВ 41 14 РР - А.С.Г., ПТП е било
предотвратимо, при условие, че в зоната, преди навлизане на автомобила в кръговото
кръстовище непрекъснато е контролирала управлението на автомобила. От техническа
гледна точка, това би се получило, ако преди да навлезе в кръстовището намали скоростта
до не повече от 40 километра в час и предприеме действия за вписване на автомобила в
кръга на кръстовището, съобразявайки се е всички условия за безопасно движение. С това
водачът А.С.Г. е нарушила ограничението на скоростта на знак В26, но е нарушила и чл.20
ал.2 ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ ПТП е
настъпило изцяло по вина на водача на л. а. марка „Ауди“, модел „Ку 7“, с рег. номер
СВ4114РР А.С.Г..
По този начин съдът намира, че водачът А.С.Г. при избора на скорост и траектория
на движение при условията на груба небрежност е предизвикал ПТП, при което са
настъпили щети върху застрахованата вещ в размер на 41743,65 лв. съобразно заключението
на САТЕ. Съгласно т.14.5 от ОУ за застраховка Каско застрахователят не покрива частична
щета на застрахованото МПС при груба небрежност на водача на МПС, предизвикало
застрахователно събитие.
Ето защо съдът намира исковата претенция за неоснователна, тъй като
произшествието попада сред изключен риск за отговорност обезщетение от страна на
застрахователя.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът „Д.“ ООД следва да
бъде осъден да заплати на разноски по делото на ответника „З.“ АД, съобразно отхвърлената
част от иска в размер на 750,-лв. (300,-лв. САТЕ и 450,-лв. по чл.25 ал.2 от Наредбата за
правната помощ)
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.405 КЗ във вр. с чл.86 ЗЗД, на „Д.“ ООД
с ЕИК. със седалище и адрес на управление гр.С. ул.“Захари Хаджигюров“ 19 срещу „З.“
АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Стефан Караджа“ №2, да му
13
заплати сумата 41743,65лв., представляваща застрахователно обезщетение от ПТП,
настъпило на 04.07.2021г. и наличие на застраховка „Каско” по полица № 0307X0012923,
ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба 02.11.2021г.,
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК „Д.“ ООД с ЕИК. със седалище и адрес на
управление гр.С. ул.“Захари Хаджигюров“ 19 да заплати на „З.“ АД, ЕИК., със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул. „Стефан Караджа“ №2, сумата от 750,-лв. (седемстотин и
петдесет лева), представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
14