№ 138
гр. П., 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВ. Юл. Колев
при участието на секретаря Л. В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от ИВ. Юл. Колев Гражданско дело №
20211720103580 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – П.“ АД, в
която се сочи, че в полза на дружеството срещу ЛЮБ. ИЛ. В. и В. К. В. е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 1627/2021 г. по
описа на Районен съд П. за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул. ****** в размер
на 1719,63 лева – главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. включително,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата,
както и сума в размер на 168,29 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания лева за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г., представляващи
стойността на доставената и потребена топлинна енергия и законна лихва за забава до
процесния имот. Тук посочените суми се претендират разделно от ответниците – по ½
от всеки един от тях, а именно – 859,81 лева – главница за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. и 84,14 лева законна лихва за забава на месечните плащания лева за
периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г.,
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е
налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора
материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължени, като е доставил на
ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото
производство.
С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът
дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор е срок. Намира предявените искове за
неоснователни. Оспорва качеството си на потребител, доставката на топлинна енергия
до имота в процесния период. Оспорва наличието на влезли в сила общи условия.
1
Намира, че ищецът не разполага с Разрешение за ползване на външно топлозахранване
и абонатна станция.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание страните поддържат изразените становища.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в
сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение
за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера
на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат обвързваща
сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
2
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими
от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която
купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните
ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни
след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в
един местен ежедневник – бр. 82 от 29.04.2008 г. на в. „СъП.“, поради което съдът
счита, че са влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат
от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото. В
настоящия случай между страните са спорни всички елементи от фактическия състав
на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест.
В тази връзка по делото са представени и приети редица доказателства, с които
ищецът се домогва да установи основателност на исковата си претенция.
От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот се
установява, че ответниците са придобили недвижим имот, с адрес гр. П., ул. ****** на
11.10.2006 г. Тези обективни данни, при липса на твърдения и доказателства за
съществуващи в полза на трето лице права върху имота в процесния период, дават
основание на съда да приеме, че в конкретния случай именно ответниците са пасивно
материално легитимирани по отношение на предявените искове, тъй като са
собственици на същия по силата на горепосочената транслативна сделка. Независимо
дали същите са сключили граждански брак, в който случай биха притежавали
собствеността по правилото на чл. 21, ал. 1 и чл. 28 СК и отговарят по чл. 32 СК, или
не са, в който случай - по правилото на чл. 30, ал. 2 ЗС, то всеки един от тях е пасивно
материално легитимирани да отговарят до размер от ½ от общия дълг.
По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, оспорено от ответниците,
която съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено,
отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е
изготвено при анализ на приложените по делото и представени от ищеца документи,
изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение.
Услугата за дялово разпределение е въведена в СЕС, по силата на договор с ЕС, като
същевременно са налични и споразумения между ищеца и ФДР за предоставяне на тази
услуга за сградата в режим на ЕС, в която се намира процесният имот.
Установено е също, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско
измерване – топломери са преминали през задължителните периодични метрологични
проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип,
поради което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за
достоверни.
Показанията на топломера в СЕС не са отчитани редовно по обективни причини
– помещението на абонатната станция е наводнено с фекални води, поради което
3
достъпа до топломера е затруднен, а понякога невъзможен. Начислявана е
топлоенергия съгласно приложимите подзаконови нормативни актове.
От заключението се установява, че в СЕС се ползва топлоенергия за БГВ и
отопление, като ищецът е взел предвид нормативните технологични разходи, отдадени
от съоръженията за БГВ.
Вещото лице е установило, че за процесния имот е начислявана прогнозна
топлоенергия за БГВ и отопление, която е изравнена по реалните показатели на
водомера и топломерите, като са извършвани корекции съгласно отчетените
показатели на уредите.
Разхода на топлинна енергия за сградата е направен по изчислителен път и е
пропорционален на обема на отоплявания имот.
В общите части на сградата няма работещи отоплителни тела, поради което за
тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи.
Годишните проверки на топлинния счетоводител са изготвяни редовно, като
ответниците не са подавали възражения срещу тях.
При така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата
достига до извод, че общата дължима сума за процесния период е на стойност от
1719,63 лева.
По делото е изслушана и приета заключение по СИЕ, изготвено при проверка на
счетоводството на ищцовото дружество. Вещото лице е достигнало до извод, че за
исковия период равностойността на предоставяните от ищеца услуги за топлинна
енергия е в размер на 1719,63 лв., а законната лихва е в размер на 168,29 лева за
периода на забава, в който се претендира.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в
качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през
процесния период е доставил до собствения на ответника имот топлинна енергия,
чиято обща цена възлиза на 1719,63 лева. Липсват твърдения и доказателства за пълно
или частично погасяване на задължението, поради което този иск следва да бъде
уважен изцяло.
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане
на обезщетение за забава по гореизложените правни съждения за сумата от 168,29 лева.
Конкретните възражения на ответниците съдът намира за неоснователни. Както
бе разяснено договорът между страните възниква по силата на закона, без да е
необходимо да изрично писмено съглашение в тази насока. Неоснователно е
възражението ответниците, че общите условия не са надлежно публикувани. Видно от
събраните в хода на производството доказателства те са публикувани във вестник
„СъП.“, бр. 82/3959 от 29.04.2008г. и във вестник „Новинар“ в-к „ Новинар“ бр.
101/2008г. от 29.04.2008г.
От приетата по делото СТЕ, допусната по молба на ответниците се установи, че
при ищеца не се съхранява индивидуално сключен с ответниците договор за продажба
на топлинна енергия, както и че не съществува документ, озаглавен Разрешение за
ползване на външно топлозахранване и абонатна станция за обект град П., ул. ******.
Възражението, че абонатната станция не е въведена в експлоатация и че ищеца
не съхранява разрешение за ползване на външно топлозахранване и абонатна станция,
което се установи от СТЕ, съдът намира за ирелевантно. Това бе причината
първоначално заявеното доказателствени искане в тази насока да бъде оставено без
уважение – да се спестят разноски за страните, но поради изрично настояване на
ответниците съдът допусна експертизата. Това е така, защото предмет на настоящото
4
производство е доставяна ли е до ответниците топлинна енергия и на каква стойност.
При утвърдителен отговор на тези въпроси, без правно значение е, че външно
топлозахранване и абонатна станция е без разрешение за ползване. Това обстоятелство
би имало значение за евентуална административнонаказателна отговорност на ищеца,
но не и в рамките на това производство.
Само за пълнота следва да се посочи, че съгласно §6 от Наредба № 2 от
31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и
минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти „Наредбата не се прилага за заварени строежи,
завършени до 31 март 2001 г., които не са били приети по установения ред до 31 март
2001 г.“, съгласно действащото законодателства няма изискване за въвеждане в
експлоатация и на търпимите строежи. Видно от заключението на съдебно-
техническата експертиза, абонатната станция е монтирана през 2000г., като е изпълнен
текущ ремонт на съществуваща към този момент налична в сградата стара абонатна
станция.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в
общ размер на 387,76 лева, като е претендирал и възнаграждение за процесуално
представителство в размер от 100.00 лева, което следва да бъде присъдено, съгласно
приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход от спора на ищецът се дължат
разноски в размер на 487,7лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 87,76 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА
на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу:
ЛЮБ. ИЛ. В., ЕГН ********** за сума в размер на 859,81 лева,
представляваща ½ от главница на доставената и потребена топлинна енергия до адрес
град П., ул. ****** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 84,14 лева представляваща ½ от законната лихва за забава
на месечните плащания лева за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г. и
В. К. В., ЕГН ********** за сума в размер на 859,81 лева, представляваща ½ от
главница на доставената и потребена топлинна енергия до адрес град П., ул. ****** за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
до окончателното изплащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер на 84,14 лева представляваща ½ от законната лихва за забава на месечните
плащания лева за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1627/2021 г. по описа на
5
Районен съд П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК:ЛЮБ. ИЛ. В. да заплати на
„Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сума в общ размер на от 287,76 лева –
разноски пред Районен съд П. в исковото производство и в заповедното производства.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. К. В. да заплати на
„Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сума в общ размер на от 287,76 лева –
разноски пред Районен съд П. в исковото производство и в заповедното производства.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6